О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
08.06.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми
юни две хиляди и двадесета година, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
Р.Славов в. т. д. № 83
по описа на ВнАпС за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 267 ГПК,
образувано по жалба на К.Н.К.,
руски гражданин, чрез адв.Б.Г. от САК, срещу решение №
940/30.10.2019г., постановено по т. д. № 981/2018г. по описа на Варненски
окръжен съд-търговско отделение, с което съдът е: отхвърлил предявения от К.Н.К., руски гражданин,
роден на ***г. в Абхазия, ССР, постоянно пребиваващ в Република България с ЕГН **********,
с адрес ***, пл. „Лаврентий“ №9, ап.4 срещу „Мосстрой – Варна“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, местност „Свети
Никола“ №60, както и срещу „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК, дружество учредено и
регистрирано в Република Маршалови острови под фирмен №47367, със седалище и
адрес на управление ул. „Димокриту“ №15, Комплекс Панаретос Елиана, офис №104 и
„Еко Мак Вилидж“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „4-ти Януари“ №36, ет.4, ап.6 в качеството им на възразили
кредитори, при участието на Р.Г.С. - синдик на „Мосстрой – Варна“ АД, обявен в
несъстоятелност, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. 637, ал.3, т.2
от ТЗ, вр.чл.535 от ТЗ да бъде прието за установено по отношение на
ответниците, че ответникът „Мосстрой – Варна“ АД дължи на ищеца по заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№4317/29.07.2016г., издадена по ч.гр. дело №8911/2016г. по описа на ВРС сумата
от 340000.00лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на
30.05.2016г. с падеж 30.06.2016г.
Счита
решението за неправилно-поради
нарушаване на процесуалните правила и нарушаване на материалния закон. С
жалбата се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде
уважен в предявения размер, по изложени съображения.
Относно
първото оплакване, като основание за отмяна на решението, сочи следното: Първото съдебно заседание е
проведено, при нередовно призоваване на ищеца. На посочения в ИМ адрес, на
който да се връчват съобщенията и призовките по делото, не е получавана призовка
за първото насрочено съдебно заседание. Вместо това, призовката е изпратена
лично до ищеца К.Н.К.. Във връзка с това са подали
възражение до съда, за отмяна на определението с което е даден ход на, както и
да бъдат отменени всички процесуални действия, и да бъде насрочено ново
заседание, но възражението е оставено без уважение. Нередовното призоваване е
лишило ищеца да представи в срок доказателства, във връзка с указанията, дадени
в доклада на съда, както и да направи необходимите доказателствени искания,
което е довело и до тяхната преклузия и делото е останало непопълнено с
доказателствен материал.
Съдът е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи предмета на
доказване и доказателствената тежест при изследването на каузалното
правоотношение, по повод на което е издаден процесния запис на заповед, в
частта на вземането, представляваща вземания за дивиденти. Излага, че нито
ответникът, нито някой от заинтересованите страни са изложили каквито и да е
възражения срещу тази част на вземането, представляваща вземания за дивиденти
за 2007 и 2008год. Липсата на оспорване на тази част от вземането означаве, че
за ищеца не възниква задължение да доказва съществуването му. Изводите на ВОС са в противоречие със
задължителната практика на ВКС-т.17 от
ТР № 4/2013год., Реш. № 248/23.01.2015год. по д.№ 3437/2013год.
Излага също, че съдът неправилно е направил
извод, че от представения документ наименован „Договор за заем“ не могат да се
извлекат параметрите на договор по чл.240 ЗЗД, факта на неговото сключване,
доколкото той е реален. Твърди, че в
процеса са заявявали, че посоченият документ не представлява договор за заем,
поради което и не съдържа неговите характеристики. Този документ урежда конкретните условия за
връщане на едно съществуващо вземане, което „Мострой-Варна“АД има към кредитора
Василий Рибаулин-на основание четири предходни договора за заем, по които реално
са предоставени парични средства.
Относно нарушенията на материалния
закон: Според жалбоподателя, създът е допуснал нарушение на чл.20 ЗЗД. Твърди,
че в процеса ищецът е поддържал, че т.нар. „Договор за заем“ от 5.04.2016год.,
въпреки наименованието си, не
представлява договор за заем. По същество представлява споразумение между
кредитор и длъжникцелящо да уреди начина на изпълнение на едно безспорно между
страните вземане. Като не е обсъдил аргументите на ищеца и не е взел в предвид
писмените доказателства, установяващи произхода на вземането и потвърждаващи
съществуването му, а се е задоволил
единствено да търси характеристиките на договор по чл.240 ЗЗД, съдът не е
приложил разпоредбата на чл.20 ЗЗД, предвиждаща при тълкуване на договорите да
се търси действителната воля на страните. Поради допуснатите нарушения, изводът
на съда, че в патримониума на ищеца не са възникнали посочените вземания, обезпечени
с процесния запис на заповед, е необоснован. С жалбата се оспорва и извода на
съда, че процесното вземане е било вече цедирано от страна на праводателя
на ищеца-„Палма парк“ЕООД, на дружество
„Надежда-55“ЕООД. В подкрепа на твърдението, че предходната цесия не е породила
правни последици, е ангажирано годно доказателства-извлечение от банковата
сметка на „Палма парк“ЕООД, от което е видно, че платежната цена по цесията с
„Надежда-55“ЕООД е върната на цесионера. За това счита, че предходния договор
за цесия е прекратен и не е породил правни последици-обстоятелство, което не е
взето в предвид и не е обсъдено от съда.
С жалбата се иска решението да бъде
отменено и постановено ново, с което
искът да бъде уважен.
С жалбата са направено следните
доказателствени искания:
1.Да бъде допусната ССчЕ, която да
установи дали в счетоводството на „Надежда-55“ООД е отразяван Договор за цесия
между „Палма парк“ЕООД и „Надежда-55“ЕООД и съществува ли вземане към
„Мострой-Варна“АД в размер на 705 971,86лв., отразено в баланса на
„Надежда-55“ООД към 31.12.2015год. и в ГФО- отчета за приходи и разходи, обявен
в ТР.
2. Да бъде допуснат до разпит
свидетеля Деан Атанасов Дучев-счетоводител на „Палма парк“ЕООД и
„Надежда-55“ЕООД през 2015год., който да
даде сведения относно отразяването на цесионния договор в счетоводствот на двете
дружество. Доказателствените искания се обосновават с погрешното разпределение
на доказателствената тежест в първоинстанционното производство и липсата на
указания за ищеца, че не сочи доказателства в подкрепа на твърдението за
разваляне на договора.
Жалбата отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
Р.Г.С. синдик на „Мосттрой-Варна“АД
/в н./, чрез писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна, по изложени
съображения. Противопоставя се на уважаването на направените с жалбата
доказателствени искания.
Относно твърдението за допуснати
процесуални нарушения, свързани с нередовното призоваване на ищеца за първото
открито съдебно заседание, което е лишило ищеца да представи в срок
доказателства във връзка с указанията, дадени с доклада по делото, както и да
направи необходимите доказателствени искания, което е довело до тяхната
преклузия:
Следва да се отбележи, че съдът не
споделя твърденията на въззивника за допуснати процесуални нарушения при
провеждане на първото о.с.з. по делото, поради следното:
Действително, в исковата молба ищецът
е посочил съдебен адрес-***-чрез адв. Г.Зизов.
Според чл.39 ал.1 ГПК, когато
страната има пълномощник или съдебен адресат, съдът е длъжен да връчи
приоритетно книжата на това лице. При неспазване от съда на посочения ред на
връчване, същото би могло да бъде редовно , само ако страната е приела лично
книжата-т.е същата се е отказала от по-благоприятния режим на чл.39 ал.1 ГПК.
Този извод е съобразен с Решение № 292/13.10.2014год. по гр.д. №п2938/2014год.
на ВКС, ІV г.о., Определение № 51 от
27.01.2020год. по ч.т.д. № 262/2019год. на ВКС, ІІ т.о. и др./.
Установява се, че съобщението за
първото о.с.з. е изпратено на адреса на страната-гр.Варна, пл. „Лаврентий“ №9
ап.4, като от приложената призовка, удостоверяваща връчването се установява, че
съобщението е връчено лично на ищеца К.Карапиди и той го е приел без възражения-стр.219.
По изложените съображения, както и по арг.
От чл.54 ГПК личното връчване на страната, прави уведомяването на страната за
провеждането на първото откррито съдебно заседание за валидно. Предвид
изложеното, приемайки че ищецът е редовно уведомен за насроченото заседание,
съдът не е допуснал твърдяното нарушение на процесуалните правила. В подкрепа
на този извод е и следното: На ищеца са изпратени преписи от отговори на
ИМ на адреса на страната-гр.Варна, пл.
„Лаврентий“ №9 ап.4, като съобщението е получено лично от ищеца-стр.155 и 206.
Във връзка с полученото съобщение, ищецът е подал Допълнителни искови
молби-стр.156 и стр.207, в която е посочил само своя адрес-т.е. адреса на
страната-гр.Варна, пл. „Лаврентий“ №9 ап.4. Както се посочи, на посочения адрес
на страната -гр.Варна, пл. „Лаврентий“ №9 ап.4 е изпратено и съобщението за
първото открито с.з. –стр.219. Следователно-страната вече е било редовно
призована на посочения адрес, на който е призована и за о.с.з. проведено на
11.07.2019год. Следва да се отбележи, че адресът на който страната веднъж е
била редовно призована, става адрес на призоваване-арг. чл.41 ал.1 пр.3-то ГПК.
За това с изпращане на съобщението на адреса на страната -гр.Варна, пл.
„Лаврентий“ №9 ап.4, не е допуснато твърдяното процесуално нарушение. Предвид
изложеното, не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.266
ал.3 ГПК, респективно, няма основание съдът да се произнесе по направените с
Молба от 30.09.19 год. доказателствени искания.
Относно доказателствените искания,
направени с въззивната жалба: Същите са неоснователни и следва да се оставят
без уважение, понеже не са допуснати твърдяните процесуални нарушения във
връзка с изготвения доклад по делото.
Видно е, че в проекто-доклада по
делото-/стр.214/, както и в проведеното
о.с.з., на основание чл.146 ал.1 т.5 ГПК, съдът подробно е указал на
ищеца, че носи доказателствена тежест за релевантни факти, между които и по
каузалното правоотношение, по което е указано, че следва да установи:-че е
придобил вземане по договор за цесия от „Палма Парк“ООД, което от своя страна
го е придобило по договор за цесия от 18.11.2013год. с цедент Василий Рибаулин
срещу „Мострой-Варна“АД, включващо посочени в протокола суми по пера, както и
че договорът за цесия между „Палма парк“ЕООД и „Надежда-55“ЕООД е развален и
цената по него е върната.
На основание чл.146 ал.2 ГПК, съдът е
указал на ищеца, че не сочи изброени факти, между които изрично е посочил, че ищецът не сочи
доказателства, че договорът за цесия между „Палма парк“ЕООД и „Надежда-55“ЕООД
е развален и цената по него е върната. За това съдът не е допуснал твърдяното
нарушение, респективно оплакването е неоснователно и не е налице основание по
чл.266 ал.3 ГПК за допускане на исканите доказателства-да бъде допусната ССчЕ и
да бъде допуснат до разпит един свидетел, за установяйване на посочени в
жалбата обстоятелства.
Предвид изложеното, доказателствените
искания на въззивника К.Н.К. следва да се оставят без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Приема за разглеждане въззивната
жалба на К.Н.К., руски гражданин, чрез адв.Б.Г. от САК, срещу решение
№ 940/30.10.2019г., постановено по т. д. № 981/2018г. по описа на Варненски
окръжен съд-търговско отделение
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 21.07.2020год.-14.45ч.:
ОСТАВЯ без уважение направените с въззивната жалба на К.Н.К.
доказателствени искания.
Да се призоват страните с препис от
настоящето определение.
Председател: Членове:1. 2.