Определение по дело №1674/2020 на Районен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ......, 29.10.2020 г., гр. Пазарджик

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в закрито заседание проведено на двадесети и девети октомври през две хиляди и двадесета година, в  състав:

 

                                                                                                                        Председател: Ангел Ташев

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1674 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството по делото е образувано по искова молба на М.М.Х., с ЕГН ********** срещу “Силвер“ ЕООД, с ЕИК *********, гр. Пазарджик, ул. „Любен Боянов“ №2 за осъждане ответника да върне следните стоки: 549 бр. кожи - 36 231 кв. дм. овча напа- антик, съгласно спецификация №152 от 22.10.1997 г. на  „Велур“ ЕАД, както и 40 бр. облекла, ушити от останалите 318 бр. кожи- 21 897 кв. дм. овча напа. В условията на евентуалност се иска тяхната левова равностойност към момента на предаването им на ответната страна в размер на 24 501 лева, ведно с обезщетение за забава за периода от предаването им - 22.10.1997 г. до датата на подаване на исковата молба. В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 14561/07.08.2020 г., се твърди, че през 1997 г. ответникът платил сумата от 4780 щд на трето лице - „Велур“ АД гр. Ловеч. Тази сума представлявала задължение на ищеца към „Велур“ АД гр. Ловеч за заплащане стойността за преработка на кожи, собственост на ищеца като със съгласието на ищеца „Велур“ АД гр. Ловеч предало на ответника 867 бр. кожи- 58 128 кв. дм. Ищецът твърди, че уговорката била ответното дружество да изработи кожени изделия на негови и за собствени клиенти. Сочи, че впоследствие предоставил на ответника 1430 броя ярешки кожи като предплата за изработката на 40 броя облекла. Ищецът твърди, че ответникът не изпълнил поетото задължение. Това наложило страните да съставят споразумителен протокол от 23.01.1998 г., съгласно който ответникът се задължил да върне 549 бр. кожи овча напа- антик или 36 231 кв. дм. ще се върнат във вид на овча напа, а останалите 318 бр.- 21 897 кв. дм. да се върнат във вид на около 40 бр. кожени облекла. Страните се договорили, че стойността на ишлемето е 1400 щд, на каквато стойност били оценени приетите от ответника ярешки кожи. Твърди се, че ответникът не изпълнил задължението си по споразумителния протокол, което наложило изпращането на нотариални покани, но до изпълнение на задължението от ответната страна така и не се стигнало. Въведени са обстоятелства, касаещи изпълнението на Решение по гр. д. 73/2003 г. по описа на ОС Пазарджик.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост на исковете, тъй като е налице постановен влязъл в сила съдебен акт.
            От представения от ответника съдебен акт, както и от служебно изисканите от съда материали по гр.д. № 73/2003 г. по описа на ОС Пазарджик, се установява, че е постановено влязло в сила решение по гр.д. № 73/2003 г. по описа на ОС Пазарджик. От същото е видно, че са отхвърлени предявените от ЕТ „Мировелли-М.Х.“***, представляван от М.М.Х. искове за осъждане ответника “Силвер“ ЕООД, гр. Пазарджик, ул. „Любен Боянов“ да заплати сумите от 14 946,58 лева и 2864,72 лева, общо в размер на 17 811,55 лева - обезщетение за неизпълнение на задълженията му по договор за спогодба /протокол/ от 23.01.1998 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Съгласно чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Субективните предели на сила на пресъдено нещо определят кръга на лицата, които не могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение правно положение относно съществуването респ. несъществуването на спорното право. Видно е от влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 73/2003 г. по описа на ОС Пазарджик, че страни са ЕТ „Мировелли-М.Х.“, представляван от М.М.Х. /ищец/ и “Силвер“ ЕООД /ответник/. Безспорно физическото лице и търговското му предприятие са едно и също лице и не следва да бъдат разделяни като различни субекти. По определение на закона – чл.56 ТЗ, едноличният търговец е физическо лице. Регистрацията по реда на ТЗ е с оглед участието му като страна по търговски правоотношения с произтичащи от това права и задължения, но тя няма за правна последица възникването на нов правен субект. Няма разлика в правосубектността. Едноличния търговец е търговското качество на физическото лице, с което му се дава възможност да участва в търговския оборот. Едноличният търговец е носител едновременно на търговски и на граждански права и задължения. С едно и също имущество той отговаря по задълженията, възникнали в резултат на упражняване на търговската си дейност и по всякакви други имуществени отношения. Както физическото лице отговаря с цялото си имущество за задълженията на едноличния търговец, така и за задълженията на физическото лице отговаря и предприятието му. Като се има предвид, че ЕТ не са ЮЛ, нито различни правни субекти от физическото лице, за задълженията възникнали от дейността на физическото лице, действащи като ЕТ, отговорността се носи от съответното физическо лице и обратно. В тази връзка и предвид обстоятелството, че видно от представените от ищеца доказателства, считано от 01.01.2012 г. едноличният търговец е заличен, съдът приема, че страните по гр. д. 73/2003 г. по описа на ОС Пазарджик са идентични с тези в настоящото производство.

Обективните предели на сила на пресъдено нещо касаят предмета на делото /спорното  материално право и търсената защита/. Тези предели имат значение за отвода на пресъдено нещо, който предполага тъждество на предмета на разрешения с пресъдено нещо спор и предмета на второто дело, по което се поставя този въпрос. Тъждеството следва да се отнася както до основанието, така и до петитума на исковете по приключилото и новото дело. В исковата си молба ищецът се позовава на идентични факти и обстоятелства, които са били въведени за разглеждане с исковата молба по гр.д. № 73/2003 г. по описа на ОС Пазарджик, по което има влязло в сила решение. Видно от твърденията на исковата молба, изведени от решението по гр.д. № 73/2003 г. по описа на ОС Пазарджик, се касае за вземане, представляващо левовата равностойност на 867 бр. кожи, които съгласно твърденията на ищеца не могат да бъдат върнати. Също така исковата претенция се основа на един и същ правопораждат юридически факт, а именно споразумителен протокол от 28.01.1998 г.. Настоящият съдебен състав намира, че от изложеното по-горе следва изводът, че предметът на настоящото дело е идентичен с предмета на производството, по което е постановено решение по гр.д. № 73/2003 г. по описа на ОС Пазарджик.

Предвид изложеното съдът намира, че е налице сила на пресъдено нещо по отношение на предявените искове в настоящото производство. Съгласно чл.299, ал.1 ГПК спор, разрешен с в влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите когато законът разпорежда друго. На основание чл.299, ал.2 ГПК повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Това налага да се върне исковата молба и да се прекрати настоящото производство.

            Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът

                                                                        ОПРЕДЕЛИ:

            ВРЪЩА като недопустима искова молба, предявена от М.М.Х., с ЕГН ********** ***, срещу “Силвер“ ЕООД, с ЕИК *********, гр. Пазарджик, ул. „Любен Боянов“ №2.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1674 по описа за 2020 г. на Районен съд Пазарджик

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Пазарджик в едноседмичен срок от връчването му на страните.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: