Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 79

 

гр. София, 02. 08. 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ІІ^-ри състав, в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:

     

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

 

при секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдията т. д. № 7 по описа за 2016 г. на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

„О.Б.Б.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от юрк. Г. Г., упълномощен от законните представители С.П. В. и Р. И.Т. – съответно главен изпълнителен директор и изпълнителен директор, е предявило иск срещу „Б.” ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, „Б.” ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, П.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес *** и Д.Л.Д. с ЕГН **********, с адрес *** - за установяване съществуването СОЛИДАРНО на вземане в общ размер от 149 723, 39 евро, от които: сумата 123 999,89 евро, просрочена главница по Договор за банков кредит от 24. 03. 2005 г. (изменен и допълнен с Анекс № 1 от 24. 03. 2008 г., Анекс № 2 от 12. 01. 2009 г., Анекс № 3 от 25.03.2009 г., Анекс № 4 от 31. 08. 2009 г., Допълнително споразумение № 5 от 15.11.2012 г. и Допълнително споразумение № 6 от 15.12.2012 г. и договори за поръчителство от 31.08.2009 г., и от 15.11.2012 г.), законната лихва върху главницата, считано от 08. 10. 2015 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред РС – гр. Ихтиман, по което е образувано ч. гр. д. № 742/2015 г. и сумата от 25 723,50 евро, представляваща наказателни лихви, начислени върху предсрочно изискуемата главница от 123 999. 89 евро за периода от 04. 04. 2014 г. до 07. 10. 2015 г. вкл., както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца сторените разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 742/2015 г. на Ихтимански РС в размер на 5856. 67 лв. – д. такса и 4 922. 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а така също претендират присъждане на деловодните разноски в настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че на 24. 03. 2005 г. между „ОББ” АД – гр. С. и „Б.” ЕООД бил сключен Договор за банков кредит, по силата и при условията на който Банката предоставила на кредитополучателя ползването на кредит за рефинансиране на инвестиционен кредит от „БАКБ“ АД, отпуснат за изграждане на предприятие за производство на замразени плодове и зеленчуци в с. В., община И.в размер 480 000 евро (чл. 1, ал. 1 и чл. 2 от Договора). Между страните било договорено, дългът по кредита да се олихвява с тримесечен EURIBOR плюс надбавка от 7 % пункта (чл. 5, ал. 1 от Договора), а дължимите лихви, включително лихвите за просрочие да се начисляват на база 360/360 дни ежемесечно на последния календарен ден от съответния месец. Усвояването на суми от кредита се извършвало еднократно до 24. 04. 2005 г. вкл. (чл. 3, ал. 4 от Договора). По силата на чл. 9, ал. 1 от Договора страните се уговорили кредитополучателят да издължи предоставения кредит в срок до 24. 03. 2009 г. съгласно погасителния план. Кредитът се усвоявал, чрез посочена в исковата молба разплащателна сметка, водена на името на кредитополучателя при „О.Б.Б.” АД. При забава в плащането на главницата и/или лихвите, Банката олихвявала просрочените суми с наказателна лихва (неустойка), включваща договорения лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 (пет) пункта годишно до окончателното изплащане на просрочената сума. С Анекс № 1 от 24.03.2008 г. е намалена лихвената надбавка по кредита, като дългът по кредита е започнал да се олихвява с тримесечен EURIBOR плюс надбавка 5 (пет) пункта и е запазен крайният срок за издължаване на кредита – 24. 03. 2009г. съгласно уговорения нов погасителен план. Сочи се, че с Анекс № 2 от 12.01.2009 г., страните продължили срока на Договора до 24. 03. 2010 г., съгласно нов погасителен план и уговорили промяна в лихвените условия по кредита, а именно: дългът да се олихвява с Базисен лихвен процент за евро на „О.Б.Б.” АД плюс надбавка от 3,45% пункта годишно. С Анекс № 3 от 25. 03. 2009 г. бил променен погасителния план за издължаване на кредита, като е запазен крайният срок за издължаването на кредита – 24. 03. 2010 г. С Анекс № 4 от 31. 08. 2009 г. крайният срок за издължаване на кредита е променен на 24. 03. 2012 г.

Ищецът поддържа, че по силата и при условията на Допълнително споразумение №5 от 15. 11. 2012 г. „Б.” ЕООД се съгласило да встъпи в дълга на кредитополучателя „Б.” ЕООД и се задължило заедно с него да погасява вземанията на Банката за главница, дължимите лихви, неустойки, разноски и други вземания по процесния кредит, съгласно §6 и §7 от споразумението. Със същото страните констатирали, че към датата на сключването му текущият непогасен дълг по кредита възлиза на 172 407,95 евро, като крайният срок на погасяване на задълженията по Договора бил удължен до 24. 11. 2015 г. С Допълнително споразумение № 6 от 15.12.2012 г. страните уговорили допълнение на §15 от допълнително споразумение № 5 от 15.11.2012 г., касаещо начина на погасяване на задълженията по кредита, след заплащане на сума от 350 000 евро.

Твърди се, че солидарната отговорност на ответниците - физическите лица П. и Д.Д. произтича от Договор за поръчителство от 31.08.2009 г. и Договор за поръчителство от 15.11.2012 г., към Договора за банков кредит от 24.03.2005 г. По силата на посочените договори за поръчителство, тези физически лица се задължили да отговарят пред Банката, солидарно с главния длъжник „Б.” ЕООД, за всички задължения на дружеството-кредитополучател, при условията, при които се е задължил и главният длъжник.

Сочи се, че по силата на чл. 3, ал. 1, Раздел ІІ „Права и задължения на поръчителя” от Договора за поръчителство с дата 15.11.2012 г., задължението на поръчителите ставало автоматично незабавно изискуемо при неизпълнение на една или няколко погасителни вноски по главница и/или лихва, както и при предсрочна изискуемост на дълга по кредита на посочените в договора за кредит основания, без да било необходимо да бъдат уведомявани за това.

Ищецът сочи и че за обезпечаване на вземанията му по договора за кредит, в негова полза били учредени следните обезпечения:

1.                              Особен залог на ДМА – машини и съоръжения, представляващи производствено оборудване и линия за производство на зеленчукови полуфабрикати, учреден с Договор за залог от 24. 03. 2005 г.;

2.                              Договорна ипотека на ПИ с площ от 14 578. 51 кв. м., находящ се в с. Вакарел, община Ихтиман, представляващ имот с пл. № 684 в кв. 55, включен като основа в УПИ I – 684 в кв. 55, с неуредени регулационни сметка за 1983. 49 кв. м., ведно с посторениет в имота сгради, собственост на „Б.” ЕООД, учредена с нотариален акт № 197/2005 г. на нотариус С. Владимирова;

3.                              Особен залог на вземания по разплащателните сметки на „Б.“ ЕООД, открити в „О.Б.Б.” АД, учреден с договор за залог от 31.08.2009г., вписан в ЦРОЗ под № 2009102101460, подновен с вписване № 2014091700087.

Заявява се, че кредитът бил усвоен изцяло от кредитополучателя „Б.” ЕООД, но нито последното дружество, нито съдлъжникът – ответникът „Б.” ЕООД, нито поръчителите – физическите лица и настоящи ответници П. и Д.Д. изпълнили задълженията си за погасяване на дълга по процесния кредит, съгласно договорения погасителен план. Просрочието по процесния договор за кредит било от 24. 07. 2013 г. Затова и на основание чл. 11, ал. 2 от договора на 04. 04. 2014 г. Банката упражнила правото да обяви кредита предсрочно изискуем – при просрочие на погасителна вноска – за главница и/или лихва - по кредита повече от 90 дни и е обявила дължимите суми по договора от 24. 03. 2005 г. за изцяло предсрочно изискуеми.

Поддържа се, че предмет на заявлението по чл. 417 ГПК, от 10. 04. 2014 г., пред заповедния съд (РС – гр. Ихтиман), по което е образувано ч. гр. д. № 742/2015 г. по описа на съда, е вземането на банката по договора за кредит, което е отречено с решение № 99/22.07.2015 г. на СОС по т. д. № 178/2014 г. по предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, при това извън сумите, чийто падеж е настъпил към датата на заявлението по чл. 417 ГПК – т. е. 10. 04. 2014 г. За сумите с така настъпил падеж решението на първоинстанционния съд било обжалвано от банката пред въззивния съд, докато в останалата му част било влязло в сила като необжалвано.

Сочи, че ответниците били надлежно уведомени от банката за упражненото право да направи кредита предсрочно изискуем. Връчването на съобщенията било извършено на законните представители на ответните търговски дружества (на 17.08.2015 г.), респ. на управителя по ЗОЗ – В.Л. Б. (на 31.07.2015 г.) за „Б.“ ЕООД, както и лично на ответниците – физически лица (на 29.07.2015 г. на П.Д. и на 05.08.2015 г. на Д.Д.).

  Ето защо, се иска признаването за установено по отношение на ответниците „Б.” ЕООД, „Б.” ЕООД, П.Д.Д. и Д.Л.Д., че солидарно дължат на банката сумата в общ размер от 149 723, 39 евро, от които: сумата 123 999,89 евро, просрочена главница по Договор за банков кредит от 24. 03. 2005 г. (изменен и допълнен с Анекс № 1 от 24.03.2008 г., Анекс № 2 от 12.01.2009 г., Анекс № 3 от 25.03.2009 г., Анекс № 4 от 31.08.2009г., Допълнително споразумение № 5 от 15.11.2012 г. и Допълнително споразумение № 6 от 15.12.2012 г. и договори за поръчителство от 31.08.2009 г., и от 15.11.2012 г.), законната лихва върху главницата, считано от 08. 10. 2015 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред РС – гр. Ихтиман, по което е образувано ч. гр. д. № 742/2015 г. и сумата от 25 723,50 евро, представляваща наказателни лихви, начислени върху предсрочно изискуемата главница от 123 999. 89 евро за периода от 04. 04. 2014 г. до 07. 10. 2015 г. вкл., както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца сторените разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 742/2015 г. на РС – гр. Ихтиман в размер на 5856. 67 лв. – д. такса и 4 922. 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Претендира се присъждане на деловодните разноски в настоящото исково производство и юрисконсултско възнаграждение.

ИСКОВЕТЕ са по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответниците – физически лица ги оспорват. Ответните юридически лица не са изразили становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

От представените и приети по делото доказателства се установява, че на 24.03.2005 г. ищецът „ОББ” АД – гр. С. и ответника „Б.” ЕООД са сключили договор за кредит. Предмет на съглашението бил кредит в размер 480 000 евро (чл. 1, ал. 1 от договора). Кредитът се отпускал на кредитополучателя за рефинансиране на инвестиционен кредит от „БАКБ“ АД, отпуснат за изграждане на предприятие за производство на замразени плодове и зеленчуци в с. В., община И. в размер 480 000 евро (чл. 2 от Договора). Кредитът се усвоявал, чрез разплащателната сметка, водена на името на кредитополучателя при „ОББ” АД. Постигнато било съгласие усвояването на кредита да се извърши еднократно, в срок до 24.04.2005 г. вкл. (чл. 4, ал. 4 от договора). Дългът по кредита се олихвявал с тримесечен EURIBOR плюс надбавка от 7 % пункта (чл. 5, ал. 1 от Договора), а дължимите лихви, включително лихвите за просрочие да се начисляват на база 360/360 дни ежемесечно на последния календарен ден от съответния месец. Съгласно чл. 9, ал.1 от Договора страните се уговорили кредитополучателят да издължи предоставения кредит в срок до 24. 03. 2009 г., съгласно погасителен план. При забава в плащането на главницата и/или лихвите, Банката олихвявала просрочените суми с наказателна лихва (неустойка), включваща договорения лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 (пет) пункта годишно до окончателното изплащане на просрочената сума – чл. 10. Със съглашението – чл. 11, ал. 2, страните приели в случай на просрочие на погасителна вноска (главница и/или лихви) по кредита с повече от 90 дни кредитът да става предсрочно изискуем. В този случай целият кредит се олихвява с наказателна лихва /неустойка/ по чл. 10, ал. 1.

Съгласно Анекс № 1 от 24. 03. 2008 г. страните по договора за кредит постигнали съгласие за намаляване на лихвената надбавка по кредита, като дългът по кредита започнал да се олихвява с тримесечен EURIBOR плюс надбавка 5 (пет) пункта и е запазен крайният срок за издължаване на кредита – 24. 03. 2009 г., съгласно уговорения нов погасителен план.

Видно от Анекс № 2 от 12. 01. 2009 г., страните продължили срока на Договора до 24. 03. 2010 г., съгласно нов погасителен план и уговорили промяна в лихвените условия по кредита, а именно: дългът да се олихвява с Базисен лихвен процент за евро на „ОББ” АД плюс надбавка от 3,45% пункта годишно.

С Анекс № 3 от 25. 03. 2009 г. е променен погасителния план за издължаване на кредита, като е запазен крайният срок за погасяването му – 24. 03. 2010 г.

Страните са променили крайният срок за издължаване на кредита, на 24.03.2012г., съгласно сключения Анекс № 4/31. 08. 2009 г.

С изключение на уредените в анексите към договора за кредит клаузи, всички други условия по същия оставали в сила и запазвали действието си.

Видно от Допълнително споразумение № 5 от 15. 11. 2012 г. „Б.” ЕООД се съгласило да встъпи в дълга на кредитополучателя „Б.” ЕООД и се задължило заедно с него да погасява вземанията на Банката за главница (посочен е остатъчен размер на главницата от 139 999. 89 евро), просрочени лихви (25 297. 24 евро,) такси ( 1400 евро) и неустойки (5 710. 82 евро) - §6 и §7 от споразумението. Със същото страните констатирали, че към датата на сключването му текущият непогасен дълг по кредита, сбор от горните суми, възлиза на 172 407,95 евро, като крайният срок на погасяване на задълженията по Договора бил удължен до 24. 11. 2015 г.

По силата на Допълнително споразумение № 6 от 15.12.2012 г. страните уговорили да се извърши допълнение на §15 от допълнително споразумение № 5 от 15.11.2012 г., касаещо начина на погасяване на задълженията по кредита. Условието за това е заплащането на сума от 350 000 евро.

С договор за поръчителство от 31.08.2009 г. и договор за поръчителство от 15.11.2012 г., към Договора за банков кредит от 24.03.2005 г., ответниците Д. и П.Д. се задължили да отговарят пред Банката, солидарно с главния длъжник „Б.” ЕООД, за всички задължения на дружеството-кредитополучател, при условията, при които се е задължил и главният длъжник. Според чл. 4 от договора от 31. 08. 2009 г. задължението на поръчителите става автоматично незабавно изискуемо при неизпълнение на една или няколко погасителни вноски по главница и/или лихва, както и при предсрочната изискуемост на дълга по кредита на посочените в договора за кредит основания - чл. 3, ал. 1 от същия. Посочено, че поръчителят не отговаря за увеличения размер на главното задължение, когато увеличението се дължи на допълнително договаряне между банката и главния длъжник, за което поръчителят не е дал писмено съгласие – чл. 3.2 от същия. Видно от договора за поръчителство от 15.11.2012 г., банката – ищец и ответниците П. и Д.Д. са постигнали съглашение, като са приели, че размерът на главницата по договора за банков кредит възлиза на 139 999. 89 евро.  

По делото не е спорно, че установяване съществуването на вземане в полза на банката – ищец против настоящите ответници (търговки дружества и физически лица - поръчители), произтичащо от същия юридически факт – неизпълнение на договор за кредит от 24.03.2005 г., сключен между  „ОББ“ АД и „Б.“ ЕООД - като кредитополучател, е било предмет на т. д. № 178/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд и е отречено от съдилищата (пред ВКС и към момента е висящо производство по допускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване).

Съгласно приложеното извлечение от счетоводните книги на „ОББ“ АД (изх. № 201-1328) към 07.10.2015 г. вкл. за задълженията по процесния договор за кредит, те са, както следва:

Общ размер на дълга -  175 707. 29 евро.

От тях 149 723, 39 евро неприсъдени вземания, включващи: 123 999,89 евро - просрочена главница; 25 723,50 евро – наказателни лихви, изчислени върху предсрочно изискуемата главница от 123 999. 89 евро, за времето от 04. 04. 2014 г. до 07. 10. 2015 г. вкл.;  25 983. 90 евро – претендирани чрез заявление, по което е образувано ч. гр. д. № 296/2014 г. на РС – гр. Ихтиман, респ. предмет на иск по чл. 422 ГПК по т. д. № 178/2014 г. на СОС (което е висящо).

Уведомленията за обявяване на предсрочната изискуемост на цялото задължение по кредита от 24.03.2005 г., от страна на банката, са връчени надлежно на длъжниците, както следва:

- На главния длъжник „Б.“ ЕООД – с уведомление, изх. 201-980 от 22.07.2015 г. на „ОББ“ АД, достигнало до адресата чрез законния му представител (управителя) на 17. 08. 2015 г. и удостоверено от нотариус Десислава Караджова – рег. №  456 на НК, на 18.08.2015 г. Видно и от приложената разписка № 29.

- На длъжника „Б.“ ЕООД – с уведомление, изх. 201-976 от 22.07.2015 г. на „ОББ“ АД, достигнало до адресата чрез законния му представител (управителя) на 17. 08. 2015 г. и удостоверено от нотариус Десислава Караджова – рег. №  456 на НК, на 18.08.2015 г. Видно и от приложената разписка № 30.

- На длъжника „Б.“ ЕООД – и с уведомление, изх. 201-977 от 22.07.2015 г. на „ОББ“ АД, достигнало до адресата чрез назначения за управител на заложеното по реда на ЗОЗ търговско предприятие на дружеството – В. Б., получено на 31.07.2015 г. и удостоверено с пописа на последния.

- На длъжника П.Д.Д. - с уведомление, изх. 201-979 от 22.07.2015 г. на „ОББ“ АД, достигнало до адресата на 29. 07. 2015 г. и удостоверено от нотариус Десислава Караджова – рег. №  456 на НК, на 29.07.2015 г.

- На длъжника Д.Л.Д. - с уведомление, изх. 201-978 от 22.07.2015 г. на „ОББ“ АД, достигнало до адресата на 05. 08. 2015 г. и удостоверено от нотариус Румяна Вутева – рег. № 392 на НК, на 05.08.2015 г.

Въз основа на посоченото по-горе извлечение от счетоводни книги (документ по чл. 417, т. 2 ГПК), ищецът е подал заявление вх. № 3628/08.10.2015 г. по описа на РС – гр. Ихтиман за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя - „Б.” ЕООД, неговия съдлъжник - „Б.” ЕООД и срещу поръчителите – П.Д.Д., и Д.Л.Д., за заплащане на сумата от 123 999. 89 евро, ведно с наказателна лихва върху нея, считано от 04. 04. 2014 г. до 07.10.2015 г. вкл., в размер на 25 723. 50 евро. По него е образувано ч. гр. д. № 742/2015 г. по описа на РС – гр. Ихтиман, като съдът е уважил заявлението и е издал на заявителя заповед за изпълнение на парично задължение (№ 401/09.10.2015 г.) и изпълнителен лист от същата дата.

Не е спорно между страните по делото, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са постъпили възражения срещу заповедта за изпълнение от всички ответници (вх. №№ 4005 – от длъжника Д.Д., 4011 – от длъжника „Б.“ ЕООД, 4014 – от кредитополучателя „Б.“ ЕООД и 4016 – от длъжника П.Д., всички от 06.11.2015 г.)

С определение от 16.11.2015 г. по ч. гр. д. № 742/2015 г. по описа на РС – гр.Ихтиман е указано на заявителя – „ОББ“ АД горното обстоятелство и че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си по договора за кредит. Съобщението ищецът е получил на 12. 12. 2015 г. (чрез юрк. Р.).

Искът, предмет на настоящото дело, е предявен на 11. 01. 2016 г.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно, обосновано и пълно, се установява, че кредитът по договора от 24. 03. 2005 г. е бил усвоен еднократно, на 30.03.2005 г., от кредитополучателя, в размер на 480 000 евро (т. е. изцяло). За периода от усвояването до 18.07.2013 г. са извършвани погасявания от кредитополучателя в размер на 344 000. 11 евро, като е останала неиздължена главница в размер на 135 999. 89 евро. Според вещото лице към 09.04.2014 г. вкл. не са платени общо 16 броя погасителни вноски,  като просрочието за плащане на погасителната вноска с падеж 24.07.2013 г. е 260 дни, поради което целият кредит е предсрочно изискуем. Сочи се, че към 07.10.2015 г. задълженията на кредитополучателя възлизат на 175 707. 29 евро, от които 149 723, 39 евро - неприсъдени вземания. Сред съставните елементи на последната сума е отразено да се включват : 123 999,89 евро - просрочена главница; 25 723,50 евро – наказателни лихви, изчислени върху предсрочно изискуемата главница от 123 999. 89 евро, за времето от 04. 04. 2014 г. до 07. 10. 2015 г. вкл. Посочено е съществуването на вземания от 25 983. 90 евро, като такива, претендирани по съдебен път. Дава се заключение, че кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на 04.04.2014 г. 

При горните факти се налагат следните правни изводи:

Искът по чл. 422 ГПК е допустим - предявен е в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, от заявителя в производството по чл. 417 ГПК пред районния съд срещу кредитополучателя по договора за банков кредит, неговият съдлъжник и поръчителите (физически лица) - възразили срещу заповедта за изпълнение.

По спорът не е формирана сила на пресъдено нещо, нито пък има основание за прекратяване на настоящото дело, при условията на чл. 126, ал. 1 ГПК.

Действително, фактическите твърдения по настоящото дело се покриват с тези, изложени в исковата молба, по която е образувано т. д. № 178/2014 г. по описа Софийски окръжен съд, но не се изчерпват с тях.

В случая се твърди НОВ ФАКТ, а именно упражняване на правото на ищцовата банка да обяви целия кредит за предсрочно изискуем и изричното уведомяване на длъжниците (настоящи ответници) за това, което се поддържа да е сторено с уведомления, всички с дата 22. 07. 2015 г. на „ОББ“ АД.

Изводът е, че липсва пълна идентичност на обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, предмет на настоящия спор и тази, предмет на т. д. № 178/2014 г. на СОС, т. е. че се касае за един и същ правен спор, противно на поддържаното от защитата на ответниците Д..

Разгледан по същество искът е основателен.

Предмет на делото е установителен иск за съществуване на вземането по оспорената заповед за изпълнение. Същото произтича от договор за банков кредит, анекси, допълнителни споразумения към него и договори за поръчителство. Така солидарно отговорни за дълга пред банката са кредитополучателя, съдлъжника и поръчителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда.

В хода на съдебното дирене се установява наличието на правоотношение между банката и длъжниците, основано на договора за кредит, анексите, допълнителните споразумения и двата договора за поръчителство, сключени с ответниците Д.. Несъмнено е, че кредитът е усвоен изцяло. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя да извършва погасителни вноски и наличието на забава за това, надхвърляща 90 дни (видно от заключението на ССЕ просрочието за плащане на погасителната вноска с падеж 24.07.2013 г. е 260 дни), са налице основанията за упражняване правото на банката да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. В договора за кредит – чл. 11, ал. 2 е уговорено при просрочие на погасителна вноска (главница и/или лихви) по кредита с повече от 90 дни кредитът да става предсрочно изискуем. Данните по делото сочат, че тази хипотеза на предсрочната изискуемост е настъпила на 04.04.2014 г., поради което банката е упражнила правомерно своето право по чл. 11, ал. 2 от договора. В светлината обаче, на разясненията по т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, банката - кредитор в случая твърди и доказва проведено надлежно уведомяване на длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Редовно са уведомени както главния длъжник, така и съдлъжника, а също и поръчителите – физически лица. Нарочното волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока в хипотезата на постигната между страните по договор за банков кредит предварителна уговорка за предсрочна изискуемост на целия кредит при определените в договора условия, следва да е достигнало до знанието на длъжниците, за да бъде уважен иск по чл. 422 ГПК при заявена предсрочна изискуемост на кредита, като основание за предявяване на иска.   

Относно размерът на дълга.

Установява се, че към 07.10.2015 г. – датата на (новото) заявление по чл. 417 ГПК пред Ихтимански РС - задълженията на кредитополучателя възлизат на 123 999,89 евро - просрочена главница и 25 723,50 евро – наказателни лихви, изчислени върху предсрочно изискуемата главница от 123 999. 89 евро, за времето от 04. 04. 2014 г. до 07. 10. 2015 г. вкл.

Относно предпоставките за реализиране отговорността на поръчителите.

Отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по  чл. 147, ал. 1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока (така Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което съставлява актуалната задължителна за съдилищата практика по този правен въпрос).

Установените по делото факти сочат, че в случая волеизявлението на банката (което е релевантно, с оглед т. 18 от цитирания тълкувателен акт, а не твърдението на ищеца за датата на упражненото от него потестативно право да обяви изцяло кредита за предсрочно изискуем) до длъжниците – поръчители, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до тях съответно в края на м. юли и началото на м. август 2015 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено пред РС- гр. Ихтиман на 08.10.2015 г. (по което е образувано ч. гр. д. № 742/2015 г. по описа на този съд). Следователно, към датата 08.10.2015 г. не е изтекъл 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ГПК, изчислен по посочения по – горе начин, поради което отговорността на поръчителите по процесния договор за кредит, обезпечен с поръчителство, не се е погасила. В този смисъл, възраженията на ответниците Д., за освобождаването им от отговорност по кредита, в хипотезата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, са неоснователни. Или, отговорността на поръчителите следва да бъде ангажирана, при условията на солидарност, наред с тази на главния длъжник „Б.“ ЕООД и съдлъжника    „Б.“ ЕООД за исковата сума, включваща главницата и наказателна лихва за периода от 04.04.2014 г. до 07.10.2015 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, от 08.10.2015 г. до изплащането й.

По отговорността за разноските.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски.

Съгласно разясненията по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда установителния иск по чл.422, ал. 1 ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода от спора разпредели отговорността за разноските както за исковото, така и за заповедното производство.

Видно от приложения списък на разноски, ищецът е направил следните разноски: д. такса в заповедното производство от 5856. 67 лв. и същата сума като д. такса за настоящото исково производство, както и 400 лв. – възнаграждение на вещо лице. Претендира се също сумата от 4 922. 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 9 315 лв. -  юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство (определени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Така общата сума на разноските възлиза на 26 350. 84 лв. Тя следва да се възложи в тежест на ответниците, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

Воден от горното, окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, от „О.Б.Б.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, против „Б.” ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, „Б.” ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, П.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес *** и Д.Л.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, съществуването, СОЛИДРАНО, на вземане в полза на „О.Б.Б.” АД с ЕИК ., в размер от 123 999,89 евро (сто двадесет и три хиляди евро деветстотин деветдесет и девет евро и 89 евроцента) евро - просрочена главница по Договор за банков кредит от 24.03.2005 г. (изменен и допълнен с Анекс № 1 от 24. 03. 2008 г., Анекс № 2 от 12. 01. 2009 г., Анекс № 3 от 25.03.2009 г., Анекс № 4 от 31. 08. 2009 г., Допълнително споразумение № 5 от 15.11.2012 г. и Допълнително споразумение № 6 от 15.12.2012 г. и договори за поръчителство от 31.08.2009 г., и от 15.11.2012 г.) и в размер от 25 723,50 (двадесет и пет хиляди седемстотин двадесет и три евро и 50 евроцента) евро  - наказателни лихви, начислени върху предсрочно изискуемата главница от 123 999. 89 евро, за периода от 04. 04. 2014 г. до 07. 10. 2015 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 123 999. 89 евро, считано от 08. 10. 2015 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 401/09.10.2015 г. по ч.гр.д. № 742/2015 г. от РС – гр. Ихтиман.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, „Б.” ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, „Б.” ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, П.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес *** и Д.Л.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на „О.Б.Б.” АД с ЕИК . направените в производството (заповедно и първоинстанционно исково) разноски в общ размер на 26 350. 84 (двадесет и шест хиляди триста и петдесет лв. и 84 ст.) лева – за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсулт.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: