Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 09.01.2019г.

                                              

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на тринадесети ноември  две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова  като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 712 по описа за 2017г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Предявени са като първоначални евентуални искове с правно основание чл. 79, ал. 1,   чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и евентуално чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,  и насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, евентуално чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1  от ЗЗД.

„П.“ ЕООД претендира заплащане от „Д.Д.Ф.– Д.“ АД на сума от общо 34 409. 40 евро дължимо възнаграждение за предоставени услуги по Договор от 30.12.2014г. с предмет предоставянето на услуги по извършването на маневри на плавателни съдове и обслужване на безекипажни съдове от подменен екипаж на територията на „ДДФ-Д.“ АД в гр. Козлодуй – охраняема зона на АЕЦ, с моторен кораб „Ураган“, за които за времето от 08.07.2015г. до 31.12.2016г. са били издадени 33 броя данъчни фактури. Договорът е бил сключен с „П.К.Л.“ ЕАД, на когото ищецът е правоприемник Претендира се и  сумата от 2 752. 75 евро неустойка за забава върху вземанията по отделните фактури по т. 4.2 от договора.

При условията на евентуалност вземанията се претендират като такива по договор от 30.12.2013г., също сключен с „П.К.Л.“ ЕАД, на когото ищецът е правоприемник, евентуално (без неустойката) като такива по отделни търговски сделки за сума от 36 889. 30 лева, ако съдът приеме, че след 31.05.2015г. посочените договори от 30.12.2013г. и от 30.12.2014г.  не са действали, евентуално същата сума от 36 889. 30 лева и за същия период се претендира  по правилата на неоснователното обогатяване, като стойност на спестени от ответника разноски за предоставени услуги. 

 Ищецът иска присъждане и на законните лихви за забава от датата на исковата молба (13.02.2017г.) до окончателното плащане и разноските по делото.

„Д.Д.Ф.– Д.“ АД оспорва първоначалните искове. Възразява, че в процесния период между страните не са действали посочените от ищеца договори, тъй като техният срок е изтекъл. Ищецът не установява да е собственик на моторен кораб „Ураган“ и  не е от лицата, които имат право да извършват пристанищни услуги, каквито са услугите, за които се иска плащане (чл. 116, ал. 2, т. 1 и чл. 117а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България). Ответникът прави и възражение за изтекла погасителна давност относно част от вземанията. Исковете  са с правно основание чл. 232 от КТК и съгласно разпоредбата на чл. 357, т. 2, б.“в“ от КТК, правото на иск се е погасило с изтичането на едногодишен срок. Погасени  са по давност и претендираните допълнителни вземания за лихви и неустойки (чл. 119 от ЗЗД).    

По предявени от „Д.Д.Ф.– Д.“ АД насрещни искове е изложено, че дружеството е собственик и пристанищен оператор на Пристанище за обществен транспорт с регионално значение Д.д.ф. „Д.“ – Козлодуй, като през времето, през което  моторен кораб „Ураган“ не е извършвал пристанищни морско-технически услуги, корабът се е намирал на територията на пристанището и е ползвал електрическа енергия и понтон. За пребиваването корабособственикът дължи заплащането на такси и разходи за престоя, съгласно тарифите на пристанището.  За периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. е била дължима цена/такса за включване на моторен кораб „Ураган“ към електрическа енергия от 4 271. 53 лева с ДДС, суми за изразходвана електрическа енергия от 6 226. 78 лева с ДДС и 145 469. 63 лева цени за предоставянето на понтон/понтонни такси.

Ищецът иска присъждане на сумите, общо 155 967. 94 лева, а при условията на евентуалност сумите се претендират по правилата на неоснователното обогатяване. Претендират се и законните лихви от предявяване на исковете  и разноските.

„П.“ ЕООД оспорва насрещните искове, по които е ответник. Възразява, че  допускайки кораба в пристанището да пристава на понтон, за да бъде захранен и да ползва електрическа енергия, ищецът по насрещния иск е изпълнил задължението си да оказва съдействие на ищеца по  първоначалния иск да изпълнява задълженията си по договора за маневриране и обслужване на безекипажни съдове с подменен екипаж – чл. 63 и чл. 95 от ЗЗД. Между страните не е сключван договор за предоставяне на претендираните услуги, както и не съществува като вид пристанищна морско-техническа услуга понтонна услуга или такава за включване към електрическа   енергия. Услугите се определят от нормата на чл.116 от ЗМПВВППРБ. От ищеца по насрещните искове не са обявени публично и цените на предоставяните услуги (чл. 113в, ал. 7 от ЗМПВВППРБ). Дори между страните да е бил сключен договор за предоставяне на услуги, той е бил нищожен, тъй като ищецът не е имал право да извършва такива услуги, съгласно чл. 92, ал. 8 от посочения закон, връзка с чл. 116, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Насрещните искове се оспорват и по размер.       

По възражението за давност относно първоначалните искове „П.“ ЕООД възразява за неоснователност поради характера на договора между страните и възникналите вземания, като и поради извършено от „Д.Д.Ф.– Д.“ АД признание на вземанията.

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

„Д.Д.Ф.– Д.“ АД е търговско дружество с предмет на дейност, освен другото, пристанищна дейност. Дружеството е собственик на  пристанище за обществен транспорт с регионално значение „Д.д.ф. „Д.“ – Козлодуй“ с предназначение обработка на генерални и насипни товари, както и е пристанищен оператор, извършващ пристанищни дейности и услуги по чл. 116, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗМПВВППРБ, съгласно удостоверение за регистрация на пристанище № 181 от 03.07.2004г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и  удостоверение за експлоатационна годност № 24001 от 17.06.2014г., издадено от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.  И преди 2014г.  за „Д.Д.Ф.– Д.“ АД е имало удостоверения за регистрация на пристанище, съответно удостоверения за регистрация на пристанищен оператор.

На 30.12.2013г. между „Д.Д.Ф.– Д.“ АД и „П.К.Л.“ ЕАД е бил сключен писмено  Договор № 54/30.12.2013г. за услуга, съгласно който  „Д.Д.Ф.– Д.“ АД, като възложител е възложил, а „П.К.Л.“ ЕАД, като изпълнител, се е задължил срещу възнаграждение да извършва маневри на плавателни съдове и обслужване на безекипажни съдове от подменен екипаж на територията на дружеството в гр. Козлодуй – охраняема зона на АЕЦ с морски кораб „Ураган“, посочен като собственост на изпълнителя. В договора е било уговорено още, че във връзка с извършването на услугата и поради честите колебания в нивото на река Дунав, както и поради това, че в по-голяма част от годината товаренето на безекипажните съдове се извършва далече от линията на кея, изпълнителят ще постави понтон, с който да осигури безопасно товарене на плавателните съдове. Изпълнителят се е задължавал да извършва посочените услуги в срок до 31.12.2014г. (т. 1.1 и 1.2 от договора).

Също в договора е било уговорено заплащането на възнаграждения за отделните услуги в евро, съответно за плавателни съдове, собственост на възложителя и за други такива - безекипажни съдове и моторни кораби – за всяка маневра, включително в случай на товарене, разтоварване и обработка; обслужване на безекипажни съдове от подменен екипаж за денонощие; за използване на понтона за целия престой на плавателния съд; за отваряне и затваряне на капаци; за качаене на вода на час; за миене на плавателни съдове на кубичен метър (т. 2.1).

Цената се е заплащала от възложителя в срок от 5 работни дни от приемането на услугата и издаване на фактура по посочена банкова сметка. ***-смазочните материали, необходими за извършване на услугата, са били за сметка на изпълнителя (т. 2.1).

Приемането на изпълнението на услугата се е удостоверявало с подписване на двустранен приемо-предавателен протокол (т. 3.1, ал. 2).

Възложителят е бил длъжен да оказва на изпълнителя необходимото съдействие да изпълнение на услугата и да му заплати договореното възнаграждение.

Съгласно клаузата на т. 4.2 от договора, при забава за заплащане на уговорената цена, възложителят е дължал на изпълнителя неустойка в размер на 0.5% на ден от неплатената част на цената, за всеки ден на забава, но не повече от 8%.

Плащането на неустойките, предвидени в договора, не е лишавало изправната страна от правото да търси обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи над размера на неустойката (т. 4.3).

Съгласно заключителните разпоредби на договора, всички допълнения и изменения в договора са се оформяли в анекс, подписан и от двете страни.            

На 30.12.2014г. между „Д.Д.Ф.– Д.“ АД и „П.К.Л.“ ЕАД е бил сключен писмено Договор № 29/30.12.2014г. с идентично съдържание - „Д.Д.Ф.– Д.“ АД, като възложител е възложил, а „П.К.Л.“ ЕАД, като изпълнител, се е задължил срещу възнаграждение да извършва маневри на плавателни съдове и обслужване на безекипажни съдове от подменен екипаж на територията на дружеството в гр. Козлодуй – охраняема зона на АЕЦ с морски кораб „Ураган“, посочен като собственост на изпълнителя.  Изпълнителят се е задължавал да извърши услугата в срок до 31.12.2015г. Единствено не е било посочено поставянето на понтон от изпълнителя, съответно   дължимост от възложителя на възнаграждение  за използване на понтона за целия престой на плавателните съдове. 

„П.“ ЕООД е правоприемник на „П.К.Л.“ ЕАД след извършено преобразуване (вливане) след 31.12.2014г.

Въз основа на договора от 30.12.2014г.,  от изпълнителя и от  правоприемника  „П.“ ЕООД, са били извършвани договорените услуги - маневри, изпълнявани от морския кораб „Ураган“ (влачене/пробутване на безекипажни кораби между кей, шнек, стоянки понтон и по р. Дунав, отсядане, ремонтни работи) и обслужване (отваряне и затваряне на капаци и др.).

 Съобразно уговорената цена по договора, за услугите от изпълнителя („П.“ ЕООД)  са били издадени фактура № **********/08.07.2015г. на стойност 860. 55 лева (440 евро) – за маневра,   фактура № **********/08.07.2015г. на стойност 253. 47 лева (129. 60 евро) – за обслужване,   фактура № *********/31.07.2015г. на стойност 2 440. 87 лева (1 248 евро) - обслужване, фактура № *********/31.07.2015г. на стойност 4 302. 83 лева (2 200 евро) - маневра,   фактура № *********/31.08.2015г. на стойност 6776. 95 лева (3 465 евро) - маневра,   фактура № *********/31.08.2015г. на стойност 4 318. 48 лева (2 208 евро) - обслужване,  фактура № *********/30.09.2015г. на стойност 1505. 99 лева (770 евро) - маневра,  фактура № *********/30.09.2015г. на стойност 1 779. 02 лева (909. 60 евро) - обслужване,  фактура № *********/30.10.2015г. на стойност 4 840. 68 лева (2 475 евро) – маневра и провлачване,   фактура № *********/30.10.2015г. на стойност 901. 25 лева (460. 80 евро) - обслужване, фактура № *********/30.11.2015г. на стойност 1 246. 25 лева (637. 20 евро) - обслужване,   фактура № *********/30.11.2015г. на стойност 1 183. 28 лева (605 евро) - маневра,   фактура № *********/30.12.2015г. на стойност 483. 38 лева (247. 15 евро) – обслужване,   и фактура № *********/30.12.2015г. на стойност 1 936. 27 лева (990 евро) - маневра, с еврова равностойност общо от 16  785. 35 евро, при нулева данъчна ставка по чл. 31, т. 9 от ЗДДС при фактуриране на извършени услуги маневра и начисляване на ДДС по останалите фактури (за извършено обслужване), последните на обща стойност 5 840. 35 евро.  Преди издаване на фактурите е имало издадени и приемо-предавателни протоколи за по-голяма част от работите.    

И след 31.12.2015г. от „П.“ ЕООД са били извършвани услуги с моторния кораб на пристанището  „Д.д.ф. „Д.“ – Козлодуй“. За услугите отново са били съставяни протоколи, както и след остойностяването им от „П.“ ЕООД, като доставчик, са били  издадени фактура № *********/31.01.2016г. на стойност 860. 57 лева – за маневра,   фактура № *********/31.01.2016г. на стойност 485. 83 лева – за обслужване,   фактура № *********/30.04.2016г. на стойност 2 366. 55 лева - маневра,  фактура № *********/31.05.2016г. на стойност 694. 72 лева - обслужване, фактура № *********/31.05.2016г. на стойност 2 581. 70 лева - маневра, фактура № *********/30.06.2016г. на стойност 211. 22 лева - обслужване, фактура № *********/30.06.2016г. на стойност 752. 99 лева - маневра, фактура № *********/31.07.2016г. на стойност 4 948. 25 лева - маневра, фактура № *********/31.07.2016г. на стойност 337. 97 лева - обслужване, фактура № *********/31.08.2016г. на стойност 6 299. 34 лева - обслужване, фактура № *********/31.08.2016г. на стойност 6 239. 10 лева (с допълнително издадено кредитно известие **********/31.08.2016г.) - маневра, фактура № *********/30.09.2016г. на стойност 1 613. 56 лева - маневриране, фактура № *********/30.09.2016г. на стойност 633. 68 лева - обслужване,  фактура № *********/31.10.2016г. на стойност 1 505. 99 лева - маневриране, фактура № *********/31.10.2016г. на стойност 697. 06 лева - обслужване, фактура № *********/30.11.2016г. на стойност 506. 95 лева - обслужване, фактура № *********/30.11.2016г. на стойност 1075. 71 лева - маневра, фактура № *********/31.12.2016г. на стойност 2 151. 41 лева - маневра и фактура № *********/31.12.2016г. на стойност 506. 95  лева - обслужване, общо 34 469. 55 лева, съответно с  нулева данъчна ставка по чл. 31, т. 9  ЗДДС и с начислен ДДС по фактурите за обслужване.

 Всички фактурите са били осчетоводени и при двете страни, включително при ответника  в с/ка 401 Доставчици в Оборот Кт, както и са били включени в Дневник на покупките на„Д.Д.Ф.– Д.“ АД за съответния месец. Сумите по фактурите са участвали при формирането на годишния финансов резултат на страните за 2015г. и за 2016г.

По издадените фактури не е имало плащания от „Д.Д.Ф.– Д.“ АД.

Същевременно „Д.Д.Ф.– Д.“ АД е предоставял от свое име услуги на плавателните съдове  в пристанището срещу заплащане на цени, включително  корабна такса, кейова (тонажна) такса, такса понтон, такса за ползване на електроенергия, такса за маневрен кораб и катер (за една маневра на един плавателен съд се е считало преместването на един плавателен съд от корабна стоянка до кей и обратно), такса за обслужване на безекипажни съдове, такса за отваряне на капаци, такса за изпомпване на  трюмна вода и за ползване на катер/лодка за обслужване на плавателните съдове в акваторията на пристанището.  Фактически част от тези услуги са били извършвани чрез „П.“ ЕООД.     

На 14.02.2017г., след предявяване на исковете на „П.“ ЕООД по делото, от „Д.Д.Ф.– Д.“ АД е била издадена фактура  №  ********** за дължими от „П.“ ЕООД 155 515. 43 лева с ДДС,  с допълнително издадено и дебитно известие № ********** от 28.02.2017г.

Сумата е включвала 4 271. 90 лева такси за включване към електрическа енергия за период от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. на морския кораб „Ураган“,  6 226. 78 лева префактуриране на изразходвана електрическа енергия за същия период от кораба  и 145 469. 63 лева понтонни такси. От „Д.Д.Ф.– Д.“ АД е било възприето, че няма договор за обслужване на морски кораб „Ураган“ при различни условия от стандартните тарифи. Фактурата е била осчетоводена при „Д.Д.Ф.– Д.“ АД и включена в дневника за продажбите, но не е била включвана в дневниците за покупките на  „П.“ ЕООД. Няма данни да е била включвана по с/ка 401 Доставчици на дружеството.

Посочените обстоятелства се установяват от представените от страните писмени доказателства, както и от  заключението на изслушаната по делото съдебна комбинирана експертиза. При работата си вещото лице икономист от комбинираната  експертиза е направило справка в ТД на НАП София и ТД на НАП Видин по партидите на страните, изискало е документи (които са постъпили и по делото), както и е направило проверка в счетоводствата на двете страни.

Също съгласно заключението на съдебно-комбинираната експертиза, максималният размер на неустойките (8%) върху сумите по издадените до 31.12.2015г. фактури е 1 342. 81 евро. Само върху сумите по фактурите за обслужване неустойката е 467. 23 евро.   

Морски кораб „Ураган“ е имал собствен агрегат и главен двигател, захранвани от горивото на влекача при експлоатационен режим. Привързано към понтона в пристанището, плавателното средство е изразходвало електрическа енергия от брега, съответно на електрическите уреди на борда. Базата, на която   „Д.Д.Ф.– Д.“ АД е изчислявало консумираната електрическа енергия по издадената фактура е била по обявена мощност в сертификата на влекача, която е 246 Kw. Тази мощност е можело да бъде достигната единствено в експлоатационен режим на влекача. В този смисъл също е заключението на изслушаната комбинирана експертиза, в която е участвало и вещо лице с компетентност в областта на експлоатация на флота и пристанищата. 

   Времето на престой на морски кораб „Ураган“ на понтона на „Д.Д.Ф.– Д.“ АД е било отразено в корабния дневник, потвърдено и от постъпила по делото справка от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

За извършените от моторния кораб действия през процесния период, включително след 31.12.2015г., е бил извършен и разпит на свидетели по делегация – капитани на кораба, свидетелствали  за целта на пребиваването на кораба в пристанището на „Д.Д.Ф.– Д.“ АД – извършване на маневрена дейност, като е изяснен и характерът на тази дейност, съответно вида на моторния кораб „Ураган“ – влекач, с гуми на носа, пригодени за тласкане, като е работил на борд.  

При така установеното от фактическа страна, от правна страна  съдът  намира следното:

По първоначалните искове

Като пристанищен оператор - търговско дружество с достъп до пазара на пристанищни дейности и услуги, предоставяни в пристанище за обществен транспорт с местно значение, включително през процесния период „Д.Д.Ф.– Д.“ АД е предоставяло пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗМПВВППРБ – обработка на товари – товарене, разтоварване, подреждане, съхраняване, преопаковка, вътрешнопристанищен (терминален) превоз и други, както и пътнически услуги. Тези услуги са били извършвани, а по реда на чл. 116а от ЗМПВВППРБ, вр. § 1, т. 34 от ДР на  ЗМПВВППРБ в пристанището на дружеството са били извършвани и съпътстващи дейности – дейности, обезпечаващи извършването на пристанищните услуги – осигуряване на престой на плавателните съдове в пристанището, осигуряване на  понтон,  на електроенергия при престой, на  маневрен кораб и катер за преместването на плавателни съдове в акваторията на пристанището, обслужване на безекипажни съдове,  отваряне на капаци,  изпомпване на  трюмна вода и др.

За осъществяване на част от тези съпътстващи дейности с праводателя на „П.“ ЕООД - „П.К.Л.“ ЕАД, като изпълнител, са били сключени договорите от 30.12.2013г. и 30.12.2014г., със срок на действие от една година  и без договорите да са били продължавани по уговорения в тях начин – с анекс, подписан и от двете страни. Фактически договорът от 30.12.2014г.  е бил изпълняван и от „П.“ ЕООД след настъпилото преобразуване при „П.К.Л.“ ЕАД (правоприемство).

По договора от 30.12.2014г. от това дружество, съответно правоприемника,   са били извършвани услуги - маневри, изпълнявани от морския кораб „Ураган“ и обслужване, на стойност, съгласно уговорените по договора цени, от 16  785. 35 евро по подробно описаните от фактическа страна фактури за отделните услуги, издавани за времето от 08.07.2015г. до 30.12.2015г. - с начислен ДДС за доставките на услуги (обслужване) и неначислен ДДС за услугите маневри, като облагаеми доставки с нулева ставка за доставка на услуги по глава 9 от КТК – „Договори за услуги в корабоплаването“, съгласно чл. 31, т. 9 от ЗДДС.

 Сумата по фактурите от 16 785. 35 евро е била дължима от „Д.Д.Ф.– Д.“ АД, като поради допуснатата забава, и съответно на уговореното по договора, е била дължима и неустойка за забава в максималния уговорен размер от 8% върху сумата по фактурите  - 1 342. 81 евро.  

Извършването на уговорените по договора от 30.12.2014г. услуги  е безспорно установено по делото – фактурите за услугите като доставки са осчетоводени от ответника и включени в дневника за покупките,  което е признание за получаване на услугите, за които са били издадени  фактурите. За доказателствената сила на фактурите, счетоводните книги и усвоения ДДС под формата на данъчен кредит е постоянната съдебна практика (например Решение № 65 от 16.07.2012г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съответно посочените в това решение и други решения в подобен смисъл). Налице е установено приемане от поръчващия на фактически изпълнената работа. Сумата е дължима в евро – валутата, в която е било уговорено плащането  (ТР № 4/2014 от 29.04.2015г. по тълк. дело № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС).

Въпреки прекратяването на договора от 30.12.2014г.,  от  „П.“ ЕООД и след 31.12.2015г., по възлагане на „Д.Д.Ф.– Д.“ АД, е продължило извършването на идентични услуги - маневри, изпълнявани от морския кораб „Ураган“ и обслужване, съответно на услугите (съпътстващи дейности), който е предоставял и „Д.Д.Ф.– Д.“ АД на плавателните съдове в пристанището.Услугите са били на обща стойност  от 34 469. 55 лева. За предоставените услуги от „П.“ ЕООД са били издавани и фактури,  съответно с  нулева данъчна ставка по чл. 31, т. 9  ЗДДС и с начислен ДДС по фактурите за обслужване, и фактурите са били приети от „Д.Д.Ф.– Д.“ АД. Така е безспорно установено  постигнато между страните съгласие за извършване на услугите, съответно е установено приемане от  „Д.Д.Ф.– Д.“ АД на изпълнената работа (услуги), при което е дължимо и възнаграждение съгласно стойността на фактурите - 34 469. 55 лева.

Не се установява в периода след 31.12.2014г. страните да са били обвързани от действаща неустоечна клауза и въпреки забавата при заплащането на сумата от  34 469. 55 лева няма основание за дължимост от „Д.Д.Ф.– Д.“ АД на неустойка за забава.

При изложеното неоснователно е възражението на „Д.Д.Ф.– Д.“ АД по първоначалните искове, че в процесния период между страните не са действали посочените от ищеца договори, тъй като техният срок е изтекъл. За времето от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. е действал договорът от 30.12.2014г.

Без значение е дали „П.“ ЕООД е бил собственик на морски кораб „Ураган“ (макар това обстоятелство да се установява по делото), както и е без значение дали това дружество е от лицата, които имат право  да извършват пристанищни услуги в пристанището на „Д.Д.Ф.– Д.“ АД. Както вече се възприе, се касае за съпътстващи дейности в пристанище за обществен транспорт с регионално значение, извършвани от лице, сключило договор със собственика - „Д.Д.Ф.– Д.“ АД.  

Частично основателно е обаче възражението на „Д.Д.Ф.– Д.“ АД за изтекла погасителна давност относно част от вземанията.

Договорът от 30.12.2014г. съдържа елементи на договор за изработка  в частта на уговорките относно задължението за  обслужване,  но и елементи на договор за влачене по чл. 231 и сл. от КТК в частта на уговорките за извършване на  маневри на плавателни съдове на територията на пристанището (в акваторията) с   кораб. Касаело се е основно за уговорено провлачване (тласкане) на безекипажни кораби на територията на пристанището, която уговорка е част от същественото съдържание на договор за влачене. Съгласно разпоредбата на чл. 231, ал. 1 от КТК, с договора за влачене притежателят на  един кораб (влекач или тласкач) се задължава срещу възнаграждение да извършва провлачване (тласкане) на друг кораб или друго плаващо средство на определено разстояния, през определено време или да извърши маневра. Разпоредбите относно договора за влачене се прилагат и при извършване на пристанищни услуги при въвеждане на плавателни съдове в пристанища или извеждането им от тях, съответно извършването на маневри в тях от и към котвени и кейови места, щом страните не са уговорили  друго (чл. 232, ал. 1 от КТК). Това следва да се приеме и за случая при осъществяваните от „П.“ ЕООД чрез морски кораб „Ураган“ маневри като обезпечаващи извършваните пристанищни услуги от „Д.Д.Ф.– Д.“ АД (съпътстваща дейност), при което относно вземанията на „П.“ ЕООД за извършвани маневри е приложима кратката давност по чл. 357, т. 2, б.“в“ от КТК – една година,  за вземания, произтичащи от договор за влачене, считано от деня, в който е възникнало правото на иск.

При предявяване на исковете на „П.“ ЕООД по делото на 13.02.2017г.,   погасени по давност следва да се приемат вземанията по    фактура № **********/08.07.2015г. на стойност 860. 55 лева (440 евро), фактура № *********/31.07.2015г. на стойност 4 302. 83 лева (2 200 евро), фактура № *********/31.08.2015г. на стойност 6776. 95 лева (3 465 евро), фактура № *********/30.09.2015г. на стойност 1505. 99 лева (770 евро),  фактура № *********/30.10.2015г. на стойност 4 840. 68 лева (2 475 евро),   фактура № *********/30.11.2015г. на стойност 1 183. 28 лева (605 евро) и фактура № *********/30.12.2015г. на стойност 1 936. 27 лева (990 евро), удостоверяващи маневри, както и при възприетия договорен характер на възникналите след 31.12.2015г. вземания на  „П.“ ЕООД – за сумата по фактура № *********/31.01.2016г. на стойност 860. 57 лева – за маневра.

Неоснователен е доводът на „П.“ ЕООД, че договор за влачене може да бъде сключван само между корабопритежатели. Този довод не намира опора с закона. Аргумент е и разпоредбата на § 1, т. 31 от ЗМПВВППЗБ, съдържаща дефиниция на понятието „ползвател на пристанищна услуга“ – лице, което от свое име или от чуждо име е получател на предоставяните пристанищни услуги, обикновено корабопритежател, товародател или техни агенти.

Не се установява признание на исковете от 19.02.2016г. от  „Д.Д.Ф.– Д.“ АД и това възражение на„П.“ ЕООД също е неоснователно. Ищецът по първоначалните искове се позовава на писмо от 19.02.2016г. към допълнителната си искова молба (стр. 337 по делото), но в него изрично е посочено, че не се потвърждава задължение за 57 989. 42 лева.  

Или съответно на предявените по делото от „П.“ ЕООД искове (при условията на евентуалност), следва да бъде приет за основателен искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от  5 840. 35 евро, дължима по  фактура № **********/08.07.2015г. на стойност 253. 47 лева (129. 60 евро),   фактура № *********/31.07.2015г. на стойност 2 440. 87 лева (1 248 евро), фактура № *********/31.08.2015г. на стойност 4 318. 48 лева (2 208 евро),  фактура № *********/30.09.2015г. на стойност 1 779. 02 лева (909. 60 евро),  фактура № *********/30.10.2015г. на стойност 901. 25 лева (460. 80 евро), фактура № *********/30.11.2015г. на стойност 1 246. 25 лева (637. 20 евро),   и   фактура № *********/30.12.2015г. на стойност 483. 38 лева (247. 15 евро), въз основа на Договор № 29/30.12.2014г., както и искът по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за неустойка за забава по чл. 4.2 от договора върху сумата от 5 840. 35 евро в максималния размер от 8% - 467. 23 евро, като исковете в останалата част до пълния предявен размер на главницата от 34 409. 40 евро, съответно неустойката от 2 752. 75 евро се отхвърлят като погасени по давност, съответно при възприетото преустановено действие на договора от 30.12.2014г.

Като акцесорна, основателна е и претенцията за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД  върху приетата като дължима главница от  5 840. 35 евро от 13.02.2017г., датата на исковата молба, до окончателното плащане на сумата. Съгласно клаузата на т. 4.3 от договора от 30.12.2014г., плащането на неустойките, предвидени в договора, не е лишавало изправната страна от правото да търси обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи над размера на неустойката.

Дължима е лихва за забава върху приетата като дължима неустойка.

Тъй като съдът приема, че договорът от 30.12.2014г. има действие, исковете по чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени въз основа на договора от 30.12.2013г. следва да бъдат оставени без разглеждане.

При отхвърлянето на иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД въз основа на договора от 30.12.2014г. относно  издадените след 31.12.2015г. фактури, но при възприемането, че страните са били обвързани с доставените от   „П.“ ЕООД отделни услуги по фактурите, стойността им следва да бъде присъдена на дружеството, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, освен стойността на фактурата  № *********/31.01.2016г. на стойност 860. 57 лева – за маневра, за вземането по която съдът приема, че вземането е погасено по давност,   или искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 33 608. 98 лева. В останалата част до предявения размер от 36 889. 30 лева искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

Като акцесорна, основателна е и претенцията за лихви за забава върху приетата като дължима главница от 33 608. 98 лева от 13.02.2017г., датата на исковата молба, до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Исковете по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат оставени без разглеждане, тъй като съдът приема обвързването на страните от договор и  след 31.12.2015г.   

 По насрещните искове     

По разбиране на настоящия съдебен състав, и съответно на възприетото от фактическа страна, насрещните искове на „Д.Д.Ф.– Д.“ АД  с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, евентуално чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1  от ЗЗД, не могат да бъдат уважени.

И след преустановяване действието на договора от  30.12.2014г. с изтичане на неговия срок  (след 31.12.2015г.) е продължило извършването от „П.“ ЕООД, чрез моторен кораб „Ураган“,  на идентични услуги - маневри, изпълнявани от морския кораб,  и обслужване, част от които денонощно, по възлагане на „Д.Д.Ф.– Д.“ АД. Моторният кораб е продължил да пребивава в пристанището „Д.д.ф. „Д.“ – Козлодуй“.  Фактически чрез тези услуги „Д.Д.Ф.– Д.“ АД е изпълнявало предлаганите от самото дружество услуги на плавателните съдове в пристанището му.  При тези обстоятелства не може да се приеме за установено по делото, че след 31.12.2015г.  страните са уговорили заплащането от „П.“ ЕООД на понтонна такса при осъществяване на дейността на моторния кораб или при домуването му, както и такса за включване към електроразпределителната мрежа и за ползвана електрическа енергия от брега при домуването (морският кораб е имал собствен агрегат и главен двигател, захранвани от горивото на влекача при експлоатационен режим). Твърдението на „Д.Д.Ф.– Д.“ АД за такива уговорки е недоказано. Морски кораб ураган е престоявал в пристанището на дружеството въз основа на уговорки (договор) с корабопритежателя. Фактически са се запазили уговорките между страните по предходните писмено сключени договори, че  гориво-смазочните материали, необходими за извършване на услугата, са за сметка на изпълнителя, както и че  възложителят  оказва на изпълнителя необходимото съдействие да изпълнение на услугата, включително като се приеме, че това е да осигурява понтон за моторния кораб, при работа и престой, и електричество, при престой, когато корабът е на вързала на понтона.

Заплащането на услуга за използване на понтон за целия престой на плавателния съд, но на „П.“ ЕООД, е било изрично уговорено в договора от 30.12.2013г., поради спецификата на реката и изпълняваните маневри и за да се  осигури безопасно товарене на плавателните съдове. В договора от 30.12.2014г. такива уговорки между страните изобщо са липсвали, както и след 31.12.2015г. такива уговорки, включително в полза на „Д.Д.Ф.– Д.“ АД, не се установяват.

Или няма основание за уважаване на исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Няма основание и за уважаване на исковете по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на „Д.Д.Ф.– Д.“ АД, предявени при условията на евентуалност,  при изложеното по-горе относно уговорките между страните след 31.12.2015г.  За сметка на „П.“ ЕООД  са били гориво-смазочните материали, необходими за извършване на услугите, а възложителят е дължал съдействие на изпълнителя за изпълнението. Тези уговорки изключват да е налице обогатяване на „П.“ ЕООД или обедняване на „Д.Д.Ф.– Д.“ АД  без основание.

В подкрепа на действителната воля на страните относно разходите по изпълняваните с моторния кораб услуги е и обстоятелството, че  фактурата с дебитното известие, въз основа на които се претендират сумите по насрещните искове от „Д.Д.Ф.– Д.“ АД  са били издадени след датата на предявяване на исковата молба от „П.“ ЕООД по делото, а не преди това.  Обстоятелството е индиция, че до предявяване на исковата молба  суми за понтонни такси и електрическа енергия не са били считани от „Д.Д.Ф.– Д.“ АД  за дължими от ответника по насрещните искове, което е съответствало  и на техните отношения  след 31.12.2015г. във връзка с предоставяните услуги.

По разноските

            По първоначалните искове „П.“ ЕООД установява разноски за платена държавна такса от 2 907. 31 лева, 500 лева разноски за вещо лице и  3 364. 64 лева платено адвокатско възнаграждение с ДДС. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК са му дължими 4 280. 80 лева разноски.

При частичното отхвърляне на исковете, като погасени по давност, на  „Д.Д.Ф.– Д.“ АД  се дължи съответната част от разноските по тези искове – 500 лева разноски за вещо лице и 1 355. 24 лева адвокатско възнаграждение (от пълният размер от уговореното адвокатско възнаграждение от 2 710. 48 лева е платен половината), или 682. 47 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

При отхвърляне на насрещните искове на „Д.Д.Ф.– Д.“ АД, като ищец, не се дължат разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК - 6 238. 72 лева платена държавна такса по насрещната искова молба, 500 лева разноски за вещо лице, за издадени удостоверения, по допуснато обезпечение и половината от платените разноски за адвокат от общо 5 195. 46 лева, така както разноските се претендират по делото.

Разноските на ответника  „П.“ ЕООД по насрещните  искове са дължими изцяло – 6 600 лева разноски за адвокат с начислен ДДС, 500 лева разноски за вещо лице и 60 лева разноски за свидетел, общо 7 160 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

Разноските за адвокат на „П.“ ЕООД по исковете не са прекомерни. Сумите на адвокатското възнаграждение без начисления ДДС е около минимума по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно сумите за адвокатско възнаграждение са били платени изцяло по банков път. Възраженията на  „Д.Д.Ф.– Д.“ АД   в този смисъл са неоснователни.

  Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА „Д.Д.Ф.– Д.“ АД,  с ЕИК ******* и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „П.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, на основание  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от  5 840. 35 евро (пет хиляди осемстотин и четиридесет евро и тридесет и пет евро цента), съгласно  фактура № **********/08.07.2015г., фактура № *********/31.07.2015г., фактура № *********/31.08.2015г.,  фактура № *********/30.09.2015г.,  фактура № *********/30.10.2015г., фактура № *********/30.11.2015г. и фактура № *********/30.12.2015г., въз основа на Договор № 29/30.12.2014г., и 467. 23 евро (четиристотин шестдесет и седем евро и двадесет и три евро цента)  неустойка за забава по чл. 4.2 от договора, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, със законната лихва за забава от 13.02.2017г. до окончателното плащане на сумите,  на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част до пълния предявен размер съответно от 34 409. 40 евро и 2 752. 75 евро.   

ОСТАВЯ без разглеждане исковете по чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „П.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, срещу „Д.Д.Ф.– Д.“ АД,  с ЕИК ******* и със  седалище и адрес на управление ***, въз основа на Договор № 54/30.12.2013г.

ОСЪЖДА „Д.Д.Ф.– Д.“ АД,  с ЕИК ******* и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „П.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, на основание  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 33 608. 98 лева (тридесет и три хиляди шестстотин и осем лева и деветдесет и осем стотинки), съгласно  фактура № *********/31.01.2016г.,   фактура № *********/30.04.2016г.,  фактура № *********/31.05.2016г., фактура № *********/31.05.2016г., фактура № *********/30.06.2016г., фактура № *********/30.06.2016г., фактура № *********/31.07.2016г., фактура № *********/31.07.2016г., фактура № *********/31.08.2016г., фактура № *********/31.08.2016г., фактура № *********/30.09.2016г., фактура № *********/30.09.2016г.,  фактура № *********/31.10.2016г., фактура № *********/31.10.2016г., фактура № *********/30.11.2016г., фактура № *********/30.11.2016г., фактура № *********/31.12.2016г. и фактура № *********/31.12.2016г., със законната лихва за забава от 13.02.2017г. до окончателното плащане на сумата, н аоснование чл. 86, ал. 1 от ЗЗД  като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер от 36 889. 30 лева.  

ОСТАВЯ без разглеждане исковете по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „П.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, срещу „Д.Д.Ф.– Д.“ АД,  с ЕИК ******* и със  седалище и адрес на управление ***.

ОСЪЖДА „Д.Д.Ф.– Д.“ АД,  с ЕИК ******* и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „П.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 4 280. 80 лева (четири хиляди двеста и осемдесет лева и осемдесет стотинки) разноски по делото по първоначалните искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а „П.“ ЕООД да заплати на „Д.Д.Ф.– Д.“ АД сумата от 682. 47 лева  шестстотин осемдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки) разноски по първоначалните искове, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ  предявените като насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, евентуално чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1  от ЗЗД, предявени от  „Д.Д.Ф.– Д.“ АД,  с ЕИК ******* и със  седалище и адрес на управление ***,  срещу „П.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, съответно за дължима за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. цена/такса за включване на моторен кораб „Ураган“ към електрическа енергия от 4 271. 53 лева с ДДС, суми за изразходвана електрическа енергия от 6 226. 78 лева с ДДС и 145 469. 63 лева цени за предоставянето на понтон/понтонни такси,  общо 155 967. 94 лева, със законната лихва.

ОСЪЖДА „Д.Д.Ф.– Д.“ АД,  с ЕИК ******* и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „П.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 7 160 лева (седем хиляди сто и шестдесет лева) разноски по насрещните искове, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. 

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението да се връчи чрез посочените съдебни адресати на страните – адв. П.Е.А.,*** (за „П.“ ЕООД)  и адв. Г.Ф.,*** (за „Д.Д.Ф.– Д.“ АД).                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: