РЕШЕНИЕ
№ 3609
гр. Варна, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110107621 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран от *** с иск по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация чл.410
КЗ вр. чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД срещу *** за признаване на ответника да заплати на ищеца
сумата от 240 лв. (двеста и четиридесет лева), изплатено от заявителя застрахователно
обезщетение на основание договор за имуществена застраховка полица 98031610001922 за
отстраняване на вреди вследствие на застрахователно събитие – увреждане на готварска
печка, аспиратор, микровълнова печка и сигнализатор за газ в застрахован обект
собственост на ***в гр. Варна, местност „***в резултат на отстраняване на авария по
електропреносната мрежа на „***, при което е подадено високо напрежение и е предизвикан
токов удар, довел до щетите, ведно със законна лихва от подаване на заявлението –
23.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение 1851/24.03.2022 г. по ч.гр.д. 3611/2022 г. по описа на
ВРС, 12 състав.
Ищецът сочи, че между него и ***е бил налице договор за застраховка на имущество,
по време на действието на който – на 18.08.2017 г. в гр. Варна, местност „***в резултат на
отстраняване на авария по електропреносната мрежа на „*** е подадено високо напрежение
и е предизвика токов удар, в резултат на което са увредени готварска печка, аспиратор,
микровълнова печка и сигнализатор за газ в застрахования имот. След подадено искане за
оценка при ищеца е образувана преписка 0305-9803-В3-17-7654, изгответни са контативни
протоколи за повредите, представени са фактури за ремонтини дейности в размер на 347 лв,
като е определено и изплатено обезщетение от 240 лв. на 25.04.2018 г. Сочи се, че с
изплащане на обезщетението, ищецът е встъпил в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение срещу причинителя на вредата – ответника. При изложеното се иска
уважане на исковата претенция. Претендират се разноски.
Ответникът „*** оспорва предявения иск, с подаден в срока по чл.131 ГПК отговор
на исковата молба. Поддържа се, че не е доказано наличието на валидно сключен между
ищеца и ***договор за застраховка на процесните уреди, тъй като те са се намирали в имот
в местност ***, а застрахованото имущество по приложената полица касае такова в съседен
имот - в местност ***. На следващо място се поддържа, че не са представени доказателства
за заплащане на всички вноски по застрахователния договор, поради което се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение към 18.08.2017 г. Сочи се, че е
неоснователно твърдението на ищеца, че сочените от него вреди са настъпили поради
1
причина, за която ответникът отговаря. Твърди се, че на процесната дата – 18.08.2017 г. не е
имало планови или аварийни изключвания на електрозахванването за извод ****,
подстанция ***. Излага се, че на процесната дата е регистриран сигнал за пожар в района на
трафопост с диспечерско наименование ТП 877, изгасен от служителите на РДПБЗН, като
служителите на ответника на място са констатирали наличие на прегорели проводници на
първи стълб от въздушна мрежа ниско напрежение, вследствие на пожара. Твърди се, че
констатираната авария на кабелна мрежа ниско напрежение се намира след границата на
собственост на електроразпределителната мрежа на ответника и не е негова собственост.
Евентуално се поддържа, че ответникът не дължи обезщетение за причинените вреди в
случаите на възникнала авария – чл.72,ал.1, т.1 ЗЕ и чл.74, ал.2 ЗЕ. Излага се, че в случая
аварията е възникнала по независещи от дружеството причини и следва да се приложи
чл.51, ал.7 от ОУ, а евентуално се поддържа, че е налице непреодолима сила – пожар,
освобождаваща го от отговорност. Искът се оспорва и по размер, като се счита, че не е
доказано заплащането на обезщетение в размер на 240,00 лв., като обезщетението следва да
се намали до 147,00 лв.- стойността на представена фактура за ремонт на сигнализатор за
газ. Иска се отхвърляне на исковата претенция.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявеният е установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация по
чл. 410 КЗ вр. чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е обусловено от
установяването на следните кумулативни предпоставки от ищеца: 1/ наличието на валиден
договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството-ищец, както и на разноски за неговото определяне; 3/ предпоставките по чл. 49
ЗЗД – вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е
възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по
повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже, че аварията се дължи на непредвидимо събитие
извън контрола на дружеството.
По делото е представена застрахователна полица 98031610001922 между ищеца /
застраховател/ и *** / застрахован/ за имуществено застраховане на имущество с
местонахождение гр.*** за период на застраховката от 23.10.2016 г.-22.10.2017 г. посочено
е, че застрахованото имущество включва – общо имущество и обзавеждане, домакински
електроуреди, отоплителни и климатични системи, жилищната сграда, техника, стопански
инвентар.
От констативния протокол от 24.08.2017 г. /л.15/ се установява, че същият е съставен
от комисия на застрахователя за констатирани увреждания / след оглед на място/ на
готварска фурна, аспиратор, микровълнова фурна, устройство за сигналиация за изтичане на
газ, находящи се в имот гр. ***.
В исковата молба се претендира обезщетение за увреждания на имущество
вследствие на токов удар в имот в гр. Варна, местност ***.
При събраните доказателства съдът намира, че не се доказа първият елемент от
фактическия състав, осъществяването на който ангажира отговорност по чл.410 КЗ –
наличие на облигационно отношение по застраховка на имущество след изплащането, във
връзка с което на застрахователно обезщетение на застрахованото лице, застрахователят да
има право да ангажира отговорността на виновното за вредите лице. Доколкото ищецът не
се явява застраховател, който е заплатил обезщетение за имущество, което да е увредено в
имот, в който е настъпил токов удар / не е спорно, че е имало прекъсване на
електричеството, а е спорна причината за същото/, същият няма регресни права срещу
лицето, за което твърди, че е причинител на вредата.
Доколкото не се установява първия елемент от фактическия състав, съдът не намира
за необходимо да обсъжда останалите елементи. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че с оглед процесуалното поведение на ищеца – същият не е внесъл определените
депозити за изготвяне на исканата от него експертиза и разпит на искания от него свидетел,
не са събрани доказателства, които да са с характер да установят и причинно –следствената
2
връзка между нанесените вреди и настъпването на твърдения застраховател риск –
отстраняване на авария по електропреносната мрежа на ***, при което е подадено високо
напрежение и е предизвикан токов удар.
По изложеното, предявения иск се явява недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски има
ответникът. Същият претендира заплащането на разноски в настоящото производство за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК в
размер на 100 лв.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос. Ответникът не е претендирал разноски за
депозираното възражение по реда на чл.414 ГПК в заповедното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ****със седалище и адрес на управление гр. *** иск по
реда на чл.422 ГПК с правна квалификация чл.410 КЗ вр. чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД срещу „***,
със седалище и адрес на управление: гр. *** за признаване за установени, че ответникът
дължи да заплати на ищеца сумата от 240 лв. (двеста и четиридесет лева), изплатено от
заявителя застрахователно обезщетение на основание договор за имуществена застраховка
полица 98031610001922 за отстраняване на вреди вследствие на застрахователно събитие –
увреждане на готварска печка, аспиратор, микровълнова печка и сигнализатор за газ в
застрахован обект собственост на *** в гр. Варна, местност *** в резултат на отстраняване
на авария по електропреносната мрежа на „***, при което е подадено високо напрежение и е
предизвикан токов удар, довел до щетите, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение 1851/24.03.2022 г. по ч.гр.д.
3611/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, *** със седалище и адрес на управление
гр. **** да заплати на „****, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 100,00
лв. - съдебни разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3