№ 3588
гр. София, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Екатерина К. Т.
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20221100102744 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 15528/17.03.2022 г., предявена от С. Б.
Л., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, против С.О., с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******
Ищцата твърди, че на 12.07.2020 г., около 12.30 часа, в гр. София, ж.к.
„*******“, е вървяла по левия тротоар на ул. „Кръстьо *******“ (в посока от магазин
„Била“) и в частта на тротоара до „Софийска баница“ се е спънала в пясък и чакъл
около вдлъбнатина, образувана между наклонена шахта и тротоарната настилка, в
резултат на което, ищцата паднала.
В исковата молба се твърди, че в резултат на описаното стъпване на
необезопасено място и последвалото падане, на ищцата е било причинено следното
травматично увреждане: счупвания на крака – дисталната част на тибията. След
падането, ищцата била транспортирана с екип на Спешна медицинска помощ в МБАЛ
„Св. Анна“ – София АД. На 14.07.2020 г., на ищцата била извършена оперативна
интервенция, при която били поставени външни фиксатори, наподобяващи
шишове. Операцията била мъчителна и болезнена за ищцата. След изписването й от
болничното лечение на 16.07.2020 г., ищцата започнала да получава паник атаки и
халюцинации, което наложило непрекъснати грижи от страна на двете й дъщери. На
19.07.2020 г., бил извикан екип на Спешна помощ, като лекарите констатирали
неврологично разстройство и повишена сърдечна дейност. На 03.08.2020 г., ищцата
отново била приета за лечение в МБАЛ „Св. Анна“ – София АД и била извършена нова
1
операция за поставяне на вътрешни фиксиращи устройства - метална остеосинтеза
и винтове. На 10.08.2020 г., била изписана за домашно лечение. На 21.09.2021 г.,
ищцата била приета в Клиниката по ортопедия и травматология на „Сити клиник“,
където й била извършена трета поред операция за премахване на металните
импланти (планки и винтове). На 27.09.2021 г., ищцата била изписана за домашно
лечение.
Ищцата твърди, че вследствие на получените увреждания, е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания. Освен това, ищцата
изпитала и редица неудобства, свързани с невъзможността да се придвижва свободно,
невъзможност да се обслужва и необходимост от чужда помощ. В продължение на 1
година и 10 дни, ищцата била в непрекъснат отпуск поради временна
неработоспособност, което също й се отразило неблагоприятно. Ищцата била
тревожна, раздразнителна, бързо уморяваща се, подтисната и нерешителна. Загубила
интерес към нещата, с които обичала да се занимава, ежедневието й се променило
трайно в негативен план.
В исковата молба се твърди, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди в
общ размер на сумата от 4 992.76 лева, представляваща сбора от направените разходи
за медицински изделия, лекарства и консумативи.
Ищецът сочи, че тротоарът на ул. „Кръстьо *******“, е общинска собственост
и съгласно Закона за пътищата и Правилника за прилагането му, общината е била
длъжна да го ремонтира и поддържа, което задължение ответникът не изпълнил.
Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати:
сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат от падане на ищеца, на 12.07.2020 г., в гр. София, ж.к.
„*******“, на левия тротоар на ул. „Кръстьо *******“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.07.2020 г. до окончателното плащане, както
и
сумата от 4 992.76 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат от падане на ищеца, на 12.07.2020 г., в гр. София, ж.к.
„*******“, на левия тротоар на ул. „Кръстьо *******“.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.О. е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва, че тротоарът на ул. „Кръстьо *******“ в гр. София е
общинска собственост. Оспорва иска с възражението, че е неоснователен.
Ответникът оспорва, че ищцата е претърпяла описания в исковата молба
инцидент, евентуално – че се дължи на действие или бездействие на ответника. Сочи,
2
че на посоченото в исковата молба място имало десетина ревизионни шахти,
собственост на различни частни експлоатационни дружества, с част от които С.О.
нямала сключени концесионни договори. Фактът, че неуточнената процесна шахта се
намирала на тротоар, който е общинска собственост, не пораждал задължение за
нейната поддръжка от страна на С.О.. Въпросната шахта не била собственост на СО,
нито последната имала задължение и отговорност да я поддържа. Поради това и
ответникът не отговарял за настъпилите вреди. Ответникът излага съображения, че ако
съответното експлоатационно дружество или оператор не отстрани повредите по
мрежите и съоръженията, стопанисвани и поддържани от него, касаещи безопасната
им експлоатация, следва да се предприемат действия за провеждане на
административно наказателна процедура по реда и от лицата съгласно разпоредбите на
ЗУТ и Наредбата за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и
гаранциите при строителството им на територията на СО.
Ответникът сочи, че липсват доказателства, че извършените разходи за
лекарства са били относими към заболяването на ищцата, както и че липсват
доказателства, че преди инцидента, ищцата е била трудово ангажирана.
С отговора на исковата молба се релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца. Ответникът твърди, че ищцата
не се е съобразила с естеството на пътната настилка, за която признала, че е забелязала,
че цялата улица е била с неравности.
Евентуално, ответникът възразява и срещу размера на претендираното
обезщетение, като излага съображения, че същото е прекомерно завишено и в
противоречие с трайната съдебна практика принципа за справедливост, установен в
ЗЗД.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На 12.07.2020 г., ищцата С. Б. Л. е била транспортирана от екип на Бърза
медицинска помощ до УМБАЛ „Света Анна“ АД - София – видно от фиш за спешна
медицинска помощ (л. 20). На същата дата - 12.07.2020 г., в 15.34 часа, е приета за
лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Света Анна“ АД-
София - видно от представената по делото Епикриза (л. 14 и сл.), издадена от УМБАЛ
„Света Анна“ АД-София. В анамнезата, снета по данни на пациента, е посочено, че
пациентката е пострадала ри стъпване от пропаднала тротоарна плочка. Посочено е
също: „Деформирана лява подбедрица и силна болка“. След направените прегледи и
изследвания е поставена диагноза: Фрактура крурис синистри; Счупване на дисталната
част на тибията, закрито; На 14.07.2020 г., на ищцата е била извършена оперативна
интервенция– прилагане на външно фиксиращо устройство – тибия и фабула. В
Епикризата е посочено още, че по време на болничния престой на С. Б. Л., е проведена
и медикаментозна терапия. На 16.07.2020 г., ищцата е била изписана.
3
На 19.07.2020 г., е бил извикан екип на Бърза медицинска помощ, като в
представения фиш за спешна медицинска помощ (л. 21) е посочено, че ищцата е
страдала от неврологично разстройство.
На 03.08.2020 г., ищцата отново е постъпила в УМБАЛ „Света Анна“ АД -
София. Видно от представената Епикриза (л. 12 и сл.), на 04.08.2020 г., на ищцата е
извършена нова операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
тибиа и фибула. На 10.08.2020 г., ищцата е изписана с препоръки за хигиенно-
диетичен режим (ХДР), медикаментозно лечение в дома и рехабилитация.
На 21.09.2021 г., ищцата била приета в Клиниката по ортопедия и
травматология на Болница „Токуда“ където й била извършена трета поред операция за
премахване на металните импланти (планки и винтове). Видно от представената
Епикриза (л. 16 и сл.), на 27.09.2021 г., ищцата е била изписана с препоръки за ХДР и
медикаментозно лечение в дома.
Видно от представените по делото болнични листове (л. 24 – 35), ищцата е
била в отпуск за временна нетрудоспособност, за периода от 12.07.2020 г. до 11.12.2021
г., като причина за нетрудоспособността е посочена „злополука-нетрудова“, а диагноза
– Счупване на дисталната част на тибията.
С експертно решение № 0596 от 031/15.02.2021 г. на ТЕЛК (л. 36), на ищцата
била определена оценка на работоспособността: временно неработоспособен.
По делото е представено психологическо изследване на ищцата (л. 22 и сл.),
извършено от кл. психолог Д.Г. на 04.08.2021 г. В него е посочено, че е налице
клинично значима промяна в личностните нагласи на ищцата, както и увеличена
неувереност, загуба на контрол върху тялото си, като се наблюдават начални симптоми
на десоциализация и дезадаптация, съпътстващи от отказ от определени лични
интереси и обичайни за лицето дейности.
По делото е представен Констативен протокол (л. 82), съставен на 07.06.2022 г.
от комисия в състав двама служители от отдел „ИИБ“ при СО-район „Младост“. В
Констативния протокол е посочено, че комисията е извършила оглед на западния
тротоар, находящ се на ул. „Кръстьо *******“, в участъка от блок 513 до Т-
кръстовището близо до „Софийска баница“ в ж.к. „*******“, във връзка с исковата
молба на ищцата по настоящото дело. При проверка на място, комисията е
констатирала, че в участъка са ситуирани 7 точки с ревизионни шахти, повечето от
които са в добро експлоатационно състояние, както капаците на шахтите на БТК са
леко деформирани, а настилката около тях е в лошо състояние. Комисията е направила
и снимки от извършения на място оглед.
По делото са представени фактури и фискални бонове, от които се установява
следното:
4
На 13.07.2020 г., МБАЛ „Св. Анна“ АД, като доставчик на описаната стока –
медицинско изделие, е издало фактура № **********/13.07.2020 г. (л. 38 и л. 39), за
сумата от 3510 лева (с ДДС), с получател С. Б. Л.. Видно от представения фискален бон
от 13.07.2020 г. (л. 39), сумата по фактурата е била заплатена.
На 04.08.2020 г., МБАЛ „Св. Анна“ АД, като доставчик на описаната стока –
медицинско изделие, е издало фактура № **********/04.08.2020 г. (л. 40 и л. 41), за
сумата от 640 лева (с ДДС), с получател С. Б. Л.. Видно от представения фискален бон
от 13.07.2020 г. (л. 41), сумата по фактурата е била заплатена.
Ищцата е направила и следните разходи:
сумата от 30 лв. – такса за преглед – видно от фактура № 2986/18.03.2021 г.,
издадена от ДКЦ „Света Анна“ ЕООД и фискален бон от същата дата (л. 42);
сумата от 93.95 лв. – цена за проходилка, тапи за проходилка и подлога – видно
от фактура № 3463/17.07.2020 г., издадена от „В.С.“ ЕООД и фискален бон (л. 43
и л. 44);
сумата от 50 лв. – за канадка – идно от фактура № 3549/01.10.2020 г., издадена от
„В.С.“ ЕООД и фискален бон (л. 45 и л. 46);
сумата от 89.42 лв. – цена за медицински изделия (етилов спирт, бинт, ендотенол
и др.) – видно от фактура № **********/10.08.2020 г., издадена от „И.Т.“ ЕООД и
фискален бон (л. 47 и л. 48);
сумата от 52.14 лв. – цена за медикаменти (зинат, ендотенол и др.) – видно от
фактура № **********/16.07.2020 г., издадена от „И.Т.“ ЕООД и фискален бон (л.
49 и л. 50);
сумата от 34.80 лв. – потребителска такса – видно от фактура №
**********/10.08.2020 г., издадена от МБАЛ „Света Анна“ АД и фискален бон
(л. 51 и л. 52);
сумата от 5.87 лв. – цена за медицински изделия (бинт и компрес) – видно от
фактура № **********/16.07.2020 г., издадена от „И.Т.“ ЕООД и фискален бон (л.
53 и л. 54);
сумата от 71.30 лв. – цена за прадакса капсули – видно от фактура №
**********/17.07.2020 г., издадена от „С.Т.“ ЕООД и фискален бон (л. 55 и л. 56);
сумата от 23.20 лв. – цена за прадакса капсули – видно от фактура №
**********/22.08.2020 г., издадена от „С.Т.“ ЕООД и фискален бон (л. 57 и л. 58);
сумата от 7.84 лв. – цена за медицински изделия (бинт и превръзка) – видно от
фактура № **********/18.07.2020 г., издадена от „И.Т.“ ЕООД и фискален бон (л.
59 и л. 60);
5
сумата от 3.95 лв. – цена за медицински изделия (бинт) – видно от фактура №
**********/17.07.2020 г., издадена от „И.Т.“ ЕООД и фискален бон (л. 61 и л. 62);
сумата от 14.29 лв. – цена за медикаменти (зинат и флажил) – видно от фактура №
**********/31.07.2020 г., издадена от „И.Т.“ ЕООД и фискален бон (л. 64 и л. 65);
сумата от 10.29 лв. – цена за медикаменти (пробиен и паратрамол) – видно от
фактура № **********/28.07.2020 г., издадена от „И.Т.“ ЕООД и фискален бон (л.
66 и л. 67);
сумата от 17.72 лв. – цена за медикаменти (флажил, зинат и паратрамол) – видно
от фактура от 25.07.2020 г., издадена от „И.К.“ ЕООД и фискален бон (л. 68 и л.
69);
сумата от 7.89 лв. – цена за медикаменти (аулин) – видно от фактура №
**********/27.07.2020 г., издадена от „И.Т.“ ЕООД и фискален бон (л. 70 и л. 71);
сумата от 40.57 лв. – цена за медикаменти (амбинол и др.) – видно от фактура №
**********/20.07.2020 г., издадена от „И.Т.“ ЕООД и фискален бон (л. 72 и л. 73);
Видно от заключението по СМЕ (отговор на задача № 5), посочените фактури
са за плащане на консумативи, болнични такси, медикаменти, превързочни материали
и медицински изделия, и са били необходими за нормалното провеждане на
лечението. Сборът от сумите по посочените фактури е 4703.23 лева, без да се вземат
предвид представените по два пъти фактури (като ВЛ също е констатирало, че
фактурите се дублират), което е направено с оглед съотнасянето към всяка фактура на
фискалния бон, който удостоверява плащането на сумата по нея. Към тази сума следва
да се прибавят и сумите за закупени лекарства по представения фискален бон от
06.08.2020 г., за 32.04 лв., приложен на л. 63 (вторият документ за същата сума, от
същия ден и час е служебен бон), и сумите по фискалните бонове, приложени на л. 74 и
л. 75 от делото, за платени прегледи и потребителски такси, в общ размер на 188.70 лв.,
или общо 220.74 лв.
Така общият размер на доказаните разходи, които са били необходими за
нормалното провеждане на лечението е 4923.97 лева.
Съдът приема, че не се установява основанието за плащане на сумата от 89.42
лева (по банков път, л. 75), както и че не се установява причинна връзка с процесния
деликт и разходите за копирни услуги (л. 75).
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелката Н. П. П., която е дъщеря на ищцата.
Свидетелката сочи, че на 12.07.2020 г. са били заедно с ищцата. Двете
пазарували в магазин „Била“, в ж.к. „Младост“ в гр. София и тръгнали да се прибират.
Вървели по ул. „Кръстьо *******“, по левия тротоар, в посока блока, в който живее
6
ищцата. Тротоарът бил асфалтиран, асфалтът не бил нов, имал пукнатини и камъчета.
В един момент, ищцата паднала. Свидетелката видяла, как „някак си“, ищцата по-
скоро се подхлъзнала с единия крак и паднала наляво. След това П. видяла, че там
имало шахта, циментова отгоре, оградена с метал, а върху нея имало пукнатина,
запълнена с изронен асфалт и камъчета, където ищцата стъпила. Свидетелката сочи, че
в този момент, майка й не е носила нищо и е била с нормални, равни, ежедневни
обувки.
След като паднала, ищцата започнала да пищи, тъй като много я болял левият
крак. В този момент, минавали две момчета, които извикали екип на Бърза помощ и
ищцата била откарана в болница „Света Анна“. Там тя останала поне седмици, през
което време била много притеснена, стресирана и изпитвала силни болки. От
болницата, ищцата била изписана с поставени външни шини. Била в изключително
тежко състояние, била под голям стрес, не можела да спи, дори халюцинирала, чувала
неща, които реално не се били случили. В продължение на 48 часа изобщо не спала,
опитвала сама да си свали шините, и свидетелката и сестра й извикали Бърза помощ.
Дали й успокоителни, ищцата спала няколко часа, но след това започнала да получава
паник атака. Изпитвала страх и от предстоящата й операция.
Свидетелката сочи, че първоначалното възстановяване на ищцата е било около
8 месеца. Между първата и втората операция, както и след третата операция била
изцяло на легло. През първите месеци, ищцата се движела с проходилка, а след това с
патерици. Свидетелката и сестра й били при ищцата денонощно, през първия месец.
Двете й помагали и за хигиената, тъй като ищцата не можела само да се обслужва.
Започнала да излиза навън поне след 8 месеца. Преди инцидента, ищцата се грижела за
своята майка, работела и като домашна помощница. След инцидента, вече не можела
да работи, бързо се изморявала, започнала да изпитвала болки и в другия крак. Появил
се и постоянен световъртеж и шум в ушите.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза,
извършена от д-р М. Х. М. - специалист ортопедия и травматология. Вещото лице,
след като се е запознало с представената медицинска документация и след като е
извършило личен преглед на ищцата, е приело, че: По време на процесния инцидент,
С. Б. Л. е получила следните травматични увреждания: Счупване на двете кости на
лявата подбедрица в дисталната им част с разместване;
Патоморфологично фрактурата на фибулата е била раздробена
супрасиндесмална и е била с разместване. ВЛ е посочило, че счупването на големия
пищял засяга метадиафизата на косттафрактурната линия има спираловиден ход от
проксимално и латерално към дистално имедиално и е с дислокация.
В СМЕ е посочено, че лечението е проведено по спешност, на няколко етапа.
През първия етап, при приемането в болничното заведение, е направен опит да се
7
наместят ръчно фрактурите и да се имобилизират с гипсова лонгета. Започнала е
подготовка и консултация за оперативно лечение. В хода на подготовката се е развил
умерено изразен оток на травмираната област и са се появили були (мехури). Това е
поставило индикации за имобилизация на фрактурите с външни фиксатори и
хирургична обработка на мехурните зони. На 14.07.2020 г., на ищцата е била
извършена оперативна интервенция – прилагане на външно фиксиращо устройство –
тибия и фабула. На втория етап е отстранен фиксатора и е извършена открита
репозиция и фиксация на фибулата с плака, наместване на счупването на тибията и
остеосинтеза. Проведено е медикаментозно лечение. Ходила е с помощни средства, за
период около 80 – 90 дни. Рехабилитацията е провеждала сама. През третия етап
оперативната интервенция е имала за цел отстраняване на металните импланти след
зарастване на фрактурите в добра анатомична позиция. На 21.09.2021 г., на ищцата е
била извършена трета поред операция за премахване на металните импланти (планки и
винтове).
ВЛ е посочило, че продължителността на лечението се покрива от ползвания
отпуск за временна нетрудоспособност, през 2020 г. и 2021 г., в продължение на 421
дни.
Видно от СМЕ, в момента на травмата, пострадалата е имала много силни
болки, причинени от счупените кости, разместването, разкъсването на периоста,
посттравматичния хематом и бързо развиващия се травматичен шок с появата на
мехури по кожата (булозен едем). Невъзможността да се използва крайника и
поставянето му в дренажно положение е наложило използването на патерици.
Оточността е засилила болките и е намалила възможностите пострадалата да се
предвижва.
След оперативните интервенции, болките били силни поради проникването
през меките тъкани, поставянето на имплантите и кожните шефове, както и развитието
на постоперативен хематом и оток. Обикновено тези болки продължават няколко дни
след операциите. През периода на възстановяване, болковият синдром се дължи на
преодоляване на контрактурите, възстановяване на походката и силата на мускулите.
В СМЕ е посочено, че в „в момента“ (заключението е депозирано в СГС на
04.11.2022 г.) няма болки и функцията е възстановена добре. ВЛ е приело, че и за в
бъдеще няма да има болки и страдания във връзка с получените травматични
увреждания.
При извършения личен преглед, ВЛ е констатирало, че общото състояние на
ищцата е добро, функцията на крайника и участието му в етапите на походката е
възстановена напълно. Белезите от оперативните достъпи имат траен характер.
Счупванията са разположени извън ставите и не се очаква развитието на артритно-
артрозни промени. ВЛ е приело, че не са налице данни за здравословни последици от
8
травмите и счупванията.
Заключението по СМЕ е изготвено от вещо в съответната област на науката
лице, което е висококвалифициран експерт, за чиято професионална компетентност и
добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение.
Заключението е пълно, ясно и обосновано, вещото лице е съобразило всички
обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в
неговата правилност и го кредитира.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От изложените твърдения в исковата молба, представляващи основание на
предявените искове, следва извода, че реализирането на отговорността на ответника се
иска във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържането на
общинска собственост – тротоар и отстраняване на повреди по него, от което
бездействие ищцата е претърпяла посочените имуществени и неимуществени вреди,
за обезщетяването на които вреди ищцата претендира исковите суми. Така
предявените от С. Б. Л. срещу С.О. искове са с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД.
Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното наличие
на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия (ищцата), същите да са
причинени виновно и противоправно от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД
(ответника) е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод
изпълнението на работата, възложена от ответника. Отговорността на възложилия
работата е обективна, с гаранционно-обезпечителна функция. Тя възниква за лицето,
когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, както
чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, така и чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или от характера на работата. Субективното отношение на възложителя
не е елемент от фактическия състав. То се изисква по отношение на лицето, на което е
възложена работата, като се презумира, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД. Наличието на
останалите обективни елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД,
доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното
право, трябва да се докажат от претедиращия обезщетението, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест.
Съдът намира за установено по делото, че ищцата е претърпяла вреди.
Безспорно в производството е установен фактът на настъпило на 12.07.2020 г. внезапно
травматично увреждане на здравето на ищцата, изразено в счупване на двете кости на
лявата подбедрица в дисталната им част с разместване. Това се установява от
9
събраните писмени доказателства – епикризи, от събраните гласни доказателства и от
кредитираното заключение по съдебно медицинската експертиза, от които се
установява също, че във връзка с това счупване, на ищцата са били извършени три
операции, че въпросното травматично увреждане е довело до трайно затруднение на
движенията на долен крайник, за срок, повече от 30 дни, че от травматичните
увреждания ищцата е претърпяла болки и страдания, а също и неудобства и
дискомфорт, трудности в бита, нужда от помощ.
Ищцата твърди травматичните увреждания на здравето й да са настъпили при
стъпване на участък от тротоара, където е имало вдлъбнатина на тротоарната
настилка, а около нея е имало пясък и чакъл, че при стъпването върху тях ищцата
паднала, което се дължало на неизпълнение на предвидено в закон задължение на
ответника да ремонтира и поддържа за въпросния тротоар .
Съдът приема, че събраните доказателства, обсъдени в съвкупност, установяват
деликта и причинната връзка с вредите. Наличието на неравност върху тротоара
(левия) на ул. „Кръстьо *******“, в гр. София, ж.к. „*******“, се установява от
показанията на свидетелката Н. П. П.. Анализирайки събраните по делото
доказателства, съдът приема, че се установи и механизмът на уврежданията – а именно,
че уврежданията на ищцата са настъпили именно при стъпване върху неравност на
тротоара. Това се установява от показанията на св. П., която е присъствала на
инцидента и която сочи, че „някак си“ ищцата по-скоро се подхлъзнала с единия крак и
паднала наляво, на място, на което има изронен асфалт и камъчета, където ищцата
стъпила. Съдът, прецени със засилена критичност показанията на свидетелката П.,
предвид най-близката й родствена връзка с ищцата (свидетелката е нейна дъщеря).
След като взе предвид, обаче, че показанията и на разпитания свидетел са
последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, почиващи на
непосредствени впечатления и кореспондиращи на събраните по делото доказателства
и доказателствени средства, съдът им даде вяра и ги кредитира. Причинната връзка
между механизма на уврежданията и настъпилите вреди се установява и от
заключението по съдебно-медицинската експертиза.
Следващата предпоставка, за да се ангажира отговорността на ответника е
съществуването на уредено в закона задължение, общината като юридическо лице, да
поддържа мястото, на което ищцата е претърпяла травматично увреждане в състояние,
отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка
настъпила неизправност на настилката, която създава опасност за пешеходците.
Според ЗУТ тротоарите в населените места са част от уличната регулация и са
публична общинска собственост. Легалната дефиниция на „тротоар“ е дадена в § 6, т. 6
от ЗДвП, разпоредбата на която предвижда, че тротоар е изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за
10
движение и предназначена само за движение на пешеходци. Тротоарите са част от
пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 от ЗДвП, според която пътното платно е общата
широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за
движение. Съгласно § 6, т. 1 от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства
или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
Чл. 31 от ЗП предвижда, че изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. С тази законовата разпоредба на
общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската
пътна мрежа, разглеждана като съоръжена от посочените елементи в състояние,
отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка
настъпила неизправност на настилката, която създава опасност за пешеходците.
Ответникът не оспорва, че тротоарът на ул. „Кръстьо *******“ в гр. София е
общинска собственост и този факт е отделен, като безспорен по делото (с
определението от 01.09.2022 г.).
От обстоятелството, че на тротоара на ул. „Кръстьо *******“ към момента на
увреждането, е имало неравност и неизправност на настилката, се налага изводът, че
общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност
общинската пътна мрежа. Доколкото общината като юридическо лице осъществява
правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за
причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им
работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на настилката на тротоара в годно състояние и от това тяхно бездействие
са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде
ангажирана деликтната отговорност на възложителя – С.О. за обезщетяване на вредите.
Бездействието на натоварените от общината лица по арг. от чл.45, ал.2 от ЗЗД се
презюмира да е виновно.
Така обоснования извод за осъществен фактически състав, придаващ на С.О.
качеството на лице, отговарящо на деликтно основание, не би се променил, ако са
налице различни хипотези на възлагане на определена работа – на пряк изпълнител, с
възложено му задължение за поддържане на пътната мрежа или с предоставяне на
компетентност на съответно длъжностно лице, като договорен или законов
представител на юридическото лице – С.О. – да сключва договор за поддържането на
общинската пътна мрежа. Произходът на установената неравност и неизправност на
настилката е ирелевантен за ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП
предвижда общо и абстрактно задължение на общината да поддържа общинските
пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им
негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик.
11
Ирелевантно е и становището на лицата, на които С.О. е възложила да
пъддържа тротоара, че същият е в нормално състояние. Друг е въпросът е огледът на
тротоара от служителите от отдел „ИИБ“ при СО-район „Младост“ е извършен близо
две години след процесния инцидент, доколкото Констативният протокол е съставен
на 07.06.2022 г., както и че самият протокол обективира признание, че в определен
участък от тротоара, настилката е в лошо състояние.
При това положение съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на ответника по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД. Възраженията на
ответника са неоснователни.
Относно размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени
вреди съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост” като морално-етично понятие
включва „съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и
неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има
ефекта на овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на причинената
неимуществена вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на деликта. Съгласно ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за
справедливост на обезщетение съдът следва да отчете и конкретните обстоятелства,
включително характер на увреждането, състоянието, причинителят и др. Т.е.
критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените вреди,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за ищеца, като се вземат предвид конкретните
обстоятелства по делото, в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Република България. Съдът, при определяне на обезщетението, което да
репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последици,
продължителността и интензитета на търпените болки. Като съобрази изложените
критерии, съдът намира, че справедливото обезщетяване за разглежданите в
настоящото производство неимуществените вреди следва да бъде определено на
сумата от 40 000 лева, до който размер предявеният иск е основателен и доказан, а за
разликата до пълния предявен размер от 45 000 лева, искът е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли.
С оглед изричната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ГПК и предвид изричното
12
искане, на ищеца следва да се присъди законната лихва върху сумата от 40 00 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането - 12.07.2020
г. до окончателното изплащате на сумата.
Относно иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане
на сумата от 4 992.76 лева – обезщетение за имуществени вреди.
С оглед приетото от фактическа страна, общият размер на доказаните разходи,
които са били необходими за нормалното провеждане на лечението е 4923.97 лева.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи за тази
сума, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли, като
неоснователен.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика
по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т.
д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о.,
решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение №
153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. №
762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ
ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.
51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия,
което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта
вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в
13
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение №
154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г.
по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г.
на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
В настоящия случай, ответникът твърди, че ищцата не се е съобразила с
естеството на пътната настилка, за която признала, че е забелязала, че цялата улица е
била с неравности.
Липсват каквито и да е доказателства, че ищцата е забелязала, че цялата улица е
била с неравности. Не е налице и признание на ищцата в тази връзка. Напротив, в
исковата молба, ищцата сочи, че обикновено се е прибирала с автобус и че не са знаели
(тя и дъщеря й), че тази улица е с доста дупки и неравности.
Св. П. сочи, че при настъпване на инцидента, майка й не е носила нищо и е
била с нормални, равни, ежедневни обувки.
Други доказателства, в тази връзка не са събрани, поради което и съдът приема,
че възражението на ответника е неоснователно.
Поради изложеното, определените по-горе обезщетения не следва да бъдат
намалявани, поради наличието на принос на пострадалия ищец.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Т. Т. В.,
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, в размер на 1826.80
лева (2029.78 лв. х 0.90).
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП
вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва
да се присъди сумата от 30 лева (300 х 0.10) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата
от 2246.96 лева, които включват: държавна такса – 1796.96 лева и депозит за вещо
лице – 450 лева (500 лв. х 0.90), от внасянето на които, ищецът е бил освободен (с
определение от 30.04.2022 г., л. 76).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20 състав,
РЕШИ:
14
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. „******* да заплати
на С. Б. Л., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, на основание чл. 49
ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 40000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от увреждания на здравето, настъпили на 12.07.2020 г., в гр. София, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2020 г. до окончателното плащане, и
на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 4923.97 лева - обезщетение за
претърпени имуществени вреди от увреждания на здравето, настъпили на 12.07.2020 г.,
в гр. София, , като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, иска по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за
разликата над 40 000 лева до пълния предявен размер от 45 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди и иска по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за разликата над 4923.97
лева до пълния предявен размер от 4 992.76 лева – обезщетение за имуществени
вреди.
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. „******* да заплати
на адвокат Т. Т. В. , с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „*******“ № *******
А, ап. 3, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1826.80 лева –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Б. Л., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, да
заплати на С.О., с ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. „*******, основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, сумата от 30 лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 2246.96
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15