Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………………../……………………..гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на осми юли през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 799 по описа за
2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „М.и К.“ ООД ЕИК *********, подадена
чрез адв. И.В., против НП № 03-009960 от
04.07.2018год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на ТД е било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1700лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ с оглед нарушаване
разпоредбата на чл.152 от КТ.
В жалбата си жалбоподателят
твърди, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в нарушение на материалния закон и моли съда да го отмени. Сочи, че
АУАН бил изписан нечетливо, поради което не можело да се извлече какво е
нарушението за което е повдигнато обвинение. Излага становище, че в АУАН и НП
не били посочени обстоятелствата, при които било извършено нарушението, че АНО
не бил изпълнил задължението си по чл. 52 ал.4 от ЗАНН и не били спазени
изискванията на чл. 57 ал.1 и чл. 42 ал.1 от ЗАНН. Оспорва посочената в НП
фактическа обстановка като твърди, че в хода на проверката, на контролните
органи бил предоставен грешен график, като действителният такъв сочел, че
работното време на служителката Надя Борисова Гачева в периода от 23.05 до
26.05.2018год. било от 14.00 ч. до 22.00ч. Излага съображения за маловажност на
случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество поддържа
жалбата. Същият оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП, а във
фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент, че
доказателствата сочели на нова фактическа обстановка –потвърждавали изложената
в жалбата и моли НП да бъде отменено. В допълнително представена писмена защита
сочи, че делото е било върнато за ново разглеждане с дадени задължителни
указания, че в изпълнение на тях въззивника бил ангажирал доказателства, които
не били оспорени от другата страна, че събраните доказателства установявали
фактическата обстановка изложена в жалбата или най-малкото внасяли съмнение в
обвинителната теза. Моли НП да бъде отменено.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна, поради което и е приета
от съда за разглеждане.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На 14.06.2018г. служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна между които и св. З. извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в търговски обект – супермаркет „Есербил“, находящ се в гр. Варна, к.к.
„Св. Св. Константин и Елена“ и стопанисван от въззивното дружество. В хода на
проверката на работещите в момента в обекта лица били предоставени за попълване
декларации по чл.402 от КТ, а на една от работничките била връчена и призовка
по чл.45а, ал.1 от АПК, в която била определена дата за явяване на представител
на въззивника и представяне за проверка на редица документи в това число
трудовите досиета на работниците, правилник за вътрешния трудов ред, графици за
работа и отчетни форми от месец април до момента на връчване на призовката.
На 19.06.2018г. св. Б.М., лице
упълномощено от представляващия въззивното дружество – работодател, представила
в Дирекция „ИТ”- Варна изискани документи, в т.ч. и график за работата за месец
май 2018г., правилник за вътрешния трудов ред и таблица за отчитане явяването/
неявяването на работа през месец май 2018г., ТД сключен между въззивното
дружество като работодател и Р.Р.Н. като
работник.
След проверка на посочените
документи било е установено, че св. Р.Р.Н., на
длъжност продавач-консултант в проверения обект, е работила на 24.05.2018 г. в
работна смяна от 14:00ч. до 22:00ч., а на 25.05.2018г. е започнала изпълнение
на трудовите си задължения от 06:00 часа, като по посочения начин не й била
осигурена междудневна почивка от дванадесет часа
между посочените дати. За констатираното
нарушение на чл. 152 ал.1 от КТ, на 26.06.208год. св. З. съставила срещу
въззивното дружество АУАН, който бил надлежно предявен и връчен на св. Б. М., в качеството й на упълномощено
лице. Същата не вписала възражение към момента на връчването. В срока по чл.44 от ЗАНН, а и до издаването
на НП не било подадено и писмено възражение срещу акта.
Въз основа на акта АНО издал процесното НП
като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ и на основание
чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание
имуществена санкция в размер на 1700лв.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на показанията на св.З., отчасти
показанията на свидетелките М., Н. и А.,
приложените към АНП писмени доказателства – призовка по чл. 45 ал.1 от АПК, идентификационна карта, правилник за вътрешния трудов ред, декларация по
чл. 402 от КТ изходяща от св.Н., график за явяване на работа за месец май
2018год. и отчетна форма за същия месец, трудов договор №
0000171/15.05.2018год. сключен между въззивното дружество като работодател и Р.Р.Н. като работник.
В изпълнения указанията на кас.съд
дадени с решение № 233/13.02.2019 год. по к.а.д № 99/2019год. съдът задължи и
двете страни в производството да представят отчетни форми за явяване на работа
подписани от работничката Р.Р.Н.. Такива доказателства
не са представени от страните като в хода на съдебното следствие от събраните
гласни доказателства бе установено, че такива форми не са се водели. Не са се
водили и присъствени форми с полагане подпис на работника.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Както в акта, така и в НП се
съдържат обстоятелства и факти, които описват в достатъчна степен вмененото на
въззивното дружество нарушение, посочени са дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова
разпоредба като е налице пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение. В НП са посочени и доказателствата на които се основава адм.наказателното обвинение. Допуснати съществени нарушения
на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в
жалбата бланкетни възражения в тази насока.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 152
от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна
почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
В случая съдът констатира, че от
събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява, че въззивното
дружество е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ като не е осигурило на свой
служител – Р.Р., непрекъсната междудневна
почивка не по-малко от 12 часа между работното време на същата на 24.05.2018г.
и 25.05.2018г. Посоченото обстоятелство
се установява безспорно от свидетелките показания на св. З. и приобщения с АНП
график за работа за месец май 2018г., представен от св. М. в хода на
проверката. В тази връзка съдът не кредитира показанията на последната
депозирани пред съда в частта в която обяснява, че работниците в обекта са
работили по пет дни само една и съща смяна, че в графика който била представила
при проверката била допуснала техническа грешка и приема показанията в тази
част обслужват защитната версия на въззивника, с оглед избягване от същия на
евентуалната административна отговорност по следните съображения:
На първо място твърденията на
св.М. за работа на работниците в обекта пет дни една и съща смяна се
опровергават по категоричен начин от приложения към АНП график за работа за
месец май 2018год., който свидетелката сама е представила по време на
проверката. Следва да се отбележи, че в този график освен за св.Н.
неосигуряване на законово определената междудневна
почивка се констатира и при още четири лица – Марио Петков /за дните
13/14.05.2018год. и 27/28.05.2018год./, Милена Славова /за дните
3/4.05.2018год./, Надя Гочева /за дните 16/17.05.2018год./ и Шушан Г. /за дните 5/6.05.2018год. и 20/21.05.2018год./.
На следващо място против
всякаква логика е, при по положение, че графиците за работа са се разпечатвали
на хартия и са седели в обекта /последното се установява от показанията на св. А./,
т.е. имало е графици и на хартиен носител, то да не се представят тези графици,
а да се налага М. да представя други графици попълвани от нея на ръка поради
това, че имало срив в системата. Отделен е въпроса, че видно от приложената в
хода съдебното следствие имейл кореспонденция въпросния срив „проблем с архива“
е настъпил 15 дни преди М. да представи документите за проверка и 10 дни преди
проверката на място в обекта /14.06.2018год./, за която проверка М. е била
уведомена още в деня на извършването й, така че какъвто и срив да е станал на
03.06.2018год. до 19.06.2018 е имало достатъчно време проблема да се оправи или
най-малкото в рамките на 5 дни , от момента в който е била уведомена за
проверката и документите които ще се искат, до момента на представянето им да
се снабди с хартиения носител на графиците и да ги представи при
проверката или най-малкото да информира
за подобен проблем и евентуална неточност. Последното не е било направено видно
от показанията на св.З.. Нещо повече дори и след съставянето на акта, и
получаване на същия точно от св. М. не последва и писмено възражение срещу него
с навеждане на подобни твърдения.
В същност единственото логично
обяснения за твърденията на св.М., че била допусната техническа грешка при
изписване в последствие на графиците съдът намира във факта, че именно тя е
отговаряла за изготвянето на графиците на тази фирма. А факта, че в показанията
си пред съда св.М. заявява, че след като получила акта видяла че е допуснала
техническа грешка е твърде показателен в тази насока.
Поради противоречие на
показанията на св. Н. и А. в частта в която заявяват, че през месец май Н. е
работела само втора смяна, и по принцип се работело пет дни една и съща смяна,
с представените по време на проверката писмени доказателства, и в частност
график за работа за месец май 2018год., съдът не кредитира показанията на
посочените свидетелки в тези части. Още повече, че двете свидетелстват за факти,
настъпили повече от година преди датата на съдебното заседание /факти свързани
с явяване на работа на конкретни дни, работно време, отсъстващи и присъстващи
работници, замествания и т.н./, запаметяването с точност и възпроизвеждането
повече от година след това е твърде съмнително, а и видно от графика освен св.Н.
и други работници са имали смяна на смените преди почивните си дни.
Що се касае до приетите в хода
на съдебното следствие графици за месец май представени от страна на въззивното
дружество, те също не се кредитират от съда по изложените по-горе съображения
водещи на извод, че са съставени пост фактум, след
съставянето на АУАН, и за целите именно на адм.
наказателното производство.
С нарушението са засегнати
конкретни права на работниците и служителите, които им гарантират
неприкосновеност на необходимия времеви интервал за физическо и психическо
възстановяване от осъществяваната трудова функция, нарушението на които биха
могли да се отразят неблагоприятно върху здравето на същите. Поради изложеното,
съдът счита, че нарушението не се характеризира с липса на вредни последици,
доколкото същите са налице, макар и от категорията на застрашаващите, а не на
увреждащите такива. И доколкото нарушението е типично и не се отличава със
степен опасност значително по-ниска от тази на останалите нарушения от този вид
то нормата на чл.28 от ЗАНН не може да намери приложение.
С оглед на изложеното, съдът
счита, че АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразно е ангажирал отговорността на въззивното дружество съобразно чл.
414, ал.1 от КТ.
Като отчете обаче, че в НП
липсват каквито и да било мотиви досeжно размера на
наложеното наказание от една страна и от друга това, че нарушението е първо за
въззивното дружество с оглед липсата на доказателства в подкрепа на противното,
съдът счете, че така наложеното наказание е завишено. Прецени, че в случая дори
наказание наложено в размер на минималния предвиден в закона ще постигне
целите, като на генералната, така и на специалната превенция предвидени в
нормата на чл. 12 от ЗАНН, поради което и счете, че следа да измени НП като
намали размера на наложеното наказание имуществена санкция от 1700лв. на
1500лв.
Предвид изложеното съдът прави
извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с
разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го правят процесуално
недопустимо, но следа да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното
наказание.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
03-009960 от 04.07.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на „М.и К.” ООД, на основание чл.414, ал.1 от КТ
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1700 лв.
като намалява размера на санкцията на 1500лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: