№ 69
гр. Варна, 15.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно
търговско дело № 20213001000675 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 16:30 часа се явиха:
Въззивникът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД гр. София, редовно призован,
представлява се от адв С.Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивниците:
В. С. АТ. и М. К. Т., редовно призовани, не се явяват, за тях се явява адв. Т.Б.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв Б.: Да се даде ход
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
С Решение № 278/17.08.2021год. по т.д. № 16/2021год ВОС е:- ОТХВЪРЛИЛ изцяло
иска, предявен от М. К. Т., ЕГН **********, от гр.Ш., чрез пълномощник адв.Т.Б. от АК-
Пловдив, за осъждане на ответното дружество ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, да
заплати сумата от 90 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от смъртта на нейния внук К. Д. К., починал при ПТП на
17.08.2018г., причинено от П. В. П., признат за виновен с присъда по НОХД №895/2020г. по
описа на ОС-Варна ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.04.2020г. до
изплащане на задължението както и сторените разноски, на основание чл.432, чл.497 КЗ и
чл.86 ЗЗД.:
1
ОСЪДИЛ е ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, да заплати на В. С. АТ., ЕГН
********** от гр.Ш., представлявана от адв.Т.Б. от АК-Пловдив, сумата 24 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на
внука □ К. Д. К., починал при ПТП на 17.08.2018г., причинено от П. В. П., признат за
виновен с присъда по НОХД №895/2020г. по описа на ОС-Варна, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 18.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.432 вр.чл.497 КЗ.
ОТХВЪРЛИЛ е иска на В. С. АТ., ЕГН ********** от гр.Ш., за осъждане на ЗК ЛЕВ
ИНС АД, ЕИК *********, София, за разликата над 24 000 лева до претендираните с иска 90
000 лева: ОСЪДИЛ е ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата държавна такса съобразно
уважената част от иска, в размер на 960 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК:
ОСЪДИЛ Е ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, да заплати в полза на адв.Т.Б.
от АК-Пловдив, гр.Пловдив, бул.Марица №93, адвокатско възнаграждение в размер на 1250
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДИЛ е М. К. Т. и В. С. АТ., двете от гр.Ш., да заплатят на ЗК ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, сторените от ответника разноски в размер на 692.80 лева, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Недоволни от решението са останали страните по делото.
Срещу решението в частта с която е присъдена на ищцата В.А. сума в размер на
24 000лв.-неимуществени вреди е постъпила въззивна жалба от ЗК“Лев Инс“ АД. Счита
решението за неправилно- като необосновано и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди, че ищцата не е активно легитимирана да търси
застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от смъртта на внука
си, съответно същата няма качество на пострадало лице от процесното ПТП. Счита, че съдът
не се е съобразил със задължителните указания дадени в ТР № 1/2016год. на ОСНГТК на
ВКС. Според същите, възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление №5/69год. следва да се допусне като изключение-само в случаите, когато
житейски обстотелства и ситуации са станали причина между пострадалия и
претендираното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаване на
обезщетение за действ. претърпени неимуществени вреди. Изложени са съображения, че в
конкретния случай от събраните доказателства не се установяват посочените предпоставки-
пострадалият е прекарал целият си съзнателен живот извън обкръжението на своята баба и е
имал с нея нормални отношения. С жалбата се оспорва и определения процент на
съпричиняване, като счита същият за занижен. Счита, че процентът съпричиняване следва да
бъде определен в размер на 90%. В евентуалност счита присъденото обезщетение за
завишено, като неоотговаряящо на принципите заложени в чл.52 ЗЗД.
Срещу решението в неговите отхвърлителни части е постъпила въззивна жалба от
адв. Т.Б. от АК-Пловдив, като процесуален представител на ищците В.А. и М.Т..
Счита решението в обжалваната част за неправилно - поради необоснованост и
незаконосъобразност, по изложени съображения, и иска същото да бъде отменено в
отхвърлителните части и същите да бъдат уважени в предявените размери.
Развити са съображения, с които се оспорва извода на съда, че починалият
мотоциклетист е допринесъл за настъпване на произшествието и вредоносните последици.
Твърди, че не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата е основание да се
приеме съпричиняваане на вредоносния резултат, водещо до намаляване на дължимото
2
ообезщетение. Необходимо е това нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат-т.е. същият да е тяхно следствие. Таази причинно-сл.
връзка следва да бъде доказана и не може да почива на каквито и да било предположения.
Счита, че в процеса това не е доказано.
С жалбата се оспорва и приетото възражение на застрахователя относно
легитимацията на ищците, като счита изводите на съда в тази насока за неправилни.
Неправилно съдът е игнорирал свидетелските показания, според които пострадалия е имал с
бабите си прекрасни отношения, и е прекарвал цялото си свободно време с тях и с
родителите си и е дал превес на показанията на лице, което е ходило 2-3 пъти в годината в
гр.Ш..
Излага, че с решението съдът е допуснал нарушение по прилагането на чл.52 ЗЗД,
като сочи, че определеният общ размер на претърпениете неимуществени вреди от 60 000лв.
е необосновано занижен. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което
исковете да се уважат в предявените размери.
С писмен отговор на пълномощник, ЗК“Лев Инс“ АД оспорва жалбата като
неоснователна, по изложени съображения.
Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и са допустими.
Адв. Д.: Поддържам жалбата. Възразявам срещу насрещната жалба. Нямам
доказателствени искания. Представям списък на разноските и два договора, които са
съгласно чл. 38 ГПК.
Адв. Б.: Поддържаме депозираната въззивна жалба. Оспорваме въззивната жалба на
ищцовата страна. Поддържаме депозирания отговор от „Лев Инс“ АД. Нямаме
доказателствени искания и няма да сочим други.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Б.: Моля да постановите решение, с което да уважите предявената от нас
въззивна жалба и отмените първоинстанционното решение в отхвърлителните части, по
съображенията, които съм изложил подробно в жалбата. Ще изложа няколко акцента: Не би
следвало, не е правилно и не е приемливо чисто човешки да се разделят двете баби, да се
разграничават и самият факт, обстоятелството, че те живеят на различен адрес и да,
действително К. от малък е живял, той е роден и отрасъл в тази къща с едната си баба
Велина и с нея действително реално е имал по-близки и постоянни контакти, но това, че
другата баба, която е майката на майка му живее на около 300-400 км. от гр. Ш. и той с нея
също редовно поддържа контакти, има ли са близки отношения и тази жена със сигурност е
страдала и страда от загубата на първородния си внук. Не следва от това, че живеят на
различни адреси или в една къща да бъде основен фактор. Също така не следва да се
кредитират показанията на свидетелката, която призна, че тя дори не познава бабата Велина.
Тя не е имала никакви контакти с нея, никакви отношения, никакви наблюдения върху това
какви са нейните отношения и какво е преживяла тя и каква е мъката и страданието й във
връзка с смъртта на внука й К.. Претендираме сторените разноски.
Адв. Д.: Моля, да постановите решение, с което съобразно депозираната от нас
3
въззивна жалба, съгласно подробно изложените аргументи в нея да оставите въззивната
жалба на насрещната страна без уважение. В хода на първоинстанционния процес беше
установено по категоричен начин, че ищците не попадат в кръга на правоимащите,
дотолкова доколкото не е установена дълбока трайна и емоционална връзка в случая. В
условията на евентуалност моля, да определите по-висок процент на съпричиняване, като
считаме същият да се равнява на поне 90%. Молим да ни присъдите сторените разноски в
настоящото производство.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
Разглеждането на делото приключи в 16:40 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4