№ 590
гр. Пловдив, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330207538 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 62 от 26.10.2021г. на
Директор на РИОСВ-Пловдив, с което на Община Пловдив, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, общ.Пловдив, пл. “Стефан
Стамболов“ № 1, представлявана от кмет на Община Пловдив З.Д.Д., на
основание чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната
среда /ЗООС/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 12000 /дванадесет хиляди/ лева за нарушение на
чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 от ЗООС.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление по съображения,
изложени в жалбата и моли съда да го отмени като неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован
се представлява от юрк. Д., която поддържа жалбата. Претендира присъждане
на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Въззиваемата страна – РИОСВ-Пловдив– редовно призована, изпраща
представител – юрк. Д.К. - която предлага на съда да потвърди атакуваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В изпълнение на годишния план за контролната дейност на РИОСВ-
1
Пловдив на 26.05.2021 г. била извършена планова проверка на инсталация,
попадаща в обхвата на точка 5.4 от Приложение № 4 на Закона за опазване на
околната среда (ЗООС), а именно "Регионално депо за неопасни отпадъци за
общините Пловдив, Марица, Калояново, Стамболийски, Родопи, Перушица.
Съединение, Кричим, Асеновград, Раковски, Садово, Брезово, Първомай",
находящо се в землището на с. „Цалапица, местност “Паша махала”, община
Родопи, област Пловдив, с оператор Община Пловдив. В хода на проверката
контролните органи констатирали, че Община Пловдив не изпълнявала
условията поставени в Комплексно разрешително № 355-110/2008 г.,
издадено на Община Пловдив от Министъра на околната среда и водите, гр.
София, тъй като била представена обяснителна записка и извършено
геодезическо заснемане от декември 2020 извършено от "Абрис" ООД г., от
които се установило, че към 12.2020 г. свободният капацитет на регионално
депо за неопасни отпадъци до кога +13.0 (+22.0 в билото) е бил запълнен, с
достигнат обем от с 133 193 м3 над свободния капацитет.
С писмо с вх. № 0-1700/31.03.2021 г. в РИОСВ-Пловдив бил представен
ГДОС за 2020г., в които било докладвано годишното количество депонирани
отпадъци на инсталацията през 2020 г., а именно 76 756.730 t/y:
По време на проверката, извършена на 26.05.2021 г. били представени и
записи за количеството депонирани отпадъци за периода от 01.01.2021 г. до
30.04.2021 г. включително, общо - 22 681.380 t.
Във връзка с горното св. Ф. Р. К. – ** в Дирекция „Контрол на
околната среда“ при РИОСВ-Пловдив констатирала, че капацитетът на
инсталацията "Регионално депо за неопасни отпадъци“, находящо се в
землището на с. „Цалапица, местност “Паша махала”, с оператор Община
Пловдив, включващо Клетка № 1, Клетка № 2, Клетка № 3, клетка № 4,
Клетка № 5, Клетка № 6, Клетка № 7, Клетка № 8, Клетка № 9, Клетка № 10,
Клетка № 11 и Клетка № 12 е бил превишен, в нарушение на Условие 4.1. от
Комплексно разрешително /КР/ № 355-Н0/2008 г., което разрешавало на
притежателя на това разрешително да експлоатира горепосочената
инсталация без да превишава капацитета, посочен в КР.
Освен горното било установено също, че Община Пловдив не е спазила
още едно условие от Комплексно разрешително № 355-110/2008 г, тъй като
видно от Протокол за вземане на извадка - почви № 1603П/24.09.2019 г. в
пунктовете за мониторинг на почви ТП 1, ТП 2, ТП 3, ТП 4 не е било
извършвано пробовземане и изпитване на проби на дълбочина 10-40 cm,
съгласно Приложение № 3 към чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 за нормите за
допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, а такова е било
извършено само на дълбочина 0 =10 cm.
След като проверката приключила бил съсавен Констативен протокол
№ 0010234 от 07.06.2021 г. и списък за извършване на проверка, след което до
кмета на Община Пловдив била изпратена покана за съставяне на АУАН, на
която се отзовал упъломощен представител, като в негово присъствие бил
2
съставен процесният акт за нарушение по чл. 164. ал. 1 във връзка с чл. 123в,
т. 2 от ЗООС. Последният бил подписан без възражения, като такива
постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН, но били приети за неоснователни от
административнонаказващия орган, който въз основа на така съставения акт
издал обжалваното наказателно постановление.
Изложените по-горе фактически положения се установяват от цялата
доказателствена съвкупност – писмени доказателства, както и гласни такива –
показанията на актосъставителя Ф. Р. К., чиито показания съдът кредитира
като последователни, логични, произтичащи от достоверен източник и
съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Няма спор, че към датата на проверката Община Пловдив е имала
качеството на оператор на процесната инсталация по смисъла на §1, т.43 от
ДР на ЗООС, за което й е било издадено Комплексно разрешително № 355-
Н0/2008 г. от Министъра на околната среда и водите, като не се обориха и
фактите, че жалбоподателят е надвишил многократно разрешения свободен
капацитет на депото за отпадъци и не е извършил необходимото
пробовземане от почви ТП 1, ТП 2, ТП 3, ТП 4 на дълбочиа 10-40 cm., с което
е нарушил условия 4.1 и 13.9.3 от същото разрешително. За тези изводи
настоящият съдебен състав се осланя на целия доказателствен материал, в
това число на показанията на актосъставителя К., от които става ясно, че
капацитетът на депото е бил превишен, а мониторингът на почвите, който е
трябвало да се извършва веднъж на две години е бил извършен само на една
дълбочина от 0 см. до 10 см. Това се подкрепя и от представената
обяснителна записка въз основа на извършено геодезическо заснемане от
декември 2020 извършено от "Абрис" ООД г., съгласно която към 12.2020 г.
свободният капацитет на регионално депо за неопасни отпадъци до кота +13.0
(+22.0 в билото) е бил запълнен, с достигнат обем от 133 193 м3 над
свободния капацитет, като за 2020г. са били депонирани 76 756,730 t/y.
Въпреки това обаче, операторът Община Пловдив е депонирало на
въпросната инсталация за периода 01.01.2021г. до 30.04.2021г. нови общо –
22 681.380 t, което значително надхвърля свободния капацитет на депото, а от
Протокол за вземане на извадка - почви № 1603П/24.09.2019 г. в пунктовете
за мониторинг на почви ТП 1, ТП 2, ТП 3, ТП 4 става ясно, че пробовземане и
изпитване на проби на дълбочина 10-40 cm, изобщо не е било извършвано, а
това е нормативно заложено в приложение № 3 към чл.5, ал.3 от НАРЕДБА
№ 3 от 1.08.2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества
в почвите. Тези факти не се оспорват дори от самия жалбоподател и водят до
неизбежния извод, че той е нарушил условие 4.1. от КР, съгласно което на
притежателя на конкретното разрешение се разрешава да експлоатира
инсталацията без да превишава капацитета, посочен в таблица към условие
4.1. от КР и условие 13.9.3 предвиждащо опазване на почвата и подземните
3
води от замърсяване. Това от своя страна е довело до нарушаване на чл.123в,
т.2 от ЗООС, който задължава оператора на инсталацията да изпълнява
условията в Комплексното разрешение. Ето защо съдът намира за правилно
ангажирана адиминстративнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт. Административнонаказателното
производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато
административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е
съставен от компетентен орган, съгласно приложеното по преписката копие
от Заповед № РД-73/19.04.2021 г. на Директора на РИОСВ-Пловдив.
Обжалваното НП е издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив, в кръга на
правомощията му по закон, с оглед нормата на чл.168 от ЗООС. АУАН и
обжалваното НП са съставени законосъобразно и съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно и ясно описано,
посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е
и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти
става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя, да опорочава атакуваният акт и да налага неговата отмяна.
Нарушенията се изразяват в бездействие, а дължимото поведение изисква
действие, за това те се считат за осъществени от момента на бездействието, а
именно от момента в който е започнало неизпълнението на условията в
комплексното разрешително № 355-110/2008 г. Спазени са давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН, касаещи съставяне на акта и издаване на НП.
Нарушенията са констатирани окончателно на 26.05.2021г. като от тази дата е
започнал да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН, който е издаден
на 17.08.2021г. Предвид на това настоящата инстанция намира за
неоснователни направените в тази връзка възражения на жалбоподателя.
Що се отнася до възражението, че на територията на депото е бил
използван бактериален препарат за третиране на отпадъци предоставен от
„БИОЛАЙФ-И“ ООД, то видно от сключения между последното дружество и
жалбоподателят договор, уговорената за третиране територия е била не
повече от 1500 кв.м и е била само експериментално демонстративна площ,
която само по себе си е нищожна в сравнение с размерите на цялото депо, а от
окончателния доклад за постигнатите резултати се установява, че те не са
особено успешни тъй като самата бактерия има функция да разгражда само
биологични отпадъци, а отново от същия доклад се установява, че повечето
отпадъци на процесното депо са от битов и производствен характер, които не
се влияят от бактериалния препарат.
Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил съответната санкционна разпоредба на чл.164, ал.1 от ЗООС, като е
4
взел предвид, че осъществяването на нарушението е било установено по
безспорен начин. При индивидуализацията на наказанието е съобразил
тежестта на извършеното нарушение, неговата обществена опасност,
цялостното поведение на жалбоподателя в хода на
административнонаказателното производство и е определил наказанието в
почти минимален размер, а именно „имуществена санкция” в размер на
12000/дванадесет хиляди/ лева, при условие че максимумът е 500 000 лева, в
съответствие с чл.27, ал.2 от ЗАНН, а нарушението не е първо за
жалбоподателя, видно от Решение № 260053 от 21.08.2020г., което е влязло в
сила.
Фактическите обстоятелства, установени по повод на настоящите
нарушения, не сочат на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Конкретните нарушения засягат значимите обществени отношения, които се
защитават с установяване на строго формален, но необходим режим за
осъществяване на дейности, имащи съществено значение за опазване живота
и здравето на членовете на обществото, както и на чистота на заобикалящата
ни среда. Съдът счита, че следва да се отчитат и целите по чл.2 от ЗООС и
спазването на принципите за опазването на околната среда по чл. 3 от ЗООС.
Не без значение за формиране извод за липса на предпоставки за
квалифициране на случая като маловажен е и обстоятелството, че въпреки
знанието за нарушаване конкретните условия на КР и превишаване
капацитета на процесното депо, жалбоподателят е продължил да експлоатира
въпросната инсталация и да депонира в нея отпадъци. Изложеното до тук е
достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е
неприложима към обсъждания казус.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно
постановление № 62 от 26.10.2021г. на Директор на РИОСВ-Пловдив, с което
на Община Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, общ.Пловдив, пл. “Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от
кмет на Община Пловдив З.Д.Д., на основание чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 от
Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложено административно
наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 12000 /дванадесет
хиляди/ лева за нарушение на чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 от ЗООС, следва да
бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните
имат право на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на спора, съдът
намира, че на РИОСВ-Пловдив, която е страна по делото, следва на основание
чл.63 д, ал.4, вр. ал.5 от ЗАНН, да се присъди юрисконсултско
възнаграждение с оглед осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция в размер на 80 лв. Неоснователно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски, предвид изхода на делото и
правилността на процесното НП.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
5
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 62 от 26.10.2021г. на
Директор на РИОСВ-Пловдив, с което на Община Пловдив, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, общ.Пловдив, пл. “Стефан
Стамболов“ № 1, представлявана от кмет на Община Пловдив З.Д.Д., на
основание чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната
среда /ЗООС/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 12000 /дванадесет хиляди/ лева за нарушение на
чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 от ЗООС.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, общ.Пловдив, пл. “Стефан Стамболов“ № 1,
представлявана от кмет на Община Пловдив З.Д.Д. да заплати на РИОСВ-
Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6