РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. , 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Борислава Г. Тункова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20211220100904 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Н.Н.
Б., ЮС. Н. Б., И. Н. Б. и Н.Ш. Б., четиримата от с. К., обл.Бл. против АЛ. М.
АРП., Л. Г. АРП. и ГЮЛФ. Б. К., тримата от с.К., обл.Бл.. Иска се да бъде
признато че първите двама ответници не са станали собственици на
основание упражнявано давностно владение в предвидения от закона срок,
обективирано в Нотариален акт за собственост на недвижими имоти по
давностно владение - чл. 587, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, акт № 67, том II, рег. №
2001, дело № 264 от 2021г., издаден от М. М. помощник нотариус по
заместване при нотариус Е. Л., гр. Г. Д., на поземлен недвижим имот, а
именно на: НИВА, с площ 4,025 дка , осма категория, находяща се в
землището на с. К., обл. Бл., в местност „Л.”, имот номер ******* по картата
на землището на с.К., при граници /съседи/: имот № ******* - Нива на насл.
на И. Т. Г.; имот № 009066- Нива на наел. на А. А. А.; имот № 009067- Нива
на наел. на И. Т. Г.; имот № 009069- Нива на наел. на К. Г. Д.; имот № 009077-
Нива на И. М. А.; имот № 000006- Път IV кл. на Община Г.; имот № 000010-
Полски път на Община Г., идентичен с имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *********по КККР на с. К., одобрени със Заповед РД-18-
1
1662/27.09.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи
за имота: ПИ с идентификатор 40138.9.77, ПИ с идентификатор 40138.9.69,
ПИ с идентификатор 40138.9.67, ПИ с идентификатор 40138.9.110, ПИ с
идентификатор 40138.9.66, ПИ с идентификатор40138.9.99, ПИ с
идентификатор 40138.9.65. Иска се също да бъде обезсилен Нотариален акт за
собственост нанедвижими имоти по давностно владение - чл. 587, ал. 2 и ал. 3
от ГПК, акт № 67, том ІІ, рег. № 2001, дело № 264 от 2021г., вписан в Служба
по вписванията с дв.вх. рег. № 2130, вх.рег. № 2130 от 28.05.2021 година, акт
№ 8, том X, дело 1130, партиден номер 72342 от 28.05.2021г., издаден от М.
М. помощник нотариус по заместване при Е. Л. - нотариус с район на
действие съдебният район на Районен съд- гр. Гоце Делчев, с рег. № 137 по
регистъра на НК гр. София, с който първите двама ответници се легитимират
като собственици на основание давностно владение на процесния недвижим
имот. Иска се също така да бъде постановено, че ответницата Г.. Б. К., не е
станала собственик на процесния поземлен имот, на основание дарение, тъй
като праводателите й не са били собственици и никой не може да прехвърля
права на собственост, които не притежава. Искат да им бъдат присъдени и
сторените по делото разноски.
Твърди се от ищците, че през 1999 г. наследодателят им сключил
договор за покупко-продажба на земеделска земя със С. С.Ш., на чийто баща
С. Г. Ш. била възстановена земята. Договора бил сключен в писмена форма,
но на във форма на нотариален акт. Независимо от това от момента на
подписването им наследодателят и съпругата му, а след неговата смърт - и
останалите му наследници започнали да владеят имота. През 2021 г. решили
да се снабдят с нотариален акт за собственост на същия имот, но установили,
че първите двама ответници се снабдили с нотариален акт за собственост на
процесния имот, а малко след това го дарили на третия ответник. Тъй като
процесния имот никога не е бил владян от ответниците, ицщите са предявили
настоящият иск.
Правната квалификация на предявените искове е по чл. 124, ал.1 от
ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК.
Ответниците представят общ писмен отговор в определения от закона
срок, като правят възражения за недопустимост на иска. Застъпват становище
и за неоснователност на иска, които се основава на изложени невярни
2
обстоятелства. Твърдят, че повече от 10 години обработват процесния имот
със съгласието на наследниците на С. Ш., на когото бил възстановен имота.
Твърдят, че ищците имат в съседство две дъсчени постройки, не масивни.
Считат че не кореспондира на житейската логика ищците да претендират, че
владеят имота от 1999 г. на основание договор, и да не извършат действие да
обективират правото си на собственост. Считат, че се размива правното
основание на делото - дали е извършена продажба или давностно владение.
Правната квалификация на възраженията на ответниците е по чл.130 и
чл.193 от ГПК, чл.79 от ЗС.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
установено във фактическо отношение следното:
Ищците по делото са наследници на Н. Ю. Б., починал на ******* г.,
бивш жител на с. К., общ. Г., обл. Бл.. Н.Б. е негова съпруга, а останалите
ищци са негови синове.
С Решение № 6369/21.02.1995 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
на Поземлена комисия - Г., влязло в законна сила на 09.03.1995 г., на
наследниците на С. Г. С., бивш жител на с.К. било възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници на следния недвижим
имот: НИВА, с площ 4.025 дка, осма категория, находяща се в землището на
село К., община Г., област Бл. в местност „Л.”, имот номер 009068 по картата
на землището на село К., при граници /съседи/: имот № 009065 - Нива на
насл. на И. Т. Г.; имот № 009066- Нива на насл. на А. А. А.; имот № 009067-
Нива на насл. на И. Т. Г.; имот № 009069- Нива на насл. на К. Г. Д.; имот №
009077- Нива на И. М. А.; имот № 000006- Път IV кл. на Община Г.; имот №
000010- Полски път на Община Г., който имот съгласно представената скица е
идентичен с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 40138.9.68 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село К., общ. Г., обл. Бл.,
одобрени със Заповед РД-18-1662/27.09.2018г. на Изпълнителен директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от
23.07.2021г., с адрес на поземления имот: село К., общ. Г., обл. Бл., местност
„Л.”, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: Нива с обща площ от 4025 кв.м., с номер по предходен план №
009068, при граници и съседи за имота: поземлен имот с идентификатор
40138.9.77, поземлен имот с идентификатор 40138.9.69, поземлен имот с
3
идентификатор 40138.9.67, поземлен имот с идентификатор 40138.9.110,
поземлен имот с идентификатор 40138.9.66, поземлен имот с идентификатор
40138.9.99, поземлен имот с идентификатор 40138.9.65.
По делото е представен договор от 12.06.1999 г., написан на ръка,
сключен между наследодателят на ищците по делото - Н.Ю. Б. и С. С. С.от
с.К., с който Н. Б. закупил от С. С. нива в местността „Л.“ състояща се от
2.500 кв.м. за сумата от 500 лева. Отразено е в договора, че парите са
предадени в брой пред двама свидетели. В договора като свидетели са
записани Ю. Аз.А. и Ф. К.. Поставени са подписи за продавач, купувач и за
двамата свидетели.
Представен е и договор от 12.06.1999 г., написан на пишеща машина,
сключен между наследодателят на ищците по делото - Н. Ю. Б. и С. С. С. от
с.К., заверен от кмета на с.К. с № 226/12.06.1999 г. В договора е записано, че
С. С. С. удостоверява с подписа си, че е продал на Н. Ю. Б., родом от с.П.,
живущ в с.К. нива в местността „Л.“, К. землище, състояща се от 2.500 кв.м.
за сумата от 500 лева. Отразено е в договора, че парите са предадени в брой
пред двама свидетели. В договора като свидетели са записани Ю. З. А. и Ф. О.
К.. Поставени са подписи за продавач, купувач и за двамата свидетели, както
и от кмета на селото, върху чийто подпис е поставен и печат на кметството.
По делото е представено удостоверение за наследници изх. №
7/25.03.2022 г. на Кметство с.Кр. от което се установява, че С. С. С. е син на
С. Г.С., на наследниците на когото е възстановено правото на собственост
върху земеделски земи с Решение № 6369/21.02.1995 г. на Поземлена комисия
с. Г..
По делото са разпитани свидетели, като според свидетелите,
ангажирани от ищците, Н. Б., наследодател на ищците закупил процесния
имот, който е с площ от 4 дка и в него има застроени две плевни, намира се в
местността „Л.“ в землището на с.К., „точно до асфалта“. Имота не е ограден.
Според свидетеля И. Л. съседи на имота са С. Дж. (починал) и И. А.. Според
И. Л. имота бил собствен на С. С., който го продал на Н.Б.. С. живеел в с.К. К.,
но идвал в с.К. да продава домати. При едно такова идване през 1999 г.
споделил с Л., че е продал три имота – по един на Н.Б., Ф. К. и на Ю. А..
Казал, че на Н.Б. е продал 4 декара и всичко му е платено. Не знае точното
място на нивата, върната на С. С., но купувача и продавача си знаят къде е
4
продадено. Имота в м.“Л.“ се ползвал от Н.Б., който изградил в него и двете
плевни. Границите на имота не са се променяли. Имота не се ползва от
ищците от преди една година, когато се разбрало, че в него има камък, и
ответниците предявили претенции за собственост.
Според свидетеля С. Л. „до асфалта“ са двете плевни в спорния имот, а
останалото място е разделено на нива и две ливади. От горна страна съседи са
Г., отдолу е асфалт, а от друга страна съсед е И. А.. Имота е закупен от Н.Б.
от С. С., който живеел в с.К. К., но идвал в с.К. да продава зеленчук. През
1998 г. - 1999 г. станала покупко – продажбата. Тогава С. продал един имот на
Б., един имот на К. и трети имот на А.. Свидетелят дал на заем пари на Б., за
да купи процесния имот и още един имот в м. “Т.“ площ от 1.800 дка. Б.
ползвал имотите под наем преди това, затова С. поканил него да ги закупи. С.
споделил със свидетеля, че е продал на Б. 4 дка в м. “Л.“ за сумата от 500
лева, а в м.“Т.“ за сумата от 400 лв., тъй като мястото било по-хубаво. След
закупуването на имота в м. “Л.“ той бил ползван от Н.Б., а след неговата
смърт – от наследниците му. Около 2000 г. Б. застроил в имата двете плевни.
Никой друг не е предявявал претенции за имота до преди една година, когато
ответниците изпратили комисия да определи границите на имота и тогава се
разбрало, че те претендират за него. Според С. Л. нивата, която е
възстановена от ПК на С. С. е именно нивата, която е владяна от Б. от 1999 г.
и за която спорят страните. Не знае защо в договора за покупко-продажба е
записано, че се продава 2.500 дка, на него Сомов е казал, че продава 4 дка.
Свидетеля Г. С., син на С. С. С., обяснява, че имотите в с.К. били
собственост на дядо му. Той не е разбрал баща му да е продавал имоти. Не
знае имотите, които им са възстановени в землището на с.Крушево. Не знае
от кого се ползват имотите. Обяснява, че е заварвал свидетеля К. в къщи да
разговаря с баща му, но не знае какви уговорки са правили. След смъртта на
баща му през 2008 г., К. отново отишъл в къщата им и казал на свидетеля, че
с баща му са имали уговорки да позва и обработва процесния имот. Преди 5-6
години Л.А. поискала от С. да си узаконят мястото, да го купят. Тогава той им
разрешил да го ползват, тъй като Л. му казала, че и предните години тя е
ползвала мястото. Преди около 2 години свидетеля отишъл в Кметство с.К. и
извършил проверка на възстановените им земи, при което не се установило да
има продадени от тях. Тогава със съгласието на брат си, разрешил на Л.А. да
се снабдят с документи за имота, за да станат собственици по закон. Не са
5
оформяли прехвърляне на имота, но той разбрал, че А. се е снабдила с
нотариален акт по давностно владение. Няма против снабдяването й с този
нот. акт, тъй като преди да почине баща му му бил казал, че е дал на А.и най-
големия имот в м.“Л.“ и тя го ползва. Не е чул от баща си, че е продал имота в
м. „Л.“ на Б.и.
Според свидетеля К., през м.08.2000 г. той се срещнал със С. С., който
идвал в с.К. по търговия, и му дал 2000 лв. за да купи процесната нива. Това
била част от парите. Съседи на имота са М. отгоре, отдолу – К., съсед е и И.
А.. Същите съседи били и при закупуване на имота. След като С. С. починал,
свидетеля се срещнал със сина му - свидетеля Г. С. и му казал, че е имал
уговорка с баща му да заплати една сума и Г. му казал, че е запознат с
уговорката им. К. искал да прехвърлят имота, но се забавили и С. му казал:
„Вместо да се усложняват нещата, давай направо да си го прехвърлим.“
Когато замерили имота, установили, че ищеца Н.Б. е направил там две
колиби. Останалата част от имота е ливада, няма обработваема площ.
Въпреки, че дал парите, Катрев не е ползвал имота. Л.А. и съпругът й си
връзвали магарето там, но и други от селото са ползвали мястото като
общинско. Не знае да е имало период в който Л.А. да е ползвала мястото, без
да допуска друг в него. Преди да закупи имота от С. С., К. проверил, че в ПК
имота се води на него. Двамата отишли, за да може С. да му покаже
границите, но не могъл да се ориентира. Когато извършили заснемане, се
оказало, че навлизат в чужди имоти.
На 28.05.2021 г. М. М. – помощник нотариус по заместване на нотариус
Е. Л., гр.Г. Д. издала с нотариален акт № 67, том ІІ, рег. № 2001, дело № 264, с
който признала АЛ. М. АРП. за собственик на основание по давностно
владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 40138.9.68 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село К., общ. Г., обл. Бл.,
одобрени със Заповед РД-18-1662/27.09.2018г. на Изпълнителен директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: село К., общ. Г., обл. Бл., местност „Л.”, с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: Нива с обща площ от 4025 кв.м., с номер по предходен план №
009068, при граници и съседи за имота: поземлен имот с идентификатор
40138.9.77, поземлен имот с идентификатор 40138.9.69, поземлен имот с
идентификатор 40138.9.67, поземлен имот с идентификатор 40138.9.110,
поземлен имот с идентификатор 40138.9.66, поземлен имот с идентификатор
6
40138.9.99, поземлен имот с идентификатор 40138.9.65.
С нотариален акт № 83, том ІІ, рег. № 2116, дело № 279/2021 г. на М.М.
– помощник нотариус по заместване на нотариус Е. Л., гр.Гоце Делчев АЛ. М.
АРП. и Л. Г. АРП. дарили на ГЮЛФ. Б. К., майка на Л.А. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 40138.9.68 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на село К., общ. Г., обл. Бл., одобрени със Заповед РД-18-1662/27.09.2018г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: село К., общ.
Г., обл. Бл., местност „Л.”, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: Нива с обща площ от 4025 кв.м., с
номер по предходен план № 009068, при граници и съседи за имота: поземлен
имот с идентификатор 40138.9.77, поземлен имот с идентификатор
40138.9.69, поземлен имот с идентификатор 40138.9.67, поземлен имот с
идентификатор 40138.9.110, поземлен имот с идентификатор 40138.9.66,
поземлен имот с идентификатор 40138.9.99, поземлен имот с идентификатор
40138.9.65.
В отговора ответниците оспорват съдържанието и авторството на
представените с исковата молба два договора за покупко-продажба. Тъй като
ищците заявяват, че ще се ползват от оспорените документи, в първото
съдебно заседание, проведено на 23.11.2021 г. е открито производство по
оспорване на тези договори, в която връзка е назначена съдебно - графическа
експертиза.
Заключението на вещото лице по съдебно - графическата експертиза е,
че подписите за продавач и за свидетели на двата договора за покупко -
продажба не изхождат от едни и същи лица. Подписите за купувач в двата
договора са положени от Н. Ю. Б.. Подписа за продавач в договора, изготвен
ръкописно, е положен от С. С. С.. Подписа за продавач в договора, изготвен
на пишеща машина в кметство с. К., не е положен от С. С. С.. Подписа за
купувач в двата договора е положен от Н. Ю. Б.. Съдът кредитира
заключението по експертизата изцяло.
В съдебно заседание, проведено на 27.05.2022 г., в което е изслушано
вещото лице по съдебно - графическата експертиза, ищците се отказаха от
искането си да се изследва дали подписите за свидетели в двата договора и за
кмет, в договора, съставен на пишеща машина, са положени от лицата, от
които е посочено да изхождат.
7
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, по която
заключението на вещото лице е, че при оглед, извършен в присъствието на
ищеца Н. Н. Б. и на ответницата Л. Г. АРП., Н.Б. твърди, че ползва целия
поземлен имот с идентификатор 40138.9.68 по КККР на с.К., общ. Г., с площ
за имота от 4025.00 м2, а ответницата Л.А. твърди, че ищецът Н.Б. ползва
само двете паянтови бараки в поземления имот, а останалата част се ползва от
ответниците по делото. На място няма огради разграничаващи някакво
ползване между страните по делото. Липсват и видими белези от съзнателна
човешка дейност, характерни за ползването на имота по предназначението му
- като нива. Предвид гореизложеното вещото лице заявява, че не може да се
ангажирам с отговор касаещ ползването на процесния имот. В съдебно
заседание уточнява, че при огледа в имота имало напрупани камъни, както и
изкопана със земекопна техника малка яма. Не личало имота да е ползван
като нива, нито да е ползван като ливана, не личи да е обработван.
По втория въпрос относно това има ли предходни планове на с.К. и ако
има с каква площ е бил имотът по предходните планове на с.К., общ.Г.,
вещото лице отговаря, че процесният имот се намира извън урбанизираната
част на село К. и плановете на селото не са относими към него. Върху имота
има изградени паянтова барака на дървен скелет и обшивка от необработени
дъски с външни размери 4.10 м/8.25 м и височина до стрехата Н = 3.50 м,
покрита с поцинкована ламарина, както и паянтова барака на дървен скелет и
обшивка от необработени дъски с външни размери 6.10 м/8.00 м и височина
до стрехата Н = 4.60 м, покрита с поцинкована ламарина. И двете бараки са
разположени в югозападната част на имота и в съседство с пътя с. К. - с. О.. И
двете бараки не са прикрепени трайно към земята, поради което и предвид
разпоредбата на чл.110 от ЗС не могат да се окачествят, като недвижими
вещи. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че няма строителна
документация, от която да се съди за собственост на постройките, но както
ищеца, така и ответницата, присъствали на огледа заявили, че бараките се
ползват от ищеца. По границите на имота и вътре в него няма изградени
огради. В съседство с процесния имот имот с идентификатор 40138.9.69, с
площ от 1 262.00 м2 и имот с идентификатор 40138.9.77, с площ от 2 546.00
м2 по КККР на с.К., общ. Г. са собственост на И. А.,близък на ответниците по
сведение на последния и на присъствалата ответница Л.А..
При така установеното във фактическо отношение, съдът прави
8
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск, който е допустим,
доколкото ищците твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот
въз основа на давностно владение, осъществявяно от момента на сключване
на договор за покупко – продажба от 1999 г. и при отричане правото на
ответниците, би се установило правото на собственост на ищците.
По същество на предявеният иск, съдът намира следното:
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича правния му интерес, а в тежест на ответника е установяването при
условията на пълно и главно доказване на фактическите обстоятелства, от
които произтича отричаното право (според указанията, дадени в
Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС). Същевременно, в случай, че ответникът се позовава на констативен
нотариален акт, както е в настоящата хипотеза на нотариален акт за
собственост по давност, следва да се съобразят и указанията, дадени с
Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК
на ВКС, според които при оспорване на признато с акта право на собственост
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна (в този смисъл
Определение № 75/15.02.2019 г. по гр. д. № 3888/2018 г., ВКС, I г.о.).
Т. е. при предявен отрицателен установителен иск, когато ответникът се
легитимира като собственик на спорния имот с констативен нотариален акт,
ищецът носи тежестта да оспори констатациите на нотариуса, тъй като
правният извод на нотариуса относно принадлежността на правото на
собственост се счита верен до доказване на противното – когато по исков път
бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на
собственост. Нотариалният акт по чл. 587 от ГПК може да бъде оспорван от
всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е
собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои
права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване
на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание.
Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта, е необходимо
да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
В разглеждания случай, ищците се позовават на първично придобивно
9
основание, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, следствие на
упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота
с намерение за своене, считано от 12.06.1999 г. Основанието за придобиване
на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е изтичането на десет
годишен срок на необезпокоявано, трайно и явно владение на имота. Това
произтича и от нормата на чл. 68 от ЗС, съгласно която установилият
владение, за да бъде то явно, трайно и несъмнено, следва да е отблъснал
владението на действителния собственик на имота спрямо когото свои. Не
следва и да е загубвал в срока установеното от него владение.
При съобразяване събраните по делото доказателства, съдът счита за
доказано, че считано от 12.06.1999 г. и допреди една година ищците са
владели спорния имот, като владението е предадено на наследодателят им Н.
Ю. Б. от лицето, с което са договаряли по неформален договор. Този извод
съдът прави, като взема предвид показанията на разпитаните свидетели И. Л.
и С. Л., според които те са чули от продавача за сключеният договор, след
което Н.Б. е започнал да владее имота. През 2000 г. застроил в него и двете
плевни, намиращи се в него и до момента. Спорове относно собствеността и
владението на процесния имот е нямало до преди 1 година (съответно до 2021
г.).
Ответниците оспорват автентичността на подписите на договора за
покупко-продажба. Както се установи от заключението по назначената
експертиза, подписа за купувач и на двата представени договора – ръкописен
и написан на пишеща машина, са поставени от Н. Ю. Б.. Подписа за продавач
на договора, написан на пищеща машина и заверен от кмета на с.К. не е
поставен от С. С. С.. Подписа за продавач на ръкописния договор е поставен
от С. С. С.. Съответно, макар да не прехвърля собствеността на процесния
имот, ръкописния договор поставя начало на давностно владение за
придобиване правото на собственост на имота от купувача, доколкото се
установи от посочените горе свидетели, че от момента на сключване на
договора, Н.Б. започнал да осъществява владение на имота.
Същевременно се установи от показанията на всички свидетели, че
ответниците А.А. и Л.А. не са осъществявяла давностно владение върху
процесния имот в срок, достатъчен да придобият правото на собственост
относно него. Според свидетелите И. Л., С. Л. и К. К., те не са владяли имота
10
до 2021 г., а свидетеля Г. С. не знае кой е владял имота. Единствено по
твърдения на Л. А. той знае, че тя е владяла имота отдавна.
Следователно с оглед събраните по делото свидетелски показания,
съдът намира, че констатацията на нотариуса, обективирана в нотариален акт
№ 67, том ІІ, рег.№ 2001, дело № 264/28.05.2021 г. на М. М. – помощник
нотариус по заместване на нотариус Е. Л., гр.Гоце Делчев, с който е
констатирано, че правото на собственост на ПИ с идентификатор 40138.9.68
по КККР на с. К., обл. Бл., одобрени със Заповед РД-18-1662/27.09.2018 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: село Крушево,
общ. Г., обл. Бла., местност „Л.”, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: Нива с обща площ от 4025 кв.м., с
номер по предходен план № 009068, при граници и съседи за имота: поземлен
имот с идентификатор 40138.9.77, поземлен имот с идентификатор
40138.9.69, поземлен имот с идентификатор 40138.9.67, поземлен имот с
идентификатор 40138.9.110, поземлен имот с идентификатор 40138.9.66,
поземлен имот с идентификатор 40138.9.99, поземлен имот с идентификатор
40138.9.65., принадлежи на ответника АЛ. М. АРП., се явява оборена по
надлежния начин, което е достатъчно за уважаване на предявеният
установителен иск по отношение на ответниците АЛ. М. АРП. и Л. Г. АРП..
Както бе посочено по - горе, според Тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, нотариалният акт, с
който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.
587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от
ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на
собственост, тежестта на доказване се носи от оспорващата страна (в случая
ищецът), без да намира приложение редът на чл. 193 от ГПК. При тези случаи
Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г.,
ОСГК предвижда отмяна на констативния нотариален акт по реда на чл. 537,
ал. 2 от ГПК, като се приема, че с тези актове се констатира право на
собственост въз основа на факти, които в исковото производство са оборими
и при уважаване на иск за собственост с предмет установяването на
принадлежността на същото това право, издаденият констативен нотариален
акт подлежи на отмяна. С оглед изложеното и след като приема, че
11
ответниците А. и Л. А.и не са собственици на процесния имот, на основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт № 67, том ІІ, рег.№ 2001,
дело № 264/28.05.2021 г. на М. М.а – помощник нотариус по заместване на
нотариус Е. Л., гр.Гоце Делчев, следва да бъде отменен.
Приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател и
щом АЛ. М. АРП. и Л. Г. АРП. не са били собственик на процесния имот, то и
ГЮЛФ. Б. К. не е станала негов собственик. Дарителите не биха могли да й
прехвърлят права, които самите те не притежават. Предвид изложеното
основателен е предявеният установителен иск и по отношение на ответника
ГЮЛФ. Б. К. и като такъв следва да се уважи.
Ищците са извършили разноски по делото за заплащане на държавна
такса в размер на 100 лева, за издаване на съдебни удостоверения в размер на
20 лева, за заплащане на държавна такса за вписване на исковата молба в
размер на 10 лева, за възнаграждение на адвокат в размер на 700 лева и 260
лева за възнаграждение на вещи лица. Така сторените разноски в общ размер
на 1090 лева следва да се присъдят в тежест на ответниците.
Предвид изхода от делото ответниците нямат право на присъждане на
разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по иска на Н. Н. Б., ЕГН **********, ЮС. Н. Б.,
ЕГН **********, ИСМ. Н. Б., ЕГН ********** и Н. Ш. Б., ЕГН **********,
четиримата от с. К., обл.Бл., че АЛ. М. АРП., ЕГН ********** и Л. Г. АРП.,
ЕГН **********, двамата от с.К. обл.Бл. не са станали собственици на
основание упражнявано давностно владение в предвидения от закона срок,
обективирано в Нотариален акт за собственост на недвижими имоти по
давностно владение - чл. 587, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, акт № 67, том II, рег. №
2001, дело № 264 от 2021 г., издаден от М. М. помощник нотариус по
заместване при нотариус Е. Л., гр. Г. Д., на недвижим имот, а именно на:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 40138.9.68 (четиридесет хиляди сто
тридесет и осем точка девет точка шестдесет и осем) по кадастралната карта и
12
кадастралните регистри на село К., общ. Г., обл. Бл., одобрени със Заповед
РД-18-1662/27.09.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот от 23.07.2021 г., с адрес на
поземления имот: село К., общ. Г. обл. Бл., местност'„Л.”, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива
с обща площ от 4025 кв.м (четири хиляди и двадесет и пет кв.м), с номер по
предходен план № 009068 (нула нула девет хиляди шестдесет и осем), при
граници и съседи за имота: поземлен имот с идентификатор 40138.9.77
(четиридесет хиляди сто тридесет и осем точка девет точка седемдесет и
седем), поземлен имот с идентификатор 40138.9.69 (четиридесет хиляди сто
тридесет и осем точка девет точка шестдесет и девет), поземлен имот с
идентификатор 40138.9.67 (четиридесет хиляди сто тридесет и осем точка
девет точка шестдесет и седем), поземлен имот с идентификатор 40138.9.110
(четиридесет хиляди сто тридесет и осем точка девет точка сто и десет),
поземлен имот с идентификатор 40138.9.66 (четиридесет хиляди сто тридесет
и осем точка децет точка шестдесет и шест), поземлен имот с идентификатор
40138.9.99 (четиридесет хиляди сто тридесет и осем точка девет точка
деветдесет и девет), поземлен имот с идентификатор 40138.9.65 (четиридесет
хиляди сто тридесет и осем точка девет точка шестдесет и пет).
Признава за установено по иска на Н. Н. Б., ЕГН **********, ЮС. Н. Б.,
ЕГН **********, ИСМ. Н. Б., ЕГН ********** и Н. Ш. Б., ЕГН **********,
четиримата от с. К., обл.Бл., че ГЮЛФ. Б. К., ЕГН ********** от с.Крушево,
обл.Благоевград не е станала собственик на основание дарение на поземлен
имот, описан в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 83, том II,
рег. № 2116, дело № 279 от 2021 г., вписан в Служба по вписванията с
дв.вх.рег. № 2209, вх.рег. № 2210 от 04.06.2021 година, акт № 75, том X, дело
1180, партиден номер 72342 от 04.06.2021 г., издаден от М.М. помощник
нотариус по заместване при Е. Л. - нотариус с район на действие съдебният
район на Районен съд - гр. Гоце Делчев, с рег. № 137 по регистъра на НК гр.
София, а именно поземлен имот с идентификатор 40138.9.68 (четиридесет
хиляди сто тридесет и осем точка девет точка шестдесет и осем) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село К., общ. Г., обл. Бл.,
одобрени със Заповед РД-18-1662/27.09.2018г. на Изпълнителен директор на
АГКК, тъй като праводателите й не са били собственици и никой не може да
прехвърля права на собственост, които не притежава.
13
Отменя нотариален акт за собственост на недвижими имоти по
давностно владение - чл. 587, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, акт № 67, том ІІ, рег. №
2001, дело № 264 от 2021г., вписан в Служба по вписванията с дв.вх. рег. №
2130/28.05.2021 г., вх.рег. № 2130, акт № 8, том X, дело 1130, партиден номер
72342 от 28.05.2021г., издаден от М. М. помощник нотариус по заместване
при Е. Л. - нотариус с район на действие съдебният район на Районен съд - гр.
Гоце Делчев, с рег. № 137 по регистъра на НК гр. София, с който АЛ. М.
АРП., ЕГН ********** и Л. Г. АРП., ЕГН **********, двамата от с.К.,
обл.Бл. се легитимират като собственици на основание давностно владение
на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 40138.9.68 (четиридесет хиляди сто
тридесет и осем точка девет точка шестдесет и осем) по кадастралната карта
и кадастралните регистри на село К., общ. Г., обл. Бл., одобрени със Заповед
РД-18-1662/27.09.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот от 23.07.2021 г., с адрес на
поземления имот: село К., общ. Г., обл. Бл., местност „Л.”, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива
с обща площ от 4025 кв.м (четири хиляди и двадесет и пет кв.м.), с номер по
предходен план № 009068 (нула нула девет хиляди шестдесет и осем), при
граници и съседи за имота: поземлен имот с идентификатор 40138.9.77
(четиридесет хиляди сто тридесет и осем точка девет точка седемдесет и
седем), поземлен имот с идентификатор 40138.9.69 (четиридесет хиляди сто
тридесет и осем точка девет точка шестдесет и девет), поземлен имот с
идентификатор 40138.9.67 (четиридесет хиляди сто тридесет и осем точка
девет точка шестдесет и седем), поземлен имот с идентификатор 40138.9.110
(четиридесет хиляди сто тридесет и осем точка девет точка сто и десет),
поземлен имот с идентификатор 40138.9.66 (четиридесет хиляди сто тридесет
и осем точка девет точка шестдесет и шест), поземлен имот с идентификатор
40138.9.99 (четиридесет хиляди сто тридесет и осем точка девет точка
деветдесет и девет), поземлен имот с идентификатор 40138.9.65 (четиридесет
хиляди сто тридесет и осем точка девет точка шестдесет и пет).
Осъжда АЛ. М. АРП., ЕГН ********** и Л. Г. АРП., ЕГН ********** и
ГЮЛФ. Б. К., ЕГН **********, тримата от с.К., обл.Бл. да заплатят на Н. Н.
Б., ЕГН **********, ЮС. Н. Б., ЕГН **********, ИСМ. Н. Б., ЕГН
********** и Н. Ш. Б., ЕГН **********, четиримата от с. К., обл.Бл.
сторените разноски в размер на 1090 (хиляда и деветдесет) лева.
14
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Благоевград с
въззивна жалба в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и
за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
15