Р
Е Ш Е Н И Е
№2139/15.5.2018г.
гр.Варна
15.05.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет
и първи състав в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети април две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря
Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№14517/2017г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
В исковата
си молба ищците К.М. и Ю.М. сочат, че са собственици на самостоятелен обект
изграден в съсобствен имот, като те притежават втори
и трети етажи от сграда с идентификатор **** и цялата сграда с идентификатор **** със самостоятелен вход от източната страна на парцела, а ответниците притежават първия етаж от сградата с
идентификатор **** с вход от
западната страна на общия им парцел представляващ ПИ***, с номер по стар план и документ за собственост – парцел №**** в гр.В****целия с площ по скица от 1 203кв.м., като съсобствеността
на страните в парцела е от по 1/2ид.ч. за всяка от тях. Сочи се, че между
страните не може да се постигне съгласие за начина на разпределяне ползването
на парцела и се моли този спор да бъде решен по съдебен ред, като на ответниците се разпредели ползването на тази идеална част
от имота оцветена в червено на представената с исковата молба скица, а на
ищците да се разпредели ползването на оцветената в зелено част и да се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответницата
М.Х. в дадения й срок по реда на чл.131 от ГПК не е депозирала отговор.
Ответникът
В.Х. в срока по чл.131 от ГПК е представил отговор в който е посочил, че не
оспорва, че е съсобственик на поземления имот заедно с ищците при посочените от
тях квоти, като сочи, че не оспорва и твърдението им, че те са собственици на
втория етаж от изградената в него сграда с идентификатор****, но оспорва твърдението им, че са собственици
и на третия етаж от нея, като сочи, че ищците никога не са получавали съгласие
за изграждането на този трети етаж. Оспорва се също така и твърдението на
ищците, че са собственици на другата посочена като тяхна сграда идентификатор****, като се навеждат същите твърдения, че тази
постройка е изградена в нарушение на законовите изисквания при липса на
съгласие от страна на ответниците. Твърди се, че
изложеното от ответника е установено и в рамките на гр.д.№**** състав разгледало спор между страните по реда
на чл.109 от ЗС в рамките на решението по което съдът е констатирал
незаконността на постройките.
Сочи се, че
ответника не е съгласен с предложената схема за разпределяне ползването на
имота, тъй като тя предвижда да се прокара ограда на разстояние от около метър
от прозорците на първия етаж където живее, като счита, че по този начин ще се
наруши личното му пространство, а освен това се предвижда и премахване на жив
плет който според ответника установява настоящото реално състояние на
разпределението.
Предявения
иск намира правното си осн. в чл.32, ал.2 от ЗС.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа и правна страна на осн.чл.235,
ал.2 от ГПК следното:
Ищците за
да се легитимират като съсобственици на идеални части от имота са представили
копие от обективиран в нот.акт
№**** на ВРС договор за покупко-продажба
по силата на който на ищцата Ю.М. е продадена от трети лица 1/2ид.ч. от имот
представляващ дворно място цялото с площ от 1 245кв.м. находящо
се в гр.В**** по плана
на вилната зона и заедно с втори самостоятелен етаж от вилна сграда изградена в
имота. По делото чрез служебна справка е установено, че към момента на
придобиване на имота ищцата е била в брак с ищеца от което се установява, че двамата
са активната материално правна легитимирани по иска
Съгласно
представената заповед №**** на
началника на СГКК-гр.Варна в имота има изградени три самостоятелни обекта.
Що се
отнася до наведените от ответника В.Х. оспорвания за законност на постройките в
имота и обема на съсобствеността в тях на всяка от страните решаващия състав
приема, че този въпрос следва да се разглежда така както е установен от
представените по делото доказателства-2бр. нотариални актове с единия от които
ищцата придобива 1/2 ид.ч. от поземления имот и етаж
от намиращата се в него сграда и в по-късен момент ответниците
придобиват останалата 1/2ид.ч. и другия етаж от сградата. По отношение на
останалите сгради посочени в цитираната заповед при липсата на доказателства за
друго следва да се приеме, че те са съсобственост на страните по делото при
квоти от по 1/2ид.ч. за ищцата и 1/2ид.ч. за двамата ответници
общо. Съдът приема, че в настоящото производство не следва да се обсъждат
наведени твърдения оспорващи обема на собственост на страните, като това следва
да стане в друго самостоятелно производство.
При това
положение при съставът следва да извърши разпределение на ползването на
поземления имот по начин щото да обслужва нуждите на всяка от страните при
създаване на възможно най-малко затруднения за другата страна. По повод на това
е назначена СТЕ която с приетото като обективно и компетентно дадено заключение
е изготвила няколко възможности за разпределяне ползването на имота, като
решаващия състав приема, че най-подходящо е разпределението предвидено в
приложение №1А намиращо се на л.184 от делото, като това разпределение е
съобразено не само с обема на съсобствеността, но и е предвидено да се намали съществуващото
неудобство от евентуалното преминаване на разделителната граница и изграждането
на ограда непосредствено пред прозореца на първия етаж на основната сграда
намиращ се в от долната страна на скицата, а освен това по този начин се
постига по-голямо равенство на лицата на всяка от двете части от имота към
улицата и площите им са напълно изравнени.
Съдът
намира, че с посоченото разпределение по приложение 1А ще се постигне
максимално равно предоставяне на права за страните при минимално нарушаване на
интересите им.
Възраженията
направени в смисъл, че между страните на място в имота има изградена ограда и
жив плет следва да бъдат пренебрегнати, тъй като оградата е преместваемо
съоръжение до колкото от събраните сведения от вещото лице тя е изградена от
мрежа, а що се отнася до живия плет то същият не е по цялата дължина на
границата и от представения снимков материал се установява, че в голяма степен
съвпада с границата предложена от вещото лице.
По
отношение на направеното искане за присъждане на разноски решаващият състав
приема, че ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищците сумата от 570лв. разноски по делото.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
РАЗПРЕДЕЛЯ
на основание чл.32, ал.2 от ЗС
ползването на дворно място в гр.В****, с площ от 1 203кв.м. по скица и 1 245кв.м. по предходен
документ за собственост с идентификатор **** съгласно заключението на вещото лице по изготвената СТЕ и
обозначенията в нея както следва:
К.В.М. ЕГН**********
и Ю.Ж.М. ЕГН********** ***, м-ст.”Е**** да ползват
очертаната с червено част от имота съгласно отразеното на скицата изготвена от
вещото лице намираща се на л.184 от делото и представляваща неразделана
част от настоящото съдебно решение, а
М.Й.Х. ЕГН**********
и В.А.Х. ЕГН********** *** да ползва очертаната със синьо част от имота
съгласно отразеното на скицата изготвена
от вещото лице намираща се на л.184 от делото
и представляваща неразделана част от
настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА М.Й.Х.
ЕГН********** и В.А.Х. ЕГН********** *** да заплатят на К.В.М. ЕГН********** и Ю.Ж.М.
ЕГН********** ***, м-ст.”Е**** сумата от
570лв. сторени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: