№ 70
гр. Варна, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500142 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на АТЧ. ОСМ. М. и АХМ. ИБР. АЛ.
против решение № 260023/06.10.2020г. на ОС – Разград, поправено по реда на
чл.247 ГПК с решение № 260001/03.02.2021г., постановени по гр.д. №
192/2019г., с което по предявени от Комисията за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/
против въззивниците искове с правно основание чл.153 ал.1 вр. §5 ал.2
ЗПКОНПИ е постановено отнемане в полза на Държавата на имущество,
подробно описано в диспозитива на решението.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът в
нарушение на разпоредбата на чл.631 ГПК е отказал да спре производството
по делото до произнасянето на СЕС по отправено до него преюдициално
запитване по въпроси, относими към предмета на настоящия спор и в
нарушение на процесуалните правила е допуснал изменение на предявените
искови претенции, увеличавайки размера на същите от обща сума, която не
кореспондира на предявената по исковата молба, както и по отношение на
непредявена претенция. Навеждат се оплаквания за неправилна преценка на
доказателствения материал и направата на изводи по съществото на спора в
1
противоречие с материалния закон и съдебната практика. В тази връзка се
излагат доводи, че неправилно в анализа като доход не е включена сумата от
63 500.01 лева, представляваща получени преводи от трети лица, по
отношение на която в наказателното производство е прието, че съставлява
получен, но недеклариран доход, неправилно в анализа като имущество е
включена сумата от 89 586.57 лева, представляваща сбора от направени
вноски по банковите им сметки, които към настоящия момент не са налични и
като краен резултат е направен неправилен извод за наличие на изискуемото
се от закона несъответствие.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния
акт и постановяване на решение за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна - КПКОНПИ, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат
се подробни доводи защо спорните суми не съставляват доход, а имущество,
както и за приложението на чл.151 ЗПКОНПИ и по отношение на
неналичните парични средства.
В с.з. жалбата, съответно отговорът се поддържат. Претендират се
разноски.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
ОС - Разград се е произнесъл по предявени искове с правно основание
чл.153 ЗПКОНПИ вр. § 5 ал.2 ДР на ЗПКОНПИ.
В подаденото въз основа на Решение № 992/12.06.2019г. на КПКОНПИ
мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление
на Окръжна прокуратура – Разград с вх. № УВКПКОНПИ-485/24.04.2018г. за
привличане на АТЧ. ОСМ. М. като обвиняема по ДП № 296 ЗМ-109/2016г. по
описа на РУ на МВР - Лозница, пр.пр. № 109/2017г. за извършени
престъпления по чл.255, ал.4, пр.1 вр. ал.1, т.1 вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.212б,
ал.1, т.1 вр. чл.212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, попадащи в обхвата на чл.22, ал.1
ЗОПДНПИ /отм./, съответно на чл.108, ал.1, т.18 ЗПКОНПИ, с Протокол №
ТД04ВА/УВ-6248/04.05.2018г. Комисията е образувала проверка, обхващаща
периода 04.05.2008г. – 04.05.2018г. Твърди се, че в хода на същата е
установено придобиването на имущество от поверяваното лице и от нейния
съпруг АХМ. ИБР. АЛ., несъответно на реализирания от тях доход, като
несъответствието е значително по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ и за
придобиването на което не е установен законен източник. Наведени са
фактически твърдения относно извършените от ответниците придобивни и
разпоредителни сделки, проследено е движението на банковите им сметки,
данъчна и осигурителна информация, задгранични пътувания. Наведени са
подробни твърдения за кои от придобиванията, съответно вноски и получени
суми се приема, че е налице признат законен доход, респ. трансформация на
имущество. Въз основа на направения в искането икономически анализ
относно придобитото имущество, признати доходи и направените обичайни и
2
извънредни разходи се твърди, че е налице несъответствие между нетния
доход и придобитото имущество, което за целия проверяван период е в
размер на 243 632.44 лева - значително по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 ДР на
ЗПКОНПИ и съставляващо основание за отнемане на незаконно придобитото
от проверяваните лица имущество. С оглед на тези твърдения е отправено
искането за отнемане в полза на Държавата на следното имущество:
На основание чл.142, ал.2, т.2, във вр. с чл.141 от
ЗПКОНПИ от АТЧ. ОСМ. М., ЕГН ********** и от АХМ. ИБР. АЛ., ЕГН
**********:
- Мотопед, марка „Априлият“, модел „Гъливер 50“, рег. № РР 1406
С, рама № ZD4LH0400TS008443, двигател № без номер, дата на
първоначална регистрация 17.06.1996г.
- Лек автомобил, марка „Фолксфаген“, модел „Голф“, рег. № РР
4216 ВК, рама № WVWZZZ1K8W191005, двигател № BSE560685, дата на
първоначална регистрация 23.01.2008г.
На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141
от ЗПКОНПИ от АТЧ. ОСМ. М., ЕГН ********** и от АХМ. ИБР. АЛ.,
ЕГН **********:
- Сумата в размер на 2 500 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Пунто“,
рег. № РР 0571 АР, рама № ZFA17600004322152, двигател № 68902607,
отчужден с договор от 12.05.2014г.
- Сумата в размер на 1 000 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Ибиза“,
рег. № РР 0475 ВВ, рама № VSSZZZ6KZ2R006004, двигател № AUD257970,
дата на първоначална регистрация 06.08.2001г., отчужден с договор от
11.09.2017г.
- Сумата в размер на 2 800 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „АУДИ“, модел
„Алроуд“, рег. № РР 8306 ВС, рама № WAUZZZ4B32N124263, двигател
№ AKE114879, дата на първоначална регистрация 19.06.2002г., отчужден с
договор от 09.03.2018г.
- Сумата в размер на 13 000 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „АУДИ“, модел „А 8“,
рег. № РР 5642 ВК, рама № WAUZZZ4Е38N006300, двигател № ASB123383,
дата на първоначална регистрация 03.03.2008г., отчужден с договор
от 12.11.2018г.
На основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл.141
от ЗПКОНПИ от АТЧ. ОСМ. М., ЕГН **********:
- Сумата в размер на 79,07 лв., представляваща постъпили средства
по спестовна сметка IBAN BG60CECB979044C3639900 „ЦКБ“ АД, с титуляр
АТЧ. ОСМ. М., непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по
3
други банкови сметки.
- Сумата общо в размер на 7 642,31 лв., представляваща получени и
непреобразувани в друго имущество парични преводи от трети лица от
чужбина с неустановен законен източник
На основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 141 и
чл. 149 от ЗПКОНПИ от АХМ. ИБР. АЛ., ЕГН **********:
- Сумата в размер на 9 100 лв., представляваща лични вноски
по разплащателна сметка в лева, с № 8002 3144 3682 810, в „ОББ“ АД, с
титуляр АХМ. ИБР. АЛ., непреобразувани в друго имущество и
нетрансферирани по други банкови сметки
- Сумата в размер на 72 177 лв., представляваща лични вноски по
депозитна сметка в евро, с IBAN BG66CECB97902476502600, в „ЦКБ“ АД, с
титуляр Ахмед Ибрямов А., непреобразувани в друго имущество и
нетрансферирани по други банкови сметки.
- Сумата в размер на 8 230,50 лв., представляваща лични вноски
по разплащателна сметка в лева, IBAN BG05CECB97901076502601, в „ЦКБ“
АД, с титуляр АХМ. ИБР. АЛ., непреобразувани в друго имущество и
нетрансферирани по други банкови сметки.
На основание чл.214 ГПК, с протоколно определение от 17.06.2020г.
първоинстанционният съд е допуснал изменение на част от исковите
претенции чрез тяхното намаляване, съответно увеличаване, а именно – по
отношение на искането за заплащане равностойността на отчужден л.а. „Фиат
Пунто“, рег. № РР 0571 АР от сумата 2 500 лева на 2 000 лева; по искането за
заплащане равностойността на отчужден л.а. „Сеат Ибиза“, рег. № РР 0475
ВВ от сумата 1 000 лева на 2 900 лева; по искането за заплащане
равностойността на отчужден л.а. „Ауди Алроуд“, рег. № РР 83 06 ВС от
първоначално претендираните 2 800 лева на 6 000 лева и по отношение
претендираната равностойност на отчужден л.а. „Ауди А8“, рег. № РР 5642
ВК от 13 000 лева на 20 600 лева.
Принципно основателно е направеното във въззивната жалба
оплакване за допуснато изменение и на претенция, която не е предявена с
исковата молба, но това не е рефлектирало върху валидността на крайния
съдебен акт. С определението си по чл.214 ГПК, освен вече посочените, съдът
е допуснал изменение на искане за отнемане равностойност на отчужден л.а.
„БМВ 525 Д“, рег. № РР 3415 ВА от сумата 5 500 лева на 9 200 лева, но с
решението си не е разгледал такава искова претенция. Досежно този
автомобил в исковата молба са наведени твърдения, че получената от
продажбата му цена е трансформирана в направена банкова вноска по сметка
IBAN BG05CECB97901076502601 в ЦКБ, с титуляр АХМ. ИБР. АЛ. и същата
е част от претенцията за отнемане на общата сума от 8 230.50 лева,
представляваща направени вноски по тази банкова сметка, непреобразувани в
друго имущество. Именно по тази претенция е налице произнасяне с
обжалваното решение, по арг. и от постановеното решение по чл.247 ГПК, с
4
което е преодоляно противоречието между общо посочената в основното
решение цена на отнетото имущество и действителната стойност на това
имущество към датата на предявяване на иска.
По съществото на спора, въз основа на наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От ангажираните по делото писмени доказателства е видно, че по повод
постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Разград с вх. №
УВКПКОНПИ-485/24.04.2018г. за привличане на АТЧ. ОСМ. М. като
обвиняема по ДП № 296 ЗМ-109/2016г. по описа на РУ на МВР - Лозница,
пр.пр. № 109/2017г. за извършени престъпления по чл.255, ал.4, пр.1 вр. ал.1,
т.1 вр. чл.26, ал.1 НК /избягване установяване и плащане на данъчни
задължения в големи размери през периода 30.04.2012г. – 30.04.2014г. като не
е подала декларации по чл.50 ЗОДФЛ/ и по чл.212б, ал.1, т.1 вр. чл.212, ал.1
вр. чл.26, ал.1 НК /получаване на облага чрез използване на документи с
невярно съдържание – подадени неверни декларации за получаване на
месечни помощи за дете/, попадащи в обхвата на чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ
/отм./, с Протокол № ТД04ВА/УВ-6248/04.05.2018г. Комисията е образувала
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на
същата.
В хода на проверката е извършено обследване на имущественото
състояние за периода 04.05.2008г. – 04.05.2018г. /придобито имущество,
получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени
разходи/ на въззивница и свързаните с нея лица – въззивникът А.А. /съпруг по
сключен граждански брак от 14.08.2003г./, техните низходящи и ЕТ „Алдо-
А.А.“.
С определение по НОХД № 155/2018г. на ОС – Разград е одобрено
постигнато между Прокуратурата и А.М. споразумение, с което същата се е
признала за виновна по повдигнатите й обвинения, посочени по-горе.
С решение № 378/20.03.2019г. Комисията е образувала производство за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след
изпълнение на процедурата по чл.136 и сл. ЗПКОНПИ е взето и решението за
предявяване на настоящите искове.
Производството пред Комисията е приключило, съответно исковите
претенции са предявени при действието на новия ЗПКОНПИ /обн.ДВ
бр.7/2018г./, като на основание §5, ал.2 ЗПКОНПИ, в редакция обн. в ДВ
бр.1/2019г., приложим е реда на този закон.
Престъпленията, по повод на които е образувана проверката по
отменения ЗОПДНПИ попадат в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ.
Периодът на проверката е 04.05.2008г. – 04.05.2018г., съответен на
предвидения 10-годишния период по см. на чл.112, ал.3 ЗПКОНПИ.
Посоченото относно приложимия закон предпоставя и приложимост на
5
предвидения в §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размер на изискуемото се
несъответствие от 150 000 лева - една от материалните предпоставки за
възникване на правото на Държавата за отнемане на незаконно придобито
имущество /в т.см. е и даденото разрешение в Решение № 86/11.06.2020г. по
гр.д. № 3930/2019г. на ВКС, ІV г.о./.
Изхождайки от нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, за да се направи
извод дали е налице такова несъответствие, следва да се извърши съпоставка
между имуществото на проверявания и на лицата по чл.142, ал.2 от
ЗПКОНПИ и нетния доход на същите, при отчитане дадените легални
дефиниции на понятията "имущество" и "нетни доходи" с разпоредбите на §1,
т.4 и §1, т.8 вр. §1, т.2 и т.9 от същия закон.
Към настоящия момент по въпросите относно това представляват ли
"имущество" по см. на §1, т.4 от ЗР на ЗПКОНПИ и участват ли в определяне
размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.3 от с.з., получените
от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник,
както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество,
за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в
случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период, както и по въпроса подлежи ли на отнемане в полза на държавата
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник
и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго
имущество, е образувано и все още висящо т.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС.
Тези въпроси са изцяло относими и към настоящия казус, доколкото не е
налице спор, а в тази връзка е и изричното уточнение на КПКОНПИ с молба
от 06.01.2022г., че претендираните за отнемане като част от имуществото
парични средства – направени лични вноски по банкови сметки,
непреобразувани в друго имущество, получени суми по банкови сметки,
както и получени от трети лица и непреобразувани в друго имущество
преводи чрез системи за бързо разплащане не са налични в патримониума на
въззивниците към края на проверявания период и към датата на предявяване
на искането.
Предвид на това и липсата на разрешаването им към настоящия момент
със задължителен за съдилищата акт, настоящият състав намира, че следва да
съобрази по-новата и преобладаваща съдебна практика на касационната
инстанция, вкл. постановена по решения на АпС – Варна в обратния смисъл, с
някои уточнения, изложени по-долу.
Съгласно дадените разрешения в тази практика /напр. Решение №
97/18.05.18г. по гр. д. № 3224/17г., IV ГО, Решение № 191/15.02.21г. по гр. д.
№ 4768/19г., Решение № 147/16.09.19г., по гр.д. № 1998/18г., Решение №
263/18.12.20г. по гр. д. № 1293/20г. и др./, относими и към съответните
6
разпоредби на ЗПКОНПИ, предмет на отнемане може да бъде само незаконно
придобито имуществото, налично в патримониума на проверяваното лице и
лицата, посочени в чл.63, ал.2, чл.66, ал.2 и чл.67 ЗОПДНПИ /отм./, аналог.
чл.142, ал.2, чл.145, ал.2 и чл.146 ЗПКОНПИ, както и незаконно придобитото
имущество, с което проверяваното лице се е разпоредило по
непротивопоставим на държавата начин /чл.64, чл.65 и чл.66, ал.1 ЗОПДНПИ,
респ. чл.143, чл.144 и чл.145, ал.1 ЗПКОНПИ/. В тези случаи на разпореждане
имуществото се отнема от лицата-приобретатели. Или основният принцип на
закона е, че на отнемане подлежи само налично имущество. А само в случаите
на чл.142, ал.1 ЗПКОНПИ /когато не е възможно да се отнеме обособено
имущество по чл.141/ и на чл.151 ЗПКОНПИ /когато с имуществото е
извършена възмездна разпоредителна сделка, противопоставима на
държавата, стига да не е установена трансформация в друго имущество или
когато имуществото липсва по причина, която може да се вмени във вина на
ответника/ се отнема неговата парична равностойност. Преминалите през
патримониума, в т.ч. и по банкови сметки на проверяваното лице и
свързаните лица парични средства, които не са налични в края на
проверявания период не съставляват имущество. Ето защо паричните
средства, които са получени и са изразходвани, без да е установена
трансформацията им в реални активи или да се намират по сметка на
проверяваното лице не попадат в предметния обхват на чл.62 и чл.63, ал.2
ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.141 и чл.142, ал.2 ЗПКОНПИ и не подлежат
на отнемане. Същите следва да се разглеждат единствено като доход, който
може да бъде отнеман само на основание чл.53 НК. Внесените по банковите
сметки на проверяваното лице и свързаните лица суми са част от
имуществото, доколкото съставляват вземане спрямо банката. С изтеглянето
им вземането към банката се погасява и престава да бъде част от актива на
имуществото. Изтеглените суми също престават да бъдат част от
имуществото ако са потребени, т.е. неналични в края на проверявания период
и също не могат да бъдат предмет на отнемане.
В тежест на ищеца е да докаже какво имущество притежава
проверявания и свързаните с него лица. За ответниците не съществува
задължение да доказват, че изтеглените суми или наредени плащания са
вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения.
По отношение на неналичните парични средства не може да намери
приложение разпоредбата на чл.151 ЗПКОНПИ, т.е. да се иска тяхната
равностойност, тъй като парите не могат да бъдат заместени от самите себе
си. Нормата е относима само към оценими в пари блага по см. на §1, т.4 ДР на
ЗПКОНПИ. Парите могат да бъдат предмет на отнемане в качеството им на
родово определени вещи, т.е. само когато са налични, поради което и само в
тази хипотеза ще участват във формирането на имуществото и определянето
на неговата стойност.
Цитираната по-горе съдебна практика относно подлежащото на
отнемане имущество приема, че за да бъде направен извод дали е налице
7
значително несъответствие по см. на §1, т.7 ЗОПДНПИ /отм./, съответно §1,
т.3 ДР на ЗПКОНПИ на първо място следва да се установи превишение
между притежаваното от проверявания и свързаните с него лица имущество в
края на периода спрямо имуществото, притежавано в началото на
проверявания период и ако превишението /придобивната стойност на
наличното ново имущество/ е над 150 000 лева, то при отчитане и на
направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период
може да се направи предположение, че наличното имущество в края на
периода е незаконно придобито. Към наличното имущество, освен
имуществото на проверявания и свързаните с него лица следва да се включи и
имуществото, с което същите са се разпоредили по непротивопоставим на
държавата начин, тъй като то също подлежи на отнемане.
Настоящият състав приема, че за направата на извода дали е налице
превишение на имуществото в края на периода спрямо притежаваното в
началото следва да бъде съобразено и придобитото в рамките на
проверявания период, по отношение на което е приложима разпоредбата на
чл.151 ЗПКОНПИ. Законодателят не е ограничил към кой момент следва да е
настъпила липсата или отчуждаването на имуществото, чиято равностойност
може да бъде претендирана от Комисията, което налага извод, че макар и
неналично в края на проверявания период в патримониума на проверяваното
лице, придобитото от него следва да бъде включено като част от
имуществото, участващо в преценката по §1, т.3 ЗПКОНПИ.
Наред с това, изхождайки от същността на гражданската конфискация -
отнемане на незаконно придобито имущество, т.е. имущество придобито със
средства, за които няма установен законен източник, следва, че релевантно е
само възмездно придобитото срещу насрещна парична престация, при
съобразяване и последваща трансформация на такова имущество.
Възприетото в коментираната съдебна практика, че като първа стъпка
при направата на извода за наличието на несъответствие е изследването на
въпроса дали е налице превишение на придобитото имущество, налично в
края на периода спрямо имуществото, притежавано в началото на периода в
размер на 150 000 лева също се споделя от настоящия съдебен състав. Само
ако придобитото имущество /налично, отчуждено по непротивопоставим
начин и такова по отношение на което е приложима разпоредбата на чл.151
ЗПКОНПИ/ е на стойност над 150 000 лева може да се очаква и подобно
несъответствие между имущество и нетен доход. Когато при изчисляването
на нетния доход по правилото на §1, т.8 от ДР на ЗПКОНПИ се получи
отрицателна величина, то това означава, че лицето въобще не е разполагало с
парични средства с установен законен източник, с които да придобива
каквото и да било имущество. По см. на §1, т.8 вр. т.2 нетният доход
съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на
лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това
благо и затова ако няма подобно увеличение, не би следвало да се залага като
величина, която да се сумира със стойността на придобитото имущество /тъй
8
като при формулата по §1, т.3 „нетен доход минус имущество“ при
отрицателно число на нетния доход двете суми ще трябва да се сумират/.
С оглед на така изложеното и въз основа на ангажираните по делото
доказателства, съдът приема следното:
І. Имущество
В началото на проверявания период въззивниците са притежавали л.а.
„БМВ 320Д“, рег. № Т 2969 ХТ, придобит по договор от 07.08.2007г. Същият
е отчужден на 23.08.2010г. /през проверявания период/ като получената
продажна цена е призната за законен приход. Съгласно неоспореното
допълнително заключение на СОЕ пазарната му стойност към датата на
отчуждаването е 21 855 лева, която сума следва да бъде отнесена в графа
„доходи, приходи и източници на финансиране“.
Към 04.05.2008г. въззивниците са имали налични средства по банкови
сметки в общ размер на 1 275.50 лева /т.4 от заключението на ССЕ/, които са
усвоени през проверявания период, поради което също са отнесени в графа
„доходи“.
През проверявания период не са придобивани недвижими имоти.
Придобити в режим на СИО и налични в края на проверката са
следните МПС:
- мотопед, марка „Априлият“, модел „Гъливер 50“, рег. № РР 1406 С,
закупен с договор от 04.06.2013г. за сумата от 488.96 лева, призната от
КПКОНПИ за действителна цена на придобиване
- лек автомобил „Фолксфаген Голф“, рег. № РР 4216 ВК, придобит по
договор от 12.12.2017г.
Пазарната стойност на този автомобил към датата на придобиването му
е 5 000 лева
- лек автомобил, марка „АУДИ“, модел „А 8“, рег. № РР 5642 ВК,
закупен на 25.04.2018г. за сумата от 13 000 лева, призната от Комисията за
действителна придобивна цена. Автомобилът е отчужден по противопоставим
на държавата начин след края на проверявания период, с договор
от 12.11.2018г., поради което и при определяне стойността на притежаваното
имущество към края на периода от значение е придобивната му цена.
Пазарната му стойност към 12.11.2018г., определена от СОЕ на 20 600 лева
ще е релевантна за определяне подлежащата на отнемане равностойност ако
бъде направен за изискуемото се несъответствие и неустановен законен
източник на средствата за придобиването.
През проверявания период въззивниците са придобили по възмезден
начин в режим на СИО и отчуждили в същия период чрез противопоставими
на държавата сделки следните МПС :
- лек автомобил, марка „БМВ“, модел „525Д“, рег. № РР 3415 ВА,
придобит по договор от 01.07.2013г. и отчужден с договор за покупко-
продажба от 12.10.2017г. за сумата от 500 лева.
9
Пазарната стойност на този автомобил към датата на отчуждаването
му според заключение на СОЕ е 9 200 лева.
- лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Пунто“, рег. № РР 0571 АР,
закупен на 02.09.2013г. и отчужден по договор от 12.05.2014г.
Пазарната стойност на автомобила към датата на отчуждаването му
съгласно СОЕ е 2 000 лева.
- лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Ибиза“, рег. № РР 0475 ВВ,
придобит с договор за покупко-продажба от 02.09.2014г. и отчужден по
договор от 11.09.2017г.
Пазарната му стойност към датата на отчуждаването според СОЕ е 2
900 лева.
- лек автомобил, марка „АУДИ“, модел „Алроуд“, рег. № РР 8306 ВС,
придобит по договор от 30.01.2017г. Същият е отчужден на 09.03.2018г. за
сумата от 700 лева, при пазарна стойност към датата на отчуждаването по
заключение на СОЕ – 6 000 лева.
Предвид така установеното съдът приема, че общата стойност на
притежаваното в края на проверявания период от проверяваното лице и
свързаните с него лица имущество, съответно имущество по отношение на
което е приложим чл.151 ЗПКОНПИ, изчислена съобразно разпоредбата на
чл.148 ЗПКОНПИ и при зачитане признатите от Комисията за
действителни придобивни цени, е в размер на 38 588.96 лева /общия сбор от
сумите 488.96лв., 5 000 лева и 13 000 лева – пазарна придобивна стойност на
придобити и налични в края на проверявания период МПС и от сумите 9 200
лева, 2 000 лева, 2 900 лева и 6 000 лева – пазарната стойност към датата
на отчуждаването на придобити и отчуждени към края на проверявания
период МПС/.
По изложените по-горе мотиви в стойността на имуществото не са
включени направените през проверявания период от въззивниците вноски по
банкови сметки /89 586.86 лева/ и непреобразуваната част от получените чрез
системите за бързо разплащане суми /15 174.47 лева/, всичките неналични в
края на проверявания период.
Предвид тези изводи съдът не обсъжда събраните гласни доказателства
за установяване на твърденията на въззивниците, че част от направените от
А.А. вноски по банковите му сметки са част от получените от съпругата му
преводи чрез системите за бързи разплащания, съответно, че част от тези
вноски съставляват средства на трети лица.
ІІ. Обичайни и извънредни разходи
Установените от вещото лице по СИЕ стойности на обичайните разходи
за издръжка съобразно данните на НСИ и Евростат - за периода на
пребиваване в чужбина /общо 200 901.98 лева/ и извънредни разходи - за
задгранични пътувания /826.34 лева/ и за платени данъци и такси /2 344.97
лева/ са еднакви и по двата варианта на СИЕ и същите не са оспорени от
10
страните.
С оглед на това, съдът приема, че направените от проверяваното лице
и съпругът й обичайни и извънредни разходи са в общ размер на 204 076.29
лева.
ІІІ. Доходи, приходи и източници на финансиране
В настоящия спор признатите и безспорни доходи, приходи и източници
на финансиране са в размер на 112 708.74 лева, посочени в коригираните
варианти на СИЕ /л.214-215/. В тази сума се включват получени доходи от
въззивницата А.М. от трудова дейност в Италия /23 946.12 лева/, доходи от
трудова дейност на въззивника А.А. в България /4 366.79 лева/, доходи на
същия от трудова дейност в Италия /49 251.09 лева/, получени социални
помощи, без тези, които са предмет на престъплението /5 560 лева/, получени
суми от роднини по банков път /6 454.24 лева/, налични в началото на
периода и усвоени суми по банкови сметки /1 275.50 лева/ и получена сума от
продажбата на притежаваното преди проверявания период МПС /21 855 лева/.
Спорен е въпроса дали получените от въззивницата от трети лица суми
чрез система за бързи преводи Уестърн Юнион в общ размер 63 5000.01 лева,
по повод недекларирането на които е едно от повдигнатите й обвинения,
следва да бъдат отнесени към графата „доходи, приходи, източници на
финансиране“.
Разпоредбата на §1, т.2 ДР на ЗПКОНПИ посочва какво се включва в
понятието доходи, приходи и източници на финансиране, без изброяването да
е изчерпателно /в т.см. Решение № 147/16.09.2019г. по гр.д. № 1998/2018г. на
ВКС, IV г.о./. Основният критерий е изискването за законност на доходите,
т.е. те да не са придобити от незаконен източник или от осъществяването на
забранена от закона дейност. Без значение е начинът на получаване на
паричните средства – в брой, превод по сметка в банка, системи за бързи
разплащания и др. Меродавно за преценката дали даден доход/приход е
законен е основанието за неговото получаване. Самото основание може да
страда от порок, който да води до неговата нищожност, унищожаемост,
относителна или висяща недействителност. В тези случаи обаче получаването
на дохода няма да е лишено от основание с оглед целите на ЗПКОНПИ, стига
порокът да не се дължи на забранени от закона действия на лицето или да е от
такова естество, че всяко лице може да се позове на него. В своята практика
касационната инстанция приема, че не може да се презумира, че
недекларираните доходи са поначало незаконни (но незаконен източник на
средства е укритият данък), щом не се твърди и не се установява те да са
придобити от забранена със закон дейност. И обратно, всички декларирани за
нуждите на данъчното облагане доходи се предполага да са законни, освен
ако не се установи друго /в т.см. Решение № 200/14.02.2019г. по гр.д. №
4143/2017г. на ВКС, III г.о.; Решение № 97/18.05.2018г. по гр.д. №
3224/2017г. на ВКС, IV г.о./.
В настоящия казус няма наведени твърдения от Комисията полученните
11
от въззивницата от трети лица чрез системи за бързи разплащания и
недекларирани от нея процесни 63 500.01 лева да са придобити от забранена
от закона дейност. С оглед на това и независимо, че от ответната страна не са
посочени конкретни основания за извършените от тези лица преводи, респ.
ангажирани доказателства за това /в показанията на св.А.М. само се сочи, че
А.М. е получавала тези суми от свои приятелки и от колежки/, по делото
липсват каквито и да било твърдения и доказателства, въз основа на които да
се направи извод, че тези суми съставляват незаконен доход. Ето защо същите
следва да бъдат включени в изчисленията относно получените от
въззивниците през процесния период доходи по см. на §1, т.2 ДР на
ЗПКОНПИ.
Следователно общият размер на реализираните доходи, приходи и
източници на финансиране по см. на §1, т.2 ДР на ЗПКОНПИ е сумата от
176 208.75 лева /безспорните 112 708.74 лв + преводите от 63 500.01 лв./.
ІV. Нетен доход
Нетният доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ДР на ЗПКОНПИ е
отрицателна величина в размер на сумата от -27 867.54 лева /приходи 176
208.75 лева минус разходи 204 076.29 лева/.
Установените и приети стойности по т.І – т.ІV сочат на извода, че
придобитото от проверяваното лице и свързаните с него лица имущество,
налично в края на проверявания период е на стойност от 38 588.96 лева, което
е под сумата от 150 000 лева. Това е достатъчно, за да приеме, че не е налице
изискуемото се значително несъответствие по см. на чл.107, ал.2 ЗПКОНПИ
вр. §1, т.3 от с.з., обуславящо възникването на правото на държавата за
отнемане на незаконно придобито имущество. Няма как имущество, което е
на стойност под 150 000 лева да превишава с толкова реализираният нетен
доход, разглеждан в контекста на изложените по-горе мотиви за значението
на същия в хипотеза, когато аритметичното му изражение е отрицателно
число.
Не би се достигнал изискуемия минимум за несъответствие и при
сумиране на величините на нетния доход като отрицателно число и
стойността на имуществото, при буквално приложение на формулата „нетен
доход минус имущество“ /-27 867.54 – 38 588.96/.
Следователно предявените искове от КПКОНПИ са неоснователни и
същите следва да бъдат отхвърлени.
Поради различните правни изводи относно изхода от спора с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго в изложения по-горе смисъл.
На основание чл.78 ГПК и направеното от въззивниците искане
КПКОНПИ следва да бъде осъдена да им заплати сумата от 300 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за
първоинстанционното производство. Доказателства за реално направени
разноски в настоящата инстанция не са представени, поради което и такива не
12
се присъждат.
На основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ Комисията следва да заплати
следващата се държавна такса за първоинстанционното и въззивното
производство, която съобразно цената на исковете /133 228.88 лева/ е в размер
на 7 993.74 лева /5 329.16 лв. за първа инстанция и 2 664.58 лв. за въззивната/.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260023/06.10.2020г. на ОС – Разград, поправено
по реда на чл.247 ГПК с решение № 260001/03.02.2021г., постановени по гр.д.
№ 192/2019г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисия на противодействие на корупцията
и отнемане на незаконно придобито имущество против АТЧ. ОСМ. М., ЕГН
********** и от АХМ. ИБР. АЛ., ЕГН ********** искове с правно основание
чл.153 ЗПКОПНИ за отнемане в полза на Държавата на следното имущество:
На основание чл.142, ал.2, т.2, във вр. с чл.141 от
ЗПКОНПИ от АТЧ. ОСМ. М., ЕГН ********** и от АХМ. ИБР. АЛ., ЕГН
**********:
- Мотопед, марка „Априлият“, модел „Гъливер 50“, рег. № РР 1406
С, рама № ZD4LH0400TS008443, двигател № без номер, дата на
първоначална регистрация 17.06.1996г.
- Лек автомобил, марка „Фолксфаген“, модел „Голф“, рег. № РР
4216 ВК, рама № WVWZZZ1K8W191005, двигател № BSE560685, дата на
първоначална регистрация 23.01.2008г.
На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141
от ЗПКОНПИ от АТЧ. ОСМ. М., ЕГН ********** и от АХМ. ИБР. АЛ.,
ЕГН **********:
- Сумата в размер на 2 000 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Пунто“,
рег. № РР 0571 АР, рама № ZFA17600004322152, двигател № 68902607,
отчужден с договор от 12.05.2014г.
- Сумата в размер на 2 900 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Ибиза“,
рег. № РР 0475 ВВ, рама № VSSZZZ6KZ2R006004, двигател № AUD257970,
дата на първоначална регистрация 06.08.2001г., отчужден с договор от
11.09.2017г.
- Сумата в размер на 6 000 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „АУДИ“, модел
„Алроуд“, рег. № РР 8306 ВС, рама № WAUZZZ4B32N124263, двигател
№ AKE114879, дата на първоначална регистрация 19.06.2002г., отчужден с
договор от 09.03.2018г.
13
- Сумата в размер на 20 600 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „АУДИ“, модел „А 8“,
рег. № РР 5642 ВК, рама № WAUZZZ4Е38N006300, двигател № ASB123383,
дата на първоначална регистрация 03.03.2008г., отчужден с договор
от 12.11.2018г.
На основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл.141 от
ЗПКОНПИ от АТЧ. ОСМ. М., ЕГН **********:
- Сумата в размер на 79,07 лв., представляваща постъпили средства
по спестовна сметка IBAN BG60CECB979044C3639900 „ЦКБ“ АД, с титуляр
АТЧ. ОСМ. М., непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по
други банкови сметки.
- Сумата общо в размер на 7 642,31 лв., представляваща получени и
непреобразувани в друго имущество парични преводи от трети лица от
чужбина с неустановен законен източник
На основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 141 и
чл. 149 от ЗПКОНПИ от АХМ. ИБР. АЛ., ЕГН **********:
- Сумата в размер на 9 100 лв., представляваща лични вноски
по разплащателна сметка в лева, с № 8002 3144 3682 810, в „ОББ“ АД, с
титуляр АХМ. ИБР. АЛ., непреобразувани в друго имущество и
нетрансферирани по други банкови сметки
- Сумата в размер на 72 177 лв., представляваща лични вноски по
депозитна сметка в евро, с IBAN BG66CECB97902476502600, в „ЦКБ“ АД, с
титуляр Ахмед Ибрямов А., непреобразувани в друго имущество и
нетрансферирани по други банкови сметки.
- Сумата в размер на 8 230,50 лв., представляваща лични вноски
по разплащателна сметка в лева, IBAN BG05CECB97901076502601, в „ЦКБ“
АД, с титуляр АХМ. ИБР. АЛ., непреобразувани в друго имущество и
нетрансферирани по други банкови сметки.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество ДА ЗАПЛАТИ на АТЧ. ОСМ. М., ЕГН
********** и от АХМ. ИБР. АЛ., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в
първоинстанционното производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, в полза
бюджета на съдебната власт, по сметка на съда сумата от 7 993.74 лева /седем
хиляди деветстотин деветдесет и три лв. седемдесет и четири ст./,
представляваща дължима държавна такса върху цената на исковете за
първоинстанционното и въззивното производство, на основание чл.157, ал.2
ЗПКОНПИ.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
14
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15