Решение по дело №209/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 126
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 27 юни 2019 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20192150200209
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№126                                                   21.05.2019 г.                                       гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                  наказателен състав  на осми април през две хиляди и деветнадесета година                          

в публично заседание в следния състав:

                                                                      Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД № 209 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „Б.2.” ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Б., против Наказателно постановление № К-040209/12.11.2018 г. Главен Директор на Главна дирекция „Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.122, ал.2 вр. чл.121, ал.3 от Закона за спиртните напитки /ЗВСН/, на основание чл.209 от същия закон, на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. Моли се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като се релевират възражения за липса на извършено нарушение. В съдебно заседание жалбата се поддържа, ангажират се доказателства.допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 27.08.2018 г. в обект- кафе „М.”, находящо се в хотел „В.”, гр. Несебър, стопанисвано от дружеството- жалбоподател, е констатирано, че в обекта се предлагат за продажба богат асортимент спиртни напитки- българско и вносно производство, предназначени за българския пазар. Били взети проби за изпитване от спиртна напитка ABSOLUT VODKA от разпечатана бутилка в 3 пластмасови пломбирани бутилки по 100 мл от напитката- за анализ в лаборатория, за търговеца и за контролния орган. Била взета за анализ и една неразпечатана бутилка от същата спиртна напитка. Възложено било на „Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки” ЕООД в гр. София извършването на микробиологичен и физикохимичен анализ на напитката. От заключението се установило, че пробата от разпечатаната бутилка не съответства на категорията спиртни напитки от такъв вид по стойността на алкохолното съдържание. Резултатът показал, че действителното алкохолно съдържание било 37,5%, а посоченото на етикета- 40%. Това съставлявало нарушение на чл.122, ал.2 вр. чл. 121, ал.3 от Закона за спиртните напитки. Въз основа на това бил съставен акт за установяване на административно нарушение № К-040209/01.11.2018 г., въз основа на който било издадено атакуваното наказателно постановление.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от представената административно- наказателна преписка и показанията на св. Т..

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност съобрази приложените по делото заповеди.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както следва:

Посочено е в наказателното постановление, че санкцията на дружеството е наложена на основание чл. 209 от ЗВСН, съгласно който на наказание подлежи лице, което произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава спиртни напитки с търговски наименования, класифицирани в категории от 1 до 46 съгласно Приложение II на Регламент (ЕО) № 110/2008, но напитките не отговарят на изискванията на тези категории и на чл. 122 от същия закон. Актосъставителят и наказващият орган са приели за нарушена нормата на чл. 122, ал. 2 ЗВСН, според която наименованията на спиртните напитки по чл. 121, ал. 3 могат да се използват за тяхното означаване и търговско представяне само ако напитките напълно отговарят на съответните изисквания за съответната категория. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 67 от ДР на ЗВСН, "представяне" означава всяка информация, предоставена на потребителите чрез опаковката на съответния продукт, включително формата и вида на бутилките. Анализът на посочените правни норми сочи, че приетата за нарушена норма на чл.122, ал.2 от ЗВСН е неотносима съобразно установената фактическа обстановка, доколкото тази норма въвежда забрана за използване на наименование на определен продукт за неговото означаване и търговско представяне. Нормативната забрана е относима към производители на спиртни напитки, които имат отношение към поставяне на конкретно наименование на спиртните напитки, които произвеждат и към предоставяне на информация на потребителите чрез опаковката на даден продукт било чрез поставяне на етикет на съответната бутилка, респ. съдържанието на етикета, формата и вида на бутилката и т.н. Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка обосновава извод, че в конкретния случай отговорността на дружеството е ангажирана за предлагане на спиртна напитка, по отношение на която е налице разминаване между обявеното алкохолно съдържание, отразено на потребителската опаковка, и действителното такова. Така формулираното нарушение би могло да се квалифицира като „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д от Закона за защита на потребители, като е следвало отговорността на жалбоподателя да бъде ангажирана на основание чл.210а от ЗЗП. В такъв смисъл се е признесла и касационната инстанция с Решение № 787/19.04.2019 г. по КНАХД № 305/2019 г. по описа на Административен съд- Бургас.

На следващо място е налице нарушение на процедурата по връчване и предявяване на акта за установяване на административно нарушение. От страна на жалбоподателят се твърди, че акт не му е връчван. В тази връзка от наказващият орган бяха представени няколко плика от «Булпост», изпратени до дружеството, на които е отбелязано «непотърсени». Това дало основание на КЗП да приеме, че следва да намери приложение нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, и АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, видно от направеното отбелязване в него. Съгласно цитираната норма, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие. Това предполага нарушителят да бъде търсен, което в случая не е било сторено. Обстоятелството, че една пратка не е потърсена от адресата й, не налага извода, че лицето или негов представител не се намира на адреса. Не без значение е и обстоятелството, че в нито една пратка не е посочено, че същата съдържа акт за установяване на административно нарушение. На последно, но не и по значение, място, от показанията на св. Т. се установи, че същият, без големи усилия, е намерил телефонен номер на управителя на дружеството, на който се е свързал с него за връчване на наказателното постановление. В тази връзка не може да се наложи извода, че представител на дружеството или неговия управител са били търсени в достатъчна степен за да се приеме, че са налице предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Невръчването на акта от своя страна съставлява съществено процесуално нарушение, което ограничава правата на санкционираното лице да изложи своите възражения както при съставянето му, така и в дадения от законодателят 3-дневен срок за писмени възражения.

Всичко изложено по- горе дава основание на настоящата инстанция да счете жалбата за основателна, а издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, което налага неговата отмяна.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-040209/12.11.2018 г. Главен Директор на Главна дирекция „Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.122, ал.2 вр. чл.121, ал.3 от закона за спиртните напитки /ЗВСН/, на основание чл.209 от същия закон, на „Б.2.” ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Б., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: