Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер    241                                 17.07.2019г.                              град Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският Районен съд                                                            наказателен състав

На четвърти юли                                    през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

                                      Председател: Мартин Кючуков                     

Секретар Велислава Ангелова

Прокурор

като разгледа докладваното от Съдията

а.н. дело 663 по описа за 2019 година

                        Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №954 от 18.07.2017 година на Началник към РУ-МВР- град Хасково, с което за нарушение по чл.99 ал.1 от ЗГР и на основание чл.116 от ЗГР е наложил на Б.Н.Я. ЕГН ********** ***, административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя, поради което го обжалва в срок. Същият го счита за незаконосъобразно и неправилно. АУАН и НП не отговаряли на изискванията на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН – липсвали посочени дата и място на извършване на нарушението. Цитира се чл.99 ал.1 от ЗГР. АНО възприел за дата на нарушението датата на извършване на проверката 26.05.2017г., като в обстоятелствената част на НП липсвали данни за времето на настъпване на промяната – т.е кога АНО приел, че възникнало задължението по чл.99 ал.1 от ЗГР. Освен това бил нарушен и чл.52 ал.4 от ЗАНН. Били налице и предпоставките на чл.28 ал.1 от ЗАНН.

Иска от съда да отмени изцяло НП.

Ответникът по жалбата – РУ-МВР-Хасково не оспорват и не изпращат представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.05.2019 година,  около 09,50 часа в гр.Хасково е била извършена проверка на Б.Н.Я.. Това сторил св.А.К. – полицейски инспектор, който издирвал лицето във връзка с преписка, по която работел. Св.К. потърсил лицето на постоянния му адрес по адресна регистрация и установил, че лицето не живее там. След това св.К. установил, че Б.живее във вилна зона „*****“, на №**. Св.К. установил, че лицето се е преместило на този адрес от 3 месеца и не е променило адресната си регистрация в 1 месечен срок от промяната.  

Бил е съставил АУАН  №954/26.05.2017г. за това, че лицето Б.Я. се е преместило да живее на друг адрес от 3 месеца, без да направи промяна в адресната си регистрация в 1 месечен срок.

Въз основа на него е издадено атакуваното НП.

Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на св.А.К..

Де факто не спорна и в жалбата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Министерството на вътрешните работи, чрез своите органи е длъжно да осъществява цялостен контрол и kогато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.53 от  ЗАНН.

                     Съгласно чл.99 ал.1 от ЗГР всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес.

                     По делото не е спорно, че към 26.05.2017г. настоящият адрес на Б.Я. е бил различен от обитавания адрес - вилна зона „*****“, на №**. Св.К. твърди, че установил, че лицето живеело на този адрес от 3 месеца и не направило промяна в адресната си регистрация в 1 месечния срок.

                   Това обстоятелство е отразено в АУАН и се сочи и в разпита на свидетеля.

                    Верен е довода в жалбата, че датата на установяване на нарушението – 26.05.2017г. не е датата на неговото извършване и те не съвпадат.

                    Нарушението на чл.99 ал.1 от ЗГР е омисивно и се осъществява с бездействие в продължение на 1 месец от промяната на местоживеенето.

                    АНО е приел, че е настъпила промяната в местоживеенето на Б.Я. от 3 месеца и това е установено на 26.05.2017г.

                    Следователно промяната в местоживеенето на жалбоподателя е станала на 26.02.2017г., а 1 месечния срок по чл.99 ал.1 от ЗГР е изтекъл на 26.03.2017г., след която дата жалбоподателят е бил в нарушение – на 27.03.2017г.

                    Съдът счете, че макар и изрично да не е посочена датата на извършване на нарушението по чл.99 ал.1 от ЗГР в наказателното постановление, тя е определяема в предвид вида на нарушението и е 27.03.2017г.

                    Датата на промяната на местоживеенето на Б.Я. също е определяема след като АНО е посочил, че жалбоподателят живее от 3 месеца на новия адрес/ и това е установено на 26.05.2017г./ и тя е - 26.02.2017г.

                    Ето защо съдът прие, че датата на промяната на местоживеенето и датата на извършване на адм.нарушение макар и да не са изрично посочени в АУАН и НП са определяеми и не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, нито липсва реквизит на НП.

                   Съдът прие за установено извършването на нарушението по чл.99 ал.1 от ЗГР.

                   Излага се довод за маловажен случай по чл.28 ал.1 от ЗАНН. Случаят не е такъв. Своевременното отразяване на промените в местоживеенето на ФЛ имат за цел да обезпечат контакта на държавните органи с тях, когато е необходимо във връзка с най-разнородните дейности и функции на Държавата. Именно такъв е бил конкретния случай – св.К. е търсил Я. по повод полицейска преписка и не е могъл да го открие именно защото жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.99 ал.1 от ЗГР.

                   Съгл.чл.116 ал.2 от ЗГР когато нарушението по този закон е извършено от граждани, глобата е от 50 до 300 лв.

                   При определяне размера на глобата наказващият орган е наложил наказание в минимален размер, като се е съобразил с тежестта на нарушението и с обстоятелството, че то е извършено за пръв път. Наказанието – глоба – е в съответствие с разпоредбата на чл.116 ал.2 от ЗГР. Размерът на наказанието също така е съобразен с тежестта на извършеното нарушение и правилно е определен в минимален размер.

При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и е постановено при пълнота на доказателствата. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Ето защо атакуваното НП се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №954 от 18.07.2017 година на Началник към РУ-МВР- град Хасково, с което за нарушение по чл.99 ал.1 от ЗГР и на основание чл.116 от ЗГР е наложил на Б.Н.Я. ЕГН ********** ***, административно наказание глоба в размер на 50 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                 Районен съдия: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.