МОТИВИ
към
присъда № 8/13.02.2020г. по н.ч.х.д. № 838/2018г.
по описа на ДРС
По тъжба на К.Й.В. ЕГН ********** срещу Л. Б. А.ЕГН **********
и Р.П.А. е било образувано н.ч.х.д. 1015/2016г. по описа на Районен съд – гр.
Добрич.
По н.ч.х.д. 1015/2016г. по описа на Районен съд – гр. Добрич
е постановена Присъда № 15/08.03.2018г., с която състав на съда е признал:
подсъдимия Р.П.А. за виновен за извършено престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 и т.
3 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил
от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в
размер на 1 000 лева; подсъдимaта Л. Б. А.за невиновна, като я оправдал по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 и т. 3
във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК.
С Решение № 52/13.07.2018г. по в.н.ч.х.д. № 182/2018г. по
описа на Окръжен съд – гр. Добрич, състав на съда е отменил присъда №
15/08.03.2018г. по н.ч.х.д. № 1015/2016г. по описа на Районен съд – гр. Добрич
в частта, с която Р.П.А. е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл. 148 ал. 1 т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК, като на основание чл.
78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 лева, на основание чл.
45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД е осъден да заплати на К.Й.В. сумата от 3 000
лева, ведно със законната лихва от датата на деянието като обезщетение за
нанесени неимуществени вреди и на подсъдимия са възложени ДТ върху уважената претенция
и сторените от тъжителката разноски, като връща делото на РС – гр. Добрич за
ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
Със същото Решение е потвърдена присъдата в частта, с която Л.
Б. А. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото срещу нея частно
обвинение по чл. 148 ал. 1 т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК, както и
по отношение на присъдените в полза на Арсова деловодни разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 80 ал. 6 от Правилника за
администрацията в съдилищата, когато делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на същия съд, то се образува под нов номер.
Поради това е образувано н.ч.х.д. № 838/2018г. по описа на
Районен съд – гр. Добрич.
В съдебно заседание повдигнатото обвинение срещу Р.П.А. се
поддържа.
Повереникът на частния тъжител пледира за постановяване на
акт с осъдителен характер, с който подсъдимият да бъде признат за виновен.
Процесуалният представител на подсъдимия пледира за
постановяване на оправдателна присъда.
В последната си дума подсъдимият Р.П.А. отрича да е
извършил деянието по възведеното му обвинение, като твърди, че се счита за
невинен. Видял колата, но не знаел, че тъжителката е в нея, мислил, че е един
полицай, който купил парцел там. Колата минала и заминала, не бил псувал.
Съдът като обсъди събраните по делото относими и допустими
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
1. ОТНОСНО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
На първо място следва да се отбележи, че частната тъжба няма
доказателствена стойност, обективираните в нея фактически обстоятелства
подлежат на доказване от частния тъжител в хода на съдебното дирене. В хода на
съдебното следствие са ангажирани гласни и писмени доказателства, както от
страна на частния тъжител, така и от страна на подсъдимия, както и представени
писмени доказателства.
За да се установи по безспорен и категоричен начин, дали подсъдимият е
извършил посоченото с тъжбата престъпление, следва да бъдат преценени събраните
в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Същите включват показанията
на разпитаните по делото свидетели.
Частният тъжител К.Й.В. ***, съгласно проведен избор на
25.10.2015г.
На 29.02.2016г. около 10 часа свидетелите Б.Ж.Д. и И.В.К.,
служители в отдел „Кадастър и регулация” в Община Добричка пристигнали в село Д.
със служебен автомобил, управляван от шофьора Х.С.Х.. По повод жалба, подадена
от лицето Д.М. на свидетелите било възложено извършването на проверка за
незаконно строителство в имота на подсъдимия Р.А.. Заедно, с кмета на селото
– частната тъжителка, отишли във В..
Съобразно справка от Община Добричка, вх. рег. №
17073/27.08.2019г. в ДВ, бр. 52 от 2 юли 1965г. е обнародван Указ № 463, като в
частта Толбухински окръг, т. 2 е вписано: „признава бившите села Д. и В., слети
със с. Опанец, Толбухинска градска община, за едно отделно населено място с
наименование с. Д. и го включва в състава на община Стожер.“/л. 154/.
Служителите на Община Добричка слезли от автомобила, а
шофьорът и частният тъжител К.В. останали в него.
Минавайки покрай оградата на семейство А. се разлаели
кучета. Р. и Л. А., казали на служителите, че няма да ги пуснат в имота. Подсъдимият Р.А.
ядосан, крещял, псувал, викайки попитал служителите на Община Добричка, кой ги
изпраща. Подсъдимият А. започнал да вади с щанга /кози крак/, камъните които
бил поставил на пътя.
От показанията на свидетеля И.В.К. ***, прочетени на
основание чл. 281 ал. 1 т. 1 от НПК е видно, че повод за извършената проверка е
била жалба срещу подсъдимия А. за незаконно строителство. В тези случаи
техникът, отговарящ за района е трябвало да извърши проверка, като проверките
се извършвали съвместно с кметовете или кметските наместници на съответното
населено място, като затова отивайки на проверка, двамата със свидетеля Б.Ж.Д.,
взели и кмета на селото – тъжителката В.. Последната като разбрала в чий имот
ще се извършва проверката не искала да отива,
поради многогодишен конфликт с подсъдимия. Но нямало начин да не отиде, защото служителите на Общината не знаели
адреса, нито къде точно се намира имотът. Тъжителката помолила да не слиза от
автомобила, за да не се виждат с подсъдимия. Поради тази причина автомобилът
бил паркиран малко по – назад от имота, а и така или иначе път до имота нямало
/пътят бил черен и нямало как да се качат с колата/. Подсъдимият А., в момента,
в който видял служителите на Общината видимо се ядосал, защото преди това пак
му била правена проверка от Общината. В началото не допускал служителите до
имота, като не позволявал да се извърши проверката. Слязъл надолу, искал да
разваля пътя, защото той си го бил правил, камъни бил нареждал по – надолу по
пътя. Там според свидетеля, подсъдимият и кметицата са се видели, но не можел
да каже какво се е случило, защото останал горе в имота му. След това
подсъдимият се върнал, допуснал служителите на Общината до имота и така била
извършена проверката. Според свидетеля К. е имало псувни и закани от страна на
подсъдимия, но конкретно и със сигурност, свидетелят не може да посочи, че са
отправени към частната тъжителка.
От показанията на свидетеля Б.Ж.Д., прочетени на основание
чл. 281 ал. 1 т. 1 от НПК се установява, следното: Двамата с колегата И.В.К. ***
по повод подадена жалба за незаконно строителство, като потърсили съдействие от
кмета на селото за установяване на местонахождението на имота. Частната
тъжителка останала в автомобила, заедно с шофьора. Автомобилът бил паркиран на
около седемдесет, осемдесет метра от дома на подсъдимия А.. Свидетелите Д. и К.
отишли до портата на имота, като първият започнал да проверява границите на
имота, а вторият сградите вътре в имота. Преди това подсъдимият А. излязъл и
започнал да спори, защо улиците не са оправени. Той давал някакви пари,
Общината знаела, че трябвало да се оправят, обаче се наложило той да си донесе
камъни, като твърдял, че ще си вземе камъните обратно. Подсъдимият вървял с
кирка в ръка по улицата, за да вади сложените от него камъни, но не бил отишъл
до автомобила, в който била частната тъжителка. Автомобилът бил на двайсет,
двайсет и пет метра от мястото, където подсъдимият искал да вади поставените
камъни. Според свидетеля Д., подсъдимият не е ходил до автомобила, не е отварял
вратите на последния. Още повече автомобилът е бил на разстояние от около сто и
петдесет – двеста метра от дома на подсъдимия. След като свидетелите Д. и К.
извършили проверката се отправили към автомобила, а подсъдимият си останал в
имота. Свидетелят Д. прави изявление, че не е чул подсъдимият да псува частната
тъжителка.
От показанията на свидетеля Х.С.Х. – шофьор на автомобила
/работи като шофьор в Община Добричка/, прочетени на основание чл. 281 ал. 1 т.
2 предложение последно от НПК се установява, че заедно със служителите на
община Добричка - свидетелите Б.Ж.Д. и И.В.К. *** по повод „задача“, която
трябва да се провери на място. Взели кмета на селото – тъжителката В. и отишли
до къщата на подсъдимия. Спрял автомобила на около петдесет, сто метра от
къщата, като двамата служители слезли и отишли в дома на подсъдимия, за да
извършат проверка, а той с кмета останали в него. След известно време
подсъдимият Р.А. тръгнал към автомобила, с един лост в ръка, като на два, три
метра пред автомобила, забил лоста и спрял. Бил афектиран, казал на кмета К.В.
да слезе от колата. Последната не слязла. Подсъдимият казал, че кметицата и
съпругът й крадат от селото и се заканил, че ще се саморазправя с тях. След
това подсъдимият с лоста изровил едни камъни, запушил пътя и се прибрал към
дома си, което впоследствие наложило свидетелят Х. да отпуши пътя защото
трябвало да излезе с автомобила. Свидетелят Х., категорично заявява, че не е
чул ругатни и обидни думи, оронващи достойнството на кмета К.В..
От показанията на свидетеля С.М.К., който по това време
работил в дома на П.Н.Н. се установява, че чул псувни и кавги по някого, но не
разбрал по кого. Чул само, подсъдимият Р.А. да казва „***”, но не разбрал
нищо повече. Първо свидетелят твърди, че е чул думите от дома на подсъдимия, а
впоследствие само от пътя – вървял подсъдимия надолу и казал „***” и започнал да
разваля пътя. Свидетелят не знаел към кого са отправени обидните думи.
От показанията на свидетеля П.Н.Н., прочетени на основание
чл. 281 ал. 1 т. 2 предложение последно от НПК се установява, че свидетелят е
чул подсъдимият А. да псува К.В., като казал: „*** ***”. Свидетелят обаче, твърди, че само
е чул, но не е видял, къде са се намирали подсъдимият и тъжителката – пред
портите на подсъдимия А. или на улицата.
От показанията на свидетеля А.Г.И., прочетени на основание
чл. 281 ал. 1 т. 2 предложение последно от НПК се установява, че свидетелят е
чул обидни думи, отправени към кмета к.В. – „****”. Пряка видимост свидетелят не е имал, поради наличието на
храсти, но въпреки това свидетелят твърди, че двама души са излезли от дома на
подсъдимия А. и се качили в автомобила, разговаряли, но той не ги чувал.
От показанията на свидетелката Т.С.В. – хигиенист в
кметството се установява, че по повод извършване на проверка служители от
Община Добричка посетили кметството на селото, като помолили кмета К.В. за
съдействие относно адреса и местонахождението на имота, обичайна практика при
извършване на проверки. След като се върнала в кметството частната тъжителка К.В.
била много разстроена, уплашена, започнала да плаче. Помолила свидетелката В.
да й даде лекарства от дамската й чанта. Споделила, че била заплашвана и
обиждана от подсъдимия А.. Наричал я „****”. След като свидетелката й дала лекарства, в кметството
дошъл и съпругът на частната тъжителка – свидетелят К.В..
От показанията на свидетеля К.В.В. се установява, че
разнасяйки храна към социалния патронаж в този ден и час, на около триста метра
от дома на подсъдимия А., лицето на което е следвало да предаде храна за
нуждаещият се, му е казало, че се чуват силни крясъци, като по гласа е разпознал
подсъдимия А.. И свидетелят В. твърди, че е чувал единствено крясъци, но нищо конкретно не се е
разбирало. Оставил храната и впоследствие от съпругата си разбрал, че е била
обиждана от подсъдимия А., нарекъл я „***”, заплашвал я. Свидетелят В. твърди,
че не си спомня къде точно, в къщи ли, или някъде се срещнали със съпругата си,
за да му разкаже за случилото се, доката свидетелката Т.С.В. е категорична, че
това се е случило в кметството.
Съдът
откроява две групи гласни доказателства и приема за правдиви показанията на
свидетелите И.В.К., Б.Ж.Д. и Х.С.Х., касателно техните възприятия, свързани с
предмета на делото. Същите са присъствали на инцидента и са свидетели –
очевидци, които с оглед на местоположението си са имали възможност да възприемат
изцяло или отчасти стеклите се събития на инкриминираната дата. Въз основа на техните
показания, настоящата съдебна инстанция възприе обстоятелствата по делото,
относно лицата, които са присъствали, споровете, които са възникнали,
местоположението на подсъдимия и липсатата на словесно или физическо
съприкосновение между него и частния тъжител. Изложената от тях информация е
детайлна, еднопосочна, последователна и непротиворечива. Свидетелите се явяват
незаинтересовани от изхода на делото лица, като възпроизвеждат обстоятелства,
които са възприели лично без да нагаждат показанията си в подкрепа на
оправдателната или обвинителната теза, поради което, съдът ги кредитира като
достоверни.
Показанията на свидетелите П.Н.Н., А.Г.И. и С.М.К. /втората
група гласни доказателства/ не следва да бъдат кредитирани, тъй като те са
изолирани от останалия събран по делото доказатествен материал, а и заявеното
от всеки един от тримата е взаимно противоречиво относно обстоятелството къде
се е намирала тъжителката към момента на отправяне на обидните думи и изрази.
Първият свидетел твърди, че само е чул, но не е видял, къде са се намирали
подсъдимият и тъжителката – пред портите на подсъдимия А. или на улицата.
Вторият свидетел пряка видимост не е имал, поради наличието на храсти, а
третият чул обидни думи, но не знаел към кого са отправени. Действително трудно
би могло да се приеме, че единствените, които отчетливо и ясно са чули
отправянето на обиди от подсъдимия спрямо тъжителката са свидетелите Н. и И.,
поради дългогодишна неприязъм към А. за първия от тях и поради липса на
видимост за втория. Твърдените обиди не са чути не само от останалите разпитани
по делото свидетели Б.Ж.Д. и И.В.К., включително от Х.С.Х., шофьор на
автомобила, който е бил в непрекъснат контакт с частния тъжител, но и от свидетелите
Т.С.В. и К.В.В.. Последните двама не са преки свидетели на случилото се, поради
обстоятелството, че не са присъствали на инцидента, а са били уведомени впоследствие
от частната тъжителка.
Съобразно
заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза по отношение на това дали е настъпила психична травма у
К.Й.В., в последователен ред, вещите лица констатират, следното: след инцидента
на 29.02.2016г. освидетелстваното лице е преживяло психична травма, защото това
е стрес за нея. Налице е настъпило психично разстройство, което се отнася към
групата на т.нар. невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства.
Закономерно клинично преминава през няколко стадия: остра стресова реакция;
постравматично стресово разстройство, протрахирана депресивна реакция.
Нормалният период за възстановяване е до две години след преживяната
психотравма, в следната последователност: остра стресова реакция – до два – три
дни след случилото се; постравматично стресово разстройство – до шест месеца
след преживяната психотравма; протрахирана депресивна реакция – до две години
след събитието. Към момента на извършване на експертизата К.В. не приема
психиатрични медикаменти и няма клинични данни за психично заболяване.
Приобщените
по делото писмени доказателства не съдържат противоречия, поради което не се
налага подробното им обсъждане. Писмените доказателства, доколкото съдържат
релевантни за делото факти, са посочени и обсъдени по-горе в изложението,
относно приетата за установена фактическа обстановка.
2. ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Подсъдимият Р.А. не е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК, в
каквато насока му е повдигнато обвинение с частната тъжба.
Престъплението почл. 146 ал. 1 от НК запретява под страх от наказателна
отговорност казването или извършването на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие. От тук следва, че обидата е
съзнателно, целенасочено унижаване чувството на лично достойнство на
пострадалия чрез думи и/или действия, които по своето съдържание противоречат
на изискванията на морално благоприличие и добрите нрави /в тази насока Решение
№ 20 от 14.07.1998г. по к.д. № 16/98г. на КС на РБ/.
От обективна страна авторът на обидата си служи със словесна информация под
формата на мнение, оценка, метафори или епитети, в които не се съдържат
проверими факти от обективна реалност, а субективно личностно виждане.
За да е съставомерна обидата, освен това е необходимо обидните изрази да се
възприемат пряко или опосредено от обидения /Решение № 664 от 1972г., н.о./.
Необходим елемент от обективна страна е и персоналната индивидуализация на
нейния адресат, доколкото предмет на посегателство на обидата и респективно на
защита от страна на НК са честта и достойнството на конкретна личност.
Горното, съотнесено към възприетата от настоящата инстанция фактическа обстановка,
води до категоричния извод, че подсъдимият не е реализирал престъплението
обида. Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна
практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато
обвинението спрямо конкретното лице, за конкретно престъпно деяние не е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата
не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи
относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни
признаци. Разпоредбите на чл. 16 и чл. 303 ал. 2 от НПК ясно и категорично
провъзгласяват принципът за невиновност на подсъдимия до завършването на
наказателното производство с влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може
да бъде признат за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не
се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е извършено или че е
извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невиновен /ППВС № 6 от
04.05.1978г./.
Настоящият състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват
абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимия за виновен в извършване
на посоченото по – горе престъпление.
За да отговори на един от основните въпроси по чл. 303 ал. 1 от НПК, а
именно дали Р.А. е автор на престъплението, в което е обвинен, съдът обсъди
наличните по делото доказателства с оглед на изложената в частната тъжба
фактическа обстановка. Анализът на доказателствените материали поотделно и в
тяхната логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на
авторството на подсъдимия в извършване на инкриминираното престъпление.
От обективна страна действително е установено, че на процесната дата е
имало изречени от подсъдимия реплики. В същото време обаче, по вече изложените
по – горе съображения, не бе безспорно доказано изричането от страна на А. на
конкретно цитираната в тъжбата реплика и то по адрес тъкмо на частната
тъжителка В..
От
съществено значение в конкретния случай е, че липсват категорични доказателства
за осъществяване от страна на подсъдимия А. на посоченото в тъжбата деяние,
описващо признаците на престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 и т. 3 във вр. с чл.
146 ал. 1 от НК. Ангажираният в хода на производството доказателствен материал
не подкрепя обвинителната теза, напротив категорично я о
борва. Показанията на свидетелите не изясняват предмета на
доказване, така както е очертан в разпоредбата на чл. 102 НПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства и предвид тяхната
противоречивост и нееднопосочност, не може да бъде направен извод, в
съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 303 ал. 1 от НПК, че
подсъдимия А. е осъществил от обективна страна състава на престъплението, в
което е обвинен. Изложените изводи за недоказаност на обективната
съставомерност на поведението на А. обезпредметяват обсъждането на субективната
страна на престъплението по чл. 148 ал. 1 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК.
3. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
Съобразно разпоредбата на чл. 190 ал. 1 алт. последна от НПК, когато
подсъдимият бъде признат за невиновен, разноските по дела, образувани по тъжба
на пострадалия, се възлагат на частния тъжител, поради което съдът с присъдата
е осъдил К.Й.В. ЕГН ********** да заплати на Р.П.А. ЕГН ********** направени разноски
по делото в размер на 1 430.00 лева /адвокатско възнаграждение/.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Председател:
/ М. Момчева/