РЕШЕНИЕ
№ 1299
гр. Пловдив, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ - 2, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Елена З. Калпачка
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело
№ 20235300501846 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Н. Г. С., ЕГН: **********,
депозирана чрез адв. Л. Ч. – особен представител, назначен по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК, против решение № 237/23.05.2023 г. по гр. дело № 2267/2022 г.
по описа на Асеновградски районен съд, ГК, II състав, с което са били
уважени предявените срещу Н. С. искове от Гаранционен фонд, БУЛСТАТ:
*****, за заплащане на сумата от 1111,60 лева, представляваща изплатено на
13.05.2021 г. обезщетение на: Е. М. Х., имуществени вреди, причинени при
пътнотранспортно произшествие на 13.06.2020 г. в *****, изразяващи се в
повреди на лек автомобил л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № *****, и на А. К.
К. за имуществени вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие на
13.06.2020 г. в гр. *****, изразяващи се в повреди на лек автомобил л.а.
„Пежо 308“ с рег. № *****, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба (09.11.2022 г.) до окончателното изплащане на сумата,
както и е разпределена отговорността за разноските по делото.
Жалбата е подадена в срок. Същата изхожда от легитимирана страна –
1
ответник в първоинстанционното производство, чрез надлежно назначен
особен представител, при наличие на правен интерес, насочена е против
подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът намира жалбата за редовна и
допустима.
Жалбоподателят счита решението неправилно поради допуснати
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага
съображения, че като е извършил след приключване на устните състезания по
делото „служебна справка“, с която подкрепя извода за липса на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ към 13.06.2020 г. (датата на
процесното пътнотранспортно произшествие), Асеновградският районен съд
е допуснал нарушение на принципите на диспозитивното и служебното
начало, на състезателното начало, на равенството на страните, както и
принципите на публичност и непосредственост на процеса, доколкото без
знанието и участието на страните по делото от съда служебно са били
събрани доказателства. Счита, че ако тези доказателства не са били събрани,
първият съд е щял да достигне до извод за отхвърляне на иска. Моли съда да
отмени обжалваното решение, като вместо него да постанови ново, с което да
отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемия Гаранционен фонд. Оспорва жалбата изцяло, като
счита, че не са налице сочените пороци на първоинстанционния съдебен акт.
Смята, че обстоятелството, че за процесния автомобил към посочената дата
не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
безспорно се доказва от представените с исковата молба доказателства –
справка от Информационния център към Гаранционен фонд и констативен
протокол за ПТП, които се ползвали с материална доказателтвена сила. Моли
първоинстанционното решение да се потвърди изцяло. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят Н. С., редовно призован
чрез назначения особен представител, не се явява и не се представлява.
В открито съдебно заседание въззиваемият Гаранционен фонд, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Депозирал е становище, в което
излага съображения по същество.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от
2
фактическа и правна страна следното:
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се
премине към проверка на правилността на решението.
Пловдивският окръжен съд намира за основателно оплакването на
жалбоподателя за нарушение на съдопроизводствените правила от
първоинстанционния съд. Той неправилно е събрал служебно доказателства –
писмени справки от регистъра на Гаранционния фонд след обявяване на
делото за решаване, без участието на страните. Тези доказателства, като
събрани в нарушение на процесуалния закон, няма да бъдат взети предвид от
въззивния съд при формиране на изводите за фактите по делото.
От протокол за ПТП № 1737771 от 13.06.2020 г. и НП № 20-0239-001049
от 30.10.2020 г.се установява, че на 13.06.2020 г. Н. С. при управление на лек
автомобил е участвал в ПТП, в което са нанесени имуществени вреди на
паркирани леки автомобили – „Пежо 308“ с рег. № ***** и „Рено Меган
Сценик“ с рег. № *****. Тези факти попадат в обхвата на материалната
доказателствена сила на документите, доколкото се основават на пряко
възприети (и възпроизведени въз основа на пряко възприятие) от
съставителите обстоятелства.
Вината на Н. С. за причиняването на имуществените вреди се
предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Механизмът на ПТП, посочен в исковата молба и подкрепен от
констатациите в протокола за ПТП и НП, които съдържат макар и производни
данни в тази насока, не се оспорва от ответника. Следва да се приеме за
установено, че при управление на лек автомобил с несъобразена скорост Н. С.
навлязъл в лентата за насрещно движение и удря паркираният л.а. „Рено
Меган Сценик“, като в следствие на удара управляваният от г-н С. лек
автомобил се удря в паркирания л.а. „Пежо“, като последният се удря в
паркираното зад него МПС „Пежо 308“. Следва да се приеме за установено,
че е налице причинна връзка между поведението на Н. С. (управление на
МПС с несъобразена с пътните условия скорост) и настъпилия вредоносен
резултат (имуществени вреди върху вещи, собственост на други две лица).
От представените техническа експертиза и заключителна техническа
експертиза по щета № 20110195/18.06.2020 г. се установява, че за
3
констатираните вреди от ПТП върху лекия автомобил „Пежо 308“
Гаранционен фонд е определил обезщетение в размер на 334,14 лева.
От представените техническа експертиза и заключителна техническа
експертиза по щета № 20110197/2020 г. се установява, че за констатираните
вреди от ПТП върху лекия автомобил „Рено Меган Сценик“ Гаранционен
фонд е определил обезщетение в размер на 777,46 лева.
Безспорни са обстоятелствата, че лекият автомобил „Пежо 308“ е
собственост на А. К. К., а лекият автомобил „Рено Меган Сценик“ е
собственост на Е. М. Х..
Не се оспорва от ответника, а и документално се установява от
неоспорените преводни нареждания, представени с исковата молба, че
Гаранционният фонд е заплатил на А. К. парична сума в размер на 334,14
лева, представляваща обезщетение по щета № 20110195/2020 г., а на М. Х. –
парична сума в размер на 777,46 лева, представляваща обезщетение по щета
№ 20110197/2020 г.
Няма спор и относно въпроса, че управляваното от Н. С. МПС се намира
обичайно на територията на Република България.
Спорът по фактите в производството се концентрира върху следното.
Ищецът (въззиваем в настоящето производство) твърди, че инцидентът е
настъпил при липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, която
да покрива риска от ангажирането на гражданската отговорност на Н. С..
Особеният представител на ответника в първото съдебно заседание оспорва
факта, че управляваното от г-н С. МПС било с рег. № *****. Твърди, че той е
имал сключена застраховка гражданска отговорност към датата на
произшествието. Не представя доказателства за твърденията си.
Съдът намира направеното оспорване за неоснователно. От една страна,
правнорелевантният факт е поведението на ответника – неговото участие в
произшествието, а не под какъв номер е било регистрирано управляваното от
него МПС, а от друга страна – липсата на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ е отрицателен факт, който не е в доказателствена тежест на
ищеца. Ответникът не ангажира доказателства да е управлявал МПС на
13.06.2020 г. с валидна полица по „Гражданска отговорност“. Следва да се
приеме за установено, че на цитираната дата при участие в процесния пътен
инцидент Н. С. е управлявал лек автомобил без сключена задължителна
4
застраховка „Гражданска отговорност“.
В доклада си първоинстанционният съд дава квалификация на иска „чл.
45 от ЗЗД и чл. 558, ал. 7 от КЗ“, а в решението – „чл. 557 от КЗ, вр. чл. 45 и
чл. 86 от ЗЗД“. Настоящият състав намира, че правилната правна
квалификация на иска е чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ. За да
бъде уважен така предявения регресен иск следва да се установи, че за
ответника са налице всички елементи на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД;
че МПС, с което са причинени имуществените вреди се намира обичайно на
територията на Република България; че МПС е управлявано без сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че от ищеца е
извършено плащане на претендираните суми на увредените лица.
Въз основа на гореизложените констатации за фактите, Пловдивският
окръжен съд приема, че в настоящото производство се установиха всички
предпоставки за възникване на регресната отговорност на Н. С. да възстанови
на Гаранционния фонд заплатеното в полза на увредените лица, в чиито права
Фондът се суброгира до размера на изплатеното и за лихвите на основание чл.
558, ал. 7 от КЗ. Предявеният иск се явява доказан по основание и размер и
следва да се уважи. Основателно се явява и акцесорното искане за
присъждане на законната лихва от датата на предявяването на исковата молба
до окончателно изплащане на сумата, което представлява законна
правоувеличаваща последица от предявяването на иска, а не отделна
претенция с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД.
Поради съвпадение между крайните изводи на въззивния и
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на делото следва да се осъди Н. С. да заплати в полза на
бюджета на съда държавна такса в размер на 25 лева за въззивно обжалване.
Това е така, тъй като въззивната жалба, депозирана от неговия особен
представител, е неоснователна, а съгласно задължителните указания, дадени в
т. 7 от Тълкувателно решение по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи държавна
такса, тъй като същата се дължи от страната.
5
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
Гаранционния фонд следва да се присъдят направените разноски във
въззивното производство – 300 лева за заплатен депозит за особен
представител на ответника съгласно представен списък.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 237 от 23.05.2023 г. постановено по гр. д.
№ 2267/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Асеновград – II гр. състав.
ОСЪЖДА Н. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, да заплати в
полза на бюджета на съда по сметка на Пловдивски окръжен съд сумата от 25
лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Н. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, да заплати на
Гаранционен фонд, БУЛСТАТ: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.*****, ул. ****, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски в
производството пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6