№ 1025
гр. С., 14.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110153074 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Д.З.“ АД,
ЕИК *********, искова молба, насочена против ЗК „Л.И.“ АД, с която е предявена
искова претенция с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, с искане да се
постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 7980.00лв. – регресно вземане по щета № ******/23.06.2015г., сума
изплатена от ищеца като застрахователно обезщетение на собственика на лек
автомобил „О.З.“ с ДК № В **** КР, с включени ликвидационни разноски в размер на
15.00лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата.
По възражението за недопустимост на иска, релевирано от ответника с
отговора на исковата молба.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че искът е
недопустим, доколкото не е спазена процедурата, залегнала в материалноправната
разпоредба на чл. 412 КЗ, в частност твърденията, че към датата на образуване на
настоящото производство ищецът не е предявил доброволно претенцията към
ответното дружество.
Случаите, в които изпращането на покана представлява процесуална
предпоставка за допустимост на иска са изрично предвидени в закона – чл. 380, ал. 1
КЗ и чл. 432, ал. 1 КЗ, която норма препраща към чл. 380 КЗ. При предявяване на
регресния иск поканата за доброволно уреждане на отношенията по претенцията не
представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, извод
който е намерил своето правно отражение и в материалноправната разпоредба на чл.
498, ал. 1 КЗ съгласно която „Увреденото лице, което желае да получи
1
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 освен в случаите, когато
застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в
неговите права и той предявява претенция на основание на чл. 411 КЗ“.
С оглед изложеното следва извод за неоснователност за възражението за
недопустимост на иска.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 18.06.2015г., на първокласен път I-35 Б.-Б., км 67+022, на разклона за гр. С./гр. П., е
настъпило ПТП между лек автомобил „О.З.“ с ДК № В **** КР, застрахован при
ищеца по застраховка „Бизнес каско“ и лек автомобил „Р.М.С.“ с ДК № ЕН **** ВТ,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се, че
вината за настъпване на произшествието е на водача на застрахованото при ответника
МПС – В.Р., като се сочи, че от процесното ПТП по автомобила, застрахован при
ищеца са нанесени материални щети. Сочи се, че доколкото при извършения оглед се
установило, че за лек автомобил „О.З.“ е налице „тотална щета“, ищцовото дружество
изплатило застрахователно обезщетение в размер на 7965.00лв., след приспадане
стойността на запазените части. С оглед изложеното се твърди, че ищцовото дружество
е встъпило в правата на застрахования, респективно налице е правно възможност по
реда на чл. 411 ГПК да претендира от ответника възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК, ответното дружество е депозирало отговор на
исковата молба, с който навежда доводи, че искът е погасен по давност, доколкото е
предявен след изтичане на петгодишния срок, регламентиран в 378, ал. 5 КЗ, тъй като
ищцовото дружество било изплатило застрахователното обезщетение на 10.09.2016г.,
петгодишният срок бил изтекъл на 10.09.2021г., а исковата молба била депозирана на
14.09.2021г.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявена е
искова претенция с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, с искане да се постанови
решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от
7980.00лв. – регресно вземане по щета № ******/23.06.2015г., сума изплатена от
2
ищеца като застрахователно обезщетение на собственика на лек автомобил „О.З.“ с ДК
№ В **** КР, с включени ликвидационни разноски в размер на 15.00лв., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая §22 от ПЗР на КЗ, съгласно
който „за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този
кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс“, доколкото предмет
на разглеждане не е пряк иск на застрахован срещу застраховател, а регресна
претенция на застраховател, встъпил в правата на застрахован след изплащане на
застрахователно обезщетение.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответника съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства: че на 18.06.2015г., на първокласен път I-35 Б.-Б., км 67+022, на
разклона гр. С./гр. П., е настъпило ПТП между лек автомобил „О.З.“ с ДК № В ****
КР, застрахован при ищеца по застраховка „Бизнес каско“ и лек автомобил „Р.М.С.“ с
ДК № ЕН **** ВТ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, че вината за настъпване на произшествието е на водача на
застрахованото при ответника МПС – В.Р., както и че при ищеца е образувана
преписка по щета № ******/23.06.2015г., по която е определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 7965.00лв., както и че са сторени
ликвидационни разноски в размер на 15.00лв.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.
По иска с правно основание чл. 411, изр.1, пр. 2 КЗ.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и
главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска
отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е
направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да
заплати изплатеното застрахователно обезщетение, както и че е предявил иска в срока
по чл. 378, ал. 5 КЗ
3
УКАЗВА на ответното дружество, че при установяване на горните
обстоятелства в негова тежест е да докаже изплащане на претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, да представи по делото доказателства за датата, на която е
депозирал исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищцовото дружество и от ответника документи като
писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно - автотехническа експертиза, вещото лице по която да
отговори на задачите, формулирани в исковата , при депозит в размер на 350.00 лв.,
платими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й. - гр. С., ул.”Д.Ц.”, СТЦ И., тел.**********,
като експертът да бъде уведомен за поставените му задачи, след внасяне на
определения депозит.
ДА СЕ ИЗИСКА от ОД на МВР – П. и РП-П. /районна прокуратура/, заверено
копие на материалите от досъдебно производство ЗМ №***/2015г., образувано във
връзка с настъпило на 18.06.2015г., на първокласен път I-35 Б.-Б., км 67+022, на
разклона гр. С./гр. П., ПТП между лек автомобил „О.З.“ с ДК № В **** КР, и лек
автомобил „Р.М.С.“ с ДК № ЕН **** ВТ.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.03.2022год. от 11.00
часа, за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4