№ 1840
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330118705 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от СТ. ИЛ. П. против АТ. Г. В.
осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 20 000 лв., представляваща предоставена в заем сума по договор за заем от
***** г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 25.11.2021 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
паричен заем от ***** г., по силата на който в полза на заемополучателя е
предоставена в заем сумата от 20 000 лв. с установен срок за връщане на
предоставената в заем сума до 31.01.2018 г. Твърди, че заемната сума е
предоставена на ответника – заемополучател в брой, което обстоятелство е
удостоверено в договора за заем. Сочи, че в договора е установено, че
задължение в качеството му на солидарен длъжник поема и лицето Т.Г.Т.,
който обаче не е подписал договора, поради което исковата претенция се
предявява единствено против заемополучателя. Поддържа, че заемната сума
не е върната от страна на длъжника, въпреки отправените многократни
покани за това. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът –
1
АТ. Г. В., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание. Твърди, че между страните е сключен
договор за заем от ***** г., но сумата по него не му е предадена от ищцата. В
този смисъл оспорва изложените в исковата молба твърдения. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
По своята правна природа договорът за паричен заем представлява
неформален, реален, едностранен, възмезден и комутативен договор, чиито
правни последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет
на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателят възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно
право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното
и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на
следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на
действително правоотношение по договор за заем; 2. получаване на
претендираната сума от страна на ответника - заемател на основание договора
за заем; 3. настъпване на падежа за изпълнение на задължението за връщане
на заетата сума – изтичане на уговорения срок.
Договорът за заем е неформален договор, за действителността на който
не се изисква нарочна писмена форма. За да бъде доказано, обаче,
сключването на действителен договор за паричен заем за суми над 5000 лв. е
необходима винаги писмена форма, предвид разп. на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.
Доколкото договорът за заем е реален договор следва да бъде доказано и
реалното предаване на сумата, чрез надлежни писмени доказателства.
По делото е представен договор за заем от ***** г., от който се
установява, че ищцата е поела задължение да предаде в заем на ответника
сумата от 20 000 лв. срещу насрещното му задължение да върне получената
сума в срок до 31.01.2018 г.
2
В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Договора е установено, че предаването
на заемната сума от заемодателя на заемателя ще се извърши в брой, като в
чл. 2, ал. 2 от Договора е установено, че заемната сума ще бъде предадена от
заемодателя на заемателя в деня на сключване на договора за заем - ***** г.
Същинското съдържание на един договор за заем следва да се търси във
волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната
сума, но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписано
от двете страни, има свидетелстващ което съдът съобразява при оспорване на
засвидетелствания от длъжника факт. В посочения смисъл са Решение №
277/02.12.2019 г. по гр. д. № 237/2019 г., ГК, ІV г. о. на ВКС и Решение №
123/02.5.2012 г. по гр. д. № 959/2011 г., ГК, III г.о. на ВКС.
Представеният по делото договор е наименован „договор за паричен
заем“, но не носи белезите на договор за заем по смисъла на чл. 240 ЗЗД, тъй
като съдържанието му материализира само съгласието на страните ищецът да
предостави в заем на ответника сумата 20 000 лв. в деня на сключването му
срещу задължение за връщането й до 31.01.2018 г. - чл. 2, ал. 1 и ал. 2, не и
предаването на обещаната в заем сума. След като не удостоверява
предаването на заемната сума, договорът не може да се разглежда като
доказателство за възникване на заемното правоотношение
Следователно предвид реалния характер на договора за заем за
потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в случая и при тълкуване на разпоредбите
на договора, съдът намира, че представения писмен договор за заем не
доказва възникването на заемно правоотношение между страните, т.е.
предаване на сумата от страна на ищцата в полза на ответника, тъй като в
клаузите на договора не е обективирано удостоверителното изявление на
заемателя, че е получил заемната сума, а единствено поемане на задължение
от страна на ищцата да предаде сумата в брой на заемополучателя в деня на
сключване на договора.
За установяване на предаване на сумата, респ. за сключване на договора
за заем по делото е представен Запис на заповед, издаден на ***** г., по
силата на който издателят АТ. Г. В. е поел задължение да заплати в полза на
поемателя СТ. ИЛ. П. сумата от 20 000 лв., без протест и без разноски на
датата на падежа – 31.01.2018 г.
Приложеният запис на заповед отговаря на формалните изисквания за
3
неговата редовност по смисъла на чл. 535 ТЗ .
Записът на заповед е абстрактна правна сделка, с която издателят
обещава безусловно да плати на поемателя или на негова заповед определена
сума пари /чл. 535, т. 2 ТЗ/. Основанието за задължаване не е елемент от
фактическия състав на абстрактните сделки и поради това причината за
обещаното плащане не е сред задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ, които
формират съдържанието на записа на заповед. Изискванията на чл. 535 ТЗ
към формата и съдържанието на записа на заповед изключват възможността
той да служи като доказателство за предхождащи или съпътстващи
издаването му каузални правоотношения между издателя и поемателя.
Редовният от външна страна запис на заповед не може да изпълни и ролята на
разписка по чл. 77, ал. 1 ЗЗД, удостоверяваща предаване на отразената в
текста му парична сума, тъй като по дефиниция от чл. 535, т. 2 ТЗ той
материализира само безусловното обещание на издателя за плащане, не и
негово удостоверително изявление, че е получил пари от поемателя.
Доказването на каузално правоотношение или на предаване на парични
средства посредством записа на заповед е мислимо и възможно единствено в
хипотезата, когато освен реквизитите по чл. 535 ТЗ, менителничният ефект
съдържа и други вписвания, отнасящи се до каузални правоотношения между
издателя и поемателя и/или до извършена помежду им размяна на пари. От
гледна точка на формалната редовност на записа на заповед тези вписвания
следва да се считат за неписани, но от процесуална гледна точка те могат да
придадат на записа на заповед значението на пряко писмено доказателство за
паралелно каузално правоотношение между страните по абстрактната сделка,
от което зависи възникването и съществуването на менителнично вземане.
С Решение № 88 от 27.05.2013 г. по т. д. № 374/2012 г., ТК, ІІ т. о. на
ВКС е даден отговор на поставения за разрешаване правен въпрос за
възможността записът на заповед, издаден за обезпечаване на вземане към
издателя по сключен с поемателя договор за заем, да послужи като
доказателство за предаване на заемната сума на заемателя /издател на
менителничния ефект/, ако няма други доказателства за реалното предаване
на сумата. В посоченото решение на касационната инстанция е дадено
следното разрешение на поставения за разглеждане въпрос: редовният запис
на заповед не изпълнява функциите на доказателство за сключен заем, нито
на разписка за предаване на парични средства по договор за заем. При
4
доказана в процеса връзка между записа на заповед и договор за заем
сключването на договора, в т. ч. и предаването на заема като елемент от
неговия фактически състав, следва да се извърши с други доказателства,
извън самия запис на заповед. Основанието на вземането не би могло да се
изведе от ценната книга и последната, като редовен менителничен документ,
не се конвертира в разписка за изпълнение.
Следователно при съобразяване на практиката на Върховния
касационен съд, и доколкото в производството по делото не са представени
други доказателства удостоверяващи сключването на договор за заем между
страните, т.е. предаване на заемната сума в полза на заемателя, и доколкото
не са представени доказателства за наличие на връзка между записа на
заповед и представения по делото договор, следва да се приеме, че ищецът,
чиято е доказателствената тежест за това, не установи при условията на
пълното и главно доказване наличието на валидно възникнало между
страните правоотношение по договор за заем, който както бе посочено е с
реален характер. В този смисъл следва да се посочи, че горецитираното
решение на Върховния касационен съд разглежда идентичен случай, като
този, предмет на настоящото производство, а именно – наличие на писмен
договор, в който не е удостоверено предаване на заемната сума и приложен
запис на заповед с дата, съвпадаща с тази на представения договор.
Записът на заповед би имал надлежна доказателствена сила относно
съществуването на твърдяната каузална сделка (договор за заем за 20 000 лв.),
като основание за неговото издаване, само ако по съответния надлежен ред
беше доказано съществуването на правоотношение между страните по делото
по тази каузалната сделка. Записът на заповед, имащ значение на абстрактна
сделка и на ценна книга едновременно, няма правопораждаща
доказателствена сила относно съществуването на каузална сделка, свързана с
неговото издаване. Той би могъл да има значението на иницииращо
доказателство относно съществуването на такава каузална сделка, но само
при наличие на друго оригинерно доказателство, свидетелстващо или
удостоверяващо твърдяната каузална сделка. то не е представено такова
доказателство, съдът намира, че записът на заповед, подписан от издателя АТ.
Г. В. (чийто подпис не се оспорва), не би могъл да докаже наличие на
облигационно отношение по договор за заем между страните по делото
относно сумата от 20 000 лв.
5
В този смисъл са и Решение № 78 от 17.07.2009 г. по т. д. № 29/2009 г.,
Т. К., І т. о. на ВКС, Решение № 88 от 27.05.2013 г. по т. д. № 374/2012 г., Т.
К., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 78/17.07.2009 г. по т. д. № 29/2009 г. на ТК, І
т. о. на ВКС, решение № 22 от 19.03.2015 г. по гр. д. № 2979/2014 г., Г. К., ІV
г. о. на ВКС и Решение № 21/15.03.2012 г. по т. д. № 1144/2010 Г. на ТК, І т.
о. на ВКС.
По така изложените съображения предявения иск подлежи на
отхвърляне.
При този изход на правния спор в полза на ответника и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК се следват разноски, но не подлежат на присъждане, доколкото
по делото не са представени доказателства, че такива са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. ИЛ. П., ЕГН **********, с адрес гр.
*****, против АТ. Г. В., ЕГН **********, с адрес с. *****, осъдителен иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лв.,
представляваща предоставена в заем сума по договор за заем от ***** г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 25.11.2021 г., до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6