№ 222
гр. Плевен , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Асен И. Даскалов
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Н. БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Асен И. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430200586 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление №1050/04.09.2020г. на *** НА
ББ.Д. „***“ (БДДР), на „***“ ЕООД – СОФИЯ ЕИК *** е наложена
имуществена санкция на основание чл.200 ал.1 т.1 б. „а“ от Закона за водите в
размер на 150 лв./сто и петдесет лева/, за извършено нарушение по чл.44 ал.1
ЗВ.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че описанието на нарушението в съставения по случая Акт за установяване на
административно нарушение е в разрез с разпоредбите на ЗАНН. Наред с това
счита, че случаят се явява „маловажен“, тъй като се касае за формално по
характера си административно нарушение, поради което е следвало
административнонаказващият орган да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.
В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се представлява.
За ответната страна – ББ.Д. „***“, редовно призована, не се явява
представител.
1
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
Като прецени събраните по делото доказателствени материали
поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
1114/05.03.2020г. от страна на И. С. Г. – старши *** при БДДР - ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетеля Р.Н. Г., както и *** на „***“ ЕООД-СОФИЯ –
Н.Г.Н.. Съставен е за това, че на 05.03.2020г. е извършена проверка по
документи в сградата на ББ.Д. „***” - гр. ПЛЕВЕН, при която е установено
водовземане без действащо разрешително за периода от 01.01.2019г. до
31.12.2019г., съгласно подадена декларация по чл.194б ЗВ, от „***” ЕООД -
СОФИЯ ЕИК ***, с наш вх. № КД-07-***/ 05.02.2020г. за водовземане от КИ
„**“, както и че общото иззето водно количество, за посочения период, от
посочения водоизточник е 3547,5 м3 (три хиляди петстотин четиридесет и
седем цяло и пет кубически метра) или 0,11 л/сек.; установено е, че за
периода от 01.01.2019г. - 31.12.2019г. липсва действащо разрешително за
водовземане от КИ „**“, съгласно Закона за водите с титуляр „***” ЕООД -
СОФИЯ ЕИК ***. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл.44, ал.1
от Закона за водите. При съставяне на АУАН, възражения не са направени;
такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло е приел описаната в
АУАН фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на „***“ ЕООД – СОФИЯ ЕИК *** е
наложена имуществена санкция на основание чл.200 ал.1 т.1 б. „а“ от Закона
за водите в размер на 150 лв./сто и петдесет лева/, за извършено нарушение по
чл.44 ал.1 ЗВ.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен
и обжалваното Наказателно постановление - издадено от компетентни лица
/л.31 – 34 от АНД №84/2021г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/. В хода на
административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
На първо място, нито съставеният АУАН, нито – издаденото НП
съдържат ясно, подробно описание на нарушението и обстоятелствата на
неговото извършване. Както е отбелязано в Определение №3/11.01.2021г. по
КЧНД №994/2020г. по описа на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД и в
Определение №33/17.03.2021г. по КЧНД №177/2021г. по описа на
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, в настоящия случай, обжалваното
Наказателно постановление не съдържа точно посочване на
местоизвършването на твърдяното нарушение. Действително, цитираните
произнасяния на ВКС касаят решаването на един съдопроизводствен въпрос,
2
нямащ пряко отношение към съществото на делото, но от друга страна,
констатацията, че Наказателното постановление не съдържа отбелязване на
мястото, на което е извършено нарушението, няма как да не бъде споделена,
още повече, че е направена от върховната съдебна инстанция в Република
България, при това – в две отделни производства.
На второ място, обжалваното Наказателно постановление не
съдържа и ясно описание на нарушението, и обстоятелствата, при които
същото се твърди, че е извършено. Твърди се водовземане „... от КИ „**“,
както и че общото иззето водно количество, за посочения период, от
посочения водоизточник е 3547,5 м3 (три хиляди петстотин четиридесет и
седем цяло и пет кубически метра)...“. Следва да бъде напомнено, че
съобразно чл.44 ал.2 ЗВ, „Водовземането включва отнемането на води от
водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на
енергията на водата.“. Нито съставеният АУАН, нито – обжалваното НП
уточняват за какъв вид водовземане се касае в случая – дали за отнемането на
води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, или за използването
на енергията на водата. Също така следва да бъде напомнено, че съобразно
чл.44 ал.3 ЗВ, „За преобразуване на енергията на водата без отклоняването
й от водните течения в електрическа енергия чрез турбини с мощност до 20
киловата не се изисква разрешително по реда на този закон.“, а според чл.44
ал.4 ЗВ, „Изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане
на подземни води става, без да е необходимо разрешително, но след като
собственикът уведоми ***а на съответната бБ.Д..“. Видно е, че способът
на водовземане е от съществено значение за изясняване обстоятелствата на
случая, още повече, че при определени условия, разрешително по ЗВ, не се
изисква. Също така, посочва се като нарушена разпоредбата на чл.44 ал.1 ЗВ,
съобразно която „Разрешително за водовземане се изисква във всички случаи,
освен: 1. в случаите по чл. 43, ал. 2; 2. за дейностите по защита на
населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за
защита при бедствия; 3. в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2.“. Видно е, че и
тази разпоредба съдържа препращане към законово уредени хипотези на
водовземане, без необходимост от разрешително – а това още един път идва
да покаже важността на ясното, разбираемо и достатъчно подробно описание
на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, тъй като в
противен случай няма как да бъдат надлежно проверени фатите и
обстоятелствата на случая, в т.ч. – да се прецени дали са налице
предпоставките за получаване на съответно разрешително или такова не е
необходимо.
В обобщение, нито съставеният АУАН, нито обжалваното НП
съдържат мястото на извършване на нарушението, ясно и разбираемо
описание на същото нарушение, и обстоятелствата на неговото извършване.
Следователно, допуснати са нарушения на процесуалните правила по чл.42
т.3, 4 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Нарушенията са съществени, тъй като
3
ограничават правото на защита на санкционираното дружество – да научи за
какво нарушение и въз основа на кои фактически положения, е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Ето защо, издаденото
Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова –
следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан по същество правният спор.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №1050/04.09.2020г. на *** НА ББ.Д. „***“ (БДДР), с което на
„***“ ЕООД – СОФИЯ ЕИК *** е наложена имуществена санкция на
основание чл.200 ал.1 т.1 б. „а“ от Закона за водите в размер на 150 лв./сто и
петдесет лева/, за извършено нарушение по чл.44 ал.1 ЗВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4