Решение по дело №242/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

 

№…237/       31.07.2020г., гр. Пазарджик

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на първи юли две хиляди и двадесета година:

                                                             

           Председател: Минка Трънджиева

                  Членове: Венцислав Маратилов

                                  Димитър Бозаджиев

 

в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.д.№242 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

         Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №212/24.03.2017г., постановено по гр.д.№2288/2011г. по описа на РС- Пазарджик е обявен за окончателен проекта за разделителен протокол на допуснатите до делба недвижими имоти, както следва:

ПЪРВИ ДЯЛ включва УПИ I-761 от 564кв.м и стойност 4512.00лв., а именно с 4899.00лв. по-малко от стойността на 3/12, която следва да получи от четвърти дял за изравняване на дяловете.

ВТОРИ ДЯЛ включва УПИ II-761 от 564кв.м и стойност 4512.00лв., с 4899лв. по-малко от стойността на 3/12, която следва да получи от четвърти дял за изравняване на дяловете.

ТРЕТИ ДЯЛ включва УПИ ХХХ-761 от 565кв.м и стойност 4520.00лв.- с 4891.00лв. по- малко от стойността на 3/12, която следва да получи от четвърти дял за изравняване на дяловете.

ЧЕТВЪРТИ ДЯЛ включва УПИ ХХIX-761 в квартал 82, с площ от 955кв.м., с построените в него полумасивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ 70кв.м. и паянтова едноетажна жилищна сграда, със застроена площ 90кв.м и стойност 24 100.00лв.- с 14 689.00 повече от стойността на 3/12, която следва да даде- по 4899.00лв. на първи и втори дял и 4891.00лв. на трети дял за изравняване на дяловете.

Осъден е А.Х.Б., ЕГН ********* ***, да заплати на Е.Х.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 375,00лв., представляваща стойността на извършените от наследодателя на ищцата подобрения в УПИ ХХIX- 761 в кв.82, находящ се в с.Ч., общ.Пазарджик, съразмерно на притежаваните от съделителите части от същия.

Осъден е А.Х.Б., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на Д.Х.П., ЕГН ********** ***, сумата от 375,00лв., представляваща стойността на извършените от наследодателя на ищцата подобрения в УПИ ХХIX- 761 в кв.82, находящ се в с.Ч., общ.Пазарджик, съразмерно на притежаваните от съделителите части от същия

Осъдена е Е.Х.П., ЕГН ********** ***, да заплати на Е.Х.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 375,00лв., представляваща стойността на извършените от наследодателя на ищцата подобрения в УПИ ХХIX- 761 в кв.82, находящ се в с.Ч., общ.Пазарджик, съразмерно на притежаваните от съделителите части от същия

Осъдена е Е.Х.П., ЕГН ********** ***, да заплати на Д.Х.П., ЕГН ********** ***, сумата от 375,00лв., представляваща стойността на извършените от наследодателя на ищцата подобрения в УПИ ХХIX- 761 в кв.82, находящ се в с.Ч., общ.Пазарджик, съразмерно на притежаваните от съделителите части от същия.

Осъдена е Е.Х.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на Е.Х.П., ЕГН ********** ***, сумата от 1354,75лв., представляваща стойността на извършените необходими разноски във връзка с поддържането на съсобствен имот УПИ ХХIX- 761 и в едноетажната масивна жилищна сграда, находящи се в с.Ч., общ.Пазарджик, съразмерно на притежаваните от съделителите части от същия, а за разликата до претендираната сума от 3650.00лв. е отхвърлен предявения иск по сметките, като неоснователен и недоказан.

Осъдена е Д.Х.П., ЕГН ********** ***, да заплати на Е.Х.П., ЕГН ********** ***,  сумата от 1354,75лв., представляваща стойността на извършените необходими разноски във връзка с поддържането на съсобствен имот УПИ ХХIX- 761 и в едноетажната масивна жилищна сграда, находящи се в с.Ч., общ.Пазарджик, съразмерно на притежаваните от съделителите части от същия, а за разликата до претендираната сума от 3650.00лв. е отхвърлен предявения иск по сметките, като неоснователен и недоказан.

Осъдена е Е.Х.Б., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС- Пазарджик   държавна такса в размер на 376.44лв., съразмерно с припадащия й се дял от гореописаните делбени имоти.

Осъдена е Д.Х.П., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС- Пазарджик, държавна такса в размер на 376.44лв., съразмерно с припадащия й се дял от гореописаните делбени имоти.

Осъден е А.Х.Б., ЕГН **********, с адрес-***, да заплати по сметка на РС- Пазарджик   държавна такса в размер на 376,44лв., съразмерно с припадащия му се дял от гореописаните делбени имоти.

Осъдена е Е.Х.П., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС- Пазарджик   държавна такса в размер на 376,44лв., съразмерно с припадащия й се дял от гореописаните делбени имоти.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Е.Х.П., чрез пълномощника й адв.С..

Твърди се, че постановеното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано.

Сочи се, че с обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел окончателен протокол и се е произнесъл по всяка от претенциите на всяка една от страните предявени по реда на чл.346 от ГПК. неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В тази връзка се счита, че решението е неправилно, тъй като районния съд неправилно е отхвърлил претенцията на жалбоподателката до пълния размер на претенция, без да изложи и обоснове в тази насока решението.

Визира се, че съдът неправилно е приел допълнителното заключение на вещото лице по извършената техническа експертиза.

Приема се, че от представените писмени доказателства, потвърдени от свидетелските показания, безспорно се установява, че подобренията които са извършени са на стойност посочени в договора за поръчка, както е и бил извършван ремонт на покрива на жилищната сграда, като в помещенията на сградата е бил извършван кърпеж на мазилката.

Относно претенцията на ищците се сочи, че съдът неправилно е осъдил П., да заплати на всеки един от тях сумата от по 375лв. за извършени подобрения. В тази насока се  твърди, че първоистанционния съд не е взел предвид свидетелските показания, които по безспорен начин установяват, че всички подобрения в посочените имоти са извършени единствено и само от П. и само от наследодателката на последната и претенциите на ищците остават без основание и са недоказани.

Отделно от това се приема, че районния съд в противоречие със свидетелските показания не е взел предвид, че така извършените подобрения, претендирани не са установени по време, а просто е приел остойностяването извършено от вещото лице.

Твърди се, че първонстанционният съд не се е произнесъл по отношение на заявената претенция относно увеличената стойност на имота.

Счита се, че неправилно е опредЕ. и държавна такса, тъй като жребия не е извършен.

Моли се за отмяна на решението в обжалваните му част, като се постанови друго по същество на спора, с което да се уважи претенцията на жалбоподателката П., като се отхвърли претенцията на ищците в уважената част.

В срокът по чл.263,  ал.1 от ГПК не са депозирани писмени отговори от другите страни в процеса.

Против решението на първоинстанционния съд, с която Е.Б. и Д.П. са осъдени да заплатят на Е.П. по 1354,75лв. или общо 2709,50лв. за разликата над 1354,75лв., за разликата над 1354,75лв. общо или по 677,38лв. за всяка една от ищците е постъпила въззивна жалба от същите, чрез процесуалния им представител ада.Ц..

Твърди се в тази му част, че същото е незаконосъобразно и необосновано.

Счита се, че дори и да се приеме, че е доказано, че майката на ответниците е извършила претендираните подобрения, както твърдят свидетелите и те са увеличили стойността на имота с 5419,03лв., то претенцията на Е.П. може да бъде  уважена най- много за ¼ от стойността, т.е. за 1354лв. Приема се, че това е така, тъй като претенцията по сметки е предявена общо от името на Е.П. и А.Б., т.е. тя може да претендира за половината от стойността на полагащото се за извършените от наследодателката й подобрения, което е 2709,50лв. Всеки един от съсобствениците дължи заплащане на увеличената стойност на имота, във връзка с тези подобрения, съобразно своите дялове в имота, т.е. всяка една от двете жалбоподателки ще дължи на Е.П. по ¼ от 2709,50лв., което са равнява на 677,38лв. или общо 1354,75лв.

Моли се за отмяна на обжалваното решение в тази му част, като се отхвърлят претенциите на Е. П. за разликата над 677,38лв. спрямо всяка една от жалбоподателките или общо за разликата 1354,75лв.

Моли се за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

В срокът за отговор на подадената въззивна жалба е постъпил такъв от Е.Х.П., чрез пълномощника й адв.С..

В същият се излага становище в насока, че въззивната жалба е недопустима, като просрочена, с оглед разпоредбата на чл.262, ал.2, т.1 от ГПК, във вр. с чл.267 от ГПК, с оглед на което същата следва да бъде оставена без разглеждане.

В случай, че се приеме, че подадената жалба е допустима, се моли да бъде приета същата за неоснователна.

Счита се, че решението в обжалваната му част е правилно, като първоинстанционния съд е мотивирал постановеното решение, въз основа на събрания фактически материал и след разпит на свидетели и експертизи и е постановил обосновано в тази му част решение.

Моли се за потвърждаване на същото в тази му част.

Моли се за присъждане на разноски.

С въззивните жалби и писмен отговор не са направени доказателствени искания.

С Определение №1575/03.07.2017г., постановено по гр.д.№288/2011г. по описа на РС- Пазарджик е осъдена Е.Х.Б., с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС- Пазарджик, на основание чл.10 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 28лв.

Осъдена е Д.Х.П., с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС- Пазарджик, на основание чл.10 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 28лв.

Осъдена е Е.Х.П., с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС- Пазарджик, на основание чл.10 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 28лв.

Против това определение не са постъпили въззивни частни жалби от страните по делото.

В съдебно заседание, жалбоподателката Е.П., редовно призована не се явява.

Жалбоподателите Е.Х.Б. и Д.Х.П., редовно призовани не се явяват. За същите се явява пълномощникът им адв. Ц.. От страна на последният се поддържа подадената от него въззивна жалба, като се оспорва тази на другата страна. Моли се да бъде отменено решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част, като неправилно и незаконосъобразно, като се потвърди в останалата му такава. Моли се за присъждане на сторените от ищеца разноски.

         Ответникът А.Х.Б., редовно призован не се явява.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

С Решение №1087 от 19.12.2012г. РС-Пазарджик е допуснал съдебна делба между Е.Х.Б., Д.Х.П., Е. Х.Б. и А.Х.Б. и Е.Х.П. на следните недвижими имоти, находящи се в с.Ч., общ.Пазарджик: УПИ I- 761 в кв.82 с площ от 663 кв.м.- незастроен; УПИ II- 761 в кв.82 с площ от 1030кв.м.- незастроен и УПИ ХХIX- 761 в кв.82, с площ от 955кв.м., ведно с построените в него полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 70кв.м., паянтова едноетажна жилищна сграда с площ от 90кв.м. и паянтова стопанска постройка с площ от 20кв.м., като дяловете на съделителите са: за Е.Х.Б.- 3/12ид.ч., за  Д.Х.П.- 3/12ид.ч., за Е. Х.Б.- 2/12ид.ч., за Х.П.- 2/12ид.ч. и за А.Х.Б.- 2/12ид.ч.

Съдебното решение по  допускането на делбата е влязло  в законна сила.

В хода на производството, Е. Х.Б. е починала, като законните й наследници, съгласно приложеното по делото Удостоверение за наследници са: А.Х.Б., ЕГН ********** *** и Е.Х.П., ЕГН ********** ***.

В първото по делото съдебно заседание след допускането на делбата са били предявени  претенции по сметки от ищците Е.Х.Б.  и Д.Х.П.  против ответниците А.Х.Б. и Е.Х.П., за присъждане на сумата в размерите, подробно посочени в депозираната по делото молба вх.№13628 от 25.09.2013г. в размер на 1500лв.

 В първото по делото съдебно заседание след допускането на делбата са били предявени  претенции по сметки  от ответницата Е.Х.П., против ищците  Е.Х.Б.  и Д.Х.П.  за присъждане на сумата от 3650лв.  от всеки един от ищците.

Въззивният съд от фактическа страна приема за установено следното:

Видно от Договор за ремонтни и СМР от 10.05.2010г. се установява, че същия е сключен между Е. Х.Б.- възложител от една страна, а от друга Х Б, С Д, Й К и С В- изпълнители. Съгласно същия, възложителят е възложил, а изпълнителните са приели да изпълнят необходими ремонтни и строително монтажни работи върху собствена на възложителя едноетажна масивна жилищна сграда, застроена на 70кв.м., находяща се в с.Ч., Община Пазарджик, изградена в УИ ХХІХ- 761, в кв.82. Договорено е възнаграждение в общ размер на 7400лв., от която е посочено в документа, че при подписването заплаща авансов сумата от 3620лв.

Приложени са по делото, експедиционна бележка, касови бележки и фактура, на обща стойност  в размер на 1485,47лв.

В показанията си св.А. Ас визира, че знае имота на Б, тъй като е комшия. Оградата на парцела с която била със стари кирпичени дувари, които са били изпадали. В тази връзка, Х Б. ги възстановил с бетонни тухли. Правен е ремонт в къщата през 2010г., като същия е извършван от К Б., която наемала майсторите. Правен бил ремонт на покрива. Правен бил кърпеж на мазилката на къщата, като там където имало разрушено, изкъртеното се замазвало. Дограмата на къщата била боядисвана, като вътре е мазана къщата, но не знае с какво.

В показанията си св.Д А сочи, че е братовчедка на ХА Б. и Х А Б.. Визира, че Х е правил ремонт на дувара, който е бил паднал от страна на улицата. Затова е и купувал циментови тухли. К Б. е правила ремонт на покрива, както и в къщата. Счита, че ремонт н се е налагало.

В показанията си св.К визира, че през 2010г. е бил нает от Е. Б. да боядиса къщата. Освен него е имало и други майстори, които са ремонтирали покрива. Същият е боядисвал къщата с фасадна боя.

От показанията на св.Б се установява, че през 2010г- е имал разговори с Е. Б. за ремонт на покрива и къщата. Същият й е съдействал, като е наблюдавал майсторите, доставял материали, като за това са му давани пари от последната.

Видно от заключението на съдебно- техническата експертиза и допълнителна такава е предложен един вариант за делба с четири дяла.

Първоинстанционният съд, въз основа на това заключението е съставил  проект за разделителен протокол в следния смисъл:

ПЪРВИ ДЯЛ включва УПИ I-761 от 564 кв. м и стойност 4512лв., а именно с 4899лв. по- малко от стойността на 3/12, която следва да получи от четвърти дял за изравняване на дяловете.

ВТОРИ ДЯЛ включва УПИ II-761 от 564 кв. м и стойност 4512лв. с 4899лв. по- малко от стойността на 3/12, която следва да получи от четвърти дял за изравняване на дяловете.

ТРЕТИ ДЯЛ включва УПИ ХХХ-761 от 565кв.м и стойност 4520лв.- с 4891лв. по- малко от стойността на 3/12, която следва да получи от четвърти дял за изравняване на дяловете.

ЧЕТВЪРТИ ДЯЛ включва УПИ ХХIX-761 в квартал 82, с площ от 955кв.м., с построените в него полумасивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ 70кв.м и паянтова едноетажна жилищна сграда, със застроена площ 90кв.м и стойност 24 100лв.- с 14689 повече от стойността на 3/12, която следва да даде- по 4899лв. на първи и втори дял и 4891лв. на трети дял за изравняване на дяловете

В съдебно заседание на 24.02.2017г., районният съд е предявил проекта за разделителен протокол  на съделителите, които не са изразили възражения, което мотивира съда да го обяви за окончателен като даде възможност на страните да го обжалват, след което да пристъпи към окончателно поделяне на имота посредством жребий.

Видно от допълнителното заключение с вх.№17419/03.07.2013г., че стойността на претендираните от ищците в УПИ ХХХІХ-761 в кв.82 по плана на с.Ч. е 1748,30лв.

Стойността на претендираните подобрения от ответниците в УПИ ХХХІХ-761 в кв.82, по плана на с.Ч. е 4001,29лв.

След представяне на допълнителни данни, включително и разпитани свидетели е посочено, че е възможно да бъдат внесени корекции.

Видно от допълнителното заключение с вх.№17702/01.09.2016г. се установява, че стойността на тази част от претендираните подобрения о ответниците в УПИ ХХХІХ- 761 в кв.82, по плана на с.Ч., за които са разпитани свидетели и допълнително уточнени количества е 1417,74лв.; стойността на оценените в предходното заключение подобрения е 4001,29лв., като общо стойността на подобренията е 5419,03лв.

Към настоящият момент, пазарната стойност на процесните имоти е следната: на УПИ І- 761 в кв.82, с площ от 663кв.м., незастроен- 5304лв.; на УПИ ІІ- 761 в кв.82, с площ от 1030кв.м., незастроен- 8240лв.; на УПИ ХХХІХ- 761 в кв.82, с площ от 955кв.м., с построените в него полумасивна едноетажна жилищна сграда, със ЗП 70кв.м. и паянтова едноетажна жилищна сграда, със ЗП 90кв.м.- 22250лв.

Пазарната стойност на имотите е 36094лв. стойността на 3/12ид.ч. е 9053,50лв.

При така установеното от фактическа страна от правна, съдът намира следното:

Въззивните   жалби  са  процесуално допустими, като същите са подадено от активно легитимирани страни  в процеса и в преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК.

В този смисъл, настоящата инстанция не намира за основателно възражението направено в отговора на Е.П. направен във връзка с въззивната жалба на Е.Б. и Д.П..

В случая, данни за просрочие на последната жалба не са налице, тъй като тя е подадена в законоустановения срок.

С въззивната жалба на Е.П., решението на първоинстанционния съд се обжалва в отхвърлителната част относно претенциите по сметки по чл.346 от ГПК, в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати извършени подобрения от страна на другата страна в процеса- Е.Б. и Д.П., а именно по 375лв. на всяка една от тях, както и в частта за определянето на държавната такса.

Решението на районния съд  се обжалва и от другата страна в процеса, в частта му в която ищците Е.Б. и Д.П. са осъдени да заплатят на Е.П. по 1345лв. или общо 2709,50лв. за разликата над 1345,75лв. или по 677,38лв. за всяка една от тях.

В останалата част,  решението, с което е обявен за окончателен проекта за разделителен протокол на допуснатите до делба недвижими имоти, същото не е обжалвано, с оглед на което е и влязло в законна сила.

По претенцията по сметки с правно основание чл.346 ГПК направена от страна на ищците Е.Х.Б.  и Д.Х.П..

 С подадената молба от 25.09.2013г., ищците претендират, че наследодателят им е извършил следните работи: изградил е нова ограда от газобетонови блокчета откъм лицето на УПИ  ХХIX- 761 в кв.82 с площ от 955кв.м към шосето за с.П. на стойност 850лв.; укрепил е старата ограда откъм лицето на УПИ  към шосето за с.П чрез изливане на бетон на стойност 350лв., както и че е изградил нова ограда откъм страничната улица на стойност 1800лв. В тази връзка  претенцията за подобрения против ответниците П. и Б. е в общ размер на 1500лв.

В конкретният казус, настоящата инстанция приема, че претенциите на ищците са основателни и доказани, от разпитаните по делото свидетели А. А. и Д.А. и приетите експертни заключения се установява.

Категорични са в показанията си цитираните по- горе свидетели, че Х. Б. е предприел строеж и укрепване на ограда в който участие наследодателя на ответниците не е участвал.

Относно размерът на тези подобрения, същия категорично е установен от първото допълнително заключение на вещото лице, като не са налице доказателства по делото в насока на противното. На практика се установява, че от страна на ответницата П. и нейната защита не и правено оспорване на същото пред районния съд.

Ето защо, тези подобрения в общ размер от 1500лв. следва да се присъдят в тежест на А.Б. и Е.П..

Този извод съвпада и с този на първоинстанционният съд, с оглед на което ответниците А.Х.Б. и Е.Х.П., правилно и законосъобразно са осъдени да заплатят сумата от по 750лв. всеки от тях, представляваща стойността на извършените от наследодателя на ищците подобрения в УПИ ХХIX- 761 в кв.82, съразмерно на притежаваните от съделителите части от същия.

Предвид на това, решението в тази му част, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, като се остави без уважение въззивната жалба на П. в тази й част.

 По отношение на претенцията по сметки, с правно основание чл.346 ГПК, предявена от   ответницата Е.Х.П., против ищците  Е.Х.Б.  и Д.Х.П.  за присъждане на сумата от 3650лв. от всеки един от ищците.

 В настоящият случай, претенцията е на основание и чл.30, ал.3 от ЗС, във вр. с чл.61, ал.2 от ЗЗД в размер на 7300лв. необходими разноски във връзка с поддържането на съсобствен имот УПИ ХХIX- 761 и в едноетажната масивна жилищна сграда, застроена на 70кв.м. в кв.82 по плана на с.Ч., извършени през 2010г.

Във въззивната жалба на П., нейната защита излага възражения в насока, че уважената претенция е занижена, като не е съобразена със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Основният й довод, е че стойността на същата следва да се определи по представения договор за ремонт и СМР, тъй като той е в относимост със събраните по делото гласни доказателства.

Настоящата инстанция не може да сподели същите, като основателни.

За да приеме този си извод последната приема, че последното заключение на вещото лице не е опровергано относно дадената от него стойност на подобрения претендирани от ответницата П., а именно: 5419,03лв. Действително от разпита на всички свидетели по делото ангажирани, както от ответната, така и от ищцовата страна не се оспорва, че има извършени подобрения обективирани в ремонт на покрива, изкърпване на мазилка, вътрешно и външно боядисване на процесната къща. С оглед на конкретизациите на дадени в молбата на П., чрез нейната защита, вещото лице е съобразило извършените строително- монтажни работи, като е посочила, че при оглед на место е констатирала, че не е извършен цялостен ремонт на покрива. От друга страна, в представения договор за ремонт се коментира исканата сума от 7200лв., но няма категорични писмени доказателства, че е извършено плащане именно на посочените суми. Коментирано е, че след приключване на ремонта, че ще бъде изплатен остатъка, но няма доказателства за подобно действие. Ето защо, този договор не дава основание, че по него са направени реално подобренията в претендирания им размер.

Нещо повече, няма как да се игнорират представените касови бележки, фактура и експедиционна бележка, данните от които установяват, че са направени разходи за сумата от 1485,47лв., който размер е доста по- нисък от този които се иска.

Ето защо, няма основание да не бъде приети данните изведени от допълнителното заключение, касаещо подобрения извършени от наследодателя на ответниците.

При тези данни, няма основание въззивната жалба на П. в тази й част да бъде уважавана и съответно да бъде увеличен размера на извършените подобрения в претендирания от  последната размер.

Относно възражението в насока, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по отношение на увеличената стойност на имота, то въззивната инстанция не намира в материалите по делото, че от страна на защитата на ответницата има такова искане.

Досежно възражението за присъдените държавни такси, то следва да се приеме, че същите правилно са изчислени от страна на районния съд и няма основание същите да бъдат ревизирани.

         Във въззивната жалба на ищците Б. и П., чрез процесуалния им представител е направено възражение в насока, че неправилно същите са осъдени да заплатят на Е.П. по 1345,75лв. или общо 2709,50лв.

         От данните по делото, възивният съд приеме това възражение за основателно, което определя и основателността на тази подадена въззивна жалба.

         Както бе посочено по- горе доказани са подобрения извършени от наследодателя на ответниците П. и Б. в общ размер на 5419,03лв.

Претенцията на П. в случая е предявена в размер по 3650лв. срещу всеки един от ищците, но на практика тя може да претендира единствено за половината от стойността на полагащото й се за извършените от наследодателката й подобрения, което  в случая е в размер на 2709,50лв.

Реално, ищците следва да й заплатят стойността на подобренията, но с оглед на ¼ от стойността на същите, то сумата която й се дължи е в общ размер на1354,75лв., или всяка една от ищците следва да й заплати по 677,38лв.

При тези данни, обжалваното решение в частта, с която Е.Х.Б. е осъдена да заплати на Е.Х.П., сумата от 1354,75лв., представляваща стойността на извършените необходими разноски във връзка с поддържането на съсобствен имот УПИ ХХIX- 761 и в едноетажната масивна жилищна сграда, находящи се в с.Ч., общ.Пазарджик, съразмерно на притежаваните от съделителите части от същия следва да бъде отменено за разликата от 677,38лв. до размера от 1354,75лв. За разликата от 1354,75лв. до претендираната сума от 3650лв. решението следва да бъде потвърдено, тъй като в тази му част, то е правилно и законосъобразно.

 Обжалваното решение в частта, с която е осъдена Д.Х.П., да заплати на Е.Х.П.,  сумата от 1354,75лв., представляваща стойността на извършените необходими разноски във връзка с поддържането на съсобствен имот УПИ ХХIX- 761 и в едноетажната масивна жилищна сграда, находящи се в с.Ч., общ.Пазарджик, съразмерно на притежаваните от съделителите части от същия следва да бъде отменено за разликата от 677,38лв. до размера до претендираната сума от 3650лв. е отхвърлен предявения иск по сметките, като неоснователен и недоказан.

За разликата от 1354,75лв. до претендираната сума от 3650лв. решението следва да бъде потвърдено, тъй като в тази му част, то е правилно и законосъобразно.

С оглед  изхода на делото, в тежест на Е.П. следва да се присъдят направените от страна на Е.Б. и Д.П. съдебно- деловодни разноски в общ размер от 350лв.- от които 300лв.- адвокатско възнаграждение, като и 50лв.- държавна такса.

В тежест Е.Б. и Д.П., следва да се присъдят направените отстрана на Е.П. съдебно- деловодни разноски в размер на 71лв.- ДТ, изчислени по съразмерност.

 Предвид на гореизложеното,  Пазарджишкия окръжен съд

 

        Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯВА Решение №212 от 24.03.2017г., постановено по гр.д.№2288/2011г. по описа на РС- Пазарджик, в частта с която Е.Х.Б. е осъдена да заплати на Е.Х.П., сумата от 1354,75лв., представляваща стойността на извършените необходими разноски във връзка с поддържането на съсобствен имот УПИ ХХIX- 761 и в едноетажната масивна жилищна сграда, находящи се в с.Ч., общ.Пазарджик, съразмерно на притежаваните от съделителите части от същия за разликата от 677,38лв. до размера от 1354,75лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му за разликата от 1354,75лв. до претендираната сума от 3650лв.

 ОТМЕНЯВА Решение №212 от 24.03.2017г., постановено по гр.д.№2288/2011г. по описа на РС- Пазарджик, в частта, с която е осъдена Д.Х.П., да заплати на Е.Х.П.,  сумата от 1354,75лв., представляваща стойността на извършените необходими разноски във връзка с поддържането на съсобствен имот УПИ ХХIX- 761 и в едноетажната масивна жилищна сграда, находящи се в с.Ч., общ.Пазарджик, съразмерно на притежаваните от съделителите части от същия за разликата от 677,38лв. до размера до претендираната сума от 3650лв. е отхвърлен предявения иск по сметките, като неоснователен и недоказан.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му за разликата от 1354,75лв. до претендираната сума от 3650лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №212 от 24.03.2017г., постановено по гр.д.№2288/2011г. по описа на РС- Пазарджик, в останалите му обжалвани части.

 ОСЪЖДА Е.Х.П., ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на Е.Х.Б., с ЕГН ********** *** и на Д.Х.П., с ЕГН ********** ***, сумата от 350лв.- направени съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция, от които- 300лв.- адвокатско възнаграждение и 50лв.- ДТ.

ОСЪЖДА Е.Х.Б., с ЕГН ********** *** и Д.Х.П., с ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТЯТ на Е.Х.П., с ЕГН ********** ***, съдебно- деловодни разноски в размер на 71лв.- ДТ, изчислени по съразмерност.  

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред РКС на РБ.

                                                                                                          

 Председател:                      

 

 

 

                                                        Членове:1.                          

 

 

 

             2.