Р Е Ш Е Н И Е № 273
31.10.2019г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на седемнадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
С участието на секретаря В.Бараклийска, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№329/2019г. и, за да се произнесе взе предвид:
С решение №313 от 09.05.2019г. постановено по гр.д.№289/2019г. Дупнишкият районен съд е осъдил ППЗК „***”, ЕИК *** на основание чл.128 т.2 КТ да заплати на М.В.Р., ЕГН ********** сумата в размер на 1522.50 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 05.02.2019г. до окончателното изплащане, представляваща дължимо незаплатено възнаграждение за м.юни, юли, август и от 01.09. до 05.09.2017г. трудово възнаграждение и на основание чл.224, ал.1 сумата 292.74 лева – представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г. – 13 дни, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане.Отхвърлил е иска за заплащане на трудово възнаграждение за разликата над 1522.50 лева до 1857.09 лева.Възложил е разноски на страните, а ответника е осъдил да заплати държавна такса и възнаграждение за в.л.
В срока за обжалване на решението е подадена въззивна жалба от Кооперацията срещу осъдителните части от решението.В жалбата е изразено несъгласие с извода за дължимост на сумата респ. за неоснователност на възраженията й за недължимост, основани на твърдението, че от банковата сметка на кооперацията е изтеглена без нужда сума от 3 000 лева, служеща за погасяване на вземания за заплати и неизползван отпуск.Изразено е несъгласие с извода на районния съд, че с посочената сума е възстановен предоставен от ищеца на кооперацията заем.Позовава се на липсвато решение на управителния съвет за взимане на заем, липса на писмен договор за заем,необходим предвид качеството на заемателя – юридическо лице, сведения от свидетел за това, че в касовата книга не е бил записан заем, издадените касови ордери са подписани и подпечатани само от ищеца.Оспорва показанията на свидетел, позоваващ се на сведения от банков служител в подкрепа на тезата на ищеца, за предоставен заем, във връзка с който е изтеглена сума от банковата сметка на въззивника.Твърди нарушение изразяващо се в неоткриване на производство по оспорване на представени от ищеца ордери, като в резултат Кооперацията е била лишена от възможността да представи подробни извлечения от банковата сметка, от които е видно, че ищецът никога не е захранвал сметката с никакви суми, а неколкократно е теглил суми без основание, които представя с въззивната си жалба.Прави искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.Претендира разноски.С жалбата е заявено искане и за допускане на свидетелски показания, основано на твърдение за неизвършен от първоинстанционния съд доклад, заявено в първоинстанционното производство искане за допускане до разпит на двама свидетели, уважено само за един, като свидетелят се сочи, за установяване на обстоятелства, предвид откраднат архив от нуждата от отпускане на заем, финансовата политика на ищеца, как е управлявал кооперацията, създавал ли е трудности с предаването на финансови и счетоводни документи, имало ли е данни в касовата книга за взет заем, кога е било разбито седалището на кооперацията, захранвана ли е била с пари от заеми и кога ищецът е започнал да дава обяснението, че с изтеглената сума от 3000 лева си бил върнал заем.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.Писмен отговор не е подаден. В хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция се изразява становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Във въззивното производство са допуснати, като доказателство посочените в жалбата извлечения от банковата сметка на кооперацията и един свидетел.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е допустима.
При извършена служебна проверка съдът не намира пороци обуславящи извод за нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Обстоятелствата, установяващи се от събраните в първоинстанционното и въззивното производство доказателства са следните:
Ищецът М.Р. е бил Председател на ППЗК „***” с.Н., за периода от м.юни до 25.09.2017г. – факт приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване.
Поради липса на спор между страните относно посоченото обстоятелство съдът не изследва въпроса за надлежното освобождаване на Р. от длъжност, във връзка с което е представен протокол от 22.08.2017г. за проведено извънредно събрание на управителния, контролния съвет и член кооператорите на ППЗК***”,в който е обективирано решение за отстраняване на Р. от длъжност, поради посочени в протокола нарушения в това число вземане безлихвен заем от частно лице,без ничие решение, като частното лице е той. В същия протокол е обективирано решение за назначаване на лицето И. Р. за временно изпълняващ длъжността Председател на кооперацията и за запечатване на складовете на кооперацията от комисия в посочен състав, посочен е дневен ред – овобождаване от длъжност на Председателя, назначаване на нов председател, временно изпълняващ длъжността до насрочване на отчетно – изборно събрание.Документът е с печатен текст – изготвен на компютър, подписан е от членове на управителен съвет – 4 лица и контролен съвет – 3 лица, като са посочени по две имена и подписи, както и от протоколист и председател на събранието, като под подписите са посочени части от първото име и фамилни имена на протоколиста и председателя.В делото, като част от пр.преписка вх.№2491/2017г. е приложен протокол от извънредно заседание на член кооператорите на ППЗК”***” с.Н.от 22.08.2017г. с ръкописен текст,като не съдържа посочване на дневен ред, по начина по който това е отразено в другия протокол, възпроизведени са констатациите от първия във връзка с нарушения на Р. и противопоставянето му за запечатване на складовете, не е отразено решение за запечатване на складовете и не е посочена комисия, която да извърши това, липсва посочване на имена на протоколист и председател на събранието под подписите, посочени са имена на членове на управителен и контролен съвет – съответно 4 и 3 лица и са налице подписи срещу имената.
Видно от представеното извлечение от ТР на 26.09.2017г. е вписан нов Председател на Кооперацията.
Представена е молба в която е обективирано отправено от Р. искане да му бъдат заплатени трудови възнаграждения за м.юни, юли, август 2017г., както и следващия му се годишен отпуск за времето от 01.01.2017г. до 26.09.2017г., както и обратна разписка, установяваща връчване на с адресат Р. и получател кооперацията на 12.07.2018г.Ответникът оспорва получаването и.
В производството пред районния съд ответникът е твърдял, че на 21.08.2017г. ищецът е изтеглил от сметката на кооперацията сума в размер на 3000 лева, знаейки за предстоящо Общо събрания на 22.08.2017г. и за това, че с оглед допуснатите нарушения ще бъде сменен, с която сума си е изплатил претендираните суми, без знание на счетоводител или знание на друго лице.Взел си и надвзел,всичко което имал да получава, като заплата, отпуска, позовавайки се на данни от счетоводната сметка на кооперацията, установяващи теглене на посочената сума, което било установено от новото ръководство.
Преди първото с.з. ищецът е представил по делото квитанции към приходен касов ордер №18 и №21, като издател е посочена ППЗК с.Н., в първата от които е посочено получаването от М.Р. на сумата 3000 лева, за захранване на преводи, с дата 29.06.2017г. поставен е печат на кооперацията и подпис в графата за касиер.Във втората с дата 21.08.2017г. е посочено получаване от Експресбанк на сума от 3000 лева за връщане на заем на М.Р., съдържа печат на кооперацията и подпис в графата за касиер.И двата документа се оспорени от ответника, както автентичността така и съдържанието им, както и като частни документи, съставени за нуждите на производството.Посочил е, че кооперацията не е имала нужда от средства, никога не била получавала частен заем, както и, че за този период Р. си бил заплатил суми над 8000 лева.В с.з. ищецът е уточнил, че и двете квитанции са подписани от него на мястото на касиер, тъй като такъв няма и той е изписал и ръкописния текст в тях.
От представеното заверено по реда на чл.183 ГПК извлечение – история на сметка №***, в „***” АД за периода 01.08.2017г. до 30.08.2017г. е, че на 21.08.2017г. е било извършено от Р. теглене на сумата от 3000 лева.
От представените във въззивното производство, заверени от „***” АД извлечения от същата сметка за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., 01.01.2017г. до 30.04.2017г. и 01.05.2017г. до 31.12.2017г. е видно, че на 29.06.2017г. е била внесена от Р. сума в размер на 2658.50 лева за захранване на сметка за превод, отразено е плащане на трето лице в размер на сумата от 2658.48 лева, тегленето на сумата от 3000 лева от ищеца на 21.08.2017г., плащане на РЗ на лицето И. Р., постъпления на суми.Липсва отразяване за внасяне на сума от същия с изключение на посочено захранване на сметка на 29.06.2017г.Има отбелязване и за други тегления на суми в размер на 3000 лева.
Свидетелят Н. И. – ***, първи братовчед на сегашния председател заявява, че Р. бил управлявал кооперацията, все е едно е частна негова собственост, бил видял касовата книга на кооперацията след освобождаването му от длъжност, в която нямало отразяване за предоставен от същия заем, в края на м.август 2017г., канцеларията на кооперацията се намира в стопански двор, представлява отделена стая от складово помещение, документацията се съхранявала от Р., като докато той е бил председател свидетелят не е гледал касовата книга,в края на м.август 2017г-. складът бил запечатан от хора от селото и членове на управителния и контролен съвет и документацията останала там.След напускането на Р. бил присъствал на проверка със сегашната счетоводителка, която била счетоводителка и по негово време за известно време, която споделила, че при друга счетоводителка счетоводството не било надлежно.Бил присъствал на събранието на 02.08.2017г., въпросът за заема бил коментиран, като хората били крайно недоволни, на друго събрание било взето решение да не му се изплащат заплати за м.юни – август 2017г., той не бил работил през тези месеци.
Свидетелката Ц. заявява, че на 21.08.2017г. било проведено Общо събрание на кооперацията, на което тя участвала и било взето решение за отстраняването на Р., както и за запечатване склада на кооперацията.Р. бил уведомен за това събрание но не присъствал.На следващо събрание, за което Р. бил уведомен с лична покана но не е присъствал бил избран нов управителен и контролен съвет, а тя била избрана за „домакин – касиер”.От банката и били казали, че Р. бил захранил сметката с 3 000 лева и след това си ги изтеглил, това било станало през лятото на 2017г., както и, че няма доказателства за какво са употребени тези пари.На първото събрание на УСКС било взето решение да не се изплащат заплати на Р. за периода м.юни – август 2017г., в касовата книга било отбелязвано плащане на отпуска, но тя била открадната.След първото запечатване 21.08.2017г. Р. не бил идвал на работа.В касовата книга липсвало отбелязване за теглене на сумата от 3000 лева, и за предоставянето в заем на сума от 3 000 лева.
В заключение с вх.№4913/04.04.2019г. в.л. Ш. заявява, че при проверка във връзка с изготвяне на заключението е установила липса на основни документи, удостоверяващи дейността и финансовите операции на кооперацията.На база представените счетоводни документи, протоколи и извлечения от банката вещото лице заключава, че за м.юни, юли и август 2017г. на ищеца е начислено месечно брутно възнаграждение в размер на 620.00 лева, за м.юни е изплатено с РКО трудово възнаграждение в размер на 620 лева БТВ и 483.35 лева нетно трудово възнаграждение, за м.септември 2017г. не е начислено трудово възнаграждение на ищеца, поради факта, че е освободен от длъжност на 22.08.2017г. и след тази дата той не упражнява тази дейност, БТВ представляващо база за определяне на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ е полученото за м.юни 2017г. на стойност 620 лева., а размерът на обезщетението за 13 дни за 2017г. възлизащо на 366.36 лева или нетна( чиста) сума за получаване 329.73 лева, на 21.08.2017г. от сметката на кооперацията е изтеглена сума в размер на 3000 лева, в счетоводството на кооперацията липсват счетоводни операции за заприходяване в съответните сметки на приходи с източник теглената сума и ползващото я лице, както и счетоводен запис за възстановяване на сумата в касата на кооперацията.Сочи, че за м.юни, юли и август 2017г. на ищеца е начислено в разплащателните ведомости БТВ в размер на 620 лева и нетна сума за получаване 483.35 лева, за м.септември 2017г. не е начислено трудово възнаграждение, размерът на брутното възнаграждение за м.юли 2017 – август 2017г. възлиза на 1240.00 лева, а общата дължима сума включваща БТВ и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 1606.36 лева – нетно 1296.43 лева.В с.з. вещото лице уточнява, че при проверка в счетоводството станало ясно, че всички документи на кооперацията са откраднати, от счетоводителката разбрала, че е пуснат РКО за м.юни, като са начислени работни заплати за м.юни, юли, август на ищеца, но не са му изплатени за м.юли и август по решение на ОС, за м.юни било изплатено възнаграждение.В кооперацията по ведомост са се изплащали заплати на председателя и един тракторист, като на тракториста заплатата е превеждана по банков път, а на председателя изплащана с РКО, като не се е подписвал на ведомост.В счетоводството няма данни за необходимост от заем, за изтеглен заем.РКО липсват за целия период от м.май 2017г. включително и касова книга, няма първична документация, касова книга, ордери.
По делото е представено копие от материалите по преписка №109/2018г. на ДРП съдържащо постановление на прокурор от ДРП – отказ за образуване на досъдебно производство по жалба на Р., във връзка със запечатване на склада.
Представена е и преписка по досъдебно производство 32/2018г. за престъпление по чл.323, ал.1 НК, водено за престъпление по чл.319 НК, за това, че за периода от 03.05.2018г. до 8.00ч. на 04.05.2018г. в с.Н. са скрити неизключително нему принадлежащи документи,: 3 бр. книги за делово разпределение на кооперация „***” – с.Н., граждански договори на работници, касова книга, договори на член кооператори за обработка на земя, удостоеврения за наследници на член кооператори, заявления за изчертани площи, документи за тежкотоварен автомобил марка „Зил”, книга за записани декари на член кооператори и разход за 2016г. – 2бр. папки, всички собственост на ППЗК „***” – с.Н..В тази преписка е приложен протокол от събрание на член кооператорите на ППЗК”*** „ от 16.09.2017г. в който липсва обективирано решение във връзка с изплащане трудови възнаграждения на ищеца.
С оглед на изложените обстоятелства съдът намира подадената жалба за частично основателна.Съображения:
Предявените от ищеца искове намират своето основание в разпоредбите на чл.128 т.2 и чл.224 ,ал.1 КТ.Според първата от тях работодателят е длъжен да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, а според втората при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Уважаването на първия от двата иска предполага доказване наличието на трудово правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на ищеца по същото и размера на дължимото възнаграждение, а на втория прекратяването на трудово правоотношение, размера на неизползвания отпуск.Съгласно правилото на чл.154 ГПК доказателствената тежест за установяването на посочените обстоятелства пада върху ищеца, който дължи пълно и главно доказване.При доказването им в тежест на ответника е да докаже плащането на дължимите суми.Негова е тежестта за установяване и на други правоизключващи и правоунищожаващи възражения.
Районният съд е приел, че по делото е доказано наличието на трудово правоотношение между страните,при непредставен устав и приложение на КТ съгласно пар.2 от ДР на КТ и дължимост на възнаграждение за м.юни, юли и август 2017 и до 05.09.2017г.В жалбата не са изложени доводи и оплаквания в тази връзка, поради което и доколкото на основание чл.269 за преценка по правилността на решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата въззивният съд не изследва тези въпроси.
С оглед доводите в жалбата спорът във въззивното производство се концетрира по въпроса погасени ли са задълженията на кооперацията, за исковите суми, с получаването от ищеца на сумата от 3000 лева на 21.08.2017г. чрез тегленето й от банковата сметка на кооперацията.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира възражението на ответника за погасяване на задължението чрез плащане за доказано за сумата до 341.50 лева, а като резултат предявените искове за основателни до сумата 1181.00 лева за трудово възнаграждение и 292.74 лева обезщетение за неизползван отпуск.
Съгласно чл.270, ал.3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Доколкото между страните няма спор относно получаването на сумата от 3000 лева от ищеца и твърдението на жалбоподателя е, че по този начин са заплатени дължимите трудови възнаграждения, то в тежест на ищеца е доказване наличието на друго основание за получаването й.Такова основание се доказа с оглед на отразеното в представеното във въззивното производство извлечение от сметка на Кооперацията, относно извършено на 29.06.2019г. от Р. захранване на сметката със сумата от 2658.50 лева за сума в посочения размер, осъществено от него в качеството му на лице разполагащо с възможност да внася и тегли суми от сметката на кооперацията и при липса на твърдения и доказателства, че посочената сума са средства на кооперацията.Доколкото същият е и член кооператор, то съгласно чл.31, ал.6 ЗК е могъл да предоставя заем на кооперацията, като не е предвидено изискване за изрично решение на УС.Дали договарянето е валидно с оглед разпоредбата на чл.38 ЗЗД е без значение предвид факта, че негова сума е била предадена на кооперацията и е послужила за плащане на трето лице, предвид отразеното в счетоводната сметка, поради което получаването и обратно от ищеца не е без основание.При нищожен договор за заем сумата би била държана от кооперацията без основание.Договорът за заем е неформален консесуален, реален договор, за валидността на който е необходимо да бъде установено съгласие между страните за предаване респ.получаване в собственост на пари, срещу задължение за връщането им, като е необходимо средствата да са получени от заемателя.С отразеното в извлечението от сметка постъпване на сумата по сметка на кооперацията се установява фактическото предаване на сумата.
Съответно при липса на други доказателства за получаване на разликата до 3000 лева, само посочената сума може да бъде отнесена към съществуващото задължение на Кооперацията за трудови възнаграждения, като по правилото на чл.76 ЗЗД се погаси най- старото от тях – вземането за трудово възнаграждение за м.юни 2017г., което обосновава извод за неоснователност на предявения иск за разликата над 1181.00 лева до 1522.50 лева.Жалбоподателят не твърди плащане на трудово възнаграждение за м.юни, чрез РКО съставител, дата на плащане, а заключението на в.л. за плащане с РКО, основано на сведения от счетоводителя не може да се кредитира.В посочената част сведенията дадени от в.л. представляват по скоро свидетелски показания, което е недопустимо.Посоченото като източник на сведенията лице не е посочено като свидетел за този факт при условията на чл.165, ал.1 ГПК, а предвид обясненията на в.л. РКО липсва.
Поради липса на доводи в жалбата въззивният съд възприема дадените от районния съд разрешения относно размера на трудовото възнаграждение, размера на следващия платен годишен отпуск и дължимото за същото обезщетение при липса и на твърдения, че размерът на следващия се платен годишен отпуск е друг или че същият е ползван.Извод за плащане на обезщетението за неизползвана платен годишен отпуск не може да се направи и от показанията на свид.Ц., сочеща на отбелязване в касовата за плащане, предвид факта, че длъжникът не твърди такова плащане а се позовава само на плащане чрез получаване на сумата от 3000 лева – изтеглена от банковата сметка, липса на конкретика относно размера на получената сума, размер на отпуска за който е платено,дата и начин на плащане, начин на удостоверяване на плащането респ. по установения в чл.270, ал.3 КТ дори и при преценка за допустимост на свидетелските показания при условията на чл.165, ал.1 ГПК предвид данните, че касова книга е сред документите, чието местонахождение към момента за работодателя е неизвестно, за което сочат данните за образувано досъдебно производство за престъпление по чл.319 НК.Едностранното удостоверяване на плащане не е доказателство за такова.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени за сумата над 1181.00 лева, като дължимо трудово възнаграждение за м.юни- до 05.09.2017г., за държавната такса за сумата над 100 лева и за присъдените на Р. разноски за сумата над 317.42 лева.
Ищецът въззиваем не претендира разноски за въззивното производство, не е представил доказателства за такива и затова не му се присъждат. С оглед изхода от спора на въззивника се дължат разноски в размер на 89.72 лева за въззивното производство и още 81.62 лева за първоинстанционното.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №313 от 09.05.2019г. постановено по гр.д.№289/2019г. на Дупнишкия районен съд в частта му в която ППЗК „***”, ЕИК *** на основание чл.128 т.2 КТ е осъдена да заплати на М.В.Р., ЕГН ********** сумата в размер над 1181 лева до 1522.50 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 05.02.2019г. до окончателното изплащане, представляваща дължимо незаплатено възнаграждение за м.юни, юли, август и от 01.09. до 05.09.2017г. трудово възнаграждение, в частност част от дължимото за м.юни 2017г. възнаграждение, в частта за присъдените разноски на Р. за сумата над 317.42 лева и за държавната такса за сумата над 100 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от на М.В.Р., ЕГН ********** *** дол срещу ППЗК „***”, ЕИК*** със седалище и адрес на управление с.Н., общ.*** иск по чл.128 КТ за сумата над 1181 лева до 1522.50 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 05.02.2019г. до окончателното изплащане, представляваща част от дължимото незаплатено възнаграждение за м.юни, юли, август и от 01.09. до 05.09.2017г. трудово възнаграждение, в частност част от дължимото за м.юни 2017г. възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решение №313 от 09.05.2019г. постановено по гр.д.№289/2019г. на Дупнишкия районен съд в частта му в която ППЗК „***”, ЕИК *** на основание чл.128 т.2 КТ е осъдена да заплати на М.В.Р., ЕГН ********** сумата в размер до 1181, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 05.02.2019г. до окончателното изплащане, представляваща дължимо незаплатено възнаграждение за м.юни, юли, август и от 01.09. до 05.09.2017г. трудово възнаграждение, както и в частта в която ППЗК „***”, ЕИК *** на основание чл.224, ал.1 КТ е осъдена да заплати на М.В.Р., ЕГН ********** сумата в размер на 292.74 лева – представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г. – 13 дни, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от завеждане на исковата молба в съда – 05.02.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.В.Р., ЕГН ********** *** дол да заплати на ППЗК „***”, ЕИК*** със седалище и адрес на управление с.Н., общ.*** деловодни разноски в размер на 89.72 лева за въззивното производство и още 81.62 лева за първоинстанционното.
В останалата част, като необжалвано решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: