РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Бургас, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20222000500085 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по въззивната жалба на Г. Я. К. против
решение, постановено от ОС – Ямбол от 04.11.2021г. в частта, с която се
отхвърля претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди за смъртта
на майка му Р. К. в частта над уважения размер от 100 000 лв. до
претендирания от 150 000 лв. и в частта, с която се отхвърля претенцията му
за обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на баща му Я. К. в частта
над уважения размер от 100 000 лв. до претендирания от 200 000 лв.
съответно – и в частта, с които са отхвърлени претенциите за дължимата
върху съответната разлика лихва за забава по чл.86 от ЗЗД. Претендират се и
разноските до техния пълен размер. Според въззивника окръжният съд
неправилно е приложил разпоредбата на 51 ал.2 от ЗЗД като е приел, че в
случая е налице съпричиняване от страна на загиналите наследодатели при
това – в изключително висок процент – равно на 50%, тъй като не са носили
предпазни колани. Въззивникът се позовава на практиката на ВКС – че
противоправното поведение само по себе си не е равносилно на принос.
Съпричиняване би било налице в случай на наличие на пряка връзка – т.е. –
че конкретното действие на пострадалия е сред факторите довели пряко до
настъпване на конкретното увреждане – необходимо е да се установи пряка
причинна връзка. В процесния случай – следва да се установи, че
непоставените предпазни колани са причина за леталния изход – че при
поставянето им този летален изход би бил избегнат. СМЕ по делото не дава
1
категорично заключение, че в случая предпазните колани биха имали 100%
ефективност. От фактическа страна се установява, че загиналите са пътували
в лек автомобил „БМВ“. При навлизане в десен завой водачът изгубва
контрол над управлението, вследствие на което автомобилът се завърта около
вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка като едновременно с
това се насочва косо и надясно с водеща предна лява част. Това води до
изпадане на МПС в аварийно безконтролно движение. В това състояние
автомобилът напуска платното за движение, навлизайки в десния банкет ,
където е „заорал“ – нещо което води до преобръщането му по таван като след
преобръщането автомобилът е продължил движението си през десните
крайпътни площи – в който момент задните врати на МПС-то се отварят и
возещите се отзад пътници изпадат от него като в крайния момент
автомобилът се установява отново върху четирите си гуми. Въпреки, че
автомобилът е оборудван с предпазни колани, които са инерционен тип, то
същите не са задействани, тъй като в процесния случай липсва настъпването
на челен или заден удар. Приетата по делото КСМАТЕ също не дава
категоричен извод – дали поставения предпазен колан ще предотврати
леталния изход за пътуващите на задната седалка – упоменава се от ВЛ, че
телесните наранявания биха се ограничили до по-лека степен. Според
въззивника обаче вещите лица не уточнявали какво означава това – „в по-лека
степен“. Вещите лица единствено са посочили, че по-тежките увреждания на
возещите се отзад пътници са настъпили вследствие на изпадането им от
автомобила, но отново не заключават дали коланите биха задържали телата и
леталния изход би бил предотвратен. По отношение на пострадалия Я. К.
вещите лица са посочили, че предпазният колан не би оказал ефективно
действие - леталния изход при него е обусловен от тежка травма в областта
на главата. Вещото лице – лекар е категоричен, че коланът не би оказал
предпазно действие, травмата би настъпила и при правилно поставен
предпазен колан. Заключава се с оглед на този извод, че липсва причинна
връзка между непоставянето на предпазния колан и настъпването на тежката
черепно-мозъчна травма и поради това поведението на пострадалия не може
да се разглежда като принос. Оспорва се приетия от съда принос 50% като
завишен и равен на приноса на водача. Самият водач с оглед установения
механизъм на ПТП е извършил множество нарушения – движел се е с
превишена скорост – при ограничение 60 км/ч се е движел с 88 км/ч, загубил
е контрола на управление над автомобила – нарушения по чл.20 ал.1 от ЗДвП,
чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.21 ал.1 от ЗДвП. Това са нарушения от лице с призната
правоспособност на „водач на МПС“ , за което е положен курс на обучение и
изпит по ЗДвП – т.е. – изискванията към него са завишени и поведението му е
по-укоримо и не може приноса на загиналите да бъде приравнен с този на
водача – делинквент. В процесния случай приносът на водачът е много по-
голям от този на загиналите и това следва да бъде съобразено при
постановяване на решението, както и обстоятелството, че поставените
колани не биха били 100 % ефективни. Претендира се присъждане на лихва
2
начиная от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя –
29.01.2019г. Претендира се също присъждане на сторените разноски изцяло,
както и отмяна на решението в частта му, с която на другата страна по
делото са присъдени разноски.
Депозиран е отговор на въззивната жалба от страна на Застрахователна
компания „Лев инс“ АД. Моли се въззивната жалба на Г.К. да се остави без
уважение. Същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че изначално
съдът е определил прекомерно завишени обезщетения. Оспорват се като
неоснователни и доводите за съпричиняването на вредоносния резултат от
страна на пострадалите. Според страната ОС правилно е възприел тезата за
съпричиняване на резултата от страна на Я. К. и Р. К.. Според
застрахователят двамата не биха изпаднали от автомобилния салон по време
на преобръщанията и не биха получили тежките увреждания, които са
получени в резултат на изпадането, а за К. – и притискане. Според страната
фаталния летален изход при това положение би бил избегнат. Твърди се , че
травмите довели до смъртта и на двамата са получени вследствие изпадането
от автомобила. Пътуващите на предните седалки с поставени колани макар и
ранени са останали живи, заключението на комплексната експертиза е, че
поставянето на колани от пътуващите на задните седалки не биха позволили
изпадането им от колата. По-тежките увреждания са получени именно
вследствие изпадането от колата. Становището на страната е, че поставените
предпазни колани биха избегнали леталния изход на двамата. Дори според
страната приносът на двамата загинали е занижен от страна на съда –
съпричиняването следва да бъде определено на 75%. Поради това се
претендира въззивната жалба на Г.К. да бъде оставена без уважение. И
обжалваното решение в отхвърлителната му част да бъде потвърдено.
Депозирана е въззивна жалба и от страна на Застрахователна компания
„Л.“ АД – в частта на решението, с което е присъдено обезщетение за сумата
над 25 000 лв. за вреди вследствие смъртта на Р. К. ведно със законната лихва
считано от 30.04.2019г., в частта, с която е присъдено обезщетение за сумата
над 25 000 лв. за смъртта на Я. К. ведно със законната лихва считано от
30.04.2019г. , в частта, с която по сметка на ОС е присъдена сумата от 8712
лв. – държавна такса и разноски. Страната оспорва приложението на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД относно размера на определените обезщетения
за двамата загинали родители на ищеца – по 200 000 лв. Тези размери се
оспорват като завишени с оглед конкретните факти и обстоятелства по
делото. Сочи се, че ищецът не е живял с родителите си, по професия е военен,
живеел е в друг град, бил е на мисии в чужбина, психиката му е стабилна,
отличава се със стресоустойчивост. От катастрофата са изминали три години,
според съдебно – психологическата експертиза е превъзмогнал загубата на
родителите си и се е възстановил. Това не е отчетено от окръжния съд,
аргументи и мотиви в тази насока дори не присъстват в решението.Според
страната не е отчетен действителния интензитет на преживените болки и
страдания, тяхната продължителност в конкретния случай и поради това е
3
присъден завишен размер обезщетения. Тези размери на съответстват на
обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост“,
съобразно указанията на ВКС. Нарушен е принципа на справедливост, по
делото липсват доказателства, обуславящи присъждането на обезщетение в
толкова значителен размер. Съдът без да извърши съвкупна преценка на
доказателствата по делото е приел че за ищеца са настъпили вреди, които не
са установени. Според ППВС №4/1968 справедливостта като критерии за
определяне на размера на обезщетението при деликт не е абстрактно понятие,
а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. В процесния случай първоинстанционния съд според
въззивника – застраховател само е изброил релевантните факти, но не е
мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите и
е направил неправилна оценка вследствие на което е нарушен и критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД. Според страната съдът е приложил неточно
критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на
дължимото справедливо обезщетение. Изложени са подробни съображения на
стр.6, 7 и 8 от жалбата като се заключава, че съдебният акт е немотивиран.
Обезщетението се сочи – не може да бъде определяно от общи аргументи, а
се следва от прекъсването на реално съществуващи отношения към момента
на събитието. Решението е и несправедливо, тъй като не съдържа аргументи –
каква е възприетата от съда степен на засягане на неимуществената сфера от
права на ищеца при обсъждане на обективно установеното по делото,
съотнесено към твърденията относно обема на спорното право. Доводите на
първоинстанционния съд да приеме че нематериалната сфера от права на
ищеца е засегната в степен обуславяща обезщетение от общо 400 000 лв. се
оспорват от въззивника ЗК „Л.“ АД като незаконосъобразни – поради
противоречие с материалния закон, процесуалните норми и с тълкувателната
практика /не се конкретизира точно кои/. Страната излага становището си, че
обезщетенията следва да бъдат редуцирани, но не от неправилно приетите
размери от по 200 000 лв. за смъртта на двамата родители на ищеца, тъй като
същият е прекомерно завишен, а от действително справедливия размер с
оглед съдебната практика и с оглед принципа на справедливост като се излага
становището, че базата, от която следва да бъдат редуцирани обезщетенията
следва да са в размер на по 100 000 лв. – т.е. – от тези суми следва да бъде
приложено правилото на чл.51 ал.2 от ЗЗД. По-нататък страната излага
съображенията си относно спора за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на самите пострадали. Според трите съдебни експертизи седящите
на задните седалки не биха изпаднали от автомобила и не биха получили
тежки и фатални увреждания при правилно оставени обезопасителни колани.
Комплексната експертиза също сочи, че причинените увреждания биха били
предотвратени ако коланите бяха поставени - това би препятствало
изпадането на пътниците от автомобила. Пътуващите на предните седалки,
които са били с поставени колани също са получили увреждания, но са
останали живи. По-големите и по-тежки увреждания на пътуващите на
4
задната седалка са получени в резултат на изпадането от автомобила при
аварийното му движение. В тази насока страната изразява становището си, че
леталния изход за двамата родители на ищеца би бил избегнат ако бяха с
правилно поставени колани. Приетия от съда принос според страната е
занижен – би следвало той да бъда в по-голям размер – 75% - Я. К. и Р. К.а с
поведението си са допринесли за настъпването на вредоносния резултат в по-
голяма степен от приетото от съда. При това положение като се определи
размер на обезщетение за всеки от загиналите родители по 100 000 лв. и при
75% съпричиняване от страна на загиналите, то ищецът следва да получи
обезщетение в размер на по 25 000 лв. за всеки един от тях – или общо 50 000
лв. Исковата претенция следва да бъде оставена в сила и потвърдена само за
тези размери, а в останалата част – обжалваното решение следва да бъде
отменено и претенциите на Г.К. – отхвърлени.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на ищеца Г.К.. На
първо място се оспорват възраженията на ответната страна свързана с
определяне размер на обезщетението по справедливост – като се твърди, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки, че ищецът е
професионален военен и според експертизата бил със стабилна психика, то
според доказателствата по делото смъртта на двамата родители е
предизвикала остра стресова реакция, свързана с промяна на шок, стеснение
на съзнанието, нарушена способност за рационално мислене и поведение.
Установеното от съдебно-психологическата експертиза сочи, че способността
да се контролират емоциите не е равнозначна на отсъствие на такива.
Категорично е заключението, че травмата и последиците от нея няма да бъдат
заличени от психиката на ищеца. Впоследствие се прави анализ на съдебната
практика и се заключава, че през последните години размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди вследствие загубата на близък
родственик вече трайно се е установил над сумата от 150 000 лв. и достига
към 200 000 лв. – и то за случаи, при които увреждането е настъпило далеч
преди 2018г., а непрестанното увеличаване на размерите на обезщетенията е
ноторно известен факт. В случая се акцентира и върху обстоятелството, че
ищецът е загубил внезапно и двамата си родители – т.е. – касае се за един
доста тежък случай, което следва да бъде взето предвид при определяне
размера на обезщетенията. При това положение страната излага становището
си, че определените от съда обезщетения в размер на по 200 000 лв. са
адекватни на конкретната специфика и се явяват справедливи по размер. Що
се отнася до оспорвания процент принос – страната сочи, че този въпрос е
засегнат в собствената въззивна жалба с оглед практиката на ВКС – че
противоправното поведение само по себе си не е равносилно на принос, а
съпричиняване е налице когато между поведението и настъпилия в резултат
на това поведение има наличие на пряка връзка. Страната счита, че в случая
изискуемата причинна връзка не е установена по делото. Позовава се на
изготвените по делото експертизи – първоначалната и комплексната, според
които не се съдържа заключение, че в конкретната ситуация предпазните
5
колани биха имали 100% ефективност. В процесния случай –следва да се
установи, че непоставените предпазни колани са причина за леталния изход –
че при поставянето им този летален изход би бил избегнат. СМЕ по делото
не дава категорично заключение, че в случая предпазните колани биха имали
100% ефективност. От фактическа страна се установява, че загиналите са
пътували в лек автомобил „БМВ“. При навлизане в десен завой водачът
изгубва контрол над управлението, вследствие на което автомобилът се
завърта около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка като
едновременно с това се насочва косо и надясно с водеща предна лява част.
Това води до изпадане на МПС в аварийно безконтролно движение. В това
състояние автомобилът напуска платното за движение, навлизайки в десния
банкет, където е „заорал“ – нещо което води до преобръщането му по таван
като след преобръщането автомобилът е продължил движението си през
десните крайпътни площи – в който момент задните врати на МПС-то се
отварят и возещите се отзад пътници изпадат от него като в крайния момент
автомобилът се установява отново върху четирите си гуми. Въпреки, че
автомобилът е оборудван с предпазни колани, които са инерционен тип, то
същите не са задействани, тъй като в процесния случай липсва настъпването
на челен или заден удар. Приетата по делото КСМАТЕ също не дава
категоричен извод–дали поставения предпазен колан ще предотврати
леталния изход за пътуващите на задната седалка – упоменава се от ВЛ, че
телесните наранявания биха се ограничили до по-лека степен. Според
въззивника обаче вещите лица не уточнявали какво означава това – „в по-лека
степен“. Вещите лица единствено са посочили, че по-тежките увреждания на
возещите се отзад пътници са настъпили вследствие на изпадането им от
автомобила, но отново не заключават дали коланите биха задържали телата и
леталния изход би бил предотвратен. По отношение на пострадалия Я. К.
вещите лица са посочили, че предпазният колан не би оказал ефективно
действие - леталния изход при него е обусловен от тежка травма в областта на
главата. Вещото лице – лекар е категоричен, че коланът не би оказал
предпазно действие, травмата би настъпила и при правилно поставен
предпазен колан. Заключава се с оглед на този извод, че липсва причинна
връзка между непоставянето на предпазния колан и настъпването на тежката
черепно-мозъчна травма и поради това поведението на пострадалия не може
да се разглежда като принос. Оспорва се приетия от съда принос 50% като
завишен и равен на приноса на водача. Самият водач с оглед установения
механизъм на ПТП е извършил множество нарушения – движел се е с
превишена скорост – при ограничение 60 км/ч се е движел с 88 км/ч, загубил
е контрола на управление над автомобила – нарушения по чл.20 ал.1 от ЗДвП,
чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.21 ал.1 от ЗДвП. Това са нарушения от лице с призната
правоспособност на „водач на МПС“ , за което е положен курс на обучение и
изпит по ЗДвП – т.е. – изискванията към него са завишени и поведението му е
по-укоримо и не може приноса на загиналите да бъде приравнен с този на
водача – делинквент. В процесния случай приносът на водачът е много по-
6
голям от този на загиналите и това следва да бъде съобразено при
постановяване на решението, както и обстоятелството, че поставените колани
не биха били 100 % ефективни. Претендира се оставяне без уважение на
въззивната жалба на ЗК „Л.“ АД с последиците по закон.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено
следното:
Производството по т.д.№46 по описа на ОС – Ямбол за 2019г. е
образувано по исковата молба на Г.К., предявена против ЗК „Лев инс“ АД, с
които са предявени искове за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие смъртта на родителите му – Янко К. и
Росица К.а при ПТП със застраховано при ответника МПС.
С постановеното си решение от 04.11.2021г. съдът е уважил частично
предявените искове. Констатирано е, че за причиненото ПТП има влязла в
сила присъда по НОХД №158/2019г. по описа на ЯОС, с което А. К. е признат
за виновен в това че на 29.12.2018г. към 11.30 ч. на път 1-7 между гр.Я. и
гр.Е. след разклона за с.К. при управление на л.автомобил БМВ 325 с рег.
№У3888 АК по посока към гр.Елхово нарушил правилата за движение
визирани в разпоредбите на чл.20 ал.1 и чл.21 ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП и
чл.47 ал.3 от ППЗДвП в резултат на което е предизвикал ПТП и по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – Я. К. от гр.Е. и
Р. К. от гр.Е. поради което и на основание чл.343 ал.3 предл.2 ал.2 б.“б“ пр.1
вр. С ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 вр.чл.58а ал.1 и чл.54 от НК е осъден на три
години лишаване от свобода като на осн. Чл.66 от НК изтърпяването на
наказанието е отложено за срок от четири години. Експертно заключение по
САТЕ установява механизма на произшествието. Автомобилът се е движел
със скорост около 88 км/ч по мокра настилка. При навлизане в десен завой и
ограничение на скоростта 60 км/ч водачът е изгубил контрол над
управлението вследствие на което започнал да се завърта около вертикалната
ос по посока на часовниковата стрелка като едновременно с това се насочил
косо надясно с водеща предна лява част. Това е довело до безконтролно
движение на автомобила, изразяващо се в странично плъзгане косо надясно с
едновременна ротация около вертикалната си ос. При това е напуснал
платното и е навлязъл в страничния банкет. Последвало заораване и
преобръщане през таван и продължаване движението по десните крайпътни
площи. Вследствие деформациите на купето задна лява врата се е отворила и
двамата пътници седящи на задните седалки са изпаднали от автомобила.
Автомобилът преустановил движението си като останал върху четирите си
гуми частично разположен в отводнителния канал и банкета. Вследствие на
това ПТП е причинена смъртта на двамата пътници изпаднали от
автомобила – Я. К. и Р. К.. САТЕ сочи , че причината за ПТП-то е вероятно
рязко завъртане на волана надясно и загуба на напречна устойчивост като при
това положение автомобилът е описал моментна крива с радиус, какъвто не
би могъл да се преодолее безаварийно с налична постъпателна скорост, която
в случая се е оказала надкритична за моментната крива на завиване. Поради и
7
това автомобилът е изпаднал в безконтролно движение на завъртане,
заораване и преобръщане. Не са констатирани при огледа на автомобила
технически неизправности, които да са станали причина за ПТП-то. Водачът е
имал възможност да предотврати произшествието като го контролира
непрекъснато като съобрази скоростта си на движение с пътните условия –
навлизане в завой и мокра настилка – наличието на знак В26 – ограничение на
скоростта до 60 км/ч. При преобръщането на автомобила и изпадането им от
купето двамата пострадали са получили множество травми: Я. К. – тежка
съчетана травма със засягане на главата, гръдния кош, корема и крайниците,
черепно-мозъчна травма изразяваща се в масивни кръвонасядания на меките
черепни обвивки в областта на мозъчния и лицевия череп, масивна разкъсно –
контузна рана в теменната област, оток на мозъка, вклиняване на
малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор, гръдна травма, хемоторакс
/изливане на 1.5 л кръв в гръдната кухина/, коремна травма, разкъсване на
черния дроб, хемоперитонеум – свободна кръв в коремната кухина – 1 л,
контузии на бъбреците, контузии на крайниците и други тежки контузии по
цялото тяло; Р. К.. - тежка съчетана травма със засягане на главата, гръдния
кош, гръбначния стълб, таза и левия крак довела до изявена клинична картина
на тежък травматичен шок, двустранен масивен пневмоторакс. И двамата
пострадали са получили тежки съчетани травми със засягане на множество
анатомични области, кръвоизливи, счупване на кости тези множество
наранявания са довели макар и за различно време и при двамата пострадали
до клинично изявен травматичен, а при пострадалия К. и до хеморагичен шок,
които са били в необратим стадии. Това е довело до настъпването на смъртта
на двамата пострадали, макар и с разлика във времето, обусловена от
тежестта на уврежданията. Между получените от двамата пострадали
увреждания в резултат на процесното ПТП и настъпилата смърт съдът е
установил пряката и непосредствена причинно-следствена връзка.В.л. по
експертизата са констатирали, че автомобилът е бил оборудван с предпазни
колани но коланите на задните седалки са в прибрано положение и
пътниците Я. К. и Р. К. не са ги използвали по предназначение. В резултат на
въртенето е преобръщането на автомобила и телата на пострадалите вътре в
него върху тях са действали различни сили и въздействия на удари в твърди
предмети от салона на автомобила, при което са се получили различни
травми. В конкретния случай съдът е констатирал, че по-голямата част от
уврежданията по телата на двамата пострадали и по-тежките са се получили
в резултат на изпадането им от автомобила по време на преобръщането му.
Заключението по СМЕ сочи, че в случай на поставени предпазни колани
двамата пострадали не биха изпаднали от автомобила и не биха получили
тежките увреждания. В този случай уврежданията биха били с други
характеристики, най- вероятно значително по-леки. По време на
произшествието според КСМАТЕ правилно поставени колани биха намалили
значително риска от причиняването на травми на пътниците, според
експертите - би се предотвратило и изпадането им от автомобила. Телесните
8
увреждания биха били ограничени до по-леки. Коланите намалят до близо 25
пъти отрицателното ускорение на тялото на пътуващите в автомобил при удар
или преобръщане и при задействане на коланите. По отношение на странично
преместване то ефективността не е такава поради специфичната конструкция
на коланите, но все пак телата на пътуващите се задържат максимално
възможно към седалката. Съдът е кредитирал заключението на вещите лица,
че при поставени колани пътниците не биха изпаднали от автомобила и
телата им биха задържани към седалките. По този начин биха били
предотвратени и по-тежките увреждания, получени в резултат на изпадането
на пътниците върху терена – особено за пострадалия К., получил тежки и
фатални увреждания в областта на гръдния кош и корема, които се дължат на
притискане между твърди и тъпи предмети, получени вероятно при
преобръщането на автомобила и притискането на тялото между терена и
автомобила.
Кредитирана е съдебно-психологична експертиза относно
въздействието смъртта на двамата родители върху психиката на ищеца
констатирано е че две години след смъртта на родителите му ищецът
проявява симптоми на умерена депресивна реакция, пряко свързана с
катастрофата и последиците от нея. Налице са и прояви на посттравматична
стресова реакция -повтарящо се епизодично изживяване на травмата.
Вследствие на характеровите му особености, ежедневна активност и заетост,
пространствената и времева отдалеченост от травматичните спомени навлиза
във фазата на преориентация и приемане на травмата. В.л. сочи, че тази
травма няма как да бъде лесно заличена от психиката на ищеца. Кредитирани
са и показания на свидетелите.
При установената фактическа обстановка съдът е приел, че
претенцията за обезщетение на неимуществени вреди вследствие
причинената смърт на двамата родители на ищеца вследствие на ПТП е
доказана по основанието си. От събраните доказателства е прието за
доказано, че ищецът е претърпял и търпи изключително негативни
преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на
родителите си. На осн. чл.52 от ЗЗД е приел, че справедливия размер на
обезщетение по всеки иск следва да бъде в размер на 200 000 лв. Поради
непоставянето на предпазните колани обаче е приел съпричиняване на осн.
чл.51 ал.2 от ЗЗД в размер на 50%, тъй като ако биха били поставени видно
от експертните заключения телата им щяха да останат закрепени за седалките
и тежките травми вследствие на изпадането от автомобила щяха да бъдат
предотвратени. Поради това са определени обезщетения в размер на по 100
000 лв. Извънсъдебната претенция е предявена на 29.01.2019г. – т.е. –
тримесечния срок изтича на 29.04.2019г. и съдът е счел, че лихвата върху
обезщетенията се дължи от 30.04.2019г. Над уважените размери претенциите
са отхвърлени.
Жалбите са допустими – депозирани са от надлежни страни в
производството пред първоинстанционния съд, имащи правен интерес от
9
обжалване на постановения съдебен акт в законоустановените срокове.
По въззивната жалба на ищцовата страна съдът съобрази следното:
При установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел
намаляване на определеното обезщетение като е приел степен на
съпричиняване от страна на пострадалите в размер на 50%. Въззивникът –
ищец изразява несъгласието си с това като сочи, че приноса на пострадалите в
случая – неговите родители, изразяващ се в непоставяне на предпазни
обезопасителни колани не може да бъде определен в такъв висок размер – на
практика – се приравнява на приноса на виновния причинител на
произшествието – а именно водача А К., който е допусна произшествието
нарушавайки правила по ЗДвП в качеството си на квалифициран водач на
МПС, за което е изкарал курс и положил изпит пред съответна оторизирана
комисия, издадено му е свидетелство за правоуправление. В жалбата си обаче
въззивникът – ищец не сочи каква би следвало да бъде степента на
съпричиняване от страна на пострадалите / и като процент/ спрямо водача на
автомобила. Установено е по делото, че вследствие на непоставените
предпазни колани телата на двамата пострадали са изпаднали от купето на
автомобила, в процеса на преобръщането му, при изпадането и
стълкновението с терена същите са получили множество наранявания, някои
от които много тежки, довели до сериозни последици за здравето и живота и
обусловили леталния изход и за двамата пострадали. Действително – спорно е
по делото доколко поставените правилно обезопасителни колани биха
предотвратили леталния изход за двамата родители на ищеца с оглед тяхната
конструкция и възможността на коланите да предпазят телата от изпадане и
от тежки контузии при стълкновението им с твърди предмети в купето,
съответно – да запазят живота им. Възраженията са с оглед това, че коланите
се задействат при челен удар или удар отзад, а в случая има ротационни
движения, преобръщане, при което силите на движение, въздействащи на
телата на пътуващите в автомобила са във всички посоки, постоянно
променящи се от изпускане контрола над автомобила от страна на водача до
окончателното му спиране и спиране движението на изпадналите от
автомобила тела. Настоящият съдебен състав обаче не възприема за правилно
определена съобразно чл.51 ал.2 от ЗЗД и установената съдебна практика
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самите
пострадали – 50%. Според състава този процент е твърде завишен. Доводите,
изложени във въззивната жалба се възприемат като правилни – не може
приноса на пострадалите от 50% да се отъждествява и приравнява на
приноса за ПТП-то и вредоносните резултати от него на самия водач на
МПС , към когото и изискванията на закона са по-високи – най – вече
непрекъснато да осъществява контрол над управляваното от него МПС като
съобразява всички обстоятелства и фактори , влияещи на движението на
МПС-то. Според съдебния състав този принос следва да бъде определен в по-
ниска степен и процента съпричиняване следва да бъде занижен. Приносът на
пострадалите в случая с оглед фактическата обстановка следва да бъде
10
определен на 30% като преимуществения дял за причиняване на вредоносния
резултат следва да остане за водача на автомобила. Настоящият съдебен
състав намира, че този процент съпричиняване – 30% адекватно отговаря на
реалния принос на пострадалите при осъществяване на вредоносния
резултат, изразяващ се в непоставянето на обезопасителните колани като
пътници в автомобила, който е участвал в процесното ПТП. С това жалбата
на въззивника – ищец като основателна съдът уважава.
Що се отнася до въззивната жалба на въззивникът – ответник то съдът
изхожда от обективните данни, обуславящи приетите от първоинстанционния
съд параметри. На първо място - относно степента на съпричиняване с оглед
приетото по-горе жалбата на застрахователя се явява неоснователна.
Настоящият съдебен състав приема, че тази степен следва да бъде определена
на 30% и с оглед на това искането във въззивната жалба на ответникът –
застраховател да бъде определен по-голям процент от приетия от
първоинстанционния съд – а именно – 75% се явява неоснователно. Този
процент е твърде завишен и необосновано прехвърля основния принос за
легалния изход за двамата пострадали върху тях, докато този на водача се
омаловажава изключително много, а фактите по делото в никакъв случай не
кореспондират с възможни подобни изводи в тази насока: - най – вече, че
водачът е навлязъл в пътен участък с ограничение на скоростта на 60 км/ч с
непозволени 88 км/ч и е изпуснал контрола на движение над моторното
превозно средство. В тази част въззивната жалба се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена. Що се отнася до изложеното недоволство,
касаещо размера на определеното от съда обезщетение в размер на 200 000
лв., то съдът намира същата за частично основателна. В случая се касае за
обезщетение за претърпени вреди от ищец, който към момента на
злополуката е бил на възраст 34-35г. Съдът не споделя доводите на
застрахователя – жалбоподател, че с оглед характерните особености на
личността на ищеца, занятието му /военнослужащ/ и установен висок праг на
стресоустойчивост от психологическата експертиза следва да му бъде
определен по-нисък размер обезщетение. Независимо от занятието и
характерните особености на индивида, то се касае за загуба на двама най-
близки родственици, а именно – родители. Независимо, че ищецът не е живял
с родителите си в едно домакинство, че е отсъствал от страната на мисии и
т.н. то той е загубил родителите си във въпросното ПТП и видно от
психологическата експертиза като всеки човек той е понесъл тежко смъртта
на родителите си. Събитието е неочаквано, внезапно, той е бил пряк свидетел
на злополуката с всичките и аспекти, също и потърпевш, многократно е
преживявал отново и отново кошмара на катастрофата и смъртта на
родителите си. Адекватно според настоящия съдебен състав на основание
чл.52 от ЗЗД първоинстанционния съд е определил обезщетение в такъв висок
размер.Размерът, който се претендира от застрахователя – 100 000 лв. е
занижен, несъобразен със съдебната практика и специфичните особености на
процесния случай, който е изключително тежък с оглед на конкретните
11
факти. До този размер въззивната жалба се явява неоснователна, а също така
и несъобразена със съдебната практика. Съдът намира за адекватен съобразно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика в аналогични случаи
размера от 180 000 лв. Следва да се изходи от обстоятелството, че
правоимащия ищец е мъж на 34-35г. към момента на злополуката,
самостоятелно живеещ. Съдът счита, че определения от първонстанционния
съд обезщетение в размер на 200 000 лв. с оглед конкретните обстоятелства и
установената съдебна практика се явява завишен. След като се приема и 30%
съпричиняване то сумата от 180 000 лв. следва да бъде намалена с 30% -
равняваща се на 54 000 лв. – или обезщетението което следва да бъде
изплатено от застрахователя на ищеца за всеки един от родителите му следва
да бъде в размер на по 126 000 лв. / 70% от 180 000 лв./ Въпреки че размера
на обезщетението се намаля от 200 000 на 100 000 лв., то с оглед на промяна
на съпричиняването на резултата – намаляване приноса на пострадалите от
50% на 30% размера на следващата за изплащане сума всъщност нараства от
100 000 лв. / като 50% от 200 000 лв. /на 126 000/ като 70% от 180 000 лв./.
След като с обжалваното решение е постановено изплащане на по 100 000 лв.
и за размера до 200 000 лв. е постановен отхвърлителен диспозитив, то с
настоящия акт отхвърлителната част следва да бъде отменена за размера над
100 000 до 126 000 и ответното застрахователно дружество – бъде осъдено да
заплати на ищеца за всеки от родителите си допълнително обезщетение от по
26 000 лв.
При констатираната неоснователност на жалбите в останалата им част, в
останалатачаст решението следва да бъде потвърдено.
Съобразно уважените части от жалбите на страните следва да бъдат
присъдени и разноски по делото.
Въззиникът – ищец К. е представил документ за платено
възнаграждение на адвокатско дружество в размер на 11 610 лв. /с ДДС/
Ответната страна е направила възражение за прекомерност. Процесуалното
представителство е осъществено по обжалване на отхвърлителна част на
решение за размер от общо 200 000 лв. / два обективно съединени иска по 100
000 лв./ и по защита срещу въззивна жалба с която се иска отмяна на
уважителна част на решение по двата иска с по 75 000 лв. – общо 150 000 лв.
Или за представителството по кумулативно предявените претенции от страна
на въззивника – ищец и по жалбата на въззивника – ответник общо съгласно
Наредба №1/2004г. минималния размер на възнаграждението за адвокат
възлиза общо на 12 620 лв. / 2 х 3530 лв. и 2х 2780 лв./ - т.е. – реално
платеното от 11 610 лв. /всъщност 9 675 лв. без ДДС/ е по-малко от
минималния предвиден размер по Наредба №1/2004г. с оглед материалния
интерес по делото за страната. Ето защо възражението за прекомерност се
явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.Съобразно
уважената част от претенцията по жалбата от така направения разход на
страната следва да бъде присъдена сумата от 3018.60 лв. Пред
първоинстанционния съд разноски на страната не се констатират, не са
12
присъждани, поради което не се налага коригиране размера на същите с оглед
увеличаване размера на присъжданите обезщетения.
Разноски в полза на въззивника – ответник не следва да се присъждат с
оглед констатираната неоснователност на въззивната му жалба.
Въззивникът – застраховател следва да бъде осъден да заплати
допълнителна държавна такса върху общо присъдената сума от инстанцията
в размер на 4% от допълнително присъдената сума от 52 000 лв. – 2080 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260047 от 04.11.2021г., постановено по гр.д.№46
по описа на ЯОС за 2019г. В ЧАСТТА му с която се отхвърля претенцията
на Г. Я. К., ЕГН – ********** от гр.Е. против Застрахователна компания „Л.“
АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр.С. за размера над
уважения с решението от 100 000 лв. до 126 000 лв. – представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца Г.К. неимуществени вреди от смъртта
на майка му Р. К. в резултат на ПТП на 29.12.2018г., причинено от водача на
л.автомобил марка „БМВ“ с рег.№ *, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност при ЗК „Л.“ АД ведно със законната лихва върху съответната
главница от 26 000 лв. от 30.04.2019г. до окончателното изплащане на
задължението като вместо отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.“ АД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление – гр.С. да заплати на Г. Я. К., ЕГН – ********** от гр.Е.
сумата в размер на 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева / над присъдения с
обжалваното решение от 100 000 лв. до общо 126 000 лв./ - представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца Г.К. неимуществени вреди от смъртта
на майка му Р. К. в резултат на ПТП на 29.12.2018г., причинено от водача на
л.автомобил марка „БМВ“ с рег.№ *, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност при ЗК „Л.“ АД ведно със законната лихва върху съответната
главница от 26 000 лв. от 30.04.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТМЕНЯ Решение №260047 от 04.11.2021г., постановено по гр.д.№46
по описа на ЯОС за 2019г. В ЧАСТТА му, с която се отхвърля претенцията
на Г. Я. К., ЕГН – ********** от гр.Е. против Застрахователна компания „Л.“
АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр.С. за размера над
уважения с решението от 100 000 лв. до 126 000 лв. – представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца Г.К. неимуществени вреди от смъртта
на баща му Я. К. в резултат на ПТП на 29.12.2018г., причинено от водача на
л.автомобил марка „БМВ“ с рег.№*, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност при ЗК „Л.“ АД ведно със законната лихва върху съответната
главница от 26 000 лв. от 30.04.2019г. до окончателното изплащане на
задължението като вместо отменената част ПОСТАНОВЯВА:
13
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л. АД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление – гр.С. да заплати на Г. Я. К., ЕГН – ********** от гр.Е.
сумата в размер на 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева над присъдения с
обжалваното решение от 100 000 лв. до общо 126 000 лв. - представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца Г.К. неимуществени вреди от смъртта
на баща му Я. К. в резултат на ПТП на 29.12.2018г., причинено от водача на
л.автомобил марка „БМВ“ с рег.№ * застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност при ЗК „Л.“ АД ведно със законната лихва върху съответната
главница от 26 000 лв. от 30.04.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260047 от 04.11.2021г., постановено по
гр.д.№46 по описа на ЯОС за 2019г. в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗК „Л.“ АД, ЕИК * да заплати на Г. Я. К. сумата в размер на
3018.60 /три хиляди и осемнадесет лева и 60 ст./ лева - направени по делото
разноски пред инстанцията съобразно уважената част от претенцията по
въззивната жалба.
ОСЪЖДА ЗК „Л.“ АД, ЕИК * да заплати ПО СМЕТКА на Апелативен
съд – Бургас ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 2080 /две хиляди и осемдесет/
лева за допълнително присъдената сума в размер на общо 52 000 лв. главница
– обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищеца Г.К..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14