№ 42636
гр. София, 21.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110117432 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на С. Н. П. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
При извършване съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК отново на проверка за редовност на
исковата молба и допустимост на предявените искове съдът констатира, че е налице
неяснота относно правния интерес на ищцата от предявяването на отрицателния
установителен иск за недължимост на задължения по договора за кредит като частичен, при
положение че в обстоятелствената част на исковата молба тя оспорва изцяло /а не частично/
като недължими всички задължения по договора с изключение на главницата. Това налага на
ищцата да бъдат дадени указания по отношение на частичния иск.
Независимо от горното с цел процесуална икономия делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Искането на ищцата с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК е неоснователно.
Договорът за кредит вече е представен от нея с исковата молба, а погасителният план, СЕФ и
платежните нареждания би следвало да се намират в нейно държане, поради което и
доколкото не се излагат твърдения в обратен смисъл, липсва основание за задължаване на
ответника да ги представи. Що се отнася до исканата извадка от счетоводни книги, съдът
намира, че с оглед характера на предявените искове същата не е необходима за изясняване на
делото от фактическа страна.
Искането на ищцата за снабдяване със съдебно удостоверение подлежи на
отхвърляне, защото цели събирането на неотносими писмени доказателства.
Ищцовото искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е неоснователно,
защото по първата и четвъртата задачи експертиза не е необходима, а отговорите на втората
и третата задача са неотносими към предмета на делото по начина, по който той е очертан в
исковата молба.
1
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в 1-седмичен срок от връчване на препис от настоящото
разпореждане с писмена молба с 1 бр. препис за ответника да изложи обстоятелствата, от
които произтича правният й интерес от установяване недължимост само на част /50 лв./ от
оспорените вземания на ответника по договора /в общ размер на **** лв./, при положение че
в обстоятелствената част на исковата молба оспорва дължимостта на всички вземания на
ответника по договора извън главницата, т.е. на всички вземания в общ размер на **** лв.
УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще
бъде върната.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 05.12.2024 г. от 09:45 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – препис и от отговора на исковата молба и неговите приложения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички доказателствени искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от С. Н. П. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД при условията на евентуално
съединяване следните искове: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за
прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № **********/02.11.2018 г.
поради противоречие на закона; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожност на чл. 7 от Договор за потребителски кредит №
**********/02.11.2018 г. поради противоречие на закона, включително поради
неравноправност, както и кумулативно съединен с главния иск частичен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ищцата
не дължи на ответника сумата от 50 лв. – част от претендирани вземания в общ размер на
**** лв. по Договор за потребителски кредит № **********/02.11.2018 г. Претендират се
разноските по делото.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит №
**********/02.11.2018 г., по силата на който й бил предоставен кредит в размер на 7 000 лв.
при уговорени ГЛП в размер на 30.11 % и ГПР в размер на 46.65 %, а тя поела задължението
да върне сума в общ размер на 14 877.68 лв. на 36 равни месечни погасителни вноски, всяка
в размер на 413.27 лв., с краен срок на погасяване 05.11.2021 г. Сочи, че се е присъединила
към предлаганите от банката в качеството й на застрахователен агент застраховки по
застрахователен пакет „Б. К. Ж.“ за сумата от 831.60 лв. и по застрахователен пакет „Б. К.
Б.“ за сумата от 848.23 лв. Излага, че й е начислена и еднократна такса за оценка на риска в
размер на 1 041.58 лв., дължима от деня на подписване на договора, финансирана от
кредитора и платима заедно с месечните вноски. Твърди, че е извършвала частични
плащания по договора. Релевира възражение за нищожност на договора за кредит, поради
което счита, че дължи единствено чистата стойност на кредита. Счита, че договорът е
нищожен поради противоречие на закона, а именно: с чл. 10, ал. 1 ЗПК – противоречие с
2
изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин; с чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗПК,
защото потребителят не е в състояние да възприеме в цялост последиците от множеството
изявления, които е направил в хода на преговорите и които са довели до оскъпяване на
кредита с премията за застрахователната услуга, предлагана от банката в качеството й на
застрахователен агент, която премия е включена като част от главницата по кредита, поради
което подлежи на олихвяване; с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради некоректно посочване на
ГПР в договора, произтичащо от това, че застрахователните премии само формално са
включени в договора като пакет допълнителни услуги, за да се заобиколи изискването на чл.
19, ал. 4 ЗПК, но в действителност представляват общ разход по кредита за потребителя и
подлежат на включване в ГПР, както и поради неяснота дали в ГПР е включена таксата за
оценка на риска. При условията на евентуалност навежда възражение, че клаузата на чл. 7
от договора е нищожна поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото всички вноски по
застрахователната програма и таксата за оценка на риска представляват такси за съществени
услуги по усвояване и управление на кредита, които са забранени. Сочи, че клаузата относно
таксата за оценка на риска е нищожна и поради нейната неравноправност, защото таксата е
финансирана от кредитора и на практика представлява втора заемна сума, която обаче не е
реално изплатена на потребителя, а единствено обезпечава интереса на кредитора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването с ищцата на
договора за кредит, нито извършването от нея на частични плащания по договора. Счита, че
договорът е сключен при спазване на императивните изисквания на ЗПК. Твърди, че
главницата по кредита включва три компонента: 7 000 лв. – финансов заем; 1 679.83 лв. –
цена на допълнителна услуга /застрахователна премия по сключени 2 броя застраховки със
ЗД „Уника“/; 1 041.58 лв. – еднократна такса за оценка на риска. Оспорва твърдението, че
застрахователната премия е подлежала на включване в ГПР, във връзка с което оспорва
застраховката да е била необходимо условие за сключване на договора за кредит, като сочи,
че потребителят е имал право на избор, за което свидетелства и обстоятелството, че той е
имал пълната свобода да прекрати застраховката и да получи възстановяване на платената
застрахователна премия, за което не са предвидени каквито и да било последици в договора
за кредит. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В тежест на ищцата по предявените в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожност на договора за кредит, евентуално – на чл. 7 от него, е да докаже
следните обстоятелства: сключването между страните по делото на Договор за
потребителски кредит № **********/02.11.2018 г. и неговото съдържание; твърдяното
противоречие на договора за кредит /евентуално – на чл. 7 от него/ със закона.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че клаузата на чл. 7 от
договора е индивидуално уговорена, за което не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищцата по предявения отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи правния си интерес от търсеното
съдебно установяване, а в тежест на ответника е да докаже валидното възникване на
3
процесните вземания в негова полза.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване сключването между страните
на Договор за потребителски кредит № **********/02.11.2018 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е
указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението в частта не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4