№ 8283
гр. С., 18.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110137651 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Т. Ш., гражданин на Словашката република, с ЛНЧ
**********, чрез пълномощника адв. Е. М., срещу Н. С. С., ЕГН **********.
Ответникът – Н. С. С., е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, чрез пълномощника адв. П. Г..
В законоустановения срок са предявени насрещни искове от Н. С. С. срещу Т.
Ш..
В срока за отговор е постъпил такъв от Т. Ш. с релевирано възражение за
прихващане.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
На страните следва да бъдат дадени указания да уточнят изявленията си.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба, отговора на исковата молба и насрещния иск и
отговора на насрещния иск писмени доказателства са допустими и относими към
предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Следва да бъде уважено искането, направено от Н. С., за допускане събирането
на гласни доказателства на страната на Н. С. чрез разпит на един свидетел при режим
на довеждане за установяване на твърдението за недопускане до работа на
23.01.2023 г.
Следва да бъде уважено искането, направено в отговора на исковата молба по
насрещния иск за задължаване по реда на чл. 176 ГПК на Н. С. да отговори на
формулиран въпрос.
Следва да бъде уважено искането по реда на чл. 186 ГПК за задължаване на
Регистър Булстат към Агенция по вписванията дали Н. С. С., ЕГН ********** е/е била
регистрирана като самоосигуряващо се лице и коя е датата на започване на дейността
1
като такова, както и да бъде издадено съдебно удостоверение на ищеца, въз основа на
което да се снабди с исканата информация.
Следва да бъде отложено произнасянето по искането на Т. Ш., направено в
отговора на исковата молба по насрещния иск, за допускане на съдебно-оценителна
експертиза във връзка с релевираното в отговора на насрещния иск възражение за
прихващане, след представяне на становището на Н. С. относно предоставяне на
съгласие за прихващане на основание чл. 105 ЗЗД.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по
делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на Т. Ш. в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото
определение да уточни дали релевира възражение за прихващане на стойност от
930,66 лева, като парична равностойност на подлежащи на връщане вещи, или за
сумата от 903,66 лв., предвид констатираното противоречие между обстоятелствена
част и посочен размер.
При неизпълнение в срок, възражението за прихващане няма да бъде прието за
съвместно разглеждане в процеса.
УКАЗВА на Т. Ш. в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото
определение да заяви дали поддържа релевираното възражение за прихващане, като
има предвид, че на основание чл. 105 ЗЗД при липса на съгласие на насрещната страна
за извършване на прихващане, възражението не се разглежда до размерите по чл. 446
ГПК, както и че за определяне на секвестируемата част съдът намира за необходимо
служебно да допусне изготвяне на заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
депозитът за която очевидно надхвърля сумата, до която евентуално би могло да се
допусне прихващане.
Във връзка с възражението за прихващане и на основание чл. 105 ЗЗД, УКАЗВА
на Н. С. в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение в
писмена молба с препис за ответната страна да заяви дали е съгласна да бъде
извършено прихващане срещу претендираните от нея възнаграждения за труд със
сумата, представлящата стойност на предаденото оборудване.
УКАЗВА на Н. С. в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото
определение, във връзка с насрещния иск по чл. 220, ал. 1 КТ, да уточни на коя дата
твърди да е прекратено правоотношението с Т. Ш. и с какъв акт.
УКАЗВА на Н. С. в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото
определение, във връзка с насрещния иск по чл. 213, ал. 2 КТ, да уточни период, за
който твърди да не е била допусната до работа, в рамките на периода на съществуване
на трудовото правоотношение.
При неизпълнение в срок, исковата молба по тази претенция ще бъде върната, а
производството по делото прекратено в съответната част.
2
По доказателствата:
ПРИЕМА представените към исковата молба, отговора на исковата молба,
насрещния иск и отговора на насрещния иск писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 28395/2023 г. по описа на СРС, 56
състав.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на страната на Н. С. чрез
разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на твърдението
за недопускане до работа на 23.01.2023 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 176, ал. 1 ГПК Н. С. да се яви в открито
съдебно заседание, на което да отговори на въпроса: „Изпращала ли е съобщение на
20.01.2023 г. чрез електронен канал за комуникация WhatsApp, представено като
писмено доказателство по делото с исковата молба на Т. Ш.?“.
УКАЗВА на Н. С., че съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за
изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без
основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.
ИЗИСКВА на основание чл. 186 ГПК от Регистър Булстат към Агенция по
вписванията информация, която да бъде предоставена в двуседмичен срок от
уведомяването, дали Н. С. С., ЕГН ********** е /е била регистрирана като
самоосигуряващо се лице и на коя дата е започнала дейността като такова.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Т. Ш., представляван от адв. Е. М. от Адвокатска
колегия – Пазарджик, съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди от
Регистър Булстат към Агенция по вписванията с информация дали Н. С. С., ЕГН
********** е /е била регистрирана като самоосигуряващо се лице и на коя дата е
започнала дейността като такова.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно счетоводна експертиза по следните
въпроси:
1/ Какъв е размерът на дължимите осигурителни вноски при уговорено брутно
трудово възнаграждение в размер на 1254,37 лева, като се има предвид, че следва да
се посочи не само частта дължима от работника, която се удържа от тази сума, но
и частта, която работодателят заплаща отделно?
2/ Какъв би бил нетният размер на трудово възнаграждение за месец при
уговорено брутно месечно възнаграждение в размер на 1254,37 лева, при условие, че
от сумата от 1254,37 лева се извадят удръжките за данък общ доход, дължимите
от работника осигурителни вноски и дължимите от работодателя осигурителни
вноски, определени върху тази сума?
3/ Какъв би бил размерът на несеквестируемия доход, определен на месечна
база, при така получения размер на възнаграждение, като се съобразят правилата
на чл. 446, ал. 1 и ал. 2 ГПК?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице С. В..
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв., платим от ищеца Т. Ш. в
едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца, че в случай на оттегляне на възражението за прихващане,
3
направено в изрична молба в този смисъл в едноседмичен срок от връчване на
настоящото определение, не е необходимо да внася депозит, като определението за
допускане на ССчЕ ще бъде отменено.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанието за внасяне на депозит в
посочения срок, без да оттегли възражението за прихващане, същото няма да бъде
прието за съвместно разглеждане.
ОТЛАГА произнасянето по искането на Т. Ш. за допускане на съдебно-
оценителна експертиза след депозиране на становището на Н. С. за предоставяне на
съгласие за извършване на прихващане.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Производството е образувано по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Т.
Ш., гражданин на Словашката република, с ЛНЧ **********, чрез пълномощника адв.
Е. М., срещу Н. С. С., ЕГН ********** установителен иск с правно основание чл. 262,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, за сумата от 2 508,74 лв.,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по Договор от 18.05.2022 г.,
ведно със законната лихва от 26.05.2023 г. до окончателното изплащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21.09.2023 г.,
издадена по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28395/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ищецът твърди, че между него, в качеството на възложител, и ответницата, в
качеството на изпълнител, бил сключен Договор от 18.05.2022 г., по силата на който
ответницата се е задължила срещу възнаграждение да извършва правни и фактически
действия по оказване на съдействие на ищеца при изпълнение на служебните му
задължения. По силата на Анекс № 2/01.12.2023 г. последното уговорено месечно
възнаграждение било в размер на 641,35 евро или 1254,37 лева. Твърди, че по силата
на т. 18.2 от Договора била уговорена възможността за едностранно прекратяване на
договора от изпълнителя с двумесечно писмено предизвестие. Твърди, че на 20.01.2023
г. ответницата прекратила едностранно договора чрез уведомление, изпратено чрез
WhatsApp, с което уведомила ищеца, че прекратява незабавно изпълнението на своите
задължения по договора и няма повече да се явява. Въз основа на изложеното ищецът
поддържа, че в негова ползва е възникнало правото да получи обезщетение за
неспазен срок на предизвестие за два месеца в размер от 2508,74 лева.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответницата, в който
претенцията се оспорва като неоснователна. Оспорва да е прекратила едностранно
договора на 20.01.2023 г., включително да е обективирала изявление за това. Вместо
това сочи, че на следващия работен ден – 23.01.2023 г., се е явила на работното си
място в 8,00 ч., но не е била допусната по разпореждане на Т. Ш.. Твъврди още, че в
срока от 01.01.2023 г. до 23.01.2023 г. не било заплатено дължимото възнаграждение
в размер на 930,66 лева. Поддържа, че договорът е прикривал трудово
правоотношение. Поддържа, че искът следва да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 211 ГПК ответницата Н. С. предявява срещу ищеца Т. Ш.
насрещен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 357 КТ, вр.
чл. 61, ал. 1 КТ и 62, ал. 1 КТ, и осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2
КТ, чл. 213, ал. 2 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ. Иска да бъде установено, че между страните по
силата на Договор от 18.05.2022 г. е възникнало трудово правоотношение. Сочи, че с
процесния договор ответникът по насрещните искове прикривал трудово
4
правоотношение с цел да избегне задълженията на работодателя по КТ. Обосновава
твърдението си за характера на сключения договор като трудов такъв с наличието на
установено работно време и място, че бил сключен не за определен резултат, а имал за
предмет предоставяне на работна сила, средствата за изпълнение били предоставени
от възложителя /работодател/, ежемесечно се дължало изплащане на възнаграждение,
което не е обвързано от постигнат резултат, както и йерархическа подчиненост на
възложителя. Въз основа на твърдението си, че съществувалото между страните по
делото правоотношение било трудово, претендира на основание чл. 128, т. 2 КТ
заплащане на трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 23.01.2023 г. в
размер на 930,66 лева. Въз основа на твърдението си, че не е прекратила едностранно
правоотношението въз основа на писмено изявление от 20.01.2023 г., а че на
следващия работен ден – 23.01.2023 г., се е явила на работното си място, но не е била
допусната, предявява иск по чл. 213, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение за
недопускане до работа в размер на брутното си трудово възнаграждение от 1254,37
лв., както и обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя без предизвестие също в размер на 1254,37 лева.
В срока за отговор на исковата молба по насрещния иск е постъпил такъв от Т.
Ш., в който насрещните искове се оспорват като неоснователни. Навежда твърдение,
че Н. С. сама е декларирала да е самоосигуряващо се лице, поради което
правоотношението между тях било такова по граждански договор, а не трудово.
Поддържа неоснователност на претенцията за недопускане до работа и поради
съображението, че със съобщението от 20.01.2023 г., изпратено по WhatsApp, Н. С. е
обективирала по същество уведомление в писмена форма за прекратяване на договора.
Оспорва като неверни твърденията, че на 23.01.2023 г. се е явила в офиса да изпълнява
възложените задължения, при което не е била допусната до работа. Въз основа на
твърдението си, че Н. С. е прекратила правоотношението навежда довод за
неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетение за прекратяване на
договора от работодателя без предизвестие. Не оспорва, че за периода от 01.01.2023 г.
до 23.01.2023 г. Н. С. не е получила възнаграждение, но оспорва основателността с
наведено възражение за прихващане със сумата от 930,66 лв., която сума претендира
като парична равностойност на подлежащи на връщане вещи – мобилен телефон марка
Apple, модел Iphone 7, сериен номер F18STPGYHG7K, преносим компютър /лаптоп/,
марка Dell, сериен номер IMEI& 353991070977650, ST: B77P3G2 и един чифт ключове
от офиса на адрес гр. С., ул. „Т.“ № ***, ***, ****.
По иска с правно основание чл. 262, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79,
ал.1, предл. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение
между страните въз основа на посочения граждански договор, с елементи на договор
за услуга /изработка/ и договор за поръчка, неизпълнение на задълженията на
ответницата и настъпили вреди от това, както и техният размер, за което не сочи
доказателства.
По насрещния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 357, ал. 1
КТ, вр. чл. 61, ал. 1 КТ и чл. 62, ал. 1 КТ, в тежест на ищцата Н. С. е да установи
твърдението си, че процесният договор прикрива трудово правоотношение.
По иска с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже
незаконно недопускане до работа за релевирания период.
По иска с правно основание чл. 220, ал.1 КТ в тежест на ищцата е да
установи сключването на трудов договор с ответника, прекратяването му от ответника
без отправяне на предизвестие за това, за което не сочи доказателства, размера на
5
уговореното трудово възнаграждение, както и уговорения срок за предизвестието.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2
ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД в тежест на Т. Ш. е да докаже, че въз основа на сключения между
тях договор е предал на Н. С. процесните вещи, заплащането на чиято равностойност
претендира, че по силата на уговореното в договора след прекратяването му Н. С. е
следвало да ги върне, както и тяхната стойност, а в тежест на Н. С. е да докаже
връщане на същите или заплащане на тяхната равностойност, респективно Т. Ш. да я е
възпрепятствал да върне същите.
На основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване отделя обстоятелствата, че между страните е бил сключен
Договор от 18.05.2022 г., по силата на който ответницата се е задължила срещу
възнаграждение да извършва правни и фактически действия по оказване на съдействие
на ищеца при изпълнение на служебните му задължения; че по силата на Анекс №
2/01.12.2023 г. последното уговорено месечно възнаграждение било в размер на 641,35
евро или 1254,37 лева; че не е заплатено възнаграждение за месец януари 2023 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.04.2025
г. от 15.30 ч., за когато се призовават страните – с препис от определението, като на
ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
6
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца
- и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по
доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва в закрито съдебно заседание за произнасяне по
искането за допускане на съдебно-оценителна експертиза след постъпване на
становище на ищеца и на ответника, което следва да се депозира в едноседмичен
срок от връчване на препис от настоящото определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7