Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.
София, 22.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на втори декември през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 8584 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.432 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени вреди /имуществени и неимуществени такива/ от ПТП,
настъпило на 06.08.2017г. в гр.Враца, причинено виновно от водач на
застраховано при ответника МПС.
Ищецът В.Т.И. твърди, че на 06.08.2017 г., в гр. Враца К.И.Г.при
управление на автобус „Волво Б12“ с рег. № *******загубил управление над
превозното средство и реализирал ПТП като ударил паркирания лек автомобил Форд
Транзит с рег. № *******, който в резултат на удара се блъснал в паркирания
пред него товарен автомобил *******. При възникналия инцидент пострадала В.И.,
която била екскурзовод . Твърди, че получила травматично увреждане –
черепномозъчна травма – нарушение на вестибуларната функция, церебрастен
синдром, дискова протрузия на ниво С-5-С-6. Проведено било болнично лечение. С
оглед продължаващи оплаквания многократно били извършвани изследвания и
провеждано лечение. Определена й била трайно намалена работоспособност от 30 %
с решение на ТЕЛК. Влошило се емоционалното й състояние.Поддържа, че
отговорността на виновния водач е била предмет на застраховка Гражданска
отговорност, поради което е предявила извънсъдебна претенция. Определя, че
размерът на неимуществените й вреди е 300 000 лева, от които претендира 150 000
лева /след допуснато увеличение в с.з./, както и 1550,28 лева – имуществени
вреди – разходи за лечение.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва иска.Заявява, че не оспорва иска до
размер от 6000 лева – неимуществени вреди и 1265,60 лева – имуществени вреди.
Поддържа, че водачът на автобуса няма изключителна вина за настъпване на
вредоносния резултат. Поддържа, че налице съпричиняване от пострадалата, тъй
като не е ползвала предпазен колан.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
На
06.08.2017г. в гр.Враца, на бул.2-ри юни, при управление на автобус,
водачът му – св.К.Г., загубил контрол над превозното средство и реализирал ПТП,
удряйки паркиран лек автомобил, който от своя страна от удара се блъснал в
паркиран пред него товарен автомобил. Екскурзоводът в автобуса – ищцата В.Т.,
стояща на предна дясна седалка, ударила главата си в предното стъкло на
автобуса, което се счупила.
За настъпилото ПТП са съставени протоколи, а на водача на автобуса е
съставен АУАН и е издадено НП за извършено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП –
движение с несъобразена скорост с релефа на пътя и интензивността на движение.
Установено е по делото и не се
спори между страните, че ответното
дружество е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно участвалото в процесното
ПТП МПС - автобус,
валидна към датата на настъпване на ПТП
От заключението на вещото лице по приетата САТЕ се установява механизма на
настъпване на ПТП, съответстващ на описания в съставените протоколи. Вещото лице сочи, че причина за настъпване на процесното
ПТП са субективните действия на водача на автобуса, който при управлението му
не се е съобразил с местоположението на паркираните пред него автомобили.
ПТП-то е било предотвратимо, ако водачът е упражнявал непрекъснат контрол над
автомобила и е съобразил положението на паркираните пред него автомобили.
След
ПТП-то ищцата била транспортирана в МБАЛ ,,Х.
Ботев“АД, гр.Враца, в безсъзнание.
Поставена била шийна яка поради оплаквания за болки в областта на 1 и 2 шиен
прешлен. По – късно същия ден, спешна помощ на ищцата е оказана и в УМБАЛ
Н.И.Пирогов.
На 10.08.2017г., поради настъпили оплаквания от сънливост, главоболие,
световъртеж, замайване, нестабилна походка, гадене, болки в шията, преминаващи
към ръцете, е извършен ЯМР, назначено е медикаментозно лечение и продължаване
обездвижването на шията с яка.
На 07.09.2017г. ищцата е приета по спешност в УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ, и
е проведено болнично лечение до 11.09.2017г.
На 21.02.2018г., след припадък, ищцата е прегледана от невролог, а на
22.02.2018г. е проведено отоневрологично изследване.
През м.04.2018г. е проведена консултация с психиатър като е установено
разстройство в адаптацията.
На 18.06.2018г., ищцата е хоспитализирана в МБАЛНП Св.Наум Болничното
лечение е продължило до 23.06.2018г.
На 20.08.2018г. отново е извършен преглед от невролог. Последвало е лечение
във ВМА, както и последвала рехабилитация.
С решение на ТЕЛК от 28.10.2019г. е определена 30 % трайно намалена
работоспособност за срок от три години.
От заключението на приетата по делото повторна комплексна съдебно – медицинска и
съдебно – психиатрична експертизи, което съдът не намира основание да не цени,
се установява, че при процесното ПТП
ищцата В.И. е получила съчетана черепно-мозъчна и шийна гръбначна травма.
Черепно-мозъчната травма, макар и неубедителна, е диагностицирана като мозъчно
сътресение с контузия в челната област на главата. Гръбначната травма е
диагностицирана като контузия и навяхване на врата, което е коректно поведение. Черепно-мозъчната травма протича, обаче, нестандартно.
Изявяват се множество оплаквания, изграждащи диагнозата: Изразен
посттравматичен церебрастенен синдром. Вещите лица сочат, че при ищцата е
проведено многократно амбулаторно и болнично лечение, извършени са всички
необходими лабораторни, образни и електрофизиологични изследвания, периодът на
възстановяване при пострадалата е удължен значително и не може да се приеме, че
към момента е напълно приключил. Сочат освен това, че следствие получените травми и настъпилите усложнения
пострадалата е претърпяла значителни болки и страдания за продължителен период
от време - в рамките поне на 2-3 години. В резултат на получените усложнения в
резултат на претърпените травми, е възможно ищцата да търпи болки и страдания и
за в бъдеще, като категорична прогноза в това отношение не може да се даде.
Вещите лица
установяват, че към момента ищцата се намира в задоволително общо състояние,
ясно съзнание, адекватна, критична, ориентирана. Не се установява отпадна
двигателна симптоматика, пряко свързана с преживяната травма - черепно-мозъчна
и гръбначна. Налице е изразен церебрастенен синдром, централен отоневрологичен
синдром, шиен вертебрален синдром. Установен е неизяснен тежък болестен процес на
дланите и пръстите на двете ръце, който обаче няма травматичен характер и не е
свързан с процесното ПТП, за разлика от останалите травматични увреждания..
Анализът на
споделеното от ищцата В.И. и експертното психиатрично изследване дава основание
да се допусне, че претърпяната от нея психотравма (пътния инцидент на
06.08.2017г.) е довела до невротично-депресивна симптоматика, която е нарушила
обичайното й психично и професионално функциониране. Определят я в параметрите на Протрахирана депресивна реакция в границите на Адаптационно разстройство. Сочат
обаче, че при ищцата невротичната симптоматика е претърпяла обратно развитие.
Налице е компенсирано психично състояние, не се установява клинична патология
по време на изследването. Възстановено е професионалното й функциониране.
Налице са само анамнезни данни за страхово напрежение при управление на лек
автомобил.
От показанията на свидетеля Ц.Б.,
които съдът не намира основание да не цени, се установяват претърпените от пострадалата
негативни емоции, болки и страдания, периода на възстановяване. Свидетелката установява, че и към настоящия
момент, ищцата изпада в депресивни състояния.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при наличието
на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на
непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането
на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя
на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от
правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на
които се поражда претендираното материално право са: 1/. валидно възникнало
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата
на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно
събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно
събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение;
4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и
причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и
причинените вреди.
В
процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по
вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени – причинено от водача на застрахованото МПС –
автобус Волво Б12, рег.№ *******,
в гр.Враца, пътно-транспортно
произшествие, който нарушавайки
правилата за движение по пътищата като не се е съобразил с конкретните условия, несъобразявайки се с
местоположението на паркираните пред него автомобили, виновно причинил
телесни увреждания на ищцата В.Т.И.,
пътуваща в автобуса.
Безспорно
е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователното дружество ответник и собственикът на автобус Волво Б12, рег.№ *******, с който виновно е реализирано пътно транспортното произшествие.
При
това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните
увреждания и търпените болки и страдания от страна
на пострадалата са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по
основание. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът на
неимуществените вреди следва да се се определи от съда по справедливост,
съгласно чл.52 от ЗЗД.
Досежно
размера на причинените имуществени вреди са представени разходо оправдателни
документи, от които се установява, че разходите, извършени от ищцата във връзка
с процесното ПТП възлизат на 1 550.28 лева, като извършените разходи са за
лечението от травмите, причинени от ПТП-то /така заключението на в.л. по
приетата СМЕ от 24.11.2021г./. Претенцията е основателна в пълния й предявен
размер, в който следва да бъде уважена.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г.,
задължителната практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД,
приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална
на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение
№ 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г.
по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19
г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС.
Според разясненията в посочената практика на ВС и трайната практика на ВКС, на
обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени
вреди", включващи всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време.
Изхождайки
от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите – черепно – мозъчна травма и шийна гръбначна
травма, възрастта на пострадалия към момента на настъпване на увреждането – 36 години,
вида, броя и тежестта на уврежданията – протекла нестандартно черепно – мозъчна
травма, срокът за възстановяване – 2-3 години, претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер, отражението на произшествието
върху психо-емоционалното й състояние – развитие на невротично – депресивна
симптоматика, обществено икономическите условия към 2017г./ МРЗ от 460 лева/ съдът намира, че сумата от 30 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл.
52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните
последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
За да определи този
размер на обезщетението съдът прие за установено /от заключенията на СМЕ и с
кредитираните свидетелски показания/, че пострадалата – ищец, е търпяла
негативни последици от претърпяното ПТП. От една страна, безспорно установено е
по делото , че в резултат от инцидента, ищецът е претърпял психически /депресивна
симптоматика/ и физически увреждания. Установени са травматичните увреждания, а
именно черепно – мозъчна и шийна гръбначна травма, в резултат от които ищцата е
търпяла интензивни болки в период от 2-3 години, като през възстановителния
период ищцата е търпяла физически и битов дискомфорт, свързан с необходимостта
от чужда помощ и подкрепа. Като взе предвид посочените негативни изживявания от
една страна, а от друга – обстоятелството, че към момента ищцата е в
задоволително общо състояние, без отпадна двигателна симптоматика, без трайна
личностова промяна, във възстановено психическо състояние, съдът прие, че увреждането, настъпило към 2017 г. следва да
се обезщети със сумата от 30 000 лева.
Претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателна в този размер, в който следва да
бъде уважена. За разликата до размера от 150 000 /след допуснато
увеличение в с.з./, заявена като част от 300 000 лева, е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
В настоящия случай,
ответникът заявява възражение за съпричиняване с оглед твърдение за
непоставяне на обезопасителен колан от ищцата, което съдът приема за
неоснователно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат, какъвто не бе установен по делото.
От заключението на приетата по делото СТАЕ се установява, че дори и да е поставен
обезопасителен колан, при челен удар, какъвто е настоящия случай, коланът не би
задържал горната част на тялото да полети напред и да достигне до челното
стъкло.
Ответникът
дължи и законната лихва върху сумите от 11.12.2018г. /от изтичане на срока за
произнасяне по претенцията/ до окончателното изплащане на сумата, тъй като съгласно чл. 497 КЗ застрахователят, дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение от
момента на окончателното произнасяне по претенцията, респ. от изтичане на срока
за произнасяне по претенцията, заведена при ответника.
При този изход
на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните имат право на
разноски.
Ответникът е извършил разходи в размер на 850 лева –
заплатени депозити за ВЛ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.25,
ал.2, пр.2 от Наредбата заплащане на правната помощ, от които следва да се
присъдят 671.22 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи сумата от 1 262.01 лева ДТ по делото,
платима по сметката на СГС,съразмерно на уважената част от исковите претенции,
както и 220 лева – изплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата от 953.82 лева – част от адвокатско
възнаграждение от 4530 лева, определено съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената
част от исковете претенции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.Т.И., **********,
от гр.София, ж.к.*******, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата 31 550.28
лева, от които 1 550.28 лева - обезщетение за имуществени, и 30 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания; в резултат на увреди,
получени при ПТП, станало на 06.08.2017 г. в гр. Враца, причинени
виновно от К.И.Г., за управляваното от който МПС е била сключена застраховка
"Гражданска отговорност" с ответното дружество, ведно със законната
лихва от 11.12.2018г. до окончателното плащане като за разликата до размера от 150
000 лева /предявени като частичен иск от 300 000 лева/, ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди като неоснователна.
ОСЪЖДА В.Т.И., **********, от гр.София, ж.к.*******, да заплати на ЗК Л.И. АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление ***, сумата от 671.22 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ЗК Л.И. АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***,
да заплати на адв.Р.М.П. от САК, адрес ***, сумата от 953.82 лева.
ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийския градски
съд, сумата от 1 482.01 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: