РЕШЕНИЕ
№ 18026
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110121040 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени претенции, с правна квалификация
чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД и чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение на
[фирма] спрямо Г. И. Г. за следните суми: 2 871,76 лева - представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот в [адрес] за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 02.12.2022 г. до
изплащане на вземането, 496,50 лева - представляваща мораторна лихва върху вземането за
топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 02.11.2022 г., 37,16 лева - представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 02.12.2022 г. до изплащане на вземането,
8,28 лева - представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за
период от 01.12.2019 г. до 02.11.2022 г.
Ищецът [фирма] твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия. Поддържа,
че съгласно общи условия е доставил за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. на
ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес [адрес] /съгласно
уточнителна молба с вх. № от 17.05.2023 г./, като потребителят /купувач/ не е изпълнил
насрещното си задължение, а именно не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това
срок и като не е изпълнил паричното си задължение ответникът изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претендира и суми за такса дялово
разпределение и обезщетение за забава върху тях. Моли за уважаване на претенциите.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който прави
възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за периода м. 05.2019 г. –
м.10.2019 г. Оспорва да е потребител/клиент на топлинна енергия и собственик на
процесния имот. Оспорва иска за обезщетение за забава, липсвали данни за публикуване на
1
сумите в сайта на дружеството. Намира претенциите за такса дялово разпределение и
обезщетение за забава върху тях за неоснователни. Моли исковете да се отхвърлят.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – [фирма], конституирано по делото с
определение на съда от 12.07.2023 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за
имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 66306/2022 г. на СРС, 88 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката (приложима
редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на
топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена
за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения
с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по
отношение на процесния имот. По делото е представен нотариален акт за собственост на
апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ № 20 от 23.12.1974 г., том XXXIV, дело №
6620/1974 г. на нотариус Петър Петров с район на действие Софийски районен съд, с който
И. Г. Х. е признат за титуляр на правото на собственост по отношение на апартамент № 36,
находящ се в [адрес], при съседи: стълбище, Б. М. и С. Н., [адрес], двор, Д. и Л. Д.. От
приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение с изх. № 68-00-
1110/6/20.09.2012 г., издадено от [фирма] се установява, че стар адрес – б[адрес], бл. 6 и
[адрес] са идентични с настоящ адрес – [адрес], с шест входа и идентификатор *****. Видно
от представеното Удостоверение за наследници с изх. № 2077 от 23.04.2015 г., издадено от
СО-Район „Красна поляна“, И. Г. Х. е починал на 12.02.1996 г. като е оставил за свой
единствен наследник по закон сина си Г. И. Г.. По делото не се оспорва обстоятелството, че
Г. И. Г. да е приел наследството на своя баща, а и подаденият отговор на исковата молба
има характер на конклудентно действие по приемане на наследството. С оглед на
изложеното, а и предвид липсата на наведени от страните твърдения за извършени валидни
действия на разпореждане с имота от наследодателя на ответника преди датата на
настъпване на смъртта му, съдът намира, че ответникът Г. И. Г. е придобил правото на
собственост върху процесното жилище по силата на настъпилото наследствено
правоприемство от своя баща И. Г. Х.. Не се твърди по делото и не се представят
доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния
2
топлоснабден имот преди изтичането на процесния период. Ето защо, при съвкупната
преценка на всички доказателства по делото, за исковия период клиент на топлинна енергия
и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна
енергия е именно ответникът по делото в качеството му на собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца [фирма] и Г.
И. Г., възникнало по силата на индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна
енергия, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са
приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на
клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото
лице – помагач [фирма], в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
С определение от 12.07.2023 г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните обстоятелството, че за процесния имот за процесния период
е потребена топлинна енергия в размерите, посочени в исковата молба. В случая, при
съобразяване на отделеното като безспорно между страните обстоятелство, както и приетите
писмени доказателства, включително и тези от третото лице-помагач, съдът намира, че
3
доставеното до процесния имот количество топлинна енергия за периода възлиза на общо
2871.76 лв., представляваща сбор между начислената сума по фактури и сумата за
доплащане/връщане от/на абоната по изравнителните сметки. Така ищецът е доказал
количеството на доставената топлинна енергия в размер на 2871.76 лв. за периода м.05.2019
г. – м.04.2021 г.
По делото не се твърди и не се установява плащане на претендираните задължения,
извън признатите от ищеца и съобразени при предявяване на иска частични плащания,
отразени в обща фактура от 30.06.2021 г. в размер на 20.44 лв.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 02.12.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
02.12.2019 г., са погасени по давност.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на [фирма] са приети
нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са влезли в
сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да се отчете и, че в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г./. Ето защо, погасени по давност се явяват вземанията за периода от м.05.2019 г.
до м.07.2019 г. вкл., тъй като вземането за м.08.2019 г. е станало изискуемо на 15.10.2019 г.
и при отчитане на периода, по време на който давност не тече, съгласно ЗМДВИП, то
давността за него не е изтекла. Вземането за м.07.2019 г. е станало изискуемо, считано от
15.09.2019 г. При отчитането на спирането на срока по ЗМДВИП, същото е погасено по
давност, тъй като срокът на погасителната давност е изтекъл на 22.11.2022 г.
За да определи размера на дължимата ТЕ за периода м.05.2019 г. – м.07.2019 г. съдът
съобрази обща фактура № ********** от 31.07.2020 г. Съобразно изчислените стойности на
доставената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.07.2019 г. е начислена сума в
размер на 157.27 лв. – формирана от начислените суми по прогнозни стойности и
относимите към периода изравнителни сметки. Ето защо претенцията за топлинна енергия е
4
основателна до размера от 2714.49 лв. /2871.76 лв.-157.27 лв./ и за периода от 01.08.2019 г. –
30.04.2021 г., до който размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен
размер и за периода м.05.2019 г. – м.07.2019 г. – отхвърлен.
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 02.12.2022 г. до окончателното погасяване.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение, поради което възражението в отговора на исковата молба е неснователно.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач. Размерът на
начислената такса дялово разпределение се установява от представените по ищеца
документи, а и същият не е оспорен от ответника с отговора на исковата молба, с който
размерът на начислените суми за главници по делото не е оспорен. За процесния период
от м.10.2019 г. до м.04.2021 г. при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума
в общ размер на 37.16 лв. /виж извлечение от сметки на л. 27, която сума при
съобразяване на естеството на работа, обичайния размер на възнаграждението съдът
приема, че съответства на извършената работа – виж и решение № 3401 от 24.11.2022 г.
по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на СГС/. Давността за тези задължения започва да тече
от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за
м.10.2019 г. е започнала да тече от 01.11.2019 г., но срокът не е изтекъл преди подаването на
исковата молба, доколкото срокът на погасителната давност е бил спрян за периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., съгласно ЗМДВИП. Т. е. срокът на погасителната давност е
спрян за 2 месеца и седем дни, поради което и погасителната давност за м.10.2019 г. изтича
м.01.2023 г., но същата е спряна с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо
претенцията за дялово разпределение срещу ответника е основателна в цялост за сумата от
37.16 лв., представляваща услуга дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021
г.
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 02.12.2022 г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
5
За процесния период – 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., намират приложение Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че [фирма] не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Без значение е
дали фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на задължението е след
изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните разпоредби се налага
изводът, че „Топлофикация София“ начислява обезщетение за забава само за задълженията
по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна
енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет
страницата на ищцовото дружество – решение от 12.12.2022 г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по
описа на СГС, решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, решение
от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, решение от 16.07.2021 г. по в.
гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2020 г. за периода м.05.2019 г. – м. 04.2020
г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница за периода от 15.09.2020 г. до
02.11.2022 г. За вземанията по общата фактура от 30.06.2021 г. за периода м.05.2020 г. – м.
04.2021 г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница за периода от
15.08.2021 г. до 02.11.2022 г.
По обща фактура от 31.07.2020 г. и при съобразяване погасеното по давност вземане е
присъдена сума в размер на 1384.95 лв. По реда на чл. 162 ГПК с използване на електронен
калкулатор съдът определи обезщетението за забава върху сумата от 1384.95 лв. за периода
от 15.09.2020 г. до 02.11.2022 г. в размер на 299.69 лв. По обща фактура от 30.06.2021 г. се
претендира сума в размер на 1329.54 лв. – виж извлечение от сметки л. 27, като за периода
15.08.2021 г. до 02.11.2022 г., дължимото обезщетение за забава върху тази сума определено
по чл. 162 ГПК, е 164.35 лв. Или общо дължимото обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 02.11.2022 г. е 464.04 лв. /299.69+164.35/. До
този размер /464.04 лв./ искът следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер
от 496.50 лв. искът следва да се отхвърли.
Относно цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за плащане
от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява изцяло неоснователна спрямо ответника и ще се отхвърли в
пълния си размер за сумата от 8.28 лева за периода от 01.12.2019 г. до 02.11.2022 г .
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски се следват на двете страни. В съответствие с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Разноски се претендират и доказателства за направата им се ангажират от ищеца и от
ответника, като всяка от страните има право на разноски по съразмерност предвид изхода на
спора.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената
6
част от исковете в размер на 158.52 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение /определено от съда в общ размер на 100 лв./ за исковото производство и в
размер на 111.41 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство.
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА от
процесуалния представител на ответника за осъществено процесуално представителство,
защита и съдействие в рамките на исковото и заповедното производство. Уговарянето на
осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде
установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда /виж определение №515/02.10.2015г. по ч. т. д.
№2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в
договорите за правна защита и съдействие изрично е посочен този текст от закона /л. 19 от ч.
гр. д. № 66306/2022 г. по описа на СРС, 88 състав и л. 40 от исковото производство/. На
затрудненото материално лице е осигурена защита в хода на процеса. На адв. И. А. Н. /проц.
представител на Г. И. Г./ следва да бъде присъдена сумата от 37.20 лв. за исковото
производство и сумата от 27.30 лв. за заповедното производство или общата сума от 64.50
лв., представляваща адвокатско възнаграждение по съразмерност за оказана безплатна
правна помощ по делото, която да се възложи в тежест на ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в [адрес], срещу Г. И. Г., ЕГН ********** и адрес: [населено място],
[адрес], ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД искове, че Г. И. Г. дължи на [фирма] следните суми: сумата 2714.49 лв. –
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.08.2019 г.
– 30.04.2021 г., за имот, находящ се в [населено място], [адрес], ***, с аб. № ***, сумата
37.16 лв. – главница - представляваща стойност на такса за дялово разпределение за периода
01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници за периода от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.12.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 464.04 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлина
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 02.11.2022, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 66306/2022 г. по описа на СРС, 88 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставената топлинна енергия за разликата над
присъдения размер от 2714, 49 лв. до пълния предявен размер от 2871.76 лв. и за периода
м.05.2019 г. – м.07.2019 г. и иска за обезщетение за забава върху вземането за топлинна
енергия за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 496.50 лв., както
и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 8.28 лв. за периода от 01.12.2019 г. –
02.11.2022 г. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН ********** и адрес: [населено място], [адрес], ***, да
заплати на [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в [адрес], на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски за исковото производство в размер на 158.52 лв. по
съразмерност, както и разноски за заповедното производство в размер на 111.41 лв. по
съразмерност.
7
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. И. А. Н. със служебен адрес [адрес], сумата от
37.20 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по съразмерност за оказана безплатна
правна помощ на Г. И. Г. в исковото производство и сумата от 27.30 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по съразмерност за оказана безплатна правна помощ на Г. И. Г.
в заповедното производство по ч. гр. д. № 66306/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
Решението е постановено при участието на [фирма], ЕИК **** със седалище и адрес
на управление [адрес], като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8