№ 254
гр. Перник, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720105936 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Ц. Т. П., с ЕГН: ********** против
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния
й представител – адв. А. Ц., срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 200 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, направени от
ищцата в качеството й на длъжник за правна защита по изпълнително дело №
1996/2021 г. по описа на ЧСИ А.В. с взискател ответното дружество, като
изпълнителното дело е образувано за недължими поради погасяването им по
давност вземания, което обстоятелство е признато за установено с влязло в
сила Решение № 886/06.08.2022 г. по гр.д. № 1594/2022 г. на Пернишкия РС.
Претендират се разноски и за настоящото исково производство.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата потребител на топлинна
енергия бил издаден изпълнителен лист в полза на ответното дружество. Въз
основа на същия дружеството образувало две изпълнителни дела – като
второто изпълнително дело – под № 1996/2021 г. по описа на ЧСИ А.В. обаче
било образувано към момент, в които вземанията по изпълнителния лист били
погасени по давност. Поради това и ищцата предявила иск за признаване за
установено, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност и
дружеството не притежава право на принудително изпълнение спрямо нея. В
тази връзка било образувано гр.д. № 1594/2022 г. на Пернишкия РС – същото
приключило с влязло в сила Решение № 886/06.08.2022 г., с което исковете
били уважени.
На следващо място ищцата твърди, че след узнаване за образуване на
самото изпълнително дело обаче наела адвокат да осигури защитата й по
1
същото. В тази връзка и за защита по изп.д. № 1996/2021 г. по описа на ЧСИ
А.В. ищцата направила разноски за адвокат от 200 лева. Тази сума според
ищцата била вреда за нея и след като принудителното изпълнение било
прието за незаконосъобразно с оглед изтеклата погасителна давност, то
разноските следвало да се понесат от ответника взискател. Уточнява се, че
ищцата не е претендирала сумата от съдебния изпълнител, а последният от
своя страна все още не бил издал постановление за прекратяване на делото,
поради което и ищцата не го е обжалвала досежно искане за разноски. С тези
аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
В хода на производството по делото е приложено изисканото за
послужване гр.д. № 1594/2022 г. на Пернишкия РС, както и копие от изп.д. №
1996/2021 г. по описа на ЧСИ А.В..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание, проведено на 16.02.2023 г., процесуалният
представител на ищеца адв. Ц., не се явява и не изразява допълнително
становище по делото.
Процесуалният представител на ответника иска постановяване на
съдебно решение, съобразно събраните по делото доказателства. Претендира
разноски от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представено по делото за послужване гр.д. № 1594/2022 г. на
Пернишкия РС със страни като ищец Ц. Т. П. /ищец и по настоящото дело/ и
като ответник „Топлофикация Перник” АД /ответник и по настоящото дело/
се установява, че същото е образувано на 29.03.2022 г. и е приключило с
Решение № 886/06.08.2022 г. влязло в сила на 25.08.2022 г. С последното е
признато за установено, че ищецът Ц. Т. П. не дължи на ответника
„Топлофикация Перник” АД сумата от 1306.33 лева – стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, за периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2011 г., за коeто вземанe срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 9411/2012 г. на Пернишкия РС, въз основа на който срещу Ц. Т.
П. били образувани изп.д. № 360/2013 г. по описа на ЧСИ Eлена Добренова –
с последно действие /плащане/ от 19.05.2015 г., а след перемирането му изп.д.
№ 1996/2021 г. по описа на ЧСИ А.В. с взискател ответникът.
От приложеното изп.д. № 1996/2021 г. по описа на ЧСИ А.В. се
установява, че последното е образувано срещу Ц. Т. П. въз основа на молба
на „Топлофикация Перник” АД от 17.08.2021 г. и изпълнителен лист от
17.05.2013 г. по ч.гр.д. № 9411/2012 г. на Пернишкия РС. В посочената молба
е направено искане за налагане на запор на сметки на длъжника. По
приложеното изпълнително дело е извършено проучване на имущественото
състояние на длъжника и е наложен запор на банкови сметки – от 24.09.2021
г. Други действия по изп.д. № 1996/2021 г. не са извършвани.
Видно от копието на изпълнителното дело длъжникът Ц. Т. П. е
2
упълномощила на 28.03.2022 г. процесуален представител – в лицето на
адвокат А. Ц. – за защита правата й при принудителното изпълнение. От
същия е представена пред съдебния изпълнител обезпечителна заповед –
представена на дата 07.04.2022 г., с която се налага мярка „спиране на
изпълнението“ /като обезпечителната заповед е издадена в хода на висящото
гр.д. № 1594/2022 г. на Пернишкия РС. Със същата молба от 07.04.2022 г. е
представен пред съдебния изпълнител и договор за правна защита и
съдействие на ищцата длъжник – сключен с адв. Ц.. Видно от същия ищцата
длъжник е заплатила на адв. Ц. сумата от 200 лева за защита по
изпълнителното дело.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът е с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. с чл. 49 от ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума, представляваща разноски
за адвокат, направени от ищеца като длъжник по образувано срещу него
изпълнително дело от взискателя за погасени по давност вземания, които
разноски представляват за ищеца вреди от принудителното изпълнение.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането
на паричната сума за разноски, представляващо вреда, противоправност на
поведението на служители на ответното дружество и причинна връзка между
противоправното поведение на ответника и вредите. От своя страна
ответникът следва да докаже, че е действал законосъобразно.
Исковата претенция съдът приема за допустима, като съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът поначало може да
обжалва разноските по изпълнението. Според т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. на
ВКС по тълк.д. № 3/2015 г., ОСГТК обаче на обжалване по реда на чл. 435, ал.
2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определя
размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Правилата на чл. чл.79, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК освобождават длъжника от
отговорност за направените от взискателя разноски по изпълнението, в които
хипотези взискателят следва сам да понесе тези разноски. Разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 от ГПК обаче не урежда процесуална възможност в случай на
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 от
ГПК съдебният изпълнител да има правораздавателни функции и да присъжда
в полза на длъжника сторени от него разноски в изпълнителното
производство, като осъжда взискателя да му ги заплати.
От своя страна общото правило на чл. 78, ал. 4 от ГПК предвижда, че
при прекратяване на делото ответникът има право на разноски като тази
разпоредба предвид систематичното си място в ГПК следва да намери
приложение по аналогия и при изпълнителното производство. Съдебният
изпълнител обаче не е правораздавателен орган и негов акт не може да
представлява изпълнително основание /доколкото изпълнителните основания
са изчерпателно изброените в чл. 404 от ГПК/, поради което и същият не
може да присъди разноски и да събере такива от взискателя в изпълнително
3
производство образувано от самия него (взискателя). В тази връзка и без
наличието на изпълнителен титул и при липсата на изрична уредба в
процесуалния закон за взискателя да възстанови направените от длъжника
разноски в прекратеното изпълнително производство съдебният изпълнител
не може да пристъпи към събирането на такива по принудителен ред.
Същевременно по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 79, ал.
1, т. 1 от ГПК съдът счита, че разноските по прекратеното изпълнително
производство не следва да останат за сметка на длъжника – когато
прекратяването на делото се дължи на поведение на взискателя – в случая
образуване на изпълнително дело за погасени по давност вземания. В този
случай в полза на длъжника се поражда облигационно вземане за
възмездяване на направените от него разноски по повод на изпълнителния
процес.
Характерът на отговорността за тези разноски е именно на плоскостта
на деликтната отговорност, тъй като разноските са възникнали по повод
осъществяването на едно процесуално правоотношение, което не съдържа
договорен елемент. Поради това и за длъжника е налице възможността да
установи вземането си по исков ред, поради това че направените от него
разноски имат характер на вреди, претърпени от него и въз основа на
влязлото в сила съдебно решение да се снабди с изпълнителен лист, въз
основа на който да събере по принудителен ред дължимите му се разноски
/така определение от 11.03.2020 г. по в.гр.д. № 76/2020 г. на Окръжен съд
Плевен, определение от 13.03.2019 г. по в.ч.гр.д. № 59/2019 г. на Окръжен съд
Разград и др.; в обратния смисъл определение от 22.05.2013г. по гр.д. №
6270/2013 г. на Окръжен съд Пловдив/.
В настоящия случай исковата претенция се явява основателна. Това е
така, доколкото разноските за адвокат от ищцата са извършени именно по
второто изпълнително дело – изп.д. № 1996/2021 г. на ЧСИ А.В.. Към датата
на образуване на гр.д. № 1594/2022 г. на РС Перник – производството по
отрицателния установителен иск за признаване на сумите по изпълнителния
лист за погасени по давност, това изпълнително дело е било висящо.
Последното е образувано от ответника като взискател повече от пет години
след последното прекъсване на давността относно процесните вземания – в
случая последното плащане по изп.д. № 360/2013 г. на ЧСИ Елена Добренова
е от 19.05.2015 г. В тази връзка и по арг. от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС нова давност за
вземанията е започнала да тече на 26.06.2015 г. От тази дата до образуване
изп.д. № 1996/2021 г. на ЧСИ А.В. – на 17.08.2021 г. са изтекли повече от пет
години. Въпреки това и взискателят чрез свой процесуален представител
/юрисконсулт с юридическо образование/ е предприел действия по
принудително изпълнение на вземанията си – независимо, че е бил наясно, че
сумите вече съществуват в състояние на естествено задължение и могат да
бъдат заплатени само доброволно от длъжника. С тези свои действия
взискателят е станал причина за образуване на гр.д. № 1594/2022 г. на РС
Перник, поради което и действията му не биха могли да се приемат за
добросъвестни. За преценка на тези обстоятелства и предвид висящността на
4
изпълнителното дело длъжникът е ангажирал адвокат в защита на правата си,
който от своя страна е поискал налагане на обезпечителна мярка спиране на
изпълнението по изп.д. № 1996/2021 г. Поради това – доколкото сумата за
адвокат е действително заплатена, а и адвокатът е извършил действия по
изпълнителното дело в защита на длъжника, съдът намира, че посочените
разноски се явяват дължими. Същите в контекста на изложеното по-горе
представляват за длъжника вреди от незаконосъобразното принудително
изпълнение, инициирано от ответника.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни. Предвид изхода на
делото обаче такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски в размер на 50 лева държавна такса, като
НЕ представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Същите са
действително извършени, видно от представен по делото платежен документ
и следва да бъдат заплатени.
Съдът констатира, че ищецът е представил и договор за правна защита и
съдействие за още 200 лева адвокатски хонорар в настоящото производство.
Сумата обаче не се претендира предвид липсата на списък по чл. 80 от ГПК, а
и не следва да бъде присъждана на ищеца, доколкото настоящият спор е такъв
за разноски по изпълнителното дело и е можело да бъде разрешен в
производството по гр.д. № 1594/2022 г. на РС Перник /в което на ищцата вече
са присъдени разноски за адвокат/. Образуването на ново дело с оглед
генериране на допълнителни разноски за адвокат съдът намира за
злоупотреба с процесуални права, което не следва да бъде толерирано.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. Т. П., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. *****, сумата от 200
лева – имуществена вреда, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, направени от ищцата Ц. Т. П. в качеството й на длъжник за
правна защита по изпълнително дело № 1996/2021 г. по описа на ЧСИ А.В. с
взискател ответното дружество „Топлофикация Перник“ АД, като
изпълнителното дело е образувано за недължими поради погасяването им по
давност вземания, което обстоятелство е признато за установено с влязло в
сила Решение № 886/06.08.2022 г. по гр.д. № 1594/2022 г. на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ц. Т. П., с ЕГН: ********** и с
адрес: гр. ***** сумата от общо 50 лева, представляваща разноски за
държавна такса в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Препис от решение да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението изисканото за послужване гр.д. №
1594/2022 г. на Пернишкия РС да се върне на съответния състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6