РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер           1810                  13.05.2019   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Пловдив                                                    I брачен състав

На тринадесети май две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  15806                                                    по описа за   2018 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на М.Н., чрез неговия законен представител Н.К. против А.Н.. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща. Родителите не живеели заедно от *** година. Момчето било ученик в *** клас. С. о. б. а.. И. р. з. л., х., и. а.. Бащата работел, имал възможност, но не заплащал издръжка.  Прави се искане да бъде присъдена издръжка в размер на 250 лв., включително и за едногодишен минал период от време.

В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника. В отговора се твърди, че не са верни фактите в исковата молба относно доходите и дейностите, които ответника упражнява. Бащата работел и получавал 750 лв. Г. с. з. с. с. и д. и. д.. Намира претендираната издръжка за неоснователно висока. Твърди, че детето получавало средства с оглед на з. м. с..

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

От представения по делото препис от Удостоверение за раждане се установява, че М.Н. е син на Н.К. и А.Н..

Не се спори между страните, а и от показанията на с. Б. К., *** н. и., се установява, че детето се отглежда от своята майка. С. още разказва, че от раждането на детето то не живее с баща си, не получава издръжка от ответника. Вече е в *** клас. Посещава училище, з.. И. а.. П. л. в. м.. Бащата р. в „***“, също и като *** в с. с. в.. Имал с. к.. Р. м. и. п.. Ответникът и. п.. К. д. б. п.-м. и. п. з. а., н. в. н. п., т. к. с. и. а., з. к. п. л. н. с. 20 лв. месечно. Майката н. р.. Ответникът не давал средства. Не прекарвал време с детето. Бащата живеел в и. н. р. м..

От показанията на с. С. С. се установява, че о. е ж.. И. д. д.. От много време б. и с. н. с. б. в.. Ответникът и. к..  

Съдът дава вяра на показанията на с. при спазване нормата на чл.172 от ГПК. Разказът е детайлен и убедителен.

Относно доходите на родителите се установи, че майката е б., не р. д.. Бащата получава месечен облагаем доход около 1000лв. Момчето живее с майка си и основно тя посреща потребностите му. Бащата и. к.. Ответникът и. и д. д. д..   

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за Република България.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, в която детето живее съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 350,00 лева, от които минимум 150 лева за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани със з. н. д., посрещане на потребностите. Момчето е ученик. На *** години е. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката. Ответникът е родителят с по-големи доходи, както и не участва в непосредствените  грижи за М.. Затова и следва върху бащата да се възложи по-голям дял от издръжката. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява издръжка в размер на 200лв., а останалите средства следва да се поемат от майката.

Определеният размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът е задължен по закон и като родител да я осигурява. Липсата на достатъчно доходи съгласно ал.2 на чл.143 от СК не изключва дължимостта на издръжката. Като законодателят поставя издръжката на непълнолетното дете с приоритет пред тази на родителя и над задължения с друг характер.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 200 лв. месечно за детето, считано от 04.10.2018г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване като за разликата над 200лв. до пълния претендиран размер от 250 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Относно претендираната издръжка в размер на 250 лв. месечно за минал период от 04.10.2017г. до 04.10.2018г. - завеждане на исковата молба, съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи. Установи се в хода на производството, че родителите са р. о. м. г.. Момчето е живяло с майка си в процесния едногодишен  период. Бащата не е заплащал издръжка. Ето защо издръжка за минал период следва да бъде присъдена в размер от 200 лв. за периода от една година преди подаване на иска. Съдът приема, че детето е имало нужда от издръжка в същия размер и в този период, тъй като не се установи съществена промяна в нуждите и разходите по детето, във възможностите на двамата родители в периода, предхождащ подаване на исковата молба. За разликата над 200лв. до пълния претендиран размер от 250 лв. искът следва да бъде отхвърлен

Ответникът следва да заплати държавна такса с размер определен съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 288 лв., изчислени върху тригодишните платежи, както и държавна такса от 96 лв. за иска за издръжка за минал период от време.

Ищецът претендира присъждане на разноски по делото. С оглед частичното уважаване на иска и следва разноските да бъдат възложени върху ответника съразмерно с уважената част на иска. Размерът на а. в. следва да се определи от съда съгласно правилото на чл.38 от ЗА. Съответно върху ответникът следва да се възложи сумата от 240лв. Ответникът претендира разноски. Съразмерно с отхвърлената част следва да му се присъди сумата от 80лв.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Ето защо и съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА А.М.Н. ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на М.А.Н., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Н.А.К. ЕГН ********** с адрес: *** месечна издръжка в размер на 200 лв. /двеста лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2018г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 200лв. до пълния претендиран размер от 250 лв.

ОСЪЖДА А.М.Н. ЕГН ********** да заплати на М.А.Н., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Н.А.К. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200 лв. /двеста лева/, за минал период от време, считано от 04.10.2017г. до завеждане на исковата молба - 04.10.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска считано от влизане на решението в сила, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 200лв. до пълния претендиран размер от 250 лв.

ОСЪЖДА А.М.Н. ЕГН ********** да заплати на а. Д.Т.Б. *** сумата от 240,00 лева /двеста и четиридесет лева/, представляващи а. в. съразмерно с уважената част на иска по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Н.А.К. ЕГН ********** да заплати на А.М.Н. ЕГН ********** сумата от 80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща направени от ответника разноски в настоящото производство съразмерно с отхвърлената част.

ОСЪЖДА А.М.Н. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 384,00 лева /триста осемдесет и четири лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

               

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.