Определение по дело №1715/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 162 - 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК.

Образувано е по жалба на „Био Аква Ферм“ ЕООД, против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД-349/04.09.2024 г., издаден от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 - 2013 (ОПРСР), изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с който на дружеството е определена за възстановяване безвъзмездна финансова помощ на стойност 125 349,27 лева.

С жалбата е направено искане за спиране изпълнението на оспорения АУПДВ. Посочени са доводи, че сумата по наложената корекция е изключително голяма с оглед възможностите на дружеството и предварителното изпълнение ще доведе до преустановяване на дейността му, което освен това е опасно за отглежданите аквакултури и може да доведе до погиването им.

С разпореждане [номер]/03.10.2024 г. съдът указа на жалбоподателя, че не е обосновал правния си интерес от направеното искане за спиране изпълнението на акта, тъй като съгласно чл. 6, ал. 3 и ал. 5 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), актът се издава по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и се обжалва по реда на АПК - чл. 166, ал. 3 ДОПК, без тази норма да предвижда предварително изпълнение по силата на закона (така както за актове от този тип то е допуснато по силата например на чл. 27, ал. 8 ЗПЗП от Закона за подпомагане на земеделските производители), а такова не е допуснато и от органа.

В изпълнение на дадените указания жалбоподателят с молба от 01.11.2024 г. изложи аргументи, че предварителното изпълнение би довело до значителни и трудно преодолими вреди за дружеството, но не посочи защо счита, че е налице допуснато предварително изпълнение на оспорения АУПДВ.

Съдът намира, че така направеното искане е процесуално недопустимо по следните съображения:

Съгласно чл. 166, ал. 1 АПК, оспорването на индивидуалния административен акт препятства принудителното изпълнение на разпоредените с него права и задължения. Изключение от този принцип може да бъде допуснато само със специален закон, какъвто в случая няма или с разпореждане на административния орган, издал акта, каквото също не е налице. В диспозитива на атакувания АУПДВ е посочено, че определената сума подлежи на доброволно плащане в 14 - дневен срок от връчването на акта, но това не означава, че тя може да бъде събирана принудително преди акта да е влязъл в сила.

Ето защо процесното искане за спиране на изпълнението е лишено от предмет, тъй като подадената жалба попада в уредбата на чл. 166, ал. 1 АПК, който е придал суспензивен ефект и жалбата срещу АУПДВ спира изпълнението му, като по този начин законодателят в максимална степен е обезпечил защита на интересите на оспорващата страна.

Водим от горното, Административен съд Бургас, в настоящия си състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без разглеждане искането на „Био Аква Ферм“ ЕООД за спиране изпълнението на акт за установяване на публично държавно вземане № РД-349/04.09.2024 г., издаден от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 - 2013, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението.