РЕШЕНИЕ
№4030/4.11.2016г.
Гр.Варна,04.11.2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври, през две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Х.Х., като разгледа докладваното от съдията М.Жекова гр.д.№ 8513 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Исковото производството по
делото е образувано по предявен главен брачен иск с правно основание чл. 49,
ал. 3, вр. ал. 1 СК, заявен с исковата молба,
депозирана от ВРС на 21.07.2016 г. от М.В.М., ЕГН
**********, със съдебен адрес ***, чрез адв. З.Х.,
против М.Р.М., ЕГН **********, с адрес ***.
Предявеният от ищцата главен брачен иск е с правно основание чл.
49, ал. 3, вр. ал. 1 СК, като е обективирано искане бракът между страните да бъде
прекратен от съда, с прогласяване, че вина за разстройството на
брака има съпругът.В условията на обективно, кумулативно съединяване
ищцата е предявила наред с главния брачен иск и небрачни искове, а
именно:Предоставяне упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
по отношение на родените по време на брака деца: Р. М.М.,
родена на *** г., ЕГН ********** и В. М.М., роден на ***
г., ЕГН ********** (на майката – с оглед изложеното в исковата молба и при
липса на извършено уточнение в петитума); на осн. чл. 59, ал. 2 СК. Определяне на МЕСТОЖИВЕЕНЕТО
НА РОДЕНИТЕ ОТ БРАКА ДВЕ ДЕЦА на основание чл. 59, ал. 2 СК – въпрос, по
който съдът служебно следва да се произнесе и вероятно поради пропуск на ищцата
невключен в петитума на иска (отново на адреса на
който живее майката).Определяне
на режим на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между родителя, комуто не
е възложено упражняването на родителските права над деца – т.е. ответника и
БАЩА на децата с двете деца на основание чл. 59, ал. 2 СК, както следва: До
навършване на 7 (седем) годишна възраст на всяко от децата: Да ги вижда и
взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 16.00 до 19.00часа,
всяка Коледа на четна година от 09.00 часа до 19.00 часа на 25 декември;
всяка Нова Година на нечетна година от 09.00 часа на 19.00 часа на 01
януари; 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;След
навършване на 7 (седем) годишна възраст: всяка първа и трета събота от
месеца от 10,00 часа до 18.00 часа; 20 дни през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск; през нечетна година-първите два дни от
коледните празници, през четна година —два дни от новогодишните празници,
всяка година 5 дни от пролетната ваканция и последния ден от великденските
празници, на рождения ден на всяко от децата - всяка четна година от
16,30 до 19,30 часа, а на нечетна година на следващия ден след рождения ден на
всяко от децата от 16,30 до 19,30 часа.]Присъждане на ИЗДРЪЖКА,
дължима от ответника в полза на Р. М.М., родена на ***
г., ЕГН ********** и В. М.М., роден на *** г., ЕГН **********.,
чрез майката и законен представител на децата – М.В.М., в размер на 200
(двеста) лева, начиная датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.07.2016 г., до настъпване на законно основание за изменяването или прекратяването й, ведно със законната
лихва при забавеното плащане на издръжката, с падеж до 5-то число на
месеца, за който се дължи, на основание чл. 143 от СК.Относно ползването на
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. *, ищцата е заявила ясно, че семейното
жилище е напуснато от нея, заедно с децата, родени от брака й с ответника и няма
претенции за ползването му. Навела е твърдения, че била осигурила с
подходящи условия за отглеждането на децата в дома на майка й, на адрес: * .Обективирано е и искане с правно основание чл. 53 СК
- след прекратяването на брака с развод, ищцата да носи предбрачното
си фамилно име- В..
Ищцата
основава исковата си молба на следните правно релевантни твърдяни
факти и обстоятелства:Сочи се от М. М., че с ответника М. М.
са съпрузи по силата на граждански брак, сключен в *, на 16.07.2014г. с
акт за граждански брак № *г., съставен от длъжностното лице по гражданското
състояние. Твърди се, че бракът на страните е първи за ищцата и втори за
ответника, както и че по време на брачния съюз страните имат родени две деца: Р.
М.М., родена на *** г., ЕГН ********** и В. М.М., роден на *** г., ЕГН **********. Ищцата е пояснила в
исковата си молба, че с ответника имали дългогодишна връзка, която винаги била
на прилив и на отливи, заради намесата на майката на ответник в отношенията
между М.. В началото на 2014г., твърди ищцата, заминала при ответника в *, за*яла
и през м.май 2014г. заради майката на ответника се върнала в страната ни. През
м. юли ответникът се завърнал в РБ, събрали се с ищцата, сключили брак и
веднага заминали пак за *, като се били установили в град * (близо до *). В
първият месец, след сключването на брака, твърди ищцата, нещата вървели, добре
като заедно с М. живеел и сина на ответника от първия му брак, който също се
казвал В., за който М. твърди, че се била грижила като за свое дете. По
същество в молбата М. изразява виждането си, че между нея и ответника винаги
имало хармония, но проблемите възникнали при намеса на майката на ответника,
която се намесвала често в отношенията им (т.к. живеела с тях), манипулирала
ответника, вкл.и детето на ответника от първия му брак. Поведението на майката
на ответника ескалирало, тогава когато на 4.12.2014 г. купили билет на ищцата,
качили я на автобуса и насила я изпратили за България, без детето Р., без
никакви пари, а само с документите на ищцата. На 7 декември, същата година,
твърди ищцата, тя се върнала в *, защото не можела да допусне детето й да е
само там. Веднага ищцата при завръщането си в * сезирала тамошната служба за закрила на детето,
но зари тях и техните настоявания ищцата отново я прибрали в дома на М., но от
този момент започнал непрекъснат за ищцата тормоз – били затворени с детето Р.
двете в отделна стая. Момичето, според ищцата, се хранело и обличало само с
това, което свекърва й разрешала, а за самата ищца имало само вода и ако
останело нещо от храната на децата. Ищцата нямала пари, а и прибрали и тези
които сестра й й била дала. Ищцата сочи , че службата
за закрила на детето я посещавали редовно, обръщали и внимание и разпоредили на
съпруга й, на майка му (на свекървата на ищцата) последната да се отдели в
отделно жилище, защото службата били наясно, че именно свекървата била в
основата на проблема. М. сочи, че свекърва й се преместила да живее при брата
на ответника и тогава нещата между съпрузите се успокоили, заживели нормално.М.
сочи в сезиращата съда молба, че през март 2015 год.разбрала ,е била *на с
второ й дете, В., което се родило на 14 ноември
От своя
страна ответникът също е съгласен с извода на ищцата, че бракът им следва да се
прекрати, но без произнасяне по въпроса за вината и чрез Споразумение по реда
на чл. 49, ал. 4 СК.
В
проведеното по делото първо открито съдебно заседание .съд е приел и приложил към
материалите по делото представеното от процесуалния представител на ищцовата
страна СПОРАЗУМЕНИЕ между М.В.М. и М.Р.М. с нотариална заверка на
подписите рег. № *
г. на нотариус О. С., нотариус в район РС – Варна, рег. № * на НК, обявявайки на страните, с оглед
волеизявленията им , че производството по
производството по гражданско дело № 8513/2016 г. по описа на Варненски районен
съд, ХLІІ състав, от развод по исков ред ще продължи в развод по реда на чл.
49, ал. 4 от СК.
С доклада на делото , съдът е обявил на страните, че съгласно становището
им, производството по делото продължава по реда на чл. 49, ал. 4 ГПК въз основа на прието по делото Споразумение,
като споразумението съгласно изявленията на страните се
СЧИТА коригирано в ЧАСТИТЕ за РАЗМЕРА на издръжката на всяко едно дете
от по 150 лева, с начален момент на дължимост
– датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва,
дължима върху главния размер на издръжката и за двете деца – дата на подаване
на исковата молба в съда.
Ищцата по делото М.М.,
лично и чрез процесуалният си представител адв. Х. в откритото съдебно заседание на 14.10.2016 г. поддържа
постигнатото Споразумение, като желае съдът да постанови
съдебно Решение, с което да прекрати с развод брака между страните по делото
поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, без да се
произнася по въпроса за вина и да утвърди постигнатото Споразумение,
съобразено с интересите на децата и непротиворечащо на Закона.
Ответникът
по делото М.М., чрез процесуалният си представител адв.Н. желае съдът да постанови Решение, с което да
прекрати брака между страните, като утвърди, на основание чл. 49, ал. 5 от
Семейния кодекс представеното Споразумение по чл. 49, ал. 4 от Семейния кодекс.
Съдът, като взе предвид направените волеизявления
на страните по спора, за постигнато съгласие за развод чрез утвърждаване на
споразумение по реда на чл. 49, ал.4 СК , намира, че са налице визираните в
разпоредбата на закона предпоставки за прекратяване на сключения между тях
граждански брак.
Съгласно
разпоредбата на чл. 49, ал. 4 СК При
всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение
относно всички или някои от последиците на развода а в ал.5 на същата правна
норма е разписано, че съдът утвърждава споразумението по ал.4 ,след като
провери зали а защитени интересите на децата. В изречение последно на ал. 5 е
посочено, че съдът може да изиска становище от Дирекция социално подпомагане
Варна.
Съобразно
събраните по делото писмени доказателства настоящият състав приема, че със
споразумението по чл. 49, ал.4 СК страните по спора – съпрузите М., са
постигнали съгласие по всички последици след прекратяване на брака и клаузите в
същото споразумение са в съответствие и със закона и с добрите нрави. Отделно
от гореизложеното страните са постигнал и съгласие в частта касаеща алиментното задължение за заплащане на издръжка към децата
,който размер е над минималния по см. на чл.143 СК и отговаря на интересите на
децата, поради което споразумението следва да бъде утвърдено като бракът между
страните се прекрати поради дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне
относно въпроса за вината за разстройство на брака . Съдът намира, че в
конкретния случай следва да определи не само упражняването на родителските
права , а с оглед данните по делото само да посочи,че децата ще живеят на
адреса, на който живее майката без да го конкретизира.
Съобразявайки
характера на спора и императивните изискания на закона съдът следва да определи
окончателния размер на дължимите се от страните държавни такси.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК във вр. с чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и с оглед постигнатото между съпрузите М. споразумение ищцата и ответника следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВРС окончателна държавна такса от общо 40.00 лв. за допускане на развода, платима по равно от по 20 лева.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК във вр. с чл.7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и с оглед постигнатото между страните Споразумение, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС окончателна държавна такса равняваща се на 2 % върху тригодишните платежи на дължимата се издръжка за всяко от двете деца или по 108 лева за всяко дете – т.е общо 216 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл.49, ал.3 вр.ал.1
СК сключения на 16.07.2014 год. в село Изворско, община Аксаково,обл.Варна граждански брак между М.В.М., ЕГН **********, и М.Р.М.,
ЕГН **********, за който е съставен Акт за граждански
брак № 0* г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Аксаково,
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне относно
вината за разстройството на брака, съгласно постигнатото по реда на чл. 49,
ал.4 СК Споразумение.
УТВЪРЖДАВА на основание чл.49, ал.5, вр. ал.4
СК постигнатото между М.В.М.,
ЕГН ********** и М.Р.М., ЕГН ********** СПОРАЗУМЕНИЕ както следва:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на родените по време на
брака деца: Р. М.М., родена на *** г., ЕГН **********
и В. М.М., роден на *** г., ЕГН ********** на
майката, на осн. чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на родените по време на брака две деца - Р. М.М.,
родена на *** г., ЕГН ********** и В. М.М.,
роден на *** г., ЕГН ********** – на адреса,на който живее майката, на осн.чл.59,ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата - М.Р.М.,
ЕГН ********** ( като работещ зад граница – в Република * при
пребиваването му в страната, а при трайно установяване в Р.България
– така както е по исковата молба ) и
всяко едно от двете деца : Р. М.М.,
родена на *** г., ЕГН ********** и В. М.М.,
роден на *** г., ЕГН ********** на основание чл. 59, ал. 2 СК, КАКТО СЛЕДВА:
До навършване на 7 (седем) годишна
възраст на всяко от децата:
Да ги вижда и взема при себе си всяка първа
и трета събота от месеца от 16.00 до 19.00 часа, всяка Коледа на
четна година от 09.00 часа до 19.00 часа на 25 декември; всяка Нова
Година на нечетна година от 09.00 часа до 19.00 часа на 01 януари; 15
дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск ( с
преспиване до неделя – 16.00 часа ) и 1 месец през лятото ,
когато майката не в платен годишен отпуск .
След навършване на 7 (седем) годишна
възраст:всяка първа и трета събота от
месеца от 10,00 часа до 18.00 часа; 20 дни през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск; през нечетна година-първите два
дни от Коледните празници –всяка;5 дни от пролетната
ваканция ;На рождения ден на всяко от децата – всяка четна година от
16,30 до 19,30 часа а на нечетна година – на следващия ден след рождения ден на
всяко от децата от 16,30 до 19,30 ч.
ОСЪЖДА М.Р.М.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА ИЗДРЪЖКА
в полза всяко от ДЕЦАТА: Р. М.М., родена на ***
г., ЕГН ********** и В. М.М., роден на *** г., ЕГН **********,
чрез майката и законен представител на децата –
М.В.М., ЕГН **********, в размер на 150.00 (сто и петдесет
) лева, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи - начиная датата на подаване на исковата молба в съда – 21.07.2016
г., ведно със законната лихва върху главните задължения,при
забавеното плащане на издръжката, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.07.2016 г. до настъпване на законно основание за изменяването или прекратяването й, на основание чл. 143
от СК.
ОБЯВЯВА, ЧЕ СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ,
находящо се в гр. *, - е напуснато и страните нямат претенции затова.
ОБЯВЯВА, ЧЕ след развода М.Р.М.,
ЕГН ********** и М.В.М., ЕГН **********
взаимно няма да си дължат издръжка .
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяването на брака с развод, ищцата М.В.М.,
ЕГН ********** да носи предбрачното
си фамилно име- В., на основание чл. 53 СК.
ОБЯВЯВА,ЧЕ страните
са заявили, че по време на брака си не са придобивали недвижими имоти и движими
вещи, всеки е вземал личните си такива и няма претенции към другия, както и че
разноските по делото страните се съгласяват да бъдат присъдени, така както са
направени .
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК М.В.М., ЕГН
**********, със съдебен адрес ***, чрез адв. З.Х.,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на ДЪРЖАВАТА по сметка на ВРС
сумата от 20.00 лева (двадесет лева),
представляваща окончателна държавна
такса за прекратяване на брака.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 от ГПК във вр. с чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК М.Р.М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ДЪРЖАВАТА по сметка на ВРС сумата от 20.00 лева (двадесет лева) представляваща окончателна държавна такса за прекратяване на брака.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 от ГПК във вр. с чл.7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК М.Р.М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ДЪРЖАВАТА по сметка на ВРС сумата от 216.00 лева ( двеста и шестнадесет лева ) – дължимата се държавна такса върху споразумението в частта касаеща присъдения размер на издръжка за двете родени по време на брака деца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :