ПРОТОКОЛ
№ 28310
гр. София, 08.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
Сложи за разглеждане докладваното от И.Г.М. Гражданско дело №
20241110110099 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ А. И. А. – редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Г., с представено по делото пълномощно.
ОТВЕТНИКЪТ /ФИРМА/ – редовно призован, представлява се
от адв. Б., с представено по делото пълномощно.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
ДОКЛАДВА искова молба с приложения към нея.
ДОКЛАДВА писмен отговор на исковата молба от 26.06.2024 г., с
приложени към него фотокопия от документи.
ДОКЛАДВА писмена молба от ответника от 30.09.2024 г., с
приложени към нея официално заверени от адв. Б. преписи от
документи – приложените към отговора на исковата молба фотокопия.
ДОКЛАДВА Определение на съда 25.09.2024 г.
ПРЕДЯВЕН е от А. И. А. от гр. София срещу /ФИРМА/, гр.
София иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ за сумата от
1
9851.10 лв. – неплатена част от паричното обезщетение за неспазен
срок на предизвестие, дължимо при прекратяване на трудовия договор
със Заповед № 48/25.05.2023 г. на изпълнителния директор на
/ФИРМА/.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
адв. Г.: Поддържам исковата молба. Моля да приемете
приложените към нея документи, като писмени доказателства. Не
възразявам да се приемат ангажираните от ответника с писмения
отговор на исковата молба, впоследствие, представени по делото в
препис с писмената молба от 30.09.2024 г. документи, с изключение на
преводно нареждане от 20.06.2023 г. с основание „обезщетение
11.2022“, доколкото същото не касае процесния период. Нямам
възражение срещу доклада на съда. Във връзка с възражението на
ответника, направено с отговора по отношение подписаното между
страните по делото споразумение, доколкото се оспорват факти по
точки 2 и 3 от споразумението, а именно, че доверителят ми не е
съдействал след прекратяване на трудовото правоотношение, моля да
допуснете на ищеца един свидетел, който да установи, че в периода до
30.09.2023 г. доверителят ми е съдействал на работодателя по въпроси
от неговата трудова дейност и компетентност при /ФИРМА/.
Оспорвам, като недействителна направената уговорка в точка 2 от
същото споразумение, като противоречаща на ЗЗД и на КТ, доколкото
считам, че изплащането на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ не
може да бъде поставено в зависимост от насрещни задължения за
полагане на труд от страна на работника или служителя. Нямам други
доказателствени искания.
адв. Б.: Оспорвам исковата молба. Поддържам писмения отговор
на исковата молба. Нямам възражения срещу доклада на съда. Моля да
се приемат като писмени доказателства всички документи, приложени
2
към исковата молба и към отговора на исковата молба, в последствие
представени от ответника в заверен препис с писмена молба от
30.09.2024 г. Считам, че искането на другата страна за събиране на
гласни доказателства може да бъде допуснато в случай, че съдът
прецени, че уговорката по точка 2 от споразумението между страните
по делото е действителна и не противоречи на закона, на основанията
посочени от ищеца. Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 147 ГПК И ЧЛ. 158 ГПК
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата
молба документи, в заверен от страната препис.
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към
писмената молба на ответника от 30.09.2024 г. документи, в заверен от
адв. Б. препис.
СЪДЪТ, намира че произнасянето относно действителността на
клаузите на сключеното между страните по делото след прекратяване
на трудовия договор между тях споразумение, приложено към
исковата молба в препис е такова по съществото на спора и е
недопустимо резултатът от това произнасяне да рефлектира върху
събиране на заявените от страните в конкретния случай гласни
доказателства. От друга страна настоящият съдебен състав, намира за
неоносими към предмета на делото поисканите от страна на ищеца
чрез неговия пълномощник адв. Г. гласни доказателства, поради което
искането следва да бъде оставено без уважение. На основание горното
СЪДЪТ
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на страната
на ищеца един свидетел при довеждане за установяване на посочените
по – горе в протокола от адв. Г. обстоятелства, като неотносими към
предмета на делото.
адв. Г.: Моля да допуснете изслушване на съдебно – счетоводна
експертиза, по която вещото лице, след като се запознае с материалите
по делото и направи проверка в счетоводството на дружеството да
отговори, дали е осчетоводено плащане на обезщетение по чл. 220, ал.
1 КТ и ако да в какъв размер и за какъв период.
адв. Б.: Моля да оставите без уважение искането за допускане на
съдебно – счетоводна експертиза, тъй като по делото са представени
всички относими към предмета му писмени доказателства относно
начисляването и изплащането на претендираното обезщетение.
Начисляването е видно от представените по делото фишове, а
плащанията от представените по делото платежни нареждания.
Считам, че не е необходимо да се изслушва исканата експертиза.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, направено днес
по – горе в протокола чрез адв. Г. за допускане изслушване на съдебно
– счетоводна експертиза, касаеща осчетоводяване на процесното
заявено от ищеца вземане, като неотносима към предмета на делото.
4
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 149, АЛ. 1 ГПК,
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
адв. Г.: Моля да постановите решение, с което да уважите
предявения иск за заплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ,
съгласно подписания от страните трудов договор в чл. 3.1 от него е
описан предмета на трудовия договор и неговото времетраене.
Договорът се сключва до завършване на определена работа – за
завършване на определена работа в звено „Ресторанти и барове“,
свързана с туристически голф, сезон за 2023 г. Когато договорът по чл.
68, ал. 1, т. 2 КТ е до завършване на определена работа, то същата
следва да е определена по вид и обем и чрез тях да може да се
установи и определи времетраенето на договора. Всяка неяснота при
първоначалното определяне на вида и обема на тази работа изключва
възможността да се определи срока на действието на договора, поради
което договора следва да се счита за сключен, като безсрочен. В
сключения трудов договор между страните липсва уговорена клауза за
изпитване, каквато твърди ответника да е налице, досежно
приложението на чл. 7, ал. 1 от Договора. Въпреки това в чл. 7, ал. 2
от Договора страните са договорили срок на предизвестието за всяка
една от тях от 3 месеца. Такъв извод можем да направим и от анализа
на представеното и неоспорено от страните споразумение между
страните, в което те са се съгласили работодателят да заплати на
работника или служителя обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на
3 брутни заплати, дължими до 30.09.2023 г. По отношение на
представените авиза за извършен превод и фишове за начилени
работни заплати и обезщетение към тях, моля да вземете предвид, че
към авизо от 20.06.2023 г. не е представен фиш, от който да е видно за
какво плащането се извършва, а като основание в него е записано
„обезщетение 11.2022“. Моля да вземете предвид, че представените
фишове за работна заплата и към тях авиза за извършен превод за
5
месец април 2023 г. и за месец май 2023 г. касаят заплащането на
дължимото трудово възнаграждение на служителя, а не обезщетение
по чл. 220, ал. 1 КТ. Считам, че доколкото трудовия договор е
сключен, като безсрочен, то липсва законова пречка страните валидно
да договорят срок на предизвестието от 3 месеца. Моля за 3 – дневен
срок за писмени бележки. Моля да присъдите на ищеца направените
по делото разноски, съобразно списък, който Ви представям.
адв. Б.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Считам, че
трудовия договор е сключен, като срочен до завършване на определена
работа, като подробните съображения сме изложили изцяло в отговора
на исковата молба. Моля да присъдите на ответника направените по
делото разноски, съобразно списък, приложен към отговора на
исковата молба. Правя възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като разноски и
молим да го намалите до минимума, установен в Наредбата на МРАВ,
който размер е 1285 лв. без ДДС.
адв. Г.: Правя възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ответника, претендиран като разноски, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
адв. Б.: Полученият от мен хонорар, уговорен с доверителите ми,
е в минимален размер с начислен ДДС.
СЪДЪТ, като взе предвид, че делото е с ниска фактическа и
правна сложност, намира за неоснователно искането на ищеца,
заявено днес по – горе в протокола чрез адв. Г. да се предоставя срок
за писмена защита по съществото на спора, доколкото в исковата
6
молба са изложени основно аргументите в подкрепа на тезата за
основателност на предявения иск, като наред с това днес в хода на
устните състезания на страната чрез нейния процесуален
пълномощник адв. Г. се предостави възможност, която съответно бе
използвана, за защита по съществото на спора при условията на
устност в настоящия съдебен процес. На основание горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за предоставяне
на възможност допълнителни аргументи по съществото на спора да
бъдат изложени в писмена защита в 3 – дневен срок, считано от днес,
на основание чл. 149, ал. 3 ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 149, АЛ. 2 ГПК,
ОБЯВЯВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ и
ОБЯВИ РЕШЕНИЕТО СИ ДНЕС, в открито съдебно заседание,
както следва:
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.11.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II Г.О., 123 състав, в открито
съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И.М.
При участието на секретаря И.И, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 10099 по описа за 2024 година, за да се произнесе
7
взе предвид следното:
Предявен е от А. И. А. от гр. София срещу /ФИРМА/, гр. София
иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ за сумата от 9851.10
лв. – неплатена част от паричното обезщетение за неспазен срок на
предизвестие, дължимо при прекратяване на трудовия договор със
Заповед № 48/25.05.2023 г. на изпълнителния директор на /ФИРМА/.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
Не се спори между страните по делото, че същите са били
обвързани от валидно възникнало между тях трудово правоотношение
по Трудов договор № 31/31.03.2023 г., приложен към исковата молба в
препис, като ищецът е бил работник на длъжност „мениджър
хранене“, а ответникът – работодател по смисъла на параграф 1, точка
1 от допълнителните разпоредби на КТ. Не се спори между страните
по делото, а и видно от ангажираната с исковата молба Заповед
48/25.05.2023 г. на изпълнителния директор на /ФИРМА/, връчена на
работника на 25.05.2023 г. е, че считано от последната дата, съобразно
чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, така сключения трудов договор е прекратен на
основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, поради завършване на определената
работа. Не се твърди, нито се установява последната заповед да е била
отменена от работодателя или от съда по предявен иск за отмяна на
уволнеинието като незаконосъобразно, поради което същата обвързва
съда, включително и относно основанието за прекратяване на
трудовия договор, посочено в нея – чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. Основанията
за уволнение са установени в закона и се реализират при
осъществяване на точно посочените в тях предпоставки. При
условията на чл. 325, ал. 1 КТ трудовия договор се прекратява без
която и да е от страните по него да дължи предизвестие. Изложените
от страна на ищеца аргументи в обратна насока са такива, които биха
могли да мотивират евентуално приложение на чл. 326, ал. 2, вр. ал. 1
КТ (друго основание за прекратяване на трудовия договор – с
предизвестие, което е недопустимо да се кумулира с тези по чл. 325,
8
ал. 1 КТ – без предизвестие), както и изводи за незаконосъобразност
на извършеното уволнение, какъвто иск обаче не е предмет на
настоящия правен спор.
Доколкото уволнението, обективирано в Заповед 48/25.05.2023 г.
на Изпълнителния директор на /ФИРМА/ е извършено на
основанието, регламентирано в чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, настоящият
съдебен състав намира, че са неотносими към предмета на предявения
иск за заплащане на парично обезщетение за неспазен срок на
предизвестие, каквото не се дължи в конкретния казус, допълнителни
уговорки между страните по делото, така както са направени в
ангажираното от страна на ищеца като доказателство Споразумение
между страните по делото, без дата. Последното Споразумение, без
дата, евентуално би могло да служи за претенция на основание,
различно от заявеното в настоящия процес – парично обезщетение за
неспазен срок на предизвестие, дължимо при прекратяване на
трудовия договор със Заповед № 48/25.05.2023 г. на изпълнителния
директор на /ФИРМА/, тъй като при прекратяване на трудовия
договор по чл. 325 ал. 1 т. 4 КТ такова обезщетение не се дължи.
Горното мотивира съда да отхвърли изцяло, като неоснователен
предявения иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ за сумата от
9851.10 лв. – неплатена част от паричното обезщетение за неспазен
срок на предизвестие, дължимо при прекратяване на трудовия договор
със Заповед № 48/25.05.2023 г. на Изпълнителния директор на
/ФИРМА/, със законните последици.
При този изход на спора и на осн чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца не се
следват направените по делото разноски. Такива се следват на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Видно от ангажирания с писмения отговор на исковата молба
Договор за правна защита и съдействие от 27.05.2024 г. (лист 30 от
делото) е, че ответникът е уговорил плащане на адвокатско
възнаграждение за защита в производството по настоящото дело в
9
размер на 1542 лв. с включен ДДС. Видно от фактурата на гърба на
същия договор от 07.06.2024 г. и от преводно нареждане от 06.06.2024
г. (лист 30 от делото) е, че ответникът е направил договорените
разноски за адвокатско възнагр в размер на 1542 лв. с ДДС.
Последното е към минимума, установен в чл. 7, ал. 2 и § 2а от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съответства на фактическата и правна сложност на
делото, които съдът намира за минимални, и с оглед изхода на делото,
следва да бъде присъдено изцяло на ответника, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК. Възражението за прекомерност на така направените
разноски, заявено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящия съд състав
намира за неоснователно.
На основание горното, Софийският районен съд, 123 състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от А. И. А. с ЕГН ********** с
адрес ********* срещу /ФИРМА/ с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ********* иск с правно основание чл. 220, ал.
1 от КТ за сумата от 9851.10 лв. – неплатена част от паричното
обезщетение за неспазен срок на предизвестие, дължимо при
прекратяване на трудовия договор със Заповед № 48/25.05.2023 г. на
изпълнителния директор на /ФИРМА/, като недоказан по основание.
ОСЪЖДА А. И. А. с ЕГН ********** с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/ с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ************** сумата от 1542 лв. – направени по
делото разноски за възнаграждение на един адвокат с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, който
и за двете страни тече от датата на връчване на препис от решението,
на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
10
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Препис от решението да се връчи на всяка от двете страни по
делото, след изготвяне на протокола за днес проведеното открито
съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което
приключи в 11:00 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11