МОТИВИ
по НОХД № 30 492/09 г. по описа на МРС
Подсъдимият
Д. Б. И. е обвинен в това, че за времето от 09.11.2008 г. до 18.12.2008
г. в района на с. В., област Монтана при условията на продължавано
престъпление, добил и превозил 9 куб. метра дърва за огрев, без редовно писмено
позволително издадено, съответно без превозен билет или надлежни документи
доказващи законния им произход и без да има поставени съответни горски марки,
на обща стойност 225 лева – престъпление по чл.235, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Прокурора
поддържа обвинението, пледирайки конкретно по вид и размер наказание.
Подс. И. се признава за виновен и обещава, че
случилото няма да се повтаря. При условията на чл.371, т.1 от НПК подсъдимия
даде съгласие да не се разпитват свидетелите и вещото лице, а съгласно чл.371,
т.2 НПК подсъдимия призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинението и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитника на подс. И., също изрази съгласие по смисъла
на чл.372, т.1 НПК. Пледира за приложение на чл.55 НК при определяне на
наказанието, посочвайки конкретния вид и размер наказание, което счита, че
следва да се наложи.
Производството се разви при условията и реда на Глава
ХХ VІІ НПК – по чл.370, ал.1 и сл. НПК, респ. чл.371, т.2 от НПК – проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните, инициирано защитата и подсъдимия.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да
извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства
в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата
на страните, приема за установено следното:
Подс. И. към момента на процесното продължавано деяние
не е бил осъждан. С присъда по НОХД №492/08 г. на МРС, влязла в сила на
26.02.2009 г., подсъдимия е бил признат за виновен по обвинение за престъпление
по чл.235, ал.6 вр. с ал.2 от НК, като му е наложено наказание пробация чрез
пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 за срок от шест месеца.
Подсъдимия няма сключен граждански брак, но живее на съпружески начала,
вследствие на което има четири деца, безработен е и той и цялото му семейство
живеят от социални помощи.
Заради липсата на доходи в определен период от време
09.11.– 18.12.2008 г. подсъдимия добивал и извозвал дърва от горския фонд,
охраняван от ДГС Монтана. На 09.11.2008 г. подсъдимия добил и извозил 1 куб.
метра дърва за огрев – цер в района на с. В., област Монтана. За това обаче бил
получен сигнал и била извършена проверка от горските стражари св. К. и св. К..
На 24.11.2009 г. св. К. съставил актове за нарушение спрямо подс. И., които
последния отказал да ги подпише, а отказите били удостоверени с подписите на
св. Б. и св. К.. Бил изготвен и констативен протокол №519614/24.11.2008 г..
На 03.12.2008 г. св. С. Я. минавал покрай гората
собственост на св. П. Б., xxx и видял подс. И., че реже дърва от гората. И.
рязал дървата с ръчен трион, а в близост била спряна каруца с кон. Св. Я.
споделил видяното със св. М. и със собственика на гората – св. Б.. След оглед
св. Б. установил, че са му отрязани на около метър височина около 22 бр.
дървета, заради което уведомил органите на ДГС Монтана и подал жалба при кмета
на с. В., област Монтана. С цел проверка св. Б. – горски стражар отишъл на
място със св. Б. на 04.12.2008 г..Св. Б. констатирал, че отрязаните дърва са от
вида дъб. След измерване св. Б. констатирал, че отрязаните дърва възлизат на 8
куб. метра, маркирайки пъновете с печат. Св. Б. поканил подс. И. да даде
обяснения, но И. отказал. Заради горното спрямо подс. И. на 18.12.2008 г. били
съставени два броя актове за нарушения, които подсъдимия отказал да ги подпише,
а отказа му бил удостоверен с подписа на св. Х. К. xxx. Бил съставен и
констативен протокол №520737 в който било отразено, че са отрязани общо 23 бр.
дърва с диаметър на пъна 18 – 20 см. И в двата случая описани по – горе дървата
за огрев не били изземвани от контролните органи, като в първия 1 куб. метър
дърва останали при подсъдимия, а в във втория няма данни къде са съхранени
дървата след добиването им и дали са изземвани от контролните органи, съответно
издирвани.
В хода на образуваното ДП била назначена и извършена
съдебно – оценъчна експертиза, съгласно чието заключение общата стойност на
добитите / отсечените / и извозваните без редовно писмено позволително дърва от
подс. И. за периода 09.11.2008 г. – 18.12.2008 г., възлиза на 225 лева.
Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и съдът
намира, че обвинението по чл.235, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК е доказано по
несъмнен начин. Деянието правилно не е квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК, респ. чл.235, ал.6 от НК имайки предвид личността
на И. извършвайки деяния от типа на процесните.
Като се има предвид горното съдът намери, че
подсъдимия Д. Б. И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.235, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК:
-
за времето от 09.11.2008 г. до 18.12.2008 г. в района на с. В., област Монтана
при условията на продължавано престъпление, без редовно писмено позволително
издадено при условията и реда на Закона за горите / ЗГ/ и Правилника за
прилагане на закона за горите / ППЗГ /, съответно без превозен билет или
надлежни документи доказващи законния им произход, добил и извозил от горския
фонд 9 куб. метра немаркирани дърва за огрев на обща стойност 225 лева.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл – подсъдимия И. е съзнавал обществено опасния характер на деянията,
предвиждал е настъпването на обществено опасните им последици и е искал тяхното
настъпване.
Имайки
предвид горното, съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия Д. Б. И. за
извършеното от него деяние по чл.235, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, и му наложи
съответно наказание – ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на подсъдимия за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА в периодичност не по – малко от два пъти седмично, ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и
ОГРАНИЧЕНИЕ В СВОБОДНОТО ПРИДВИЖВАНЕ на подсъдимия И., изразяващо се в ЗАБРАНА
да посещава горския фонд – горите и земите, охранявани от ДГС - Монтана за
срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане в сила на настоящата присъда
и привеждането й в изпълнение.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл.26, ал.1 и ал.2 вр. с
чл.55, ал.1, т.2, б. ”б” вр. с чл.55, ал.3 вр. с чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1, т.2
и т.3 вр. с чл.42а, ал.3, т.1 вр. с ал.4 вр. с чл.42б, ал.1, ал.2 и ал.3, т.1
от НК, съобразявайки изискванията на чл.373, ал.2 от НПК.
Пробационните мерки и срока им са съобразени със
закона, обстоятелствата по делото и личността на подсъдимия. При условията на
чл.26, ал.1 и ал.2 вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. “б” вр. с чл.55, ал.3 НК съда
заменяйки наказанието лишаване от свобода до шест години и глоба от хиляда до
двадесет хиляди лева по чл.235, ал.1 НК, наложи именно наказанието пробация,
без глоба, защото прецени имотното състояние на подс. И. и семейното му положение
– глава на голямо семейство, който няма писмени данни по делото да работи и да
получава доходи. Съдът наложи освен задължителните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и
т.2 НК и тази по чл.42а, ал.2, т.3 от НК, имайки предвид поведението на
подсъдимия и конкретиката на деянията му.
При определяне вида и размера на наложеното наказание
пробация, съдът намира, че е съобразено с целите по чл.36 НК при отчитане
разбира се изискванията на чл.373, ал.2 НПК и степента обществена опасност на извършеното
деяние и степента обществена опасност на подсъдимия.
Съдът
не приложи нормата на чл.235, ал.7 от НК защото по делото липсват данни
предмета на престъплението да е отнеман по реда на ЗГ, респ. да липсва или да е
отчужден, за да се присъжда равностойността му.
При
условията на чл.301, ал.1, т.3 от НПК и на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23,
ал.1 от НК съдът определя спрямо подсъдимия Д. Б. И. по настоящата
присъда и НОХД № 30 492/09 г. на МРС и по присъда по НОХД №
492/08 г. на МРС общо най – тежко наказание ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящия адрес на подсъдимия И. за
срок от 8 / осем / месеца в периодичност не по малко от два пъти седмично,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 / осем /
месеца и ограничение в свободното придвижване на подсъдимия И., изразяващо
се в ЗАБРАНА да посещава горския фонд – горите и земите, охранявани от
ДГС - Монтана за срок от една година. Съдът извърши горното
групиране имайки предвид следните данни – деянието по НОХД № 492/08 г. на МРС е
извършено на 05.05.2008 г., а присъдата е влязла в сила на 26.02.2009
г..Наложеното наказание пробация с тази присъда понастоящем вече е изтърпяно от
подсъдимия, считано от 13.03.2009 г. до 11.09.2009 г., видно от приложената по
делото справка за съдимост и писмо на РП Монтана от 30.09.2009 г..Процесното
деяние е извършено за времето от 09.11 – 18.12.2008 г..Имайки предвид тези
данни е видно, че деянията по двете присъди и дела – НОХД №№ 492/08 г. и 30492/09
г. и двете на МРС, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което
и да е от тях, т. е. бяха налице условията за групиране съгласно чл.25, ал.1
вр. с чл.23, ал.1 от НК и съдът извърши такова. Общото най - тежко наказание
след извършеното групиране е визираното по горе, като е определено имайки
предвид срока и вида на наложените пробационни мерки. На основание чл.25, ал.2
от НК съдът приспадна изтърпяното наказание „пробация” чрез
пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от шест месеца по
присъда по НОХД № 492/08 г. на РС Монтана, считано от 13.03.2009 г. –
11.09.2009 г., от определеното по – горе общо най – тежко наказание пробация,
чрез посочените пробационни мерки по присъди по НОХД № № 492/08 г. и
30 492/09 г. и двете на РС Монтана.
При
условията на чл.189, ал.3 НПК съдът осъжда подсъдимия Д. Б. И. да заплати по сметка xxx -
40 / четиридесет / лева деловодни разноски - изплатено възнаграждение на вещо
лице и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
При така изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: