Р Е Ш Е Н И Е №87
14.01.2021г, гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, Първо отделение ,І
състав, в публично заседание на трети декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
При секретаря К.Р.
като разгледа докладваното адм д. № 1240 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административно -процесуалниякодекс ( АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на М.И.А.,ЕГН ********** *** против Заповед №
ЛС-01-18/14.05.2020 год. на и. д. Директор на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона
за държавния служител е прекратено служебното й правоотношение.
В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед, като е изложено, че не са налице материалноправните
предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение.От друга страна,дори
и да се приеме,че правното основание е законосъобразно,то се твърди,че по
отношение на жалбоподателката е допусната дискриминационна преценка с оглед
оставането на работа на лица с упражнено право на пенсия по общия ред.
Иска се отмяна на атакувания административен акт.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
жалбоподателката адв. Г., поддържа жалбата. Претендира направените по делото
разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана
по делото писмена защита.
Ответникът – Директор на Басейнова
дирекция“Източнобеломорски район“-Пловдив,чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя
писмени бележки.Претендира направените по делото разноски.
Административен съд Пловдив, Първо
отделение, І състав, след като обсъди данните по делото и доводите на страните,
след преценка на събраните по делото доказателства,
намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА. Видно от самата заповед, същата е
връчена при условията на отказ на 14.05.2020г., в присъствието на двама посочени свидетели, а жалбата срещу заповедта е подадена чрез
административния орган на 27.05.2020г., т.е. подадена е в предвидения от закона
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
По същество на жалбата.
От фактическа страна се установява следното:
Няма спор по делото ,а и видно от приложеното служебно
досие,М.И.А. е работила до 18.05.2020г. в Басейнова дирекция “Източнобеломорски
район“,град Пловдив на длъжност „Директор на Дирекция“Административни,финансови
и правни дейности“.
Със Заповед №ЛС-01-18/14.05.2020г.на и.д.Директор на
„Басейнова дирекция „Източнобеломорски район",считано от 18.05.2020г.
служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал.1, т. 5 от
Закона за държавния служител поради придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Жалбоподателката е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 , 2 от КСО, считано от
01.04.2019г.,което се установява от Разпореждане
на Териториално поделение на НОИ Пловдив за отпускане на пенсия № 17/прот.№
01293/25.07.2019г/л.42/
От събраните по делото доказателства се установява,че
служебното правоотношение на А. е прекратено по време на извършвана проверка -/одит/от Сметната палата за заверка
на баланса на МОСВ и същата е била
ангажирана с извършването на различни и многобройни справки за това.
Във връзка с
твърденията на жалбоподателката ,че причина за прекратяването на служебното й
правоотношение е лично отношение на и.д. директор на БДИБ гр.Пловдив и то по
повод изявления и действия на А. във връзка с дейността на дирекцията,същата е
представила следните доказателства: доклад от М.А. относно: писмо на Главния
секретар на МОСВ относно стриктен контрол за своевременно заявяване на
просрочените публични държавни вземания към НАП от структурите на МОСВ;.доклад
от М.А. относно: Доклади е Вх.№ ПО-02-979/5/04.05.2020г. и Вх.№
ПО-02-1040/3/04.05.2020г. от юрисконсулт М. Х.;.доклад от М.А.
относно:Разсрочване на задължения от Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район" и др.
В съдебното производство са допуснати двама свидетели
на жалбоподателката за установяване на обстоятелствата по издаване и връчване
на процесната заповед.Изслушани са свидетелките М.Ц. и М.Х.,които са удостоверили
отказа на А. да й бъде връчената
процесната заповед.Същите установяват,че заповедта е била типова,изготвена от
и.д.директора на БД ИБР гр.Пловдив-М. М.,както и че към момента на връчването
не е било изяснено дали жалбоподателката
е упражнила правото си на пенсия.Прекратяването на служебното правоотношение на
А. е било по време на обявеното извънредно положение и жалбоподателката като
човек,попадащ в защитена група,е работела от къщи.Свидетелката Ц.
потвърждава,че към този момент е имало одит в
БД ИБР гр.Пловдив.
Представени от ответника са графици за работа за периода от м.март до м.май
2020г.,както и справка за служителите, придобили и упражнили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в БД ИБР към 18.05.2020 год.
При така установените факти и след извършване на
цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по
реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл. служебното
правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт,
който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Оспорваната
заповед е издадена от материално компетентен орган, в кръга на предоставените
му правомощия. Служебното правоотношение се прекратява от органа по
назначаването, какъвто за жалбоподателката ,няма спор , се явява Директорът на
БД ИБР гр.Пловдив.
Обжалваната заповед е издадена в
изискуемата от чл.108, ал.1 от ЗДСл писмена форма и съдържа предписаните от
същата норма реквизити, включително правно основание за прекратяване на
правоотношението, което кореспондира на изложените в заповедта фактически
основания.
В случая служебното правоотношение на М.И.А.
за заеманата от нея длъжност-„Директор на Дирекция “Административни,финансови и
правни дейности“,е прекратено на основание чл.106,ал.1,т.5 от ЗДСл-придобито
право на пенсия за осигурителен стаж.
В заповедта е посочено правното основание за
прекратяване на служебното правоотношение, дължимото обезщетение, придобитият
ранг на държавна служба. Органът не е спазил срока за предизвестие,поради което
на основание чл.106,ал.4 от ЗДСл е разпоредено на служителя да се изплати
съответното обезщетение. При издаването й са спазени предвидените
административнопроизводствени правила, като органът е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Не е посочен реда и срока, в който
държавният служител може да обжалва заповедта,но горното не може да бъде
определено като съществено процесуално нарушение,още повече,че А. е упражнила правото
си да обжалва оспорения административен акт. Заповедта обаче е
незаконосъобразна, тъй като е постановена при неправилно приложение на
материалния закон.Съображенията на съда са следните.
Разпоредбата на чл. 106, т. 5 от ЗДСл, послужила като
основание за прекратяване на служебното правоотношение на М.А. ,е поради
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Материалноправните предпоставки за придобиване на това
гражданско субективно право се съдържат в чл. 68 от КСО, според който право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60
години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен
стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година, както следва:
1.до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се
увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с
по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;
2.до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се
увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна
година до достигане на 65-годишна възраст.
От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2
на чл.68, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване
на възраст 65 години и10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст.
Законодателят е дал точно тълкуване на разпоредбата на
чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл.Освобождаването на държавния служител поради
придобито право на пенсия за изслужено време и старост по израза на закона не е
безусловно.Независимо от придобиването на правото от държавния служител,
административният орган може да не извърши прекратяване на правоотношението, ако
прецени, че интересът на службата налага лицето да продължи да изпълнява
служебните си задължения.
От друга страна, не е налице основанието по чл. 106,
ал. 1, т. 5 ЗДСл, ако към датата на освобождаване от държавна служба лицето е
упражнило правото си на пенсия и пенсията му е била отпусната. Безспорно се
установи,че жалбоподателката е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на чл. 68, ал. 1 , 2 от КСО, считано 01.04.2019г, от
когато с разпореждане на ръководителя на ПО при Териториално поделение
"НОИ" Пловдив й е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст. /Разпореждане на Териториално поделение на НОИ Пловдив за отпускане на
пенсия № 17/прот.№ 01293/25.07.2019г/
При положение, че към момента на прекратяване на
служебното правоотношение с оспорената заповед, пенсията за осигурителен стаж и
възраст вече е била отпусната, статутът на А. не е бил съответен на лице,
придобило право на пенсия, а на работещ пенсионер.Служебното правоотношение на
такива лица може да се прекратява на останалите, предвидени в закона основания,
но не и по чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, който има друг смисъл.( в т.см. - решение
№ 962/ 19.01.2011г. по адм. д. № 8395/2010 г., Пето отделение, решение
№3809/16.04.2003г. по адм.д.№10858/2002 г.,Петчленен състав на ВАС, решение
№54/05.01.2015 г. по адм. д. № 3208/ 2014г., Пето отделение, решение
№15654/19.11.2019 г. по адм. д. № 15313/2018 г., Пето отделение./ , решение
№962/19.01.2011 г. по адм. д. №8395/2010 г., Пето отделение.)
В посочените решения Върховният съд е приел, че
статутът на служителя не е бил съответен на лице, придобило право на пенсия, а
на работещ пенсионер, т.к. неговата пенсия е била отпусната преди датата на
уволнението.Такъв е и процесния случай.Горното сочи на материална незаконосъобразност
на оспорената Заповед № ЛС-01-18/14.05.2020 год. на и. д. Директор на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“.
Нарушението на материалния закон в посочения смисъл
обективира и неспазване на целта на закона при издаване на оспорената заповед,
респективно налице са отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
С оглед на изложеното оспорваната заповед следва да се
отмени като незаконосъобразна.
Относно
доводите за наличие на дискриминационно отношение спрямо жалбоподателката ,то
следва да се посочи,че същите остават недоказани.
За да се установи дискриминация по отношение на едно
лице, според изискването на Закона за защита от дискриминация трябва да се
докаже, че е налице нарушение или неизпълнение на някоя от нормите му. В
настоящият случай, за да се установи, че е извършено нарушение на Закона за
защита от дискриминация, е необходимо да се докаже, че административният орган
със своите действия е допуснал по-неблагоприятното третиране на
жалбоподателката по защитен в Закона за защита от дискриминация признак, в
сравнение с други лица, които се намират в сходно положение . В настоящия
случай като признаци, по които се счита дискриминиран, жалбоподателят посочва
„възраст". За да е налице дискриминация е необходимо да е изпълнено изискването
на чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр., според който пряка дискриминация представлява всяко
по-неблагоприятно третиране на едно лице на основание на някой от изброените
признаци в ал. 1 на същия член, отколкото се третира, било е третирано или би
било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства или да е налице
изискването на чл.4, ал.З от ЗЗДискр. - дискриминираното лице да е поставено на
основата на някой от признаците по ал. 1 на същия член в по-неблагоприятно
положение в сравнение на с други лица чрез привидно неутрална разпоредба,
критерий или практика, освен ако тази разпоредба, този критерий или тази
практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за
постигане на тази цел са подходящи и необходими. В настоящия случай по отношение
на жалбоподателката с оглед евентуалното й дискриминиране не са налице нито
един от двата признака, които тя е посочил в своята жалба, което е абсолютна
предпоставка, за да се приеме, че при прекратяването на служебното
правоотношение не е извършена дискриминация.Освен това решението за
прекратяването на служебното правоотношение е преценка изцяло на органа по
назначаването.
Горните установявания не водят до извод различен от
този,че оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
При този изход на делото, следва да се уважи
своевременно направеното искане от жалбоподателката за присъждане на разноски
по делото .Видно от представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие ,адвокат Г. е
оказал на жалбоподателката безплатна адвокатска помощ в условията на
чл.38,ал.2,във вр. ал.1,т.3,предл второ от Закона за адвокатурата-оказана помощ
на близък.Съдът при съобразяване на казаната норма и чл.8,ал.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ в
относимата редакция/ определя адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева
,дължимо на адвокат Г..Или общият размер,който ответникът следва да заплати на
жалбоподателката е в размер на 510 лева/заплатена държавна такса по делото в
размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева/
Водим от горното, Административен съд-Пловдив, Първо отделение, І състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на М.И.А.,ЕГН ********** ***
, Заповед № ЛС-01-18/14.05.2020 год. на и. д. Директор на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона
за държавния служител е прекратено служебното й правоотношение.
ОСЪЖДА Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“-гр.Пловдив да заплати на М.И.А.,ЕГН **********
*** разноски по делото в лазмер на 510/петстотин и десет/лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: