Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260148
гр. ВРАЦА, 14.06.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 09.06.2021 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Росица И.
в присъствието на:
прокурора секретар Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N`271 по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 1972/28.05.20 г. на ЕТ П. Д. с фирма "П.Д. 2012", с
ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. Мездра срещу решение на районен
съд гр. Мездра № 52/12.05.20 г. постановено по гр. дело № 823/19 г., с което
съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от ЕТ П. Д. осъдителен иск за сумата 5 877.38 лв. представляваща
обезщетение за нанесени от ответника имуществени вреди изразяващи се в повреди
на собствения на ищцата автомобил марка "Ман", модел Л200, рег. № Вр***
в размер на 3 827.38 лв.; разходи за паркинг и превозване на автомобила до гр.
Мездра в размер на 1 800 лв. и 150 лв. заплатен адв. хонорар, всички вреди в
резултат на извършен от ответника Н.К. деликт /ПТП/ на 09.10.18 г.
Въззивникът
Д. не оспорва установената от районен съд фактическа обстановка по спора.
Възразява единствено срещу правния извод на първостепенния съд, довел от отхвърляне
на исковата претенция, за липса на вина у ответника за извършване на процесното
ПТП и липсата на доказана причинна връзка между поведението на ответника и
настъпилата имуществена вреда.
Въззивникът
твърди, че срещу ответника се води наказателно преследване в районна
прокуратура гр. Ихтиман, поради което моли да му бъде издадено съдебно
удостоверение, с което да се снабди с друго такова от Районна прокуратура гр.
Ихтиман, от което да е видно дали е приключило и с какъв резултат ДП № 1059/18
г. по описа на РП гр. Ихтиман. Въззивникът Д. моли, по преценка на съда, за
спиране производството по настоящото дело на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК
до приключване на воденото срещу ответника Н.К. наказателно производство.
В
проведеното пред окръжен съд открито съдебно заседание на 19.08.20 г., стр. 22,
въззивникът Д., чрез процесуалния си представител адв. П., заявява, че според
нея въззиваемият Н.К. не е действал умишлено при настъпване на процесното ПТП,
както и не оспорва, че то се е случило по време на изпълнение на служебните му
задължения.
Окръжен
съд е преценил, че искането на въззивника за спиране производството по делото е
основателно и с протоколно опр. от 28.10.20 г. е спрял производството на осн.
229, ал. 1 т. 4 от ГПК до произнасяне на районен съд гр. Ихтиман по обжалване
на постановление на РП гр. Ихтиман по пр. пр. № 1059/18 г. /д. п. 218/18 г. по
описа на РУ на МВР гр. Ихтиман/ във вр. с водено срещу ответника в
производството Н.В.К. наказателно преследване за процесното ПТП от 09.10.18 г. С
определение № 260297/11.05.21 г. производството е възобновено, тъй като са
отпаднали пречките за спирането му. С вх. № 263398 от 26.04.21 г. в окръжен съд
е постъпило писмо от РП гр. Ихтиман, от което се установява, че постановлението
за прекратяване на нак. производство от 20.07.20 г. по пр. пр. 1059/18 г. по описа на РП гр.
Ихтиман е ВЛЯЗЛО в СИЛА 12.04.21 г., след проведен съдебен контрол от РС гр.
Ихтиман и Софийски окръжен съд.
В
проведеното след възобновяване производството по делото съдебно заседание,
въззиваемата не се явява, в писмен вид заявява становище, че поддържа жалбата.
Ответникът
Н.К., редовно уведомен, не представя отговор на въззивната жалба. Същият не се
явява в проведените открити съдебни заседания пред окръжен съд и не заявява
становище по спора.
След самостоятелна преценка на събраните
доказателства и доводите на страните, окръжен съд приема следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна от външна
страна, като подадена в срок, от надлежна страна в производството, срещу
подлежащ на контрол от настоящата инстанция съдебен акт.
След проведен служебен контрол по чл. 269 от ГПК,
окръжен съд намира атакуваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата
за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
След преценка на събраните по делото доказателства
и като обсъди съображенията на страните, окръжен съд гр. Враца приема за
установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 203, ал.
2 от КТ и във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От представените по делото трудов договор №004/05.09.18
г., стр. 40 и Заповед № 001/31.05.19 г., на стр. 41 се установява, че за
периода от 05.09.18 г. до 31.05.19 г. между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ответникът Н.К. е изпълнявал длъжността "***"
на товарен автомобил. На 09.10.18 г.2, около 04.40 часа, при управление на
товарен автомобил марка "Ман",
модел "Л 2000", с рег. № ВР *** СА, собственост на ищеца, ответникът К.
извършил ПТП на магистрала
"Тракия", по посока гр. Пловдив, в района на гр. Ихтиман. По повод на
настъпилото ПТП, в районна прокуратура гр. Ихтиман е образувано досъдебно
производство срещу ответника К.. От представените пред настоящата инстанция
писмени доказателства, посочени по-горе, се установява, че наказателното
производство срещу ответника е прекратено с постановление на районна
прокуратура гр. Ихтиман от 20.07.20 г. Актът на прокуратурата е влязъл в сила
на 12.04.21 г., след проведен съдебен контрол от районен съд гр. Ихтиман и окръжен
съд гр. София. В хода на досъдебното производство е назначена автотехническа
експертиза, от която констатира, че вина за настъпилото ПТП има ответникът
водач на товарния автомобил, като ударът е бил предотвратим при управление на
товарния автомобил със спазване на правилата за движение. В резултат на ПТП,
товарният автомобил бил повреден – имало повреди по предна броня на товарния
автомобил, ляв фар, ляв мигач, десен фар, десен мигач, десен халогенен мигач,
преден капак, декоративна челна решетка, основен радиатор, рамка около
радиатора, челно стъкло, рамка на челното стъкло, предна дясна врата. Допълнително
се установили и още щети по автомобила. Според изслушаната по делото автотехническа
експертиза с вещо лице К. Х., неоспорена от страните, товарният автомобил на
ищеца не полежи на възстановяване, същият бил в процес на разкомплектоване. Експерта
оценява щетите по автомобила на сумата 3 827.38 лв., като за този извод той се
основава само на своя опит, без по делото да са представени доказателства, че
ищецът действително е направил разходи в посочения размер за възстановяване
щетите по товарния автомобил. Според експерта Христов, от показанията на
тахошайбата на товарния автомобил се установявало, че автомобилът се е движел
със скорост 64 км./ч., при ограничение на скоростта 50 км./ч. Вещото лице прави
извод, че условията при които се е случило ПТП, ответникът като водач на
товарния автомобил "Ман" рег. № Вр*** СА е имал възможност на
предотврати произшествието, ако действията му са били правилни, същият е
следвало да намали скоростта или с оглед намалената видимост, дори да спре
товарния автомобил.
По делото е приета и счетоводна експертиза с в. л.
П. А., която също не е оспорена от страните. Експерта установява, че ищецът е
заплатил на ЕООД "Бека Роад Асистанс" сумата 1 800 лв. с ДДС,
включваща възнаграждение от 300 лв. за
транспортиране на товарния автомобил от мястото на катастрофата до
паркинг на дружеството, 360 лв. за престоя на паркинга и 840 лв. за
транспортиране на автомобила от паркинга на ЕООД "Бека Роад Асистанс"
до село Крета, където товарния автомобил се намирал и към момента на изготвяне
на експертизата.
По делото е разпитан свидетеля Д., съпруг на
собственичката на ЕТ ищец в производството. Той установява, че веднага след
катастрофата заминал за гр. Ихтиман, като установил, че камионът е смазан и не
може да пътува. Автомобилът стоял около месец и половина в полицията в гр.
Ихтиман, след което били информирали да си го приберат. В гр. Ихтиман заплатили
за пътна помощ, за паркинг и за транспорт. В полицията казали, че причината за
ПТП е ***а. Ответникът бил назначен като *** на трудов договор. В резултат на
ПТП той имал увреждане – счупен крак и си получавал болнични.
Други доказателства относими към предявения иск,
не са събрани в производството, въпреки, че с определението по доклада на
делото въззивният съд е дал указания на ЕТ жалбоподател П. Д., че в нейна
доказателствена тежест е да представи доказателства и установи, че причинената
от ответника К. щета на собствения й товарен автомобил е умишлена, в резултат
на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите
му задължения.
При изложените фактически обстоятелства по спора,
от правна страна окръжен съд намира
следното:
Ищецът - едноличен търговец Д. цели ангажиране
отговорността на ответника К. по реда на чл. 203, ал. 2 КТ и във вр. с чл. 45
от ЗЗД, доколкото към момента на настъпване на процесното ПТП на 09.10.18 г.
страните са били в трудово правоотношение. В посочената норма е регламентирано,
че за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е
причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения,
отговорността се определя от гражданския закон.
В доказателствена тежест на работодателя – ищец е
да установи осъществяването на всички елементи от правопораждащия фактически състав
на този текст, които следва да се установят в условията на кумулативност:
наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на причиняване на
вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и че ответникът е причинил умишлено твърдените вреди.
Освен това и според трайната практиката на ВКС,
изразена и в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение от 24.02.2011 г. по гр.
д. № 137/2010 г., IV г. о., се приема, че съгласно чл. 203, ал. 2 КТ при умишлено
причинена вреда на работодателя или на вреда, причинена от престъпление,
отговорността на работника се определя от гражданския закон, но основанието за
възникване на тази отговорност е наличието на умисъл у работника при
причиняването. Приема се също така, че всички предпоставки за реализиране на
тази отговорност са в доказателствена тежест на работодателя и ако не се
установи умишлено причиняване на вредата, отговорността на работника може да
бъде ангажирана само и единствено по реда на чл. 203, ал. 1 КТ вр. с чл. 201 КТ. Не са ли налице тези изисквания, последният носи единствено ограничена
имуществена отговорност.
При липсата на представена влязла в сила присъда,
в казуса остава да бъда обсъдени останалите хипотези - на умишлено причинена
вреда или вреда причинена не при или по повод изпълнение на трудови задължения.
В гражданското право вината е психическо отношение
на дееца към извършеното от него и негодите последици, която се проявява в две
форми - умисъл и небрежност. Умисълът се възприема като психическо отношение на
дееца към извършеното от него и последиците, до които то води. Небрежността пък
е неполагането на дължимата грижа, която би следвало да положи всеки, който
изпълнява някакво задължение, като критерият тук е грижата на добрия стопанин.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ, в случаите на умишлено причинена
вреда отговорността на служителя/работника се определя от гражданския закон.
Тази разпоредба препраща към договорната отговорност по ЗЗД, тъй като
имуществената отговорност на служителя е санкционна последица от нарушаването
на задължение, съществуващо по силата и включено в съдържанието на трудовото
правоотношение.
ЗЗД не съдържа дефиниция на умисъла и небрежността
като форми на вината, поради което следва да се приеме, че те имат
интелектуалното и волево съдържание, определено в НК.
За уважаването на иска по чл. 203, ал. 2 КТ, в
тежест на ищеца Д. е да докаже наличието на умисъл като форма на вината на
работника, причинил вредата, тъй като гражданският закон не презумира умишления
характер на противоправното поведение. Умисълът по смисъла на чл. 203, ал. 2 КТ
не се предполага. Доколкото тежестта за установяване на всички елементи на
фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ е на ищеца, при липсата на презумпция
за умисъл или недобросъвестност и липсата на ангажирани доказателства за
наличие на умисъл у ответника, следва да се приеме, че такъв не е налице.
Според окръжен съд, не може да се приеме, че на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното, поради което не следва да
доказва умишленото причиняване на процесната вреда от ответника. Установената в
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се отнася единствено за
обичайната релевантна за гражданското право вина – непредпазливостта. Същата
обаче не намира приложение, когато фактическия състав предполага наличието на
умисъл – пряк или евентуален, какъвто е разглеждания случай.
Съгласно трайната и непротиворечива практика в
доказателствена тежест на работодателя е да докаже всички елементи от
правопораждащия фактически състав, включително и релевантната форма на вина –
умисъл (решение № 870/24.02.2011 г. по гр. д. № 137/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО;
решение № 8 от 01.02.2018 г. по гр. д. № 1111/2017 г., на ВКС, ГК, ІV ГО и
др.). В случая жалбоподателят–ищец Д. не е изпълнила доказателствената си
тежест да установи, че деянието е извършено умишлено от работника К.. Деянието
е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на
тези последици. Дали е налице умисъл в неговите две разновидности - пряк или
евентуален, или се касае до непредпазливост - съзнавана или несъзнавана, се
определя от обективните обстоятелства.
Крайният извод е, че въззивникът - ищец не
установи по делото, че ответникът К. е съзнавал обществено опасния характер на
процесното ПТП, което е причинило повредите по собствения на ищцата автомобил и
въпреки това е искал или допускал неговото настъпване.
Въззвиникът – ищец Д. не заявява твърдения и
доказателства и за третата хипотеза на чл. 203, ал. 2 от КТ – случилото се с
ответника К. ПТП на 09.1018 г., което е причинило до щети по автомобила на ЕТ Д.,
да не е при или по повод изпълнението на трудовите задължения на К..
В обобщение, настоящата инстанция намира, че в
конкретния казус не се установи по безспорен начин, че противоправното
поведение от ответника К. е извършено виновно, с форма на вината умисъл. По
тази причина главният иск с правно основание чл. 203, ал. 2 ГПК следва да се
отхвърли като неоснователен; с оглед отхвърлянето на иска с правно основание
чл. 203, ал. 2 КТ, акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендирания размер на
иска от причиняването на вредата до окончателното изплащане на сумата, също
следва да се отхвърли.
Цитираното от жалбоподателката в писмените бележки по делото, решение №
9/31.01.18 г. постановено по гр. д. № 1504/17 г. на ІV г. о. на ВКС е в
подкрепа на
изложената по-горе правна теза.
При съвпадение на крайния правен извод на
първоинстанционния съд и настоящата инстанция, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
На ответника по жалба не следва да се присъждат
съдебни разноски за настоящата инстанция, тъй като няма заявено искане.
Мотивиран от изложеното окръжен съд гр. Враца
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52/12.05.2020 г.,
постановено по гр. д. № 823/2019 г. по описа на районен съд гр. Мездра.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при предпоставките на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател ....... Членове 1.... 2........