Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 19.08.2019 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1771/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от В.З.П. и М.Х.П., с която са предявени срещу А.Е.Д.Л. АД искове както следва:

с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване на недействителност поради липса на представителна власт на Договор за учредяване на ипотека от 07.07.2014 г., сключен с нотариален акт за договорна ипотека №90, рег.№3051, дело 78/2014 г. на нотариус №526.

с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване на нищожност поради противоречие на закона на Договора за учредяване на ипотека от 07.07.2014 г., сключен с нотариален акт за договорна ипотека №90, рег.№3051, дело 78/2014 г. на нотариус №526.

 

            Ищците твърдят, че въз основа на неавтентично пълномощно В.З.П., като пълномощник на З.Д.П.и М.Х.П. са учредили в полза на ответника договорна ипотека върху собствения си недвижим имот. След смъртта на З.Д.П.наследници по закон са ищците и в това си качество оспорват сделката по реда на чл.42 ЗЗД – като недействителна – сключена без представителна власт. Доколкото към момента на разпореждането имотът е бил притежаван от З.Д.П.и М.Х.П. в режим на съпружеска имуществена общност, твърдят, че изявлението на М.Х.П. е в нарушение на закона – противоречи на разпоредбата на чл.24, ал.3 СК, съгласно която разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи. Отделно от това ищцата М.Х.П. твърди, че за обременява своята част от имота е била мотивирана от волята на съпруга си, обективирана в пълномощното и ако е знаела, че такава воля липсва – че пълномощното е неавтентично, не би се разпоредила чрез учредяване на ипотека върху своята част от имота.

            Ответникът оспорва иска. Оспорва ищците да са легитимирани да предявяват права на починалия си наследодател. Твърди, че пълномощното, представено при сключване на договорната ипотека е автентично, договорът за учредяване на ипотека е сключен с надлежна представителна власт и е неоснователно твърдението за нищожност поради противоречие със закона на разпореждане с обща вещ от единия съпруг.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.42, ал.2 ЗЗД:

Установява се от нотариален акт №90, рег.№3051, дело 78/2014 г. на нотариус №526 от 07.07.2014 г., че З.Д.П., представляван от В.З.П. и М.Х.П. в качеството си на ипотекарни длъжници са учредили в полза на А.Е.Д.Л. АД договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №5, находящ се в гр. София, ж.к. Лозенец, ул. ********, с площ от 67,68 кв.м., заедно с МАЗЕ №5 от 1,33 кв.м., за обезпечаване на вземанията на А.Е.Д.Л. АД по договор за заем от 27.06.2014 г., сключен с В.З.П.. В приложенията на нотариалния акт е описано като пълномощно, удостоверяващо правото на В.З.П. да представлява З.Д.П., Пълномощно, извършено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, съответно рег.№1767 и рег.№1968, том 1, акт №145/03.07.2014 г. на нотариус К. *** действие РС – София.

Установява се от първоначалната и допълнителната съдебно-графическа експертиза, изпълнени от вещото лице Г.И.М. и повторната графическа експертиза, изпълнена от вещото лице Б.К.Г., че документът, озаглавен „Пълномощно“, извършено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, съответно рег.№1767 и рег.№1968, том 1, акт №145/03.07.2014 г. на нотариус К. *** действие РС – София, който се съхранява в архива на нотариус Светлана Клинкова, не е написан в частта относно при имена и подписан в частта относно подпис от З.Д.П.– вещите лица са категорични, че подписът за „упълномощител“ не е положен от Пантелеев и не представлява вариант на подписа на посочения автор, като при изпълнение на подписа е вложено старание за възпроизвеждане на действителния подпис на лицето. Същото се отнася и до саморъчно изписаното име на упълномощителя – имената не са изписани от З.Д.П., а от друго лице, със старание за наподобявне на действителния почерк на посочения за автор на документа.

Процесното пълномощно, заверено за подпис и съдържание с нотариално удостоверяване рег.№1767 и рег.№1968, том 1, акт №145/03.07.2014 г. на нотариус К. К., е представено при сключения с нотариален акт договор за ипотека от 07.07.2014 г. Доколкото по делото се установява, че пълномощното е неавтентичен документ – не удостоверява волята на посочения в него автор, съдът приема, че В.З.П., действаща като пълномощник на З.Д.П., не е разполагала с валидно учредена представителна власт, поради което е сключила от негово име договорът е сключен без представителна власт.

С ТР №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.

Договорът за учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт от 07.07.2014 г., в частта му относно изявлението на З.Д.П.за обременяване на с договорна ипотека на собствената му 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №5, находящ се в гр. София, ж.к. Лозенец, ул. ********, с площ от 67,68 кв.м., заедно с МАЗЕ №5 от 1,33 кв.м., не недействителен на основание чл.42 ЗЗД – сключен е от мним представител, действал без представителна власт. Искът за обявяване на недействителността е предявен от легитимирани страни – универсалните правоприемници на мнимо представлявания.

Видно от удостоверението за наследници изх.№4195/01.10.2015 г. З.Д.П.е починал на 30.09.2015 г. и е оставил за наследници по закон М.Х.П. – съпруга и В.З.П. – дъщеря. Ето защо съдът приема ищците за легитимирани да се позоват на недействителността на ипотечния договор относно правата на наследодателя им. Поради това претенцията по чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване на недействителност поради липса на представителна власт е основателна относно правата върху 1/2 ид.ч. от процесния имот – за тази част, за която собственикът е бил представляван от мним представител – въз основа на пълномощно, което се установи, че е неавтентично.

Неоснователна е претенцията за обявяване не недействителност на договора за частта от имота, собствена на ищцата М.Х.П.. Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот от 19.11.1981 г., процесният имот е придобит от М.Х.П. и З.Д.П.по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност. За частта върху имота, собствена на Пантелеев, ипотечният договор е сключен чрез пълномощник, който не е имал представителна власт. За частта от имота, собствена на ищцата М.П. обаче договорът е сключен лично от нея – не е налице действие от чуждо име без представителна власт. Съображенията на ищцата, че не би сключила сделката, ако бе знаела, че пълномощното на съпругът й е неавтентично, не представляват порок на волята, който влияе на действителността. Мотивът за сключване на сделката има значение за валидността й само в изрично посочени в закона случаи, процесният не е сред тях.

По изложените съображения съдът приема, че искът е частично основателен и процесния договор за учредяване на ипотека следва да се обяви за недействителен по чл.42, ал.2 ЗЗД за 1/2 ид.ч. от недвижимия имот, предмет на договора.

 

По иска по чл.26, ал.1 ЗЗД:

Ищците претендират, че процесния договор за учредяване на договорна ипотека противоречи на закона – сключен е от единия съсобственик - ищцата М.П. и от мним представител на другия съсобственик, а доколкото към момента на договора вещта се е притежавала в режим на съпружеска имуществена общност, разпореждането с нея само от един от съпрузите е в нарушение на чл.24, ал.3 СК, според който разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи.

Съдът приема, че не е налице твърденият порок по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.

Сделките, сключени в нарушение на чл.24, ал.3 СК не са нищожни – нарушението на посочената разпоредба води до относителна недействителност – „оспоримост“ на сделката от неучаствалия съпруг в срок от в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му – ал.4 на чл.24 СК. Законът прави разлика между противоречията, водещи до абсолютна недействителност, каквато е нищожността по чл.26, ал.1 ЗЗД и относителната недействителност, предполагаща действителна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица. Когато законодателят е предвидил специална санкция за определено нарушение, това изключва приложението на общия закон – в случая – общите правила за недействителност на договорите по чл.26 и сл. ЗЗД. Поради това и нарушението на чл.24, ал.3 СК не води до нищожност на сделката, а до възникване на потестативно право в полза на неучаствалия съпруг да я оспори по реда на чл.24, ал.4 ЗЗД. В тълкувателната си практика Върховния касационен съд е многократно е имал повод да излага съображения за класификацията на пороци на волята според вида им, съответно – различията между основанията и последиците на нищожността и относителната недействителност. Правото да се иска прогласяване на недействителността на конкретен акт на разпореждане е дадено именно на лицата, които са защитени от нормата на закона, т. е. лицата с конкретен материален интерес (така ТР №1/2004 г. на ОСГК на ВКС). А в мотивите по т.3 на ТР №5/2013 г. на ОСГТК ВКС сочи, че „да се приеме, че въпросната разпоредителна сделка е нищожна поради противоречие със закона е пресилено и при сравнение с разпоредбата на чл. 24, ал. 4 СК /чл. 22, ал. 3 от СК, отм./, която предвижда по - лека санкция /относителна и временна недействителност, наричана още своебразна оспоримост/ за едноличното разпореждане на съпруг с общ за съпрузите недвижим имот /включително с притежаваното в съпружеска имуществена общност семейно жилище/.“ Ето защо съдът приема, че в случая не е налице соченият от ищците порок на волята – извършване на сделката в противоречие със закона. Искът за обявяване на сделката за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД е неоснователен.

 

По разноските:

На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ – за сумата от 1116,67 лв.

На ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение – съразмерно с отхвърлената част от исковете – за сумата от 3600 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса за уважената част от исковете – в размер на 367,09 лв. и разноските за експертиза – в размер на 200 лв.

      

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по иска на В.З.П., ЕГН:**********, и М.Х.П., ЕГН:**********, срещу А.Е.Д.Л. АД, ЕИК:*********, на основание чл.42, ал.2 ЗЗД – като сключен без представителна власт на страната на ипотекарния длъжник З.Д.П., договорът от 07.07.2014 г., сключен с нотариален акт за договорна ипотека №90, рег.№3051, дело 78/2014 г. на нотариус №526, в частта му относно 1/2 ид.ч. от имота, представляващ АПАРТАМЕНТ №5, находящ се в гр. София, ж.к. Лозенец, ул. ********, с площ от 67,68 кв.м., заедно с МАЗЕ №5 от 1,33 кв.м., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за обявяване на договора за недействителен относно целия недвижим имот.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.З.П., ЕГН:**********, и М.Х.П., ЕГН:**********, срещу А.Е.Д.Л. АД, ЕИК:********, иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване на нищожността поради противоречие на закона на Договора за учредяване на ипотека от 07.07.2014 г., сключен с нотариален акт за договорна ипотека №90, рег.№3051, дело 78/2014 г. на нотариус №526.

ОСЪЖДА А.Е.Д.Л. АД, ЕИК:**********, да заплати на адв. К. Й. М., адрес: ***, на основание чл.38 ЗА, сумата от 1116,67 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА В.З.П., ЕГН:**********, и М.Х.П., ЕГН:**********, да заплатят на А.Е.Д.Л. АД, ЕИК:*********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 3600 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА А.Е.Д.Л. АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 367,09 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 200 лв., представляваща разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: