№ 2878
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20251110202556 по описа за 2025 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. В. Я., с ЕГН **********, срещу електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К
№10185964, издаден от СДВР, с който, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.4, вр.
ал.1, т.2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата са релевирани доводи за неправилно приложение на материалния закон,
предвид отсъствието на убедителни доказателства за авторството на административното
нарушение. Формулирана е молба за цялостната отмяна на издадения санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П.,
който поддържа аргументите, изложени в жалбата. Допълва доводите си, обсъждайки
събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали и особено
свидетелските показания на М. М. Х., от чието име е изготвена декларацията по чл.189, ал.5
от ЗДвП и който категорично отрича да познава И. Я. или да е комуникирал с нея. Позовава
се и върху служебните ангажименти, изпълнявани от доверителката му в сградата на СГС
към датата на твърдяното от наказващия орган управление на МПС, изводими от
удостоверението, изискано от нейния работодател.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
отношение по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице. Тя
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, се явява ОСНОВАТЕЛНА.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят И. В. Я., ЕГН **********, била служител към специализираната
администрация на Софийски градски съд, където заемала длъжност „призовкар“. На
26.06.2024 г. тя била на работното си място в сградата на институцията и извършвала
дейност по завеждане на съдебни книжа.
На 26.06.2024 г., в 12:58 часа, в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, в района до
№330, с посока на движение от бул.“Владимир Вазов“ към Околовръстен път, при
ограничение на скоростта от 50 km/h за населено място, лек автомобил марка „БМВ“, модел
„Х4 ХДрайв 20Д“, с рег.№ХХХХ, се движел със скорост от 68 km/h, установена след
отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %. Изготвена била справка за собственост
на моторното превозно средство (МПС), видно от която собственик се явявало „УЛ“ЕАД,
ЕИК ХХХ, а като ползвател било вписано „БР“ЕООД, ЕИК ХХХ. Нарушението било
заснето с клип и установено с мобилна система за видеоконтрол - автоматизирано
техническо средство (АТСС) тип „CORDON M2”, с регистрационен номер на устройството
№MD1193. Същата била монтирана на участъка от пътя от служители на ОПП - СДВР,
патрулиращи със служебен автомобил, с рег. №СВ9700ТМ. Заснетото нарушение било
онагледено със снимков материал. Отчетено било превишение от 18 km/h на разрешената
скорост за движение в процесния пътен участък.
В хода на последващата проверка било установено, че „БР“ЕООД е предоставило л.а.
„БМВ Х4 ХДрайв 20Д“, с рег. №ХХХХ, по силата на договор за наем от 19.09.2023 г. на „А“
ЕООД. От дружеството - ползвател била изискана информация относно лицето, което е
управлявало моторното превозно средство. На 31.12.2024 г. чрез пощенски оператор в ОПП
– СДВР постъпила декларация от 27.12.2024 г. Същата била подписана от управителя на
„А“ЕООД – свид. М. М. Х., но текстът не бил изпълнен от него. В нея било удостоверено, че
на 26.06.2024 г., в 12:58 часа автомобилът бил във владение на жалбоподателя И. В. Я., ЕГН
********** и същата го върнала на 27.06.2024 г., в 09:00 часа.
При проверка в регистрите с бази данни, поддържани от СДВР, било установено, че
Я. била санкционирана за идентично по вид нарушение на правилата за скоростта с влязъл в
сила на 21.05.2024 г. електронен фиш серия К №9052888. С оглед изтеклия срок от датата на
влизане в сила на предходния санкционен акт, по- кратък от две години, било преценено, че
нарушението, извършено на 26.06.2024 г., се явявало реализирано в хипотезата на
повторност.
С оглед така констатираното нарушение на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.1,
т.2 от ЗДвП бил издаден електронен фиш Серия К №10185964 за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който на И. Я. било наложено административно
наказание „Глоба“ в размер 100,00 /петдесет/ лева за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП, с допълнението, че деянието е извършено повторно, в двугодишен срок от влизане в
сила на ЕФ К/9052888 на 21.05.2024 г. Фишът бил връчен на въззивника на 22.01.2025 г.,
видно от извлечение от система с данни за връчване на електронни фишове. Жалбата била
подадена в законоустановения преклузивен срок на 05.02.2025 г., чрез СРС, видно от датния
щемпел, с който била заведена в регистратурата на съда.
Така изложената фактическа обстановка се установява от гласните доказателствени
средства: показания на свидетел М. М. Х.; писмените доказателства, приети по реда на
чл.283 от НПК и приложени по делото, а именно: извлечение от базата данни за регистрации
на МПС, поддържана от ОПП – СДВР, Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на
вътрешните работи, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта на дата 26.06.2024 г., справка – картон на водач И. В. Я., ежедневна
2
форма на отчет на наряда към ОПП – СДВР, протокол №035-СГ-ИСИС/21.03.2024 г. от
проверка на мобилна система за видеоконтрол, извлечение от регистър на одобрените
типове средства за измерване, извлечение от система на ОПП – СДВР, с данни за връчването
на фиш серия К/10185964, декларация – Приложение 6 за предоставяне на информация във
връзка с разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДвП, копие на лична карта на И. В. Я., копие на
електронен фиш серия К №9052888, извлечение от система на ОПП – СДВР, с данни за
връчването на фиш серия К/9052888,сертификат за успешно завършен курс на обучение за
работа с техническо средство за контрол на скоростта, пълномощни за процесуално
представителство, справка от Български институт по метрология (БИМ) вх.
№73201/28.02.2025 г. и вх.№79346/06.03.2025 г., с приложения, справка от Столична община
с регистрационен индекс и дата- СОА25-ДИ14-1470-(1)/05.03.2025 г., с приложение проект
на организация на движението на бул. “Ботевградско шосе“ в интригуващия делото участък,
писмен отговор от „БР“ООД, с вх.№114610/01.04.2025 г. с приложения – копие на договор за
наем от 19.09.2023 г., сключен с „А“ЕООД и копие от приемо- предавателен протокол,
писмен отговор от „УЛ“ЕАД, с вх.№131337/14.04.2025 г., с приложения – договор за
финансов лизинг, приемо-предавателни протоколи и фактури, протокол за снемане на
образци за сравнително изследване от почерк и подпис, молба от „А“ЕООД, с вх.
№140580/22.04.2025 г., писмен отговор от ОПП - СДВР, с вх. №207953/13.06.2025 г., с
приложение оригинал на декларация от 27.12.2024 г. и копие на лична карта и справка –
разпечатка от деловодна система; веществени доказателствени средства: клип на
нарушението, снимков материал, заснел позиционирането на камерата, с която е реализиран
контролът и на полицейския автомобил; експертизи: съдебно- графическа експертиза -
протокол №70/10.05.2025 г.
Така изброените материали съдът намира за отразяващи в пълнота интригуващите
делото факти. Анализирани поотделно и в своята съвкупност те позволяват установяване на
част от релевантните към предмета на доказване по делото обстоятелства, в частност тези,
касаещи факта на извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, поради
което следва да бъдат възприети без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи по между си. В конкретика съдът се позовава в правните си изводи върху
приложените по делото писмени доказателства – часови график на нарядите, протокол за
използване на АТСС, удостоверение за одобрен тип мобилна система, протоколи за
метрологична проверка и веществените доказателствени средства, съставени в хода на
контролната дейност – снимков материал – извлечение от заснетите с техническото средство
клипове. Липсват данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите
доказателствени източници. От представените документи от Български институт по
метрология и ОПП – СДВР, в частност удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
протокол за проверка на техническо средство, часови график и приложения снимков
материал се извеждат характеристиките, респ. факта на тариране на ползвания измервателен
уред, както и зададените му параметри за работа. Фигурира и обозначение, че става въпрос
за мобилно техническо средство, активирано в стационарен режим на заснемане (съвпадащо
както с характеристиките на уреда, описани в приложение към удостоверението за одобрен
тип средство за измерване, представено от БИМ, визуализирано в приобщения снимков
материал), което е прието за допустимо и от действащите понастоящем норми,
регламентиращи съответната материя. Черпят се сведения относно автомобила, към който е
било монтирано техническото средство, респ. персоналния състав на патрула, който е
реализирал посредством него контролната дейност. Категорично установена е засечената
скорост на движение, като същата е фиксирана и съобразно допустимия толеранс, предвиден
за случаите, в които се ползва техническо средство за контрол.
Не се откриват пороци и върху приложените под формата на снимков материал
извлечения от заснетите клипове на нарушението. В тях са видими индивидуализиращите
белези на процесния лек автомобил, респ. става ясно, че именно неговата скорост е засечена.
3
Пореден аргумент в полза на този извод съдът прави и въз основа на прочита на
приобщеното към делото приложение към удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, допълнено с обозначенията върху извлечения от паметта на АТСС клип,
представен на хартиен носител по делото, в което е описан алгоритъмът на работа на
устройството за контрол и контролните маркери, чрез които се обозначава превозното
средство, чиято скорост е регистрирана от високочувствителната техника за контрол.
Представеното от СДВР фотоизображение, на което е заснета заснемащата камера и
мястото на нейното разположение, позволява върху него да бъдат различени дигитални
обозначения за дата и час на заснемане, поради което следва да се заключи положително, че
е спазено изискването на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121 3-532 за условията и реда за
ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Снимката се явява приложение към протокола, изискуем съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.1 от цитирания подзаконов нормативен акт, който в конкретния
случай е изготвен без допуснати пропуски. Той е годно доказателствено средство и
позволява да се установи разположението на мобилното АТСС. В него изчерпателно са
посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, идентификация на
служебния автомобил, с който е свързано АТСС, началото и края на работната смяна и броят
на установените нарушения. Изрично е отбелязано и че е изготвена дигитална снимка на
монтираното АТСС - обстоятелства, удостоверени и с подписите на надлежно
оправомощените длъжностни лица, съставили и проверили протокола, в чиято достоверност
съдът няма основание да се съмнява. Данните, вписани в обсъждания документ, ведно с
приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че
нарушението е установено в границите на посочения като контролиран участък.
Същевременно, не без значение се явява обстоятелството, че при използването на АТСС
контролният орган не разполага с възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство, като измерването и регистрирането на скоростта и записа на
доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-
камера-компютър. Още повече че процесното устройство разполага с GPS - приемник, чрез
който се установяват географските й координати при поставяне на началото на работния
процес, които, впрочем, се визуализират ясно върху извлечението от клипа на самото
нарушение, доколкото те се отпечатват автоматично, а не се добавят впоследствие.
Като неразделна част от протокола, снимката на позиционирането на използваната
камера, поставена върху тринога, е предназначена да позволи придобиването на визуална
представа къде точно е мястото на монтиране на АТСС. Тази информация е необходима за
извода, дали се разкрива съответствие с мястото на заснемане, включително посоката, в
която е било насочено мобилното устройство, отразени от контролните органи в изготвения
от тях протокол за ползването на последното. В конкретния случай, върху приложеното
изображение ясно се визуализират отличителните белези на средата, заобикаляща мястото
на позициониране на камерата, недвусмислено съвпадащи с описаните в протокола,
включително тези на патрулния автомобил, а видно от приложената схема за организация на
движението, представена от Столична община, за целия участък ограничението на скоростта
е 50 км/ч за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. С тези аргументи съдът приема, че
със събраните доказателства се установява съответствие между мястото на нарушението,
посочено в приложената снимка и мястото на нарушението, отразено в издадения
електронен фиш, както и с местоположението на използваното АТСС.
Съдът няма основание да се съмнява в правилността на предоставената от Столична
община – стопанин на пътя, актуална към датата на нарушението схема на организация на
движението, респ. наличното знаково стопанство в района на заснемане на нарушението.
От приложените по делото заверени копия на договор за финансов лизинг, договор за
4
наем и приемо- предавателни протоколи бяха изяснени собствеността и ползването на
процесния лек автомобил, при управлението на който е извършено нарушението.
Категорично като негов ползвател по силата на договор за наем се идентифицира „А“ЕООД,
с управител свид. М. Х..
Не така еднозначни са приобщените по делото доказателствени източници относно
авторството на обсъжданото нарушение. Тезата на наказващия орган за субекта и
идентичността му с жалбоподателя бе напълно опровергана. Същата е била изградена
изцяло върху съдържанието на приложената по делото декларация Приложение №6,
съставена по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Нейната удостоверителна сила бе преодоляна
посредством показанията на свид. М. Х., проверени и допълнени от заключението на
допуснатата графическа експертиза и изисканата от ръководството на Софийски градски съд
административна справка. Макар с така посочените доказателствени материали да бе
установено, че обсъжданият документ е подписан от управителя на „А“ЕООД, като ново
обстоятелство бе внесено отсъствието на идентичност между почерка, с който е попълнена
текстовата част на документа и писмено - двигателните навици на представляващия
дружеството. Категоричен бе в своя разказ свидетелят, че не познава И. Я. и не е извършвал
лично действия по прехвърляне в нейно владение на л.а. „БМВ Х4 ХДрайв 20Д“, с рег.
№ХХХХ. Х. подчертава, че ангажимент за комуникацията с органите на ОПП - СДВР по
повод регистрации на превозни средства и издадени фишове във връзка с управлението им е
възложен на различни служители и адвокати, без да е в състояние да конкретизира техните
имена, както и доколко в комуникацията си с органите на ОПП - СДВР те са били коректни.
Той не успя да разпознае и почерка, с който е изпълнена декларацията по чл.189, ал.5 от
ЗДвП. Тези негови твърдения не бяха компрометирани от други доказателствени източници,
поради което следва да бъдат възприети като отразяващи факти от обективната
действителност.
Съдът кредитира с доверие заявеното от свид. Х., доколкото то кореспондира напълно
със заключението на съдебно - графическата експертиза, изпълнено компетентно, обективно
и даващо аргументирани с нужната прецизност и позоваване върху научни методики
отговори. Свидетелският разказ е в синхрон и с предоставената от ОПП - СДВР справка
относно реда, по който обсъжданата декларация е постъпила в институцията, разкриващ и
невъзможност да се установи лицето, изпратило я чрез пощенския оператор.
Допълнително задълбочава съмненията във верността на отразеното в подредената
към административната преписка декларация и административната справка, изготвена от
ръководството на Софийски градски съд, чийто служител е Я.. В нея изрично е отразено, че
жалбоподателката на датата 26.06.2024 г. се е намирала в Съдебната палата, където е
обслужвала документооборота.
Доказателствени данни относно автора на извършеното нарушение не могат да бъдат
изведени и от прегледа на приложеното по делото извлечение от клип, създаден от АТСС,
доколкото изображението върху него е дотолкова неясно, че не би могло да послужи за
нуждите на лицева идентификация, дори и с оглед разграничение на белезите на водача на
заснетото превозно средство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица. Затова съдебният контрол, установен с разпоредбите
на ЗАНН, следва да бъде съсредоточен върху законосъобразността на издадените от
5
административните органи електронни фишове. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с
чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
независимо от наведените от жалбоподателя аргументи.
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на §6, т.
63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП той следва да съдържа данни за: териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство или името на водача, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от
министъра на вътрешните работи със заповед образец на електронен фиш в съответствие с
изискването на чл.189, ал.4, изр. последно ЗДвП.
Видно от съдържанието на процесния електронен фиш, налице са всички изискуеми
от закона реквизити. Посочени са териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, датата, точен час на извършване на нарушението, мястото,
регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът му. Същите данни са
инкорпорирани и в приложения като веществено доказателствено средство, съобразно
чл.189, ал.15 ЗДвП, снимков материал, изготвен с процесната радарна система.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол за спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи – заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
разпечатката от радара би представлявала годно веществено доказателствено средство, в
случай че са спазени и другите изисквания на закона. В приложеното извлечение със
снимков материал от паметта на АТСС, посредством което се твърди да е установено
нарушението, са налични данни за него. От доказателствената съвкупност по делото се
установява, че същото е от одобрен и вписан в регистъра тип, нарушението е констатирано в
срока на одобряване на типа, след като конкретното техническо средство е преминало през
надлежна проверка, документирана в протокол и е въведено в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. Съобразено се явява изискването за автоматизиран
процес при използването на мобилни технически средства (коментирано и в мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд), при който
единствената намеса на контролния орган се свежда до тяхното обслужване, но не и
упражняването на непосредствен контрол върху функционирането на системата към момент
на заснемане на нарушения.
Съдът обаче споделя възражението на жалбоподателя, че събраните по делото
доказателства налагат извод за неправилно приложение на материалния закон от издателя на
електронния фиш, доколкото фактите не са получили коректна правна оценка.
Установено бе, че на посочената в санкционния акт дата лек автомобил „БМВ Х4
ХДрайв 20 Д“, с рег. №ХХХХ, е бил управляван по бул.“Ботевградско шосе“ и в разрез с
ограниченията за скорост, пораждали действие в съответния пътен участък. Няма спор, че
превозното средство е било отдадено за ползване по силата на договор за наем на „А“ЕООД
с управител свид. Х, чийто подпис именно фигурира под подадената от негово име
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Този факт се потвърждава от намиращия се сред
6
материалите по делото документ и показанията на представляващия дружеството, така и от
заключението на приетата по делото графическа експертиза. В случая обаче бе изяснено, че
посоченият свидетел не е изпълнил декларацията със съдържание, вписвайки името на И. Я.
като лицето, управлявало моторното превозно средство на 26.06.2024 г. Наред с този факт,
също изводимо от показанията на Х, се достига до извод, че той не само не е предоставял
лично или чрез друго лице процесния автомобил в нейно владение, но и не се намира дори и
в бегло познанство с нея. Съвкупността от тези обстоятелства, допълнена с постъпилата
справка, касаеща служебните ангажименти, изпълнявани на посочената по- горе дата от
жалбоподателката в сградата на Софийски градски съд и предполагащи местоположението
й в нейните рамки обаче разколебава сериозно тезата, че именно тя е била водачът, който е
накърнил с поведението си правилата за скорост в рамките на населено място. По делото не
бяха събрани доказателства, разкриващи с нужната категоричност авторството на
процесното нарушение, дадено именно в лицето на Я.. За съществуването на такива,
впрочем, не насочват и материалите, събрани в рамките на предхождащата издаването на
наказателното постановление проверка.
Тук е мястото да се посочи, че в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, именно поради
особеностите на ускорената процедура, която предписва издаването на електронен фиш само
въз основа на постъпилата декларация, удостоверяваща името на виновния водач (чл.189,
ал.5 от ЗДвП), съдът винаги дължи изследване и на реда за изграждане на свободното
убеждение на наказващия орган по фактите и правото. Въпросът за авторството на
извършеното нарушение, в хипотезата на извършено управление, подлежи на задълбочено
изясняване, което не може да бъде ограничено от формалното наличие на декларация,
дължима по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, като в процеса бъдат проверени спорните
моменти, при възможност за ангажиране на различни доказателства и доказателствени
средства (в този смисъл вж. Илкова, Р. и др., „Административнонаказателно право.
Ръководство“, София, ДЗЗД „Консорциум ФПИ –ИДЕИН“, 2015, стр. 97-99). Би било
погрешно да се приеме, че представеният пред издателя на фиша удостоверителен документ
разкрива обвързваща сила за съда и дерогира задълженията на последния, произтичащи от
разпоредбите на чл.107 от НПК. Пренесено в конкретиката на случая, макар да бяха
положени процесуални усилия за установяване на лицето, което е било водач на процесния
лек автомобил, категоричен отговор не бе постигнат, поради отсъствие на достатъчно факти,
водещи към неговата самоличност. Този доказателствен дефицит рефлектира сериозно върху
тезата за авторството на И. Я., разколебаната основно чрез показанията на свид. Х. и
приобщените нови писмени документи, включително административна справка от СГС и
заключение на съдебно – графическа експертиза.
Предвид изложените по- горе аргументи съдът намира, че макар да са събрани
доказателства за извършено нарушение от вида, посочен в издадения санкционен акт,
неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката,
доколкото не бе постигнато категорично познание, че тя е реализирала нарушение като
водач на автомобил и участник в движението. Ето защо, този съдебен състав намира, че
издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв същият следва да бъде
отменен изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, Серия К №10185964, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т.2 от Закона за движение по пътищата
7
(ЗДвП), на И. В. Я., с ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 100,00 (сто) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
неправилен и незаконосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8