Определение по дело №1617/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1687
Дата: 7 юли 2023 г.
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20237180701617
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…….

 

гр. Пловдив,…………………..юли 2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският административен съд, ХХI състав, в закрито съдебно заседание на…………………………………..юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                                                                                                                ЙОРДАН  РУСЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев ЧКАНД № 1617 по описа за 2023год., за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл. 229 от АПК, вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба от Р.В.И., ЕГН **********, подадена чрез адв. М. Димитрова, против Определение № 367/04.05.2023 г. постановено по АНД № 6566/2022г. по описа на РС-Пловдив. В частната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното определение поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи, че са представени надлежни доказателства за размера на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение от 1080 лв. с ДДС, както и че искането за тяхното присъждане е своевременно направено. Счита, че претендираният размер на адвокатското възнаграждение е в рамките на минимума, предвиден в чл. 18, ал. 2 и чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, понеже с обжалваното НП са наложени две наказания. В тази връзка счита, че с обжалваното определение районният съд е определил адвокатско възнаграждение в размер, който е по-нисък от минималния такъв. Иска отмяна на оспореното определение, като се изменени решението в частта за разноските. Претендира, алтернативно, да се измени решението на ПРС, в частта за разноските, като се присъди следващият се ДДС върху адвокатското възнаграждение. 

Ответната страна – РУ 01-Пловдив, при ОД на МВР-Пловдив, надлежно уведомена, не взема становище по частната жалба.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С Решение № 292/15.02.2023 г., постановено по АНД № 6566/2022 г. по описа на РС-Пловдив, е отменено Наказателно постановление № 22-0432-001439 от 07.10.2022 г., издадено от началник 01 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Р.В.И., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 са му отнети 10 контролни точки от талона.

С горното решение, в полза на Р.И., са присъдени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. За да определи горната сума съдът е приел, че разноските за въззиваемата страна следва да се намалят до минимума посочен в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 400 лв. на основание чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7 ал. 2, т. 1 от Наредбата. В тази връзка и предвид ниската фактическа и правна сложност на спора, намерил за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като счел, че същото следва да се намали до минималния размер, предвиден в Наредбата.

С Определение № 367/04.05.2023 г., по АНД № 6566/2022 г. по описа на РС-Пловдив в производство по чл. 248 от ГПК, образувано по молба на Р.И., районният съд е оставил същата без уважение. При постановяване на акта си съдът отново се позовал на чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., като е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата. 

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, против акт подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е и частично основателна, по следните съображения:

Проверката за правилност и законосъобразност на атакуваното Определение № 367 от 04.05.2023 г., постановено по АНД № 6566/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, настоящият състав извърши с оглед действащата към датата на постановяването му редакция на приложимите норми на ЗАНН, АПК, ГПК и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като същите се регламентират от нормата на чл. 143 от АПК, наименована "Отговорност за разноски", а съгласно ал. 2 на същия чл. 63д от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Тази наредба е Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9.07.2004 г., на основание чл. 121, ал. 1, във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Така, според действащата разпоредба на  чл. 18, ал. 2/изм., ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г. / от тази Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание/наложено с обжалваното наказателно постановление/ е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В чл. 7, ал. 2 от Наредбата са диференцирани различни минимални размери на адвокатското възнаграждение, в зависимост от определения материален интерес по делото, като според чл. 7, ал. 2, т. 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000 лева, минималният размер на възнагражденията е регламентиран на 400 лева. Същевременно, действащата разпоредба на чл. 18, ал. 4/изм., ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г. / от същата Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лева.

Както бе посочено и по-горе, в случая, с отмененото от  районен съд - Пловдив наказателно постановление, на жалбоподателя по административнонаказателното дело са били наложени две отделни наказания, едното от които е било "глоба", в размер на 200/двеста/ лева. Другото, наложено му с това наказателно постановление наказание, е било "лишаване от право да управлява МПС", за срок от 6/шест/ месеца. От гледна точка размера на глобата, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева, съгласно  чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в относимата им редакция - ДВ, бр. 88 от 2022 г. /. В същото време обаче, както бе посочено и по-горе, разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата /в приложимата ѝ редакция - ДВ, бр. 88 от 2022г./ предвижда минимален размер на възнаграждението 500 лева, или, 600 лв. с ДДС, когато административното наказание не е с материален израз, т. е. когато е различно от глоба, имуществена санкция и/или наложено имуществено обезщетение. При тези обстоятелства, след като е наложено наказание по чл. 13, ал. 1, б. "в" от ЗАНН, то според настоящия съдебен състав, това обуславя по-високо по размер адвокатско възнаграждение от предвиденото според размера на глобата и то именно е меродавно при определяне на минималния размер на възнаграждението, т. е. приложима за тези случаи следва да е нормата на  чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай, договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение е над минимално регламентирания размер по чл. 18, ал. 4 от Наредбата, поради което следва де се приложи правната възможност за намаляването му на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. При това положение е без значение и дали делото се отличава с някаква фактическа и правна сложност.

Същевременно, макар действително с НП да са наложени две административни наказания – глоба и лишаване от право, те са кумулативно предвидени с приложимата санкционна норма, и не отговаря на обективната действителност възражението на защитата на Р.И., че оспорването на всяко от тях е било отделно мотивирано. Въззивната жалба няма такова съдържание, подобно диференцирано оспорване липсва и в пледоарията по същество – то би било и нелогично, понеже основанието за налагането им, т. е. извършеното нарушение, е само едно.

От изложеното следва изводът, че неправилно решаващият състав на Пловдивския районен съд е приел, че приложимата за конкретния случай разпоредба от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е именно тази на чл. 18, ал. 2 от същата, то неправилно и в противоречие с приложимите норми, съдът е оставил без уважение молбата на Р.И., чрез адв. М.Димитрова, за изменение на постановеното решение по АНД № 6566/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив в частта му за разноските.

По изложените съображения оспореното определение е неправилно и следва да бъде отменено. На основание чл. 235, ал. 1 от АПК, съдът следва да реши въпроса по частната жалба и да измени Решение № 292/15.02.2023 г., постановено по АНД № 6566/2022 г. по описа на РС-Пловдив, като осъди ОД на МВР–Пловдив, да заплати на жалбоподателя Р.В.И. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

С оглед изхода на спора, на частния жалбоподател се следват разноски за настоящата инстанция, но такива не са направени и съдът не дължи произнасяне по въпроса.

Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, съдът

 

       

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОТМЕНЯ Определение № 367/04.05.2023г., по АНД № 6566/2022 г. по описа на РС-Пловдив, и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 292 от 15.02.2023 г. по АНД № 6566/2022г.  по описа на PC-Пловдив, в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пловдив да заплати на Р.В.И., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 600 лева.  

Определението е окончателно.

       

           

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      ЧЛЕНОВЕ: