О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…….
гр.
Пловдив,…………………..юли 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският административен съд, ХХI състав, в закрито съдебно
заседание на…………………………………..юли през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Йордан Русев ЧКАНД № 1617 по описа за 2023год.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 229 от АПК, вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 63д, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по частна жалба от Р.В.И., ЕГН **********, подадена чрез адв. М. Димитрова,
против Определение № 367/04.05.2023 г. постановено по АНД № 6566/2022г. по
описа на РС-Пловдив. В частната жалба се твърди незаконосъобразност на
оспореното определение поради неправилно приложение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи, че са
представени надлежни доказателства за размера на договореното и изплатено адвокатско
възнаграждение от 1080 лв. с ДДС, както и че искането за тяхното присъждане е своевременно
направено. Счита, че претендираният размер на
адвокатското възнаграждение е в рамките на минимума, предвиден в чл. 18, ал. 2
и чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, понеже с обжалваното НП са наложени две наказания. В тази
връзка счита, че с обжалваното определение районният съд е определил адвокатско
възнаграждение в размер, който е по-нисък от минималния такъв. Иска отмяна на
оспореното определение, като се изменени решението в частта за разноските.
Претендира, алтернативно, да се измени решението на ПРС, в частта за
разноските, като се присъди следващият се ДДС върху адвокатското възнаграждение.
Ответната
страна – РУ 01-Пловдив, при ОД на МВР-Пловдив, надлежно уведомена, не взема
становище по частната жалба.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
С
Решение № 292/15.02.2023 г., постановено по АНД № 6566/2022 г. по описа на
РС-Пловдив, е отменено Наказателно постановление № 22-0432-001439 от 07.10.2022
г., издадено от началник 01 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Р.В.И., ЕГН **********,
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539
са му отнети 10 контролни точки от талона.
С
горното решение, в полза на Р.И., са присъдени деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. За да определи горната сума съдът е приел,
че разноските за въззиваемата страна следва да се
намалят до минимума посочен в Наредба №
1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 400 лв. на основание чл. 18, ал. 2, вр. с чл.
7 ал. 2, т. 1 от Наредбата. В тази връзка и предвид ниската фактическа и правна
сложност на спора, намерил за основателно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като счел, че същото следва да се намали до
минималния размер, предвиден в Наредбата.
С
Определение № 367/04.05.2023 г., по АНД № 6566/2022 г. по описа на РС-Пловдив в
производство по чл. 248 от ГПК, образувано по молба на Р.И., районният съд е
оставил същата без уважение. При постановяване на акта си съдът отново се
позовал на чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г., като е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на
чл. 18, ал. 4 от Наредбата.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, против акт подлежащ
на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е и частично основателна, по следните съображения:
Проверката
за правилност и законосъобразност на атакуваното Определение № 367 от 04.05.2023
г., постановено по АНД № 6566/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
настоящият състав извърши с оглед действащата към датата на постановяването му
редакция на приложимите норми на ЗАНН, АПК, ГПК и Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63д (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.), ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, като същите се регламентират от нормата на чл. 143 от АПК, наименована "Отговорност за разноски", а съгласно
ал. 2 на същия чл. 63д от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката
или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Тази наредба е Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9.07.2004 г., на основание чл.
121, ал. 1, във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Така,
според действащата разпоредба на чл. 18,
ал. 2/изм., ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г. / от тази Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание/наложено с обжалваното наказателно постановление/ е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В чл. 7, ал. 2 от Наредбата са
диференцирани различни минимални размери на адвокатското възнаграждение, в
зависимост от определения материален интерес по делото, като според чл. 7, ал.
2, т. 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес до 1000 лева, минималният размер на възнагражденията е
регламентиран на 400 лева. Същевременно, действащата разпоредба на чл. 18, ал.
4/изм., ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г. / от същата Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения регламентира, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер, извън случаите по ал.
2, възнаграждението е 500 лева.
Както
бе посочено и по-горе, в случая, с отмененото от районен съд - Пловдив наказателно
постановление, на жалбоподателя по административнонаказателното
дело са били наложени две отделни наказания, едното от които е било
"глоба", в размер на 200/двеста/ лева. Другото, наложено му с това
наказателно постановление наказание, е било "лишаване от право да
управлява МПС", за срок от 6/шест/ месеца. От гледна точка размера на
глобата, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева, съгласно чл. 18, ал. 2, във вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/в относимата им редакция
- ДВ, бр. 88 от 2022 г. /. В същото време обаче, както бе посочено и по-горе,
разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата /в приложимата ѝ редакция -
ДВ, бр. 88 от 2022г./ предвижда минимален размер на възнаграждението 500 лева, или,
600 лв. с ДДС, когато административното наказание не е с материален израз, т.
е. когато е различно от глоба, имуществена санкция и/или наложено имуществено
обезщетение. При тези обстоятелства, след като е наложено наказание по чл. 13,
ал. 1, б. "в" от ЗАНН, то според настоящия съдебен състав, това
обуславя по-високо по размер адвокатско възнаграждение от предвиденото според
размера на глобата и то именно е меродавно при определяне на минималния размер
на възнаграждението, т. е. приложима за тези случаи следва да е нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай,
договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение е над минимално
регламентирания размер по чл. 18, ал. 4 от Наредбата, поради което следва де се
приложи правната възможност за намаляването му на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. При това положение е без значение и дали делото се отличава с някаква
фактическа и правна сложност.
Същевременно,
макар действително с НП да са наложени две административни наказания – глоба и
лишаване от право, те са кумулативно предвидени с приложимата санкционна норма,
и не отговаря на обективната действителност възражението на защитата на Р.И.,
че оспорването на всяко от тях е било отделно мотивирано. Въззивната
жалба няма такова съдържание, подобно диференцирано оспорване липсва и в
пледоарията по същество – то би било и нелогично, понеже основанието за
налагането им, т. е. извършеното нарушение, е само едно.
От
изложеното следва изводът, че неправилно решаващият състав на Пловдивския
районен съд е приел, че приложимата за конкретния случай разпоредба от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
именно тази на чл. 18, ал. 2 от същата, то неправилно и в противоречие с
приложимите норми, съдът е оставил без уважение молбата на Р.И., чрез адв.
М.Димитрова, за изменение на постановеното решение по АНД № 6566/2022г. по
описа на Районен съд – Пловдив в частта му за разноските.
По
изложените съображения оспореното определение е неправилно и следва да бъде
отменено. На основание чл. 235, ал. 1 от АПК, съдът следва да реши въпроса по
частната жалба и да измени Решение № 292/15.02.2023 г., постановено по АНД №
6566/2022 г. по описа на РС-Пловдив, като осъди ОД на МВР–Пловдив, да заплати
на жалбоподателя Р.В.И. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв.
С
оглед изхода на спора, на частния жалбоподател се следват разноски за
настоящата инстанция, но такива не са направени и съдът не дължи произнасяне по
въпроса.
Водим
от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, във вр.
с чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАНН, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 367/04.05.2023г., по АНД № 6566/2022 г. по
описа на РС-Пловдив, и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Решение № 292 от 15.02.2023 г. по АНД № 6566/2022г. по описа на PC-Пловдив, в частта му за
разноските, като:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пловдив да заплати на Р.В.И., ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 600 лева.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: