Решение по дело №354/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 189                                                 08.08.2019г.                             гр.Несебър

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                  наказателен състав

На двадесет и осми юни                   две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                             Председател : Й.М.И.

при секретаря А.Г.

като разгледа докладваното от съдия М.И.

АНДело № 354 по описа за 2019 година,

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от „М.”ЕООД с ЕИК-**********, седалище и адрес на управление ***.Д.Н. № **, ег-*, ап. *, представлявано от управителя М.М. против Наказателно постановление № 404561-F393921/03.01.2019г. на Началник Сектор „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, съгласно Заповед на Изп.директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ ОПР17/17.05.2018г., с което на основание чл.185, ал.2 ЗДДС за нарушение на чл.33, ал.1 от  Наредба № Н-18/06г. на МФ  е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. Постъпилата жалба е бланкетна. В с.з. се сочи процесуално нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН при съставяне на АУАН, тъй като последният е съставен в присъствието на двама свидетели, които не са присъствали на проверката. Сочат се гласни доказателства.  

Процесуалният представител на  ТД на НАП гр.Бургас оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, тъй като е безспорно установено, неизпълнение на задължението, извън случаите на продажби да се отразява през ФУ всяка промяна на касовата наличност, в случая въвеждане на пари в касата, чрез операцията „служебно въведени“ суми.

Жалбата е подадена от надлежна страна,  постъпила е в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

След анализ на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.07.2018г. в  19,10ч. е извършена проверка по спазването на данъчното законодателство в търговски обект – кафетерия, находящ се в гр.Несебър, кв.13Изток, хотел Рива, стопанисван и експлоатиран от „М.“ ЕООД с ЕИК-****. В хода на проверката е установено, че по изваден дневен финансов отчет от фискалното устройство оборотът за деня е в размер на 176,40лв., а фактическата наличност на парични средства в касата на обекта  е в размер на 376,60лв.. Фискалното устройство притежава функция  „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, като установената промяна в касовата наличност от 200,20лв. представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена във фискалното устройство.. За горното е съставен протокол за извършена проверка № 0336858/08.07.2018г.. На 10.07.2018г. е съставен АУАН № F393921 за извършено нарушение на  чл.33, ал.1 Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС, възоснова на който е издадено обжалваното наказателно постановление.

От показанията на актосъставителя М. се установява, че по време на проверката е установено чрез използване функциите на монтираното фискално устройство служебно въвеждане на сумата от 1 лев, за което изведен служебен бон, приложен по делото/л.57/, с което е установено че функциите „служебно въведени“ и служебно изведени“ суми се поддържат от ФУ. Разпитаният по делото св.М.Р.- продавач-консултант в търговския обект потвърждава, че лично е извършил опис и изброяване на наличните в касата финансови средства. Двамата свидетели безпротиворечиво посочват, че по време на проверката продавача е съобщил на проверяващия екип от НАП, че всяка сутрин обекта започва работа с оборотни начални средства от 200лв., но това не се отразява във ФУ, тъй като служителите не са запознати с тази функция и това си задължение от фирмата поддържаща касовия апарат.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и  писмени доказателства.

От правна страна съдът приема следното:

Административно-наказателното производство се образува със съставянето на акта за установяване на извършеното административно нарушение. При съставянето на акта актосъставителят трябва да следи, а административно-наказващият орган да провери дали той съдържа императивно определените реквизити, подробно описани в по аргумент от чл. 42 от ЗАНН. В тази връзка, съдът следва да отбележи, че АУАН съдържа имената на актосъставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта; датата и мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушени; пълни данни относно личността на нарушителя - достатъчни същото да бъде правно индивидуализирано. Следователно съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на ЗАНН, за съдържание, издаден е от компетентен по смисъла на ЗДДС орган. С оглед на това, съдът приема, че при съставянето на посочения АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият е годна база за издаване на обжалваното наказателно постановление.

При извършената проверка от съда относно допуснати процесуални нарушения при издаването на НП се установи, че същото е издадено при спазване на всички материални и процесуални правила за това. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган  в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Същото съдържа императивно определените от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Следоватлено при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за съществени нарушения на процесуалните правила, включително и е сторено спазване на разпоредбите на чл.40, ал.3 от ЗАНН, като за свидетелите по съставянето на АУАН е посочено изрично, че не са присъствали при извършване на проверката, АУАН отразява вярно и точно фактическата обстановка и констатациите по ПИП, съставен при проверката.

Относно това има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно, настоящият съдебен състав с оглед и на възприетата от него по-горе фактическа обстановка, събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства счита, че търговеца е осъществил състава на административно нарушение по смисъла на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. 

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. От фактическа страна по делото се установява, че по време на извършената проверка в използваното от жалбоподателя фискално устройство била въведена „разчетена касова наличност” в размер на 176,40лв., докато в касата фактически се е намирала сумата от 376,60лв. Същевременно във ФУ не са направени записи за „служебно въведени” суми както и записи на начални оборотни средства или други въведени суми. При това положение безспорно търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, тъй като при наличието на парични суми в касата не е отразил промяната на касовата наличност, което е довело до необосновано различие в касовата наличност. След като част от наличните пари не са регистрирани във ФУ, то единственият възможен извод е, че тези пари не са въведени по надлежния начин, предписан от чл. 33 от Наредбата. Безспорно се установява  по делото, че по време на проверката е констатирана разлика в посочения размер от 200,20лв. между сумата посочена в извадения дневен отчет на ФУ и наличните средства в касата на търговския обект. В този смисъл и с оглед възраженията на жалбоподателя настоящият състав намира за уместно да посочи, че именно неотразяването констатираната разлика от 200,20лв. която е вярно записана както в АУАН, така и в НП, осъществява състава на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/06г., вр.чл.118, ал.4 ЗДДС.

Извършеното нарушение е подведено и под коректната правна норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, норма касаеща нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС, докато в НП и цялата административна преписка се установява и посочва нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр.чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ. В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издадена наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата. Ето защо нарушенията на предвидените в цитираната наредба задължения (в това число и на чл. 33, ал. 1 от Наредбата) се наказват точно по реда на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, тъй като представляват нарушения на нормативен акт, издаден във връзка с прилагането на чл. 118 от ЗДДС.

Наказващият орган е наложил на търговеца санкция в размер на 3000 лв., като е счел, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Съдът намира, че при налагане на наказанието приложение е следвало да намери нормата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Тази хипотеза би могла да се приложи ако нарушението не води до неотразяване на приходи, какъвто е настоящият случай, но при определяне на наказанието и по –точно на неговия размер не е отчетено от адвимистративно-наказващият орган, че не е налице неотразяване на приходи, т.е. изр.последно от чл.185, ал.2 ЗДДС и е следвало да определи размера на санкзията в рамките на посоченото в чл.185, ал.1 от ЗДДС. В настоящия случай е констатирано, че определена сума не е регистрирана във фискалното устройство. Принципно нерегистрирането на парични средства във фискалното устройство означава, че на практика търговецът не е отразил своите приходи. Самото естество на нарушението е такова, че същото води до неотразяване на приходи. С поведението си търговецът е нарушил правилата за отчетност на паричния поток, преминаващ през търговския обект. За прилагането на чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС при нарушения на чл. 33 от Наредбата е необходимо да се установи по несъмнен начин, че невъвеждането на суми във фискалното устройство не е довело до укриване на приходи. Съдът намира, че в хода на производството по делото от жалбоподателя е доказано, че конкретното невъвеждане на суми не е довело до укриване на приходи. Това е така, тъй като в хода на процеса се доказа, че разликата представлява парични средства, вписани в касовата книга като начално салдо за деня на касата, с цел същите да бъдат използвани в търговската дейност по продажба на стоки в обекта – за връщане на парични средства. Т.е. в случая не са укрити приходи, а са налице парични средства, които търговецът е внесъл в касата, за да улесни дейността си по продажба на стоки в обекта. По делото се доказа произходът на тези средства и следва да се има предвид, че същите не могат да се приемат за приход на наказания търговец, поради което невъвеждането им във фискалното устройство не е довело до неотразяване на приходи. Налага се извод, че в хода на административнонаказателното производство наказващият орган е провел доказване на относимите към приложението на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр.ал.1 ЗДДС факти за посочено в наказателното постановление и АУАН нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр.чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, като е определил наказанието именно в тези рамки, в които и е определено. Поради тази причина съдът намира, че при определяне на санкцията на жалбоподателя приложение следва да намери именно чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на лицето е „имуществена санкция” в минималния предвиден размер в санкционната норма - 500 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения от закона минимум се явява необосновано и несправедливо. Това е така, тъй като са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно – липсата на данни за предходни нарушения на данъчното законодателство. При наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, че справедливото наказание в случая е „имуществена санкция” в размер на 500 лв. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната му част, като наложеното на жалбоподателя наказание следва да бъде намалено до „имуществена санкция” в размер на 500лв.

             С оглед установеното, неоснователно е възражението на наличие на маловажен случай. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съдът обаче приема, че твърдението на жалбоподателя, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради „маловажност” на случая е неоснователно. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Изразът в закона „може” не обуславя действие при „оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно – при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, като всъщност освобождава от административно-наказателна отговорност.

           Съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН не са налице, тъй като визираното нарушение е формално, още повече, че по този начин се ощетява фиска и няма основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.   

Мотивиран от изложените съображения, съдът

 

Р             Е             Ш             И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 404561-F393921/03.01.2019г. на Началник Сектор „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, съгласно Заповед на Изп.директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ ОПР17/17.05.2018г.,  с което на „М.”ЕООД с ЕИК-**********, седалище и адрес на управление ***.Д.Н. № **, ег-*, ап. *, представлявано от управителя М.М. за нарушение на чл.33, ал.1 от  Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС  на основание чл.182, ал.2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв., като НАМАЛЯВА на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. ал. 1 от ЗДДС размера на имуществената санкция на 500лв./петстотин/лева.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 404561-F393921/03.01.2019г. на Началник Сектор „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, съгласно Заповед на Изп.директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ ОПР17/17.05.2018г. в останалата му част като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: