МОТИВИ към ПРИСЪДА № 28/02.VІ.2020г. по НЧХД № 01648/2019г.
по описа
на Пернишки районен
съд.
С Частна Тъжба пострадалия С.И.С.-ЕГН ********** *** е повдигнал обвинения, срещу подсъдимия Б.И.Л.–ЕГН: **********
за
престъпление по:
* чл.130 ал.1 от НК-Затова,че на 06.V.2019год. около 06.30часа в гр.Перник, причинил /чрез удар с
джобно ножче, повърхностно прободно-порезно нараняване в областта на корема,
което НЕ е проникнало в коремната кухина/ Лека телесна повреда, извън случайте
на чл.128 и чл.129 на С.И.С.-ЕГН **********,
изразяващо се в "открита Рана на коремната стена с размери 2,5см. в
средна Дясна част на корема с данни за кървене",довели до причиняване
на "Временно разстройство на здравето НЕ опасно за живота"- престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
За съвместно разглеждане в
съдебното производство е предявен от частния тъжител С.И.С.-ЕГН **********, Граждански иск, който е приет за съвместно
разглеждане в съдебното производство,срещу подсъдимия Б.И.Л.–ЕГН:
********** за сумата от 3 000/три
хиляди/лева представляваща обезщетение за
претърпените от него в резултат на деянието НЕимуществени вреди за престъпления по чл.130 ал.1 от НК/болки, страдания/,ведно със
законната лихва, считано от дата на деянието-06.V.2019год.,
ведно с
направените разноски.
Тъжителят С.И.С.-ЕГН ********** е конституиран, като Граждански ищец по делото.
Частният тъжител и граждански ищец С.И.С.-ЕГН **********,чрез повереника си по делото адв.Ал.А.-ПАК, поддържа повдигнатото
обвинение, срещу подсъдимия и пледира,
след като бъде признат за виновен, да му бъде наложено предвиденото в закона
наказание,съответно предявения иск да бъде уважен,както и разноските. По отношение предявения граждански иск
излага доводи за основателност и доказаност на същия и пледира да бъде уважен в
пълен размер.
Прави искане и за осъждане на подсъдимия за
направените от страна на тъжителя разноски по делото.
Подсъдимия Б.И.Л.–ЕГН: ********** обяснява какво е
станало в хода по същество, според
неговите виждания.
Защитникът адв.Б.В.-КАК на подсъдимия Б.И.Л.–ЕГН: ********** по изложените в съдебните
прения съображения, пледира подзащитния му да бъде признат за невинен и
алтернативно в условията на реторсия в извършване на престъплението за което е
предаден на съд, излагайки доводи, че събраните по делото доказателства не
установяват наличието на обективните и субективните признаци на престъплението
по чл.130 ал.1 от НК, а е налице ал.3.
НЕ взема отношение относно предявения
Граждански иск.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и
доводите на страните намира за установено следното:
ПОДСЪДИМИЯ
Б.И.Л.–роден на ***г***, постоянен адрес:***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ЕГН: **********.
От фактическа страна съдът приема
следното:
Частният тъжител и Граждански ищец С.И.С.-ЕГН ********** е съпруг
на сестрата на подсъдимия Б.И.Л./св.С.И.С./, като двамата са съсобственици
/наследници/ на
недвижим имот/гр.Перник ул.***№ 20 и гр.Перник кв.„Даскалово“, ул.„Дъбрава“
№ 2-юридически не разделен но с локация два различни адреса в зависимост от подхода към същия/ по линия на родителите си и НЕ са в добри отношения,
предвид дрязги, относно имуществото, злоупотреба с алкохол от страна на
пострадалия.
Влошените отношения на база употреба на
алкохол,между брата/подсъдимия/ и зет му /пострадалия/ е основен мотив за
болезнено влошени взаимоотношения, между подсъдимия Б.И.Л. и частния тъжител С.И.С..
Във времето, същите се изострят и влошават своите отношения,
които постепенно и перманентно
ескалират и към датата на процесното
деяние са в съществено върхова точка, като негативните отношения намират израз
и се трансформират в дела и жалби по
между им,достигащи до невъзможност за разбирателство.
Обикновен повод довел до “разговор”, между
двамата, води до конфликти, респ. жалби до различни институции, част от които
се трансформират в производство и
съдебни дела, израз на които отношения е и
настоящия случай.
Такъв повод, става и среща, между подсъдимия Б.И.Л. и частния тъжител С.И.С.
на 06.V.2019год. около 06.30часа рано
сутринта,когато подсъдимия Б.И.Л. отива до тоалетна/външна/, а
частния тъжител С.И.С. тръгнал към кокошарника си
находящ се в частта на подсъдимия Б.И.Л. носейки лопата със себе си и виждайки
подсъдимия Б.И.Л. вдига лопатата и посяга да
го удари в областта на главата, при което подсъдимия вдигайки ръка за да се
предпази, отклонява лопатата,която попада в областта на рамото до главата си, като
поема два удара с лопатата нанесени от пострадалия, при което виждайки, че
пострадалия е много по едър, като височина тегло от него/подсъдимия Б.И.Л. е с дребен ръст и слабо телосложение/отваря
джобното си ножче от джоба си и в хода на борбата, между двамата и в стремежа
си да преустанови нападението спрямо себе си нанася телесно увреждане в
областта на корема/подсъдимия Б.И.Л. е значително по нисък от
пострадалия/ при което му причинява"открита Рана на коремната стена с
размери 2,5см. в средна Дясна част на корема с данни за кървене" довело до повърхностно
прободно-порезно нараняване в областта на корема, което НЕ е проникнало в
коремната кухина имащо характер на “разстройство
на здравето” представляваща Лека телесна повреда извън случаите на чл.128 и 129 НК.
След преустановяване на нападението от страна
на пострадалия,подсъдимия Б.И.Л. избягва,като тръгва за
работа, а пострадалия С.И.С. се прибира в дома си придружен
от появилата се междувременно съпруга св.С.И.С./сестра на подсъдимия и съпруга
на пострадалия./
Към
момента на деянията всички присъстващи
лица на място са горепосочените две страни. Допълнително са
разпитани свидетелите: И.С.И., Н.Г.Н. и К.Г.С..
От приложената медицинска документация на
страните:
Съдебно Медицинска Експертиза № 104-А/2019г. -л.28 по изиската преписка от
РП-Перник образувана по процесния случай от д-р К.Ч., се вижда,че частния тъжител С.И.С.-ЕГН
********** е
получил увреждане изразяващо се в “разстройство
на здравето” представляваща Лека телесна повреда извън случаите на чл.128 и 129 НК, изразяващо се „в повърхностно прободно-порезно
нараняване в областта на корема, което НЕ е проникнало в коремната кухина/ Лека телесна повреда, извън случайте на чл.128 и чл.129 на С.И.С.-ЕГН
**********,
изразяващо се в "открита Рана на коремната стена с размери 2,5см. в средна
Дясна част на корема с данни за кървене",довели до причиняване на
"Временно разстройство на здравето
НЕ опасно за живота"-престъпление
по чл.130 ал.1 от НК.
Съда
възприе именно тази фактическа обстановка, тъй като същата единствено в
последователност се подкрепя от доказателствения материал по делото в неговата
цялост, и е логически обоснована,
предвид следното:
Наистина безспорно е
налице, особено влошени взаимоотношения,
между двамата съсобственици /брат и зет/, водещи до конфликти между
двамата.
Безспорно се установи
наличие на конфликт между частния тъжител и подсъдимия на въпросната дата и
място.
Безспорно се установиха
присъстващите лица по време на инцидента,по време не целия такъв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
прие за установена, като взе предвид отчасти обясненията на подсъдимия Б.И.Л., показанията
на разпитаната по делото свидетели: С.И.С.,И.С.И.,Н.Г.Н.,К.Г.С.,както и въз основа писмените доказателства,
приложена по делото–Съдебно Медицинска Експертиза №
104-А/2019г.-л.28 по изиската преписка от РП-Перник образувана по процесния
случай от д-р К.Ч., както и Актуална справка
съдимост и писмо от
Началник Второ РУ при ОД на МВР-Перник /.
От правна страна:
По отношение обвинението по чл.130 ал.1 от НК, срещу подсъдимия Б.И.Л..
Същината на настоящия казус,относно това
престъпление е установяване на обстоятелствата нанесени ли са удари от подсъдимия Б.И.Л.,спрямо тъжителя С.И.С.-ЕГН ********** в областта на корема от
които да са му причинени твърдените наранявания в тъжбата.
За решаването
на този въпрос, годно доказателствено средство съставляват показанията на свидетелите
по-горе, допуснати по искане на двете
страни, както и обясненията на самия подсъдим, при съобразяване на
обстоятелството, че същите са преди всичко средство за защита.
Именно въз основа на техните възприятия
и интерпретацията на фактите и обстоятелствата,
съставляващи предмет на доказване, следва да се формират изводите от фактическа и правна страна, тъй като
твърденията в тъжбата не са
доказателствено средство, а само очертават предмета на доказване.
Въз
основа на доказателствените материали по делото, събрани и проверени
непосредствено от съда, преценени в тяхната взаимовръзка и логическа
последователност, съдът прие за доказано по несъмнен начин, извършването
на това деяние от подсъдимия.
Част от фактическите обстоятелства
субсумиращи се в признаците на престъпния състав, са безспорни по делото и
следва да бъдат отграничени като такива.
Свеждат се до следното:
Доказателствения материал по делото дава
основание без съмнение да се приеме, че на инкриминираната дата на 06.V.2019год. около 06.30часа в
гр.Перник е възникнал конфликт между частния тъжител и подсъдимия, като първоначално същият е започнал вербално, а в
последствие същия е преминал във физическа форма на удари, видно от
представените съдебно медицински документи,относно частния тъжител.
Не се
спори, че в хода на развитието на конфликтната ситуация, тъжителя е получил
телесни увреждания, което НЕ се оспорва от страна на защитата, както и естеството на телесните чл.130 ал.1 от НК.
Доказателствените източници в тази насока са
непротиворечиви-свидетелските показания са затвърдени от обективните данни
отразени в медицинските документи изготвени по отношение на пострадалата при
извършените и прегледи в съответните здравни заведения.
Спорните въпроси в случая са получени ли са
тези увреждания при обстоятелствата описани в тъжбата/като време, място и начин/ и характера им, резултат ли са от действия на
подсъдимия при осъществено физическо съприкосновение между частния тъжител и
подсъдимия.
Защитникът изтъква теза с доводи, че
изложения в обвинението механизъм на
извършване на деянието не се подкрепя
изцяло от доказателствената съвкупност, а още по-малко дава основание за
извод, че е налице действие и поведение на подзащитния му, осъществено с умисъл
за причиняване на телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК,като се пледира алтернативно наличие на хипотезата
на ал.3 НК/чл. 130.(1)(Който причини другиму
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до
две години или с пробация.(2) За лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е
лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста
лева.(3) Ако в случаите на предходните
алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна
повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание./
Защитата навежда доводи и за това, че в
действителност уврежданията е възможно да са получени при условия на реторсия.
В контекста на събрания доказателствена
материал, съдът счита, че изложеното от подсъдимия относно конфликтната ситуация
по същество имат своето съществено значение ведно със събраните други доказателства и доказателствени
средства.
Съображенията са следните:
Изложените в тъжбата фактически твърдения
съдът намира за доказани , а именно, че по времето и мястото, сочени в тъжбата,
подсъдимия използвайки горните си
крайници чрез удари, действие което е в
пряка причинна връзка с получените телесни увреждания и нанесени процесните увреждания.
Този механизъм на извършване на деянието
съдът приема за доказан по убедителен начин, тъй като се установява от
показанията на свидетелите посочени от обвинението, от показанията на С.И.С./“Съпруга съм на частния тъжител С.И.С. от около
50години, както и съм сестра на подсъдимия. Живеем аз и съпруга ми в имот на
горепосочения адрес,като в съседство /имотът е разделен/ живее брат ми Б.И.Л..
Имотът не е юридически разделен, има само мрежа, има и врата между двата имота.
Вратата не се заключва. Оградата е мрежа.Ние се водим на горепосочения адрес, а
брат ми се води на адрес град Перник-кв.Даскалово ул.„Добри Миланов“ № 20,
въпреки че двата имота са съседни и имат връзка един с друг. Брат ми живее с
внука ми И.С.И. в една къща. Брат ми живее на първия етаж, а внука ми Иван
живее на втория етаж. Отношенията ми с
брат ми и внука ми са добри, нямам проблем, но съпруга ми е в лоши отношения с
внука и с брат ми. Те открай време се карат, не се понасят като характери. На
трезво повече се карат, някой път и на пияно. Чат-пат съпругът ми употребява
алкохол. Бира повече пие.На въпросния ден мъжът ми стана в 6 часа сутринта.
Ние имаме крави и той се занимава с кравите повече. Предишния ден си беше
вкъщи.Не съм го пращала да ходи до денонощен магазин, той не ходи по магазините.
Аз разказах на полицията какво е
станало, когато идваха вкъщи. Не съм ходила в полицията. Още на 6-ти ходих в полицията, дадох
показания, подписах показанията. Вярно разказах това, което ме питаха.
Съпругът ми поначало вкъщи пие, не е ходил на денонощен магазин. Сутринта в
този ден той стана в 6,30часа, беше тръгнал към мястото там и срещна брат ми. Когато мъжа ми тръгна носеше лопата и ми
каза, че е тръгнал към кокошките.Аз тогава бях в двора при теленцето. Като се
връщах от телето и видях мъжа ми с лопатата. Видях брат ми, който излизаше
откъм тоалетната, която се намира в неговия двор-на брат ми. Той, за да се
прибере вкъщи не трябва да минава през нашето място. Кокошарникът/нашия/ се
намира в мястото на брат ми в неговия дял, тоест мъжа ми, за да отиде до
кокошарника трябва да навлезе в мястото на брат ми.Мъжът ми мина през мястото и
пред външната тоалетна се срещна с брат ми. Видях как мъжа ми посегна с лопатата към брат ми и го удари някъде по
рамото, не мога да кажа по лявото или дясното. Мъжът ми е десняк и с дясната
ръка го удари. Мъжът ми не е удрял втори път брат ми. Не съм видяла брат ми
с какво посегна към мъжа ми. Веднага се
разделиха двамата. Мъжът ми отиде към нашата къща, а брат ми тръгна мисля
на работа да ходи,но аз го върнах. Аз тръгнах по мъжа ми. Той каза да викна
линейка и полиция, заради това, че брат ми го убол. Той ми каза, че Б. го е убол с ножче. Каза ми го докато ходим към
къщата. Като ходехме към къщата не съм видяла убоденото. Веднага се обадих по
телефона на 112 и дойде линейка и полиция. Веднага звъннах на брат ми и той се
върна. Съпругът ми беше облечен с дрехи – по фланела и с панталон. Брат ми беше
облечен с работно облекло, с палте, май носеше и шапка. Когато се обадих на брат ми и му казах, той се върна веднага. Полицаите
почнаха до го питат какво е станало. Аз присъствах тогава. Брат ми каза тогава
какво е станало. Брат ми каза, че мъжът
ми пръв е бил посегнал с лопатата, каза, че го е ударил. Аз също това видях.
Брат ми каза, че С. го е ударил два пъти. Брат ми каза, че веднага го е убол,
но аз не съм видяла самото убождане. Друго не помня да е казвал брат ми. С мъжа ми тогава нямахме време да
говорим, заведоха го в болницата. Когато се върна брат ми беше неспокоен. И
мъжът ми беше уплашен. Не мога да преценя мъжът ми колко е висок и колко тежи,
а брат ми е слаб – 50кила я има, я не. Мъжът
ми е по-едър от двамата. Преди да се пенсионира мъжът ми работеше като
шлосер в мината, а брат ми работеше по строежите, а сега по програмите работи.
В конкретния ден ходихме в болница, след това не сме. Когато мъжът ми удари брат ми с лопатата не съм чула някой да каже нещо
на някого. Не съм чула двамата да си разменят реплики. Не съм чула
предишния ден да са се карали мъжа ми с брат ми или с внук ми, може и да са се
карали. Брат ми беше пускал жалби в полицията в квартала – Второ РУ, не знам
колко пъти го е правил, два пъти мисля, че беше. Брат ми се жали от мъжа ми, не от мен. Не знам предходния ден мъжа
ми да е ходил някъде. Мъжът ми беше убоден от дясната страна в коремната част.
След като мъжа ми и брат ми се разделиха, мъжът ми си тръгна към вкъщи, а брат
ми тръгна на работа, никой от тях не се е връща, аз си тръгнах с мъжа ми вкъщи
и звъннах на 112. …. През цялото време докато стана това бяхме само аз, брат ми
и съпруга ми. За кравите обикновено съпруга ми става рано около 6часа. Брат ми
и съпругът ми се карат по някой път, не се понасят….Брат ми не беше в нашия
двор. ….Може би на 15метра/незнам точно/. Аз смятам, че разстоянието между мен
и съдията е 5-6 метра, повече не е. Аз сама си отидох там, защото видях кръвта,
че тече по мъжа ми. Като отидох при него видях, че тече кръвта. …….. Не съм
присъствала на караница между мъжа ми и брат ми. Не знам за какво се карат.
Като дойде Бърза помощ взеха С. и го закараха в болницата. Доста време се бави
2-3часа сигурно. .. От този момент брат ми не е идвал в нас, а със С. вече са
си сърдити и не си говорят…. Когато мъжа
ми удари брат ми с лопата, брат ми се опита да отстъпи назад като направи
движение за да се отбрани и избегне лопатата. Както казах, мъжът ми удари брат
ми в рамото с лопатата./ , И.С.И./“На 06.05.2019г. се случи
следното: аз живея с подсъдимия Б.И.Л. в една къща, като аз обитавам втория
етаж, а той - първия етаж. Дядо С.И.С. ми живее в съседната къща, разделена с
мрежа и врата, която не се заключва. Кокошарника на дядо ми С.И.С. се намира в
неговата си част, но вратата, която влиза за кокошарника преминава през нашата
част, тоест дядо ми, за да стигне до кокошарника, трябва да мине през вратата
на чичо ми Б.И.Л.. На въпросната дата аз трябваше да съм на работа, но се
успах. Аз работя в Стомана-Перник. Успах се, защото си бях спрял алармата, след
като звънна и ми звънна другия телефон към 07:05 часа. Обади ми се баба ми
Снежа Стоичкова и по телефона ми каза „Иване, бързо, стана беля“. Не ми каза
каква е белята по телефона. Бързо облякох един анцуг и една тениска и тръгнах.
Отключвайки вратата видях пред вратата седеше баба ми и един полицай. ………..С.
беше подал жалба, че аз съм го намушкал и полицаите търсеха нож на втория етаж.
С дядо ми С.И.С. не сме в добри
отношения. Според мен той има психически отклонения, прави неадекватни работи,
обижда постоянно. И на трезво, и под въздействието на алкохол на другия ден
тормози всички. Той се страхува за живота си. Когато излязох навън не съм видял дядо
си. Чичо ми Б.И.Л. го видях след горе-долу между половин и един час. Чичо ми когато го видях беше уплашен, целия
трепереше, пак ви казвам полицията беше заключила мен, но след като го видяха
него той каза, че С. го е нападнал с лопата, ударил го е даже на лявото рамо,
имаше кал от лопатата, отпечатък.Не съм видял по дрехите на чичо ми кръв.
Полицаите взеха някакъв нож от чичо ми, сгъваем нож. Когато го взеха чичо ми каза „Одрасках С. с нож, направих беля“. Каза,
че го е направил, заради това, че С. го е ударил с лопатата. Седмица-две преди
това разбрах от чичо ми, че е имало закани от дядо ми към чичо ми. …….“/, Н.Г.Н. /“Това се случи на 6 май 2019 г. на Гергьовден, именния
ден на баща ми. Аз си бях вкъщи в Даскалово при баща ми. Беше сутринта между
06,30-07,00 часа.Бяхме с един мой приятел–Красимир, отвън в двора, той тъкмо
дойде да ме вземе, за да пътуваме до Разлог, когато чух, че в двора на Б.,
където ни дели една ограда – ламарини и мрежа, започна да се вика.От мястото,
на което ние бяхме се вижда и чува какво става в съседния двор. Чухме някакви викове, погледнах и видях, че
С. викаше по Б., всъщност С. го псуваше. Погледнахме и видях как с една лопата С.
дойде до Б. и замахна да го удари по гърба, но Б. се сви и С. го удари с
лопатата в рамото. Удари го веднъж и Б. започна да вика и се сбориха и паднаха
на земята и друго нищо не съм видял, само видях, че хвърли лопатата настрани.
Не видях кой ги раздели.Видях ги само като паднаха на земята, повече не ги
видях кой ги е разделил. ………………… С. си пие алкохол всеки ден, но тогава не беше
пиян. Лопатата беше стандартна, не мога да определя какви размери. Този ден не
съм виждал нито С., нито Б.. Нямам никаква работа да се мешам при тях и да ги
разтървавам, затова не се намесих. Много отдавна познавам С. и Б., от дете, тъй
като аз съм израснал там. Б. въобще не е
конфликтна личност. Преди време С. го вкарваха в психиатрията, много отдавна
беше. Чувал съм, че С. постоянно тормози Б., защото Б. не му дава да влиза в
неговото място. То там всичко е на дъщерите му, а той се хвали, че е негово.“/ и К.Г.С. /“Денят го помня добре, защото трябваше да пътуваме за
Разлог. Беше на Гергьовден, около 7 часа сутринта. Отидох да взема Николай в
Даскалово. Докато бях с него в двора чухме гюрултия в съседния двор, някакви
псувни. Видяхме частния тъжител, който
замахна с лопата и удари подсъдимия някъде в рамото. Сборичкаха се двамата.
Ние малко след това тръгнахме. Не съм видял други хора освен двамата и не съм
видял някой да идва при тях. Това е, което мога да кажа. Бяхме на десетина метра
от двамата. Има ограда между двата имота, има ламарина, има и мрежа, има
видимост. Това стана на два метра от мрежата пред външната тоалетна на
подсъдимия. Бяхме поканени в Разлог, куче трябваше да заведем там. Не желая да
обяснявам защо трябваше да ходя в Разлог.“/, както и от писмените доказателства
по делото - Съдебно Медицинска Експертиза
№ 104-А/2019г. -л.28 по
изиската преписка от РП-Перник образувана по процесния случай от д-р К.Ч., а
същевременно и защото се явява единствено възможният, съобразно установената в
казуса фактическа обстановка.
Горните свидетели /с
изключение на И.С.И./
установяват, самия конфликт, действията на подсъдимия по отношение частния
тъжител и обратно, като са категорични, че са видяли наличните увреждания и
техните характеристики и механизъм на получаване и то към момента на инцидента,
подкрепено от приложената Съдебно
Медицинска Експертиза № 104-А/2019г. -л.28 по изиската преписка от РП-Перник образувана по
процесния случай от д-р К.Ч..
Свидетелите
посочват, че именно частния тъжител е
ударил подсъдимия в областта близо до главата, като посочват мястото и визуално
го описват респ. подсъдимия е нанесъл удар с джобно ножче на пострадалия в
областта на корема.
Ако са налице
някакви разлики, то състава го отдава на характера на процесните увреждания,
тяхната специфика и възможността им визуално да се променят и проявяват във
времено зачервявания, насинявания т.е индивизуалната им специфика не се проявява на
момента в окончателен визуален вид, а се
развива във времето.
Поради това,приетата
от съда фактология по същество се подкрепя
от разпитаните свидетели и
приложените писмени доказателства.
Съобразно приетото от фактическа страна въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът счита, че
по делото е доказвано наличието на всички елементи от състава на престъплението
по чл.130 ал.1 от НК.
Съдът не приема за основателни възраженията
на защитника, че констатираните увреждания са в условията на чл.130 ал.3 от НК, предвид липсата на
писмени доказателства, относно получени увреждания респ. характера на същите. Основание за НЕ приемане на тази теза от
страна на съда са и подробно описаните увреждания Съдебно Медицинска Експертиза № 104-А/2019г. -л.28 .
Въз основа на горното, съдът приема
изложените в тъжбата, относно това
деяние фактически твърдения за доказани в същинската им част, а именно, че по
времето, мястото и при обстоятелствата сочени в тъжбата, подсъдимия е
осъществил по отношение на частния тъжител, изразило се в удар с джобно ножче в областта на корема.
Вида на това увреждане и локализацията му,
съответстват на приетото по-горе и мотивират съда да приеме, че именно такъв е бил механизмът на получаването
му. Той е единствено възможен и логичен
при установените факти – чрез удар с ръце.
Такъв именно механизъм е посочен от пострадалия
и при освидетелстването му в СМО при МБАЛ - Перник, видно от приетото заключение
на вещото лице с оглед, че същото е
получено по съобщените начин и време.
Всички обсъдени по-горе доказателствени
източници логически и фактически се допълват и изграждат картина на конфликта,
съответстваща на фактите на които се основава обвинението в разглежданата част.
Съдът
намира същите за достатъчни за формиране на обоснован извод, че действията на
подсъдимия описани по-горе са в пряка причинна връзка с инкриминираните
общественоопасни последици, поради което и обвинението в същинската му част се
явява доказано.
Доказано е обвинението относно, увреждането
на здравето на пострадалата в хипотезата на ал.1 на чл. 130 НК.
Въз основа на приетата фактическа
обстановка, установена чрез събраните гласни и писмени доказателства, съдът
счита, че подсъдимия следва да понесе отговорност, съответстваща на очертаната
в състава на чл.130 ал.1 от НК.
Телесните повреди по чл.130 ал.1 изискват да
е налице “разстройство на здравето”, извън случаите на тежка и средна телесна
повреда, представляващо увреждане на организма довело до болестно състояние, но
с кратковременен характер. При това е необходимо да е довело до увреждане на
анатомическата цялост на организма или тъканите, както и до изменения във
физиологическите функции, макар и в лека форма.
Подобни последици в конкретния случай
експертът извършил съдебно-медицинското свидетелство е констатирал и е приел, поради което съда
счита,че е налице “разстройство на здравето неопасно за живота”.
Съдебната практика е константна в
разбирането, че само големите и дълбоки кръвонасядания, резултат на разкъсване
на кръвоносни съдове и подкожни кръвоизливи, можещи да внесат смущения в
засегнатите органи, както и отоци, свързани с посиняване на засегнатото място,
изменило нормалното му състояние поне за известен период от време, могат и
следва да се оценяват като разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.Увреждането – предмет на обвинението в случая е със същия
характер и се обхваща от състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК.
Поради това, съдът прие, че са осъществени
всички обективни признаци от състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК.
След като прие за доказано увреждане на
пострадалия от страна на подсъдимия и престъпление по чл.130 ал.1 от НК,състава
обаче намира,че процесното увреждане е причинено в условията на противодействие
на пряко нападение от страна на пострадалия тъй
като подсъдимия се е защитавал с джобен нож и е извършил деянието в условията на превишаване пределите на неизбежна отбрана/защитата явно не съответства
на характера и опасността на нападението/ за да защити личността си от непосредствено нападение/удар с лопата в областта на главата и
рамената/, дължаща се на уплаха и смущение на основание
чл.130 ал.1 вр. чл.12
ал.4 вр. ал.2
от НК, като е действал при реализиране на деянието си под въздействие на
пряка психическа уплаха, тревожното очакване и физическото съприкосновение, с
преживяване на потискащ афект на страх, смущение и уплаха за собствената си
сигурност, ескалирали до силни необмислени действия, като именно това състояние
е улеснило подсъдимия в изключителни при осъществяване на деянието, тъй като
емоционалните и волевите характеристики са били силно повлияни и последствия от
собствено си поведение,същия е изпитвал страх през цялостното развитие на ситуацията,
която се развила на процесната датата и това чувство е ескалирало, след като е
останал сам с вербално и физически атакуващия го/значително по едър нападател/ към
настоящия момент пострадал. След този
момент и с оглед последвалото физическо нападение този страх е довел до
разрешаване на ситуацията този начин /има се предвид процесната телесна
повреда/.
Обясненията на подсъдимия за действие при наличие на
уплаха за живота му, съдът кредитира, доколкото тези обяснения се потвърждават
от както от заявеното от същия,така и от показанията на свидетелите възприели
държащия лопата и посягащ пострадал,както и от прякото възприятие на състава
относно съществените физически
диспропорции между подсъдими и пострадал значително в полза на пострадалия.
Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на
инкриминираното деяние, така и признаците от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че при така установената фактическа
обстановка с действията си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.130 ал.1
вр. чл.12 ал.4 вр. ал.2
от НК/чл.12.(1)Не е
общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се
защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез
причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата
явно не съответствува на характера и опасността на нападението.(3)
Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено
чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. (4) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при
превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или
смущение.“/
Съгласно чл.12 ал.2 НК,
превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не
съответства на характера и опасността на нападението, т.е. когато не се е
налагало за отблъскване на агресията на пострадалия да бъде нанесена средна
телесна повреда с нож. Несъответствието е явно, когато е изразено ясно и не
събужда съмнения. За да се определи дали е налице такова несъответствие, се
преценява не само съразмерността на средствата за нападение и защита, но и
всички други обстоятелства – брой на нападателите, физическите им сили, сили и
възможност на нападнатия да отблъсне нападението, мястото и времето на
нападението, присъствието на други лица, които евентуално биха се притекли на
помощ, възраст на нападателя и нападнатия, наличието на някакви физически
недъзи. За отбраняващия се не съществува задължение да избира и засяга само
неуязвими места от тялото на нападателя. Когато употребените средства за
нападение и защита са еднакви/в настоящия случай не е налице/.
С оглед гореизложеното и установената фактическа обстановка
по делото настоящият съдебен състав, счете, че е налице превишаване пределите
на неизбежна отбрана от страна на подсъдимия, макар пострадалия го е удрял с лопата, но подсъдимия е можел да
отблъсне нападението, като нанесе удар с ръка или крак, а не с нож.
Горепосочените обстоятелства безспорно за настоящият
съдебен състав водя до извод, че подсъдимия е действал при превишаване
пределите на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.2 от НК,като деянието се дължи на уплаха по смисъла на чл.12 ал.4 от НК.
От обективна страна е налице причинена телесна повреда от
страна на пострадалия изразяваща се в разстройство на здравето, не опасно за
живота му.
От субективна страна, според съда обаче не е действал със
съзнанието, че желае да причина на тъжителя именно това увреждане, а със
съзнанието, че защитава живота си който от непосредствените впечатления на съда
в съдебно заседание съпоставяйки частния тъжител и подсъдимия е видимо
физически по-слаб, от непосредственото противоправно нападение на тъжителя.
Нападението на тъжителя над подсъдимия, освен че е било непосредствено, то вече
е било и започнало и не е било приключило, което се установи безспорно по
делото. Доколкото подсъдимия е действал в защита на противоправно телесния си
интегритет, е допустимо той да използва и по-интензивни средства за отбрана от
тези, използвани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната
отбрана/ППВС 12/73г./. В случая такова превишаване е налице.
По изложените съображения и с оглед
установеното от фактическа страна, съдът прие, че с деянието си подсъдимия Б.И.Л. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на чл.130
ал.1 вр.
чл.12 ал.4 вр. ал.2 от НК, тъй като на
06.V.2019год. около 06.30часа в гр.Перник, причинил
/чрез удар с джобно ножче, повърхностно прободно-порезно нараняване в областта
на корема, което НЕ е проникнало в коремната кухина/ Лека телесна повреда,
извън случайте на чл.128 и чл.129 на С.И.С.-ЕГН
**********, изразяващо се в "открита Рана на коремната стена с размери
2,5см. в средна Дясна част на корема с данни за кървене",довели до
причиняване на "Временно разстройство на здравето НЕ опасно за
живота"-престъпление по чл.130 ал.1 от НК, но тъй като деецът
е извършил деянието в условията на превишаване пределите на неизбежна
отбрана/защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението/
за да защити личността си от непосредствено нападение/удар с лопата в областта
на главата и рамената/, дължаща се на уплаха и смущение на основание чл.130 ал.1
вр. чл.12 ал.4 вр. ал.2
от НК, НЕ го наказва.
От обективна страна деянието е
извършено чрез действие – удряне на пострадалия, вследствие на което му е
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в описаните по горе увреждания,
довели до причиняване на разстройство на здравето.
От субективна страна деянието е извършено
виновно, при евентуален умисъл като
форма на вината, тъй като макар подсъдимия да е съзнавал обществено опасния
характер на деянието си и да е предвиждал неговите обществено опасни последици,
не ги е целяла пряко, но е допускала настъпването им като възможен резултат, отнасяйки
се безразлично към него.
Причина за извършване на деянието е
незачитане телесната неприкосновеност на личността и особено влошените
междуличностни отношения между брата и зета.
По
основателността и размера на предявения граждански иск:
От
страна на частния тъжител и гражданския ищец
С.И.С. на
основание чл.45 от ЗЗД, срещу подсъдимия Б.И.Л. се претендира обезщетение
за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/,вследствие
причинената му лека телесна повреда в размер 3 000лв.
В
съответствие с правните изводи по-горе, съдът приема, че причиненото на
пострадалия телесно увреждане е пряка и непосредствена последица от извършеното
от подсъдимата престъпление по чл.130 ал.1 от НК, поради което и претенцията му
за обезщетение се явява основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Същото възмездява само онези болки и страдания, които
реално е претърпял ищецът вследствие на противоправното поведение на ответника.
За
определянето на този вид обезщетение липсват формални критерии, а такива и няма
как да съществуват предвид характера на накърнените блага - човешкото здраве и
телесна неприкосновеност. Затова законът предписва съблюдаване единствено на
принципа на справедливостта при репариране на вредите, визиран в чл.52 от ЗЗД,
което означава съдът да определи такова обезщетение, което в най-пълна степен
компенсира обективно доказаните по делото болки и страдания на ищеца,
претърпени в резултат на получените увреждания, като се изходи и от тяхната
интензивност, продължителност, възрастта на пострадалия, прогнозите за пълно
оздравяване и т.н.
В тази насока, по отношение на пострадалия, съдът съобразява следното:
От заключението на приетите Съдебно Медицинска Експертиза № 104-А/2019г. -л.28 по изиската преписка от
РП-Перник образувана по процесния случай от д-р К.Ч. се установява, че след
деянието същия е получил контузии "открита
Рана на коремната стена с размери 2,5см. в средна Дясна част на корема с данни
за кървене",довели до причиняване на "Временно разстройство на здравето НЕ опасно за живота"-престъпление по
чл.130 ал.1 от НК.
Според медицинския експерт, при причиняване
на посочените травматични увреждания и по време на оздравителния период,
пострадалия С.И.С. е търпял умерени по
интензитет страдания. Несъмнено естеството на травмите и локализациятата им са му
причинили и допълнителен дискомфорт в ежедневието. Същевременно, житейски оправдано
е да се приеме, че телесните увреждания са причинили не само болки и страдания
във физически аспект, но са оказали въздействие и върху психиката на
пострадалия, давайки отражение върху поведението, самочувствието и
работоспособността и.
Наличните
медицински документи убедително потвърждават отражението, което инцидентът е
оказал върху емоционалното и психичното състояние на пострадалия.
Тези
обстоятелства мотивират съдебният състав
да приеме, че в резултат на престъплението по-горе последиците подлежат на
обезщетяване.
Предвид
изложеното, съдът приема, че гражданският ищец действително е претърпял неимуществени вреди вследствие причинената и телесна повреда, които
подлежат на обезщетяване.
От
това следва, че предявеният граждански иск е доказан по основание, тъй като е
налице противоправно поведение на подсъдимия, претърпяна щета и причинна връзка между тях.
Поради това, съобразявайки се с принципите на
справедливостта, с утвърдената съдебна практика, преценявайки последиците върху
здравето на пострадалия, съдът прие, че сумата от 800лева ще е достатъчна да го
обезщети за претърпените неимуществени вреди.
Поради
това, съдът уважи предявения граждански иск срещу подсъдимия в този размер,
като за разликата до пълния предявен размер на иска, отхвърли същия като
неоснователен и недоказан.
С оглед решението по главния иск срещу
подсъдимия, следва да бъде разгледана и акцесорната претенция за осъждането и
за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната главница, считано от 06.V.2019год. (осъществяването на
деянието), до окончателното изплащане на задължението.
При задължение за непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва от момента на увреждането (чл.86 и чл.84, ал. 3 от ЗЗД), поради
което искът е доказан по основание и следва да бъде уважен. Затова, съдът осъди
подсъдимия да заплати на гражданския ищец и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху уважената част от предявения иск, считано от датата на
увреждането–06.V.2019год., до окончателното изплащане на задължението.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия
да заплати на частния тъжител и граждански ищец С.И.С. от
сумата от 412/четристотин дванадесет/лева за направени от него разноски по делото/Адвокатско
възнаграждение и Държавна такса/,а в полза
на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-гр.Перник, сума от
4% представляваща Държавна такса, върху уважения размер на
иска,но НЕ по малко
от 50/петдесет/лева.
Водим от гореизложеното,съдът постанови
диспозитива на присъдата си.
17.VІ.2020г.
гр.Перник
СЪДИЯ:……………………
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
ВС