Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 471
04.07.2022 г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №302 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Айлинка 84“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.„***, представлявано от управителя А. А. К., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-62-0375557/22.03.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед била немотивирана, неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, и не съответствала на целта на закона.
Заповедта била немотивирана в частта за продължителността на срока, за който се налагала принудителната административна мярка (ПАМ). Така определеният срок не отговарял на тежестта на конкретно констатираното нарушение в обекта, описано точно в заповедта. Мотивите на административния орган относно продължителността на срока, а именно вида на обекта и местоположението му, не можели да бъдат доказателство за конкретната тежест на това нарушение. Не представлявало конкретно обстоятелство по смисъла на закона и предположението, че с оглед местонахождението на обекта и естеството на търговската дейност, се реализирали големи търговски обороти. Предполагаемото реализиране на големи обороти не означавало, че тези обороти нямало да бъдат отчетени по съответния за това ред, с което за фиска да настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата. От приложените към жалбата документи било видно, че дружеството било отчело всички приходи и платило всички начислени преки и косвени данъци, поради което неоснователно било прието, че от негова страна е налице едно трайно антифискално поведение, което да мотивира административния орган да определи срока на наложената ПАМ „запечатване на ТО“ именно за 14 дни.
Твърди се също, че налагането на ПАМ преди издаване на наказателното постановление, обосновавало извод за нарушение на целта на този вид административна принуда. С това дружеството се лишавало от признатото му от закона право да иска прекратяване на мярката при наличие на предпоставките по чл.187, ал.4 от ЗДДС.
Претендира се оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът, Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си в съдебно заседание и в писмено становище, изразява съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Протокол за извършена проверка (ПИП) сер.АА №0375557, на 03.03.2022 г., в 15.00 часа, е била извършена проверка на обект – кафе-аператив, находящ се в гр.***, ул.„***, стопанисван от „Айлинка 84“ ЕООД, в присъствието на представляващия дружеството А. К. и сервитьор. Посочено е, че обектът е под наем, намира се в широк център на гр.*** с нормален човекопоток, и представлява самостоятелно помещение с капацитет 160 места общо – 80 на закрито и 80 на открито, в обособена лятна градина. Посочено е работното време на обекта – от 08:00 ч. до 00:00 ч. без почивен ден, описани са предлаганите в обекта артикули и техните цени.
Установено е,
че за обслужване на обекта се използва ПП „Mistral“, който е свързан с 1 брой фискален принтер и 1 брой
нефискален принтер, на клиентите се представят бонове от нефискален принтер с
направената консумация по артикули и цени, като на предоставените на клиентите
бонове от нефискалния принтер не е отбелязано, че по тях не се дължи плащане.
Приемат се плащания само в брой.
Констатирано е, че не се издават фискални касови бележки от ФУ – при извършена контролна покупка на 03.03.20222 г. в 14,50 ч. на 2 бр. мин. вода, 2 бр. кафе и 1 бр. ястие на обща стойност 12,50 лв. от проверяващия преди легитимацията, при направено в брой плащане, прието от сервитьор, не е издаден ФКБ от ФУ в обекта, нито от кочан с ръчни касови бележки. Предмета на контролната покупка неотразен в КЛЕН от 03.03.2022 г., генериран в 15,21 ч. от ФУ в обекта.
Констатирано е, че в обекта има налично 1 бр. ФУ с ФП Tremol FP05-KL с ИН на ФУ: ZK100436 и №ФП: 50210820, регистрирано в НАП с рег.№4543777. Налична книга за дневни финансови отчети, разчетена касова наличност от ФУ – 105,25 лв., фактическа наличност – 93,20 лв., 12,05 лв. отрицателна разлика.
За целите на проверката от ОП е генерирано в хода на проверката ФКБ от ФУ и от направената справка в ИС на НАП е видно, че ФУ в обекта е регистрирано в НАП, но не предава данни в НАП за издаваните ФКБ. На основание тези констатации и чл.186, ал.2 от ЗДДС, проверяващите изземват ФУ от обекта и поставят съобщение за констатираното нарушение.
Протоколът е подписан от представляващия дружеството с вписване на текст, че няма възражения.
Към протокола са приложени събраните при проверката доказателства – дневни финансови отчети, отчети фискална памет, КЛЕН, въпросен лист, декларации, справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори, справка за регистрирани фискални устройства и дата на въвеждане и др.
С обжалваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №ФК-62-0375557/22.03.2022 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, издадена на основание чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС, на „Айлинка 84“ ЕООД, гр.***, се налага принудителна административна мярка – запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект Кафе-аперитив, находящ се в гр.***, ул***, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Мярката е наложена за констатирано на 03.03.2022 г. нарушение, изразяващо се в това, че регистрираното в търговския обект фискално устройство Tremol FP05-KL с инв.№ZK100436, въведено в експлоатация и работещо, е от тип, който е одобрен преди изменението на Наредба Н-18/2006 г. на МФ и не е приведено в съответствие с изискванията на Наредбата, като е установено, че данни от всяка фискална касова бележка не се предават автоматично от фискалното устройство по дистанционната връзка към НАП, съгласно Приложение №17 към чл.10, ал.10 и чл.25, ал.9 от Наредбата.
Видно от Разписката, инкорпорирана под текста на ЗНПАМ №ФК-62-0375557/22.03.2022 г., екземпляр от същата е връчен на управителя на „Айлинка 84“ ЕООД срещу подпис на 05.04.2022 г.
По делото, като част от преписката по издаване на оспорения акт, е представен и Акт за установяване на административно нарушение сер.AN №F646658, съставен на 24.03.2022 г. срещу „Айлинка 84“ ЕООД, гр.***, за установеното на 03.03.2022 г. при проверка на обект кафе - аперитив в гр.***, ул***, стопанисван от дружеството, и документирано с ПИП №0375557 от 03.03.2022 г. нарушение на разпоредбите на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с §75, ал.6 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Описаното в акта нарушение се изразява в това, че в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ дружеството е използвало ФУ, което не отговаря на функционалните изисквания съгласно приложение №1 към чл.8, ал.1, т.1 от същата Наредба – за периода от 16.02.2022 г. до 03.03.2022 г. включително, е използвало Фискално устройство, неотговарящо на изискванията, като на 15.02.2022 г. е въвело в експлоатация ФУ „Tremol FP05-KL“ с ин.№ZK100436 и ФП №50410820 – необходимите данни от издадените фискални касови бележки не са предавани към НАП по установената дистанционна връзка и издаваните ФКБ от ФУ в обекта не съдържат двумерен (QR) код.
Жалбата срещу ЗНПАМ е подадена на 06.04.2022 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваната заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си, като актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1, т.е. запечатване на обект, се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваната Заповед е издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по приходите в чл.7, ал.1, т.3 от Закона за НАП, както и е надлежно оправомощен, съгласно т.1 от служебно известната на съда Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
В оспорената заповед са посочени фактическите и правните основания за издаването й. Приложената правна норма, посочена в административния акт като основание за налагане на ПАМ, е тази на чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология.
Като фактическо основание в заповедта е посочено, че при извършената на 03.03.2022 г. проверка в стопанисвания от дружеството търговски обект е установено, че същото има качеството на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, но не е използвало фискално устройство от одобрен тип, което да отговаря на функционалните изисквания, съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Посочено е, че съгласно §75 (изм.ДВ бр.68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.) от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18/2006 г., ал.6 предвижда срок до 31.12.2020 г., в който лицата по ал.1 – 5 привеждат дейността си с всички изисквания на Наредбата по отношение на фискалните устройства и този срок е преклузивен. Посочено е, че в търговския обект има въведено в експлоатация и работещо фискално устройство, изведен е отчет от фискалната му памет за периода 15.02.2022 г. – 03.03.2022 г., видно от който за същия период фискалното устройство има регистрирани продажби на обща стойност 4 839,21 лева. Извършена е справка в ИС на НАП – Фискални устройства с дистанционна връзка, при която е установено, че данни от всяка фискална касова бележка не се предават автоматично от фискалното устройство по дистанционната връзка към НАП, съгласно Приложение №17 към чл.10, ал.10 и чл.25, ал.9 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, и че съгласно чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредбата, във връзка с промяна във функционалните изисквания към фискалното устройство, използвано в обекта, същото вече не е от одобрен тип. Изложени са и подробни мотиви относно продължителността на срока за запечатване на търговския обект.
По отношение съответствието на обжалвания акт с материалния закон следва да се отчете, че съгласно чл.118, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се определят с наредбата по ал.4, като се съгласуват с Българския институт по метрология. В чл.118, ал.4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: (т.1) условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; (т.3) изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите.
Такава е Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), издадена от Министъра на финансите, обн.ДВ бр.106 от 27.12.2006 г.
Според чл.1, ал.1, т.3 от същата Наредба, с нея се определят и изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите. Според чл.8, ал.1 от Наредбата, фискалните устройства трябва да отговарят на: (т.1) функционалните изисквания съгласно приложение №1 и на (т.2) техническите изисквания съгласно приложение №2, а в чл.25, ал.9, изр.последно от Наредбата е предвидено, че данни от всяка фискална касова бележка се предават автоматично от ФУ/ИАСУТД по дистанционната връзка към НАП съгласно приложение №17.
По делото не е спорно и се установява от събраните писмени доказателства – Протокол за извършена проверка от 03.03.2022 г. и приложените към него документи, че макар да е било одобрено и регистрирано в НАП, работещото в търговския обект фискално устройство не е предавало автоматично по дистанционна връзка към НАП данни от всяка фискална касова бележка, след като това е изискуемо по закон, което го прави неотговарящо на изискванията за одобрен тип и е предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка от вида на процесната. Извършените по случая проверки и събраните в хода на административното производство по издаване на заповедта доказателства водят до извода, че е налице осъществен състав на нарушение, което е било установено по безспорен начин от съответните органи на НАП.
Трайно в съдебната практика, въз основа на използваната в чл.186, ал.1 от ЗДДС формулировка „се прилага“, е застъпено становището, че при издаване на акт за запечатване на обект органът действа в условия на обвързана компетентност, т.е. при констатирано нарушение е длъжен да наложи принудителната административна мярка.
В тази връзка съдът приема за неоснователно допълнително наведеното от пълномощника на жалбоподателя в пледоарията му по същество възражение за незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка поради това, че констатираното нарушение е отстранено незабавно след проверката, тъй като дружеството е закупило ново фискално устройство, доказателства за което са приложени към жалбата. Действително към жалбата са приложени писмени доказателства, че на 04.03.2022 г. на „Айлинка 84“ ЕООД е издадено Свидетелство за регистрация на фискално устройство Модел DP-150 в търговския обект „Престиж сити кафе“ с адрес гр.***, ул*** и че то е въведено в експлоатация на същата дата в 14.03 часа. Доколкото обаче подмяната на фискалното устройство е станала след констатиране на нарушението и след изземване с Протокола за извършена проверка от 03.03.2022 г. на работещото в обекта ФУ, не може да се възприеме тезата, че наложената принудителна административна мярка не съответства на целта на закона. В случая целта на предвидената в чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС принудителна мярка е да предотврати и преустанови нарушения, свързани със задълженията на лицата по използване на фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип. От доказателствата по делото е видно, че за един продължителен период от време – от въвеждането на ФУ в експлоатация на 15.02.2022 г. до датата на проверката, дружеството жалбоподател е използвало фискално устройство Tremol FP05-KL, неотговарящо на изискванията, като подмяната на същото е извършена не по негова инициатива, а след констатациите на проверяващите. Видно е също, че с ПИП е установено и неиздаване на касови бележки от това ФУ при направено плащане, а при генериран за целите на проверката ФКБ от ФУ, той не притежава изискуемия по Наредбата QR код. Ето защо наложената принудителна административна мярка се явява съразмерна, тъй като не накърнява права на своя адресат в степен по-голяма от тази, за която е наложена. Взето е предвид обстоятелството, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, която трябва да осигури пълна отчетност на извършваните продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти.
Противно на развитите в жалбата съображения, настоящият съдебен състав намира, че административният орган коректно е изпълнил и задължението си да изложи в акта съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок, а именно тежестта на извършеното нарушение и последиците от него – невъзможността да се установи реалния оборот на търговеца, големината и местонахождението на търговския обект, защитата на обществения интерес за предотвратяване на възможността за извършване на нови нарушения. Срокът на наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца – промяна в начина на извършване на дейността в обекта, чрез правилно предаване на изискуемите данни в НАП и недопускане на вреда за фиска.
Не може да бъде споделено виждането
на жалбоподателя, че изложените от органа обстоятелства като мотиви относно
продължителността на срока, не представлявали конкретни обективни данни, а били
теоретични положения. В оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и
ясни мотиви относно определения срок от 14 дни за налагане на принудителната
административна мярка, който срок се определя по целесъобразност от органа, а в
настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона.
Неоснователни са и възраженията в жалбата за несъответствие на Заповедта с целта на закона поради издаването й преди издаване на Наказателно постановление за констатираното нарушение. Този факт е ирелевантен, доколкото в чл.186, ал.1 от ЗДДС законодателят изрично е предвидил, че за изброените в разпоредбата нарушения принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“ се прилага независимо от предвидените за тях глоби или имуществени санкции, като не е регламентирана и някаква последователност в издаването на тези актове. До друг извод не води и разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като тя е приложима само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и административнонаказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието й.
Макар и уредени в ЗАНН, принудителните административни мерки се различават от административните наказания, а ПАМ се налагат не само за прекратяване, но и за предотвратяване на административни нарушения, поради което издаването на процесната Заповед на дата 22.03.2022 г., преди издаването на НП за нарушението, установено със съставения на 24.03.2022 г. АУАН, не представлява процесуално нарушение.
Констатира се, че принудителната административна мярка е наложена при наличие на законовите предпоставки. Оспорваната заповед е в съответствие с материалния закон и неговата цел, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото и чл.143, ал.3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Айлинка 84“ ЕООД, гр.***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-62-0375557/22.03.2022 г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Айлинка
84“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.***, ул***, да
заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на
100.00 (сто) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: