РЕШЕНИЕ
№ …314
гр.
Русе, …12.10.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе,
в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СПАС СПАСОВ |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като
разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
КАН дело № 316 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Русе против
Решение
№ 435/13.05.2022 г., постановено по АНД № 2666/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е отменено Наказателно постановление № НП-14/08.11.2021 г.,
издадено от Кмета на Община Русе, с което на „Карина – Русе“ООД гр. Русе е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000
лв. на основание чл. 237, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради маловажност на извършеното
нарушение и дружеството е предупредено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение
е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на закона и
съществено нарушение на процесуалните правила. Неясно защо касаторът
представляващ административнонаказващия орган счита, „наложеното наказание за
явно несправедливо“. По същество в касационната жалба са развити съображенията,
въз основа на които касаторът смята за погрешни изводите на въззивния съд за
маловажност на конкретното административно нарушение. Твърди се, че неправилно
районният съд е основал този извод единствено на обстоятелството, че
нарушението е отстранено, без да вземе предвид, че се касае за имот в
съсобственост с Община Русе със статут на публична общинска собственост, както
и че наказаното лице е било напълно наясно предварително с допустимите
параметри на изгражданата ограда, която впоследствие е изградило в разрез с
нормативните изисквания.
Иска се отмяната на въззивното решение и решаване
на делото по същество, като наказателното постановление бъде потвърдено. В
допълнително становище касационният жалбоподател излага съображения във връзка
със становището на касационния ответник по подадената касационна жалба като се
е заявено и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и е
формулирано възражение за прекомерност на претендираните от касационния
ответник разноски.
Ответникът по касационната жалба чрез
процесуалния си адв. А., Ж., в депозиран отговор на касационната жалба, излага
съображения за нейната неоснователност като освен това поддържа и допълнителни
съображения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление
свързани с използваната от административнонаказващия орган правна квалификация
на деянието. Иска отхвърлянето на касационната жалба и оставяне в сила на
решението на РРС. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата като
сочи, че решението на РРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
За да отмени оспореното пред него
наказателно постановление, въззивния съд е приел, че конкретното
административно нарушение, за което е санкционирано дружеството касационен
ответник, представлява маловажен случай, при който приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 28а от ЗАНН и нарушителят следва да бъде предупреден, а не
наказан. Според съда към момента на извършване на проверката на 17.08.2021 г.
формално наказаното лице е осъществило от обективна страна състава на
нарушението по чл. 48, ал. 5 и ал. 9, във връзка с чл. 148, ал. 1 и чл. 137,
ал. 3 от ЗУТ, но административнонаказващият орган не е прецизирал всички факти
и обстоятелства, касаещи административнонаказателното производство. Не е
отчетено, че нарушението е извършено за първи път и още преди издаване на
наказателното постановление наказаното дружество е изправило нередовностите,
които касаят извършения строеж на оградата, като е коригирал общата й височина
и в цялост до законорегламентираните 2,20 м.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
изводите районния съд, с които наказателното постановление е било отменено.
Действително въззивната инстанция не е изложила изрични мотиви правната
квалификация на административното нарушение, която е дадена от
административнонаказващия орган, но в извода на съда, че формално е налице
установеното с АУАН и НП административно нарушение е инкорпориран и индиректен
извод за неговата правилна правна квалификация. Касационният съд намира
възраженията в тази посока на касационния ответник за неоснователни по следните
съображения:
В издаденото НП е посочено, че
„Карина – Русе“ ООД е осъществило състава на административно нарушение по чл.
237, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 137,
ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, чл. 183, ал. 3, чл. 48, ал. 5 във връзка с чл. 48,
ал. 9 от ЗУТ. Съгласно чл. 237, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, която именно е санкционната
норма съдържаща състава на административното нарушение, кметът на общината
налага имуществена санкция на юридическо лице или на едноличен търговец, както
следва: 1. на извършител, възложител или строител на строеж от четвърта до
шеста категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 – в размер от 5000 до
20 000 лв. В случая не е спорно, че се касае за строеж, попадащ в обхвата от
четвърта до шеста категория, независимо дали ще се приеме, че става въпрос за
ограда (с височина над 2,20 м.) – пета категория строеж, за който не са налице
необходимите строителни книжа, или за ограда шеста категория строеж, за която
не се изискват строителни разрешения, но която не е изпълнена съобразно
изискванията за да е строеж от тази категория. В този случай компетентен да
издадена наказателното постановление е именно кметът на общината. Самата норма
на чл. 237, ал. 2, т. 1 от ЗУТ препраща към чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за определяне
кои строежи са незаконни. Хипотезите, в които строежите се считат за незаконни
са дефинирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ без оглед на това коя категория са
строежите. От своя страна разпоредбите на чл. 225, ал. 1 и на чл. 225а, ал. 1
от ЗУТ определят единствено чия е компетентността да разпореди премахването на
незаконен строеж в зависимост от категорията на строеж. Последните две
разпоредби не съдържат хипотези на незаконни строежи. Поради това дадената от
АНО квалификация на административното нарушение (по чл. 237, ал. 2, т.1 във
връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ) е напълно съответстваща на установената
фактическа обстановка, предвид факта, че с АУАН и НП е установено към
17.08.2021 г. изграждане на ограда над 2,20 м., за която се изисква строително
разрешение, каквото не е било налице, т.е. строежът се явява незаконен по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Неоснователни са обаче и възраженията на
касационния жалбоподател, за това, че административното нарушение не може да
бъде квалифицирано като маловажен случай. Настоящата инстанция не счита, че
районният съд се е позовал единствено на факта, че нарушението е било
отстранено. Точно обратното, взел е предвид и факта, че нарушението е извършено
за първи път. Освен това, макар да не е посочено изрично от районния съд,
обстоятелството, че нарушението е отстранено в кратък срок още преди издаване
на наказателното постановление, а вероятно дори и преди издаване на АУАН,
означава, че са отстранени и вредните последици от това нарушение, ако въобще
може да се твърди, че са настъпили такива. Всъщност настъпването на вредни
последици от нарушението въобще не е установено и въпреки, че те (вредните
последици) не са единственото и решаващо обстоятелство за определяне обществената
опасност на деянието, не може да бъде игнорирано нито евентуалното им наличие,
нито липсата им съответно като отегчаващо или смекчаващо обстоятелство.
На следващо място касационната инстанция не
споделя доводите на касационния жалбоподателя за наличие на отегчаващи
обстоятелства, които въззивния съд не е отчел при преценката си за маловажност
на конкретното административно нарушение. На първо място като такова отегчаващо
обстоятелство е посочено, че имотът е със статут на публична общинска собственост.
Съдът намира това обстоятелство за ирелевантно към процесното административно
нарушение, доколкото статутът на притежаваната от Община Русе част от имота
(която е и миноритарна) не касае по никакъв начин законността или незаконността
на извършения строеж нито променя правото на собственост на другия съсобственик
на имота – частно лице и принципната му възможност при спазване на изискванията
на ЗУТ да осъществява строителство в съсобствения имот.
На следващо място касаторът възразява, че наказаното
лице е било наясно предварително с изискванията, които следва да изпълни при
строежа на процесната ограда, което е видно от отправеното до другия
съсобственик – Община Русе, уведомление за извършване на строежа, но въпреки
това е изградило оградата в разрез с тези изисквания. Този довод има отношение
към определянето на формата на вина – умисъл – пряк или евентуален или
непредпазливост и от там по принцип би могъл да обоснова наличие на отегчаващо
или смекчаващо обстоятелство при преценката за маловажност по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК, вр.. чл. 11 от ЗАНН. В случай обаче се касае за ангажирана
административнонаказателна отговорност на юридическо лице, която отговорност е
обективна и не се свързва с преценка на вината.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция
намира решението на РРС за правилно, поради което то следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на спора ответникът има право
на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 143 от АПК. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие от 08.09.2022 г. (л. 18), от който се установява договорено
и заплатено от касационния ответник адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв., заплащането на които следва да бъде възложено на касационния жалбоподател.
Съдът намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на
адвокатското възнаграждение предвид факта, че размерът му е по-нисък от
регламентирания минимален такъв в чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221,
ал. 1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 435/13.05.2022
г., постановено по АНД № 2666/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменено Наказателно постановление № НП-14/08.11.2021 г., издадено от Кмета на
Община Русе, с което на „Карина – Русе“ООД гр. Русе е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. на основание чл. 237, ал. 2,
т. 1 от ЗУТ, поради маловажност на извършеното нарушение и дружеството е
предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
ОСЪЖДА
Община
Русе да заплати на „Карина – Русе“ ООД
със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Христо Ботев“ № 5, ЕИК
*********, представлявано от управителите Делян Петков Диков и Анна Борисова
Филипова сумата от 500,00 (петстотин)
лева разноски пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: