М О Т И В И
към присъда № 58 от 16.04.2019
година, по н.о.х.дело № 454/2019
година
по описа на Старозагорския районен съд
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият Д.И.Д. – роден на *** ***, българин, български гражданин, женен,
със средно образование, работи в частна фирма, неосъждан, ЕГН **********, е предаден на съд за това, че на 12.05.2018 година
в село Самуилово, община Стара Загора, в съучастие с неустановено при
разследването лице, като помагач с цел да набави за себе си и за другиго –
неустановеното лице имотна облага, подпомогнал неустановеното при разследването
лице, да възбуди и поддържа заблуждение у пострадалата М.Ф.Т., относно
обстоятелството, че дъщеря и е получила лошо счупване на крака и е необходимо
да се заплати голяма парична сума за спешна операция и златни пирони и златни
шини, и с това и причинили имотна вреда в размер на 10 000 /десет хиляди/
лева – престъпление по чл.209, ал.1 във връзка с чл.20, ал.4 във връзка с ал.1 от НК.
За съвместно
разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск от пострадалата М.Ф.Т.,
ЕГН **********, против подсъдимия Д.И.Д., за сумата от 10 000 лева,
представляваща причинените имуществени вреди от деянието, за което подсъдимият
е предаден на съд, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. М.Ф.Т.
е конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото.
Производството по делото протече по
реда на съкратеното съдебно следствие по искане на подсъдимия чрез неговия
защитник адвокат Г..
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага
съображения, че поддържа обвинението както по отношение на фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация
на деянието, като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” в размер на две години, което при приложението на чл.58а от НК да бъде
редуцирано с 1/3 до окончателния размер от една година и четири месеца „Лишаване
от свобода”, като така наложеното наказание на основание чл.66, ал.1 от НК да
бъде отложено за изпитателен срок от три години. По отношение на гражданския
иск предлага на съда същият да бъде уважен в пълен размер.
Процесуалният
представител на гражданския ищец и частен обвинител – адвокат Е.С. поддържа предявения
иск, като моли да бъде уважен в пълен размер. По отношение на наказанието,
което да се наложи на подсъдимия, поддържа становището на представителя на
Районна прокуратура – Стара Загора.
Подсъдимият Д.И.Д.
се признава за виновен по повдигнатото обвинение и съжалява за извършеното. Защитникът
на подсъдимия – адвокат Г., не оспорва фактическата обстановка като пледира на
подзащитния му да бъде наложено наказание при приложението на чл.55 от НК.
Излага подробни съображения в пледоарията си. По отношение на гражданския иск,
счита, че същият е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Д.И.Д.
бил безработен и искал да си намери работа, за да си осигури доходи. През месец
април 2018 година подсъдимият публикувал обява в сайта www.alo.bg, че търси работа като шофьор. В началото на месец
май му се обадил мъж, който се представил с името Лъчезар И. и му предложил
работа в куриерска фирма. Подсъдимият Д. го попитал за името на фирмата и
адреса. Непознатият му посочил името на фирмата. Подсъдимият проверил в
интернет и установил, че няма такава фирма. Тогава непознатият му обяснил, че
работят без фирма и без осигуровки, което гарантирало по-добри доходи.
Непознатият му посочил името на фирмата. Подсъдимият проверил в интернет и
установил, че няма такава фирма. Тогава непознатият му обяснил, че работят без
фирма и без осигуровки, което гарантирало по-добри доходи. Непознатият му
обяснил, че трябва да взема пратки от различни градове и да ги доставя на
посочено от него място. За всяка доставена пратка непознатият обещал да заплаща
на подсъдимия Д. по 15% от стойността на пратката, като следвало последния да
бъде на разположение от 09:00 часа до 17:00 часа ежедневно. Непознатият попитал
Д. дали има автомобил и той потвърдил. Подсъдимият притежавал лек автомобил
марка „Опел Астра” с регистрационен № СТ 9687 КК, на цвят зелен метали.
На 12.05.2018
година около 10:00 часа неустановеното лице се обадило по телефона на
подсъдимия Д. и му обяснило, че трябва да отиде до село Самуилово,
Старозагорска област. По-късно подсъдимият заминал за посоченото село с личния
си лек автомобил „Опел Астра” с регистрационен № СТ 9687 КК, а, когато стигнал,
непознатото лице му давало инструкции в коя част на селото да се придвижи и
къде да спре.
Пострадалата М.Ф.Т.
била пенсионер и живеела сама в село Самуилово, община Стара Загора и ползвала
домашен стационарен телефон с номер *********.
На 12.05.2018
година около 15:00 часа неустановеното лице – съучастник и съизвършител на
подсъдимия Д., позвънило на телефонен номер *********, ползван от пострадалата М.Ф.Т.
***. Свидетелката Т. отворила телефона и тогава се обадило непознато лице, като
си преправило гласа на жена и се представило като нейната дъщеря с думите:
„Майко, аз пострадах...”. Т. „разпознала” по гласа лицето като своята дъщеря
Галя и попитала какво е станало. Непознатото лице, представящо се за нейна
дъщеря, обяснило на пострадалата, че е счупила крака си и е необходимо да се направи
спешна операция, за което трябвало да се заплати сумата от 10 000 лева.
Непознатото лице постоянно плачело и говорело и пострадалата не можела да я
успокои. Представящата се за дъщеря на пострадалата й обяснила, че в
последствие здравната каса ще възстанови сумата от 9500 лева. Малко след това с
пострадалата разговаряло и лице от мъжки пол, представящо се за лекаря, който
ще извърши операцията. Той обяснил, че ще изпрати човек, на който пострадалата
да предаде парите. Пострадалата предложила на мнимия лекар да предаде парите на
съпруга на дъщеря си, а именно на зет си Иван. Тогава мнимият лекар казал, че
това е невъзможно, тъй като Иван в момента давал кръв за предстоящата операция.
Мнимият лекар попитал свидетелката Т. дали може да върви и тогава последната
чула в слушалката гласът на дъщеря си, която пояснила, че майка й не може да
върви. Тогава мнимият лекар казал, че ще изпрати до дома й момче от здравната
каса, което ще вземе парите. Междувременно мнимият лекар разпитал свидетелката Т.
къде се намира къщата, как изглежда оградата, портата и т.н. Тя подробно
описала местонахождението на къщата. Пострадалата повярвала на мнимия лекар и
на лицето, представящо се за нейна дъщеря, и приготвила паричната сума от
10 000 лева – 100 броя банкноти с номинал по 100 лева. Около 16:30 часа
мнимият лекар се обадил на свидетелката Т., като й казал да излезе до дворната
/пътната/ врата. Междувременно непознатото лице – съучастник на подсъдимия Д.,
се обадило на последния и, след като го ориентирало за къщата на пострадалата,
му казало да спре пред зелена пътна врата. Пострадалата била седнала на пейка
пред пътната врата. Подсъдимият Д. през цялото време държал телефона отворен и
попитал непознатия как ще го познае жената. Той му дал инструкции, когато отиде
при нея, да й подаде телефона. Подсъдимият се приближил и дал телефона на
свидетелката Т.. Тя повторила няколко пъти по телефона: „Да, момчето е при
мен...”. Пострадалата предала парите в найлонова торбичка от лекарства на
непознато за нея лице – подсъдимият Д.И.Д.. Последният се отдалечил с
автомобила, като поддържал връзка с неустановения извършител на измамата с
мобилен № **********, и го уверил, че е взел „пратката”. В последствие на
следващия ден свидетелката Т. позвънила на дъщеря си и разбрала, че е станала
жертва на измама, за което уведомила органите на полицията.
Веднага след
извършването на деянието, неустановеният извършител на измамата и съучастник на
подсъдимия Д. му дал инструкции да тръгне за Стара Загора, а след това за град
Разград, като непрекъснато поддържал връзка с него. След като стигнал в град
Разград, подсъдимият Д. получил инструкции да тръгне за град Цар Калоян – град
в Североизточна България, намиращ се в област Разград, в близост до град
Разград и град Русе. Неустановеният извършител обяснил на подсъдимия Д. ***
Калоян, на отбивка вдясно в тревата, като го инструктирал, когато оставя
пратката, „някой да не го види”. Неустановеният извършител казал на подсъдимия Д.
да бръкне в торбичката и оттам да вземе 1500 лева за възнаграждение.
Подсъдимият Д. имал усещането, че постоянно е наблюдаван. Подсъдимият Д. ясно
съзнавал през цялото време характера на извършваните от него и неустановения му
съучастник действия, но искал да се сдобие с парични средства, поради което
извършил описаното по-горе. Д. взел за себе си по дадените му указания сумата
от 1500 лева, а останалите пари, получени от пострадалата, скрил на указаното
му място, след което си тръгна. Парите в последствие изхарчил за лични нужди.
В хода на
разследването било извършено разпознаване на лица, при което пострадалата М.Ф.Т.
категорично разпознала подсъдимия Д.И.Д. като момчето, на което е предала
торбичката със сумата от 10 000 лева.
При
разследването били изискани справки от мобилните оператори в страната за
проведените разговори между пострадалите и неустановения извършител на
престъплението на посочените дати. Видно от предоставената справка от „А1”
мобилен номер ********** бил регистриран в мрежата на мобилния оператор на
името на Д.И.Д..
Видно от
предоставената информация от АИС „Пътна карта” на МВР за движението на лек
автомобил „Опел Астра” с регистрационен № СТ 9687 КК в страната /по всички
контролни точки/ на 12.05.2018 година в 23:22:26 часа, автомобилът е преминал
през контролна точка „Езерче” в посока на движение Разград – Русе.
Видно от предоставената
справка от БТК, телефон от фиксираната мрежа с номер *********, е регистриран
на М.Ф.Т. на 12.05.2018 година в часовия интервал 15:59 часа до 19:33 часа е
приел 11 броя входящи повиквания от номер 0040754438794, който е от мрежата на
румънски мобилен оператор. Всички посочени по-горе разговори са с голяма
продължителност, като някои от тях са с продължителност 2528 и 2316 секунди.
При
разследването не бил установен неизвестния извършител – съучастник на подсъдимия
Д.И.Д., който е използвал горния мобилен номер на румънски оператор, за
възбуждане и поддържане на заблуждение у свидетелката М.Ф.Т..
Видно от
приложената по делото докладна записка рег. № 8245р-12111/11.10.2018 година, на
16.05.2018 година подсъдимият Д. бил задържан на територията на град Кърджали,
при опит да извърши телефонна измама. При задържането му лицето било конвоирано
до РУ – Смолян, където били образувани досъдебно производство № 183/2018
година, за престъпление по чл.210, ал.1, т.1 във връзка с чл.209, ал.1 от НК,
извършено на 09.05.2018 година и досъдебно производство № 189/2018 година,
образувано за престъпление по чл.210, ал.1, т.1 във връзка с чл.209, ал.1 от НК, извършено на 15.05.2018 година. При извършения обиск на Д. били намерени и
иззети мобилен телефон „Самсунг” и СИМ карти с мобилни номера ********** /на
румънски оператор/, **********, **********, ********** и **********. Подсъдимия
Д. признал участието си като помагач в извършване на горните престъпления и на
17.05.2018 година бил привлечен в качеството на обвиняем. На 18.05.2018 година
с разрешение на Районен съд – Стара Загора в домът на подсъдимия Д. било
извършено претърсване и изземване, при което била намерена сумата от 3000 лева.
Всички иззети вещи били приобщени към досъдебно производство № 183/2018 година
по описа на РУ – Смолян. Установено било, че подсъдимият Д. е участвал в
извършването на сходни измами в село Сладък кладенец на 08.05.2018 година
/досъдебно производство № 403/2018 година по описа на Второ РУ – Стара Загора/
и в село Самуилово, община Стара Загора на 12.05.2018 година /досъдебно
производство № 421/2018 година по описа на Второ РУ – Стара Загора/.
Изложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, свидетелските
показания, извършените процесуално-следствени действия – разпознаване на лице,
предоставените справки от мобилните оператори и АИС „Пътна карта” на МВР, както
и от другите събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281 НПК. Не се събраха противоречиви
доказателства, което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните по делото доказателства по
категоричен начин се установява, че предаденият на съд Д.И.Д. е осъществил
състава на престъплението по чл.209, ал.1 във връзка с чл.20, ал.4 във връзка с
ал.1 от НК, като на 12.05.2018 година в село Самуилово, община Стара Загора, в
съучастие с неустановено при разследването лице, като помагач с цел да набави
за себе си и за другиго – неустановеното лице имотна облага, подпомогнал
неустановеното при разследването лице, да възбуди и поддържа заблуждение у
пострадалата М.Ф.Т., относно обстоятелството, че дъщеря и е получила лошо
счупване на крака и е необходимо да се заплати голяма парична сума за спешна
операция и златни пирони и златни шини, и с това и причинили имотна вреда в
размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият Д.И.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на посочената по-горе правна квалификация.
Налице е
характерното за съучастието поведение на две лица за осъществяване на едно
престъпление – телефонна измама. От субективна страна при тази форма на
задружна престъпна дейност е налице и необходимата общност на умисъла у всеки
от съучастниците – всеки от тях е предвиждал обществено-опасните последици от
своето деяние и тези, които ще последват от деянието на другия съучастник,
съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е искал да настъпят
неговите вредни последици.
По отношение
на подсъдимия Д.И.Д. деянието се изразява в подпомагане на неустановения
извършител при поддържане на заблуждението у измаменото лице, възбудено от
последното, както и да получи имотната облага, тоест налице е само едната форма
на изпълнителното деяние по чл.209, ал.1 от НК. За да извърши това престъпление
в качеството на помагач по смисъла на чл.20, ал.4 от НК, подсъдимият Д. е
предоставил на свидетелката Т. телефона си, за да разговаря с неустановения
извършител за поддържане на заблуждението и след това е получил от нея
паричната сума от 10 000 лева, представляваща имотна облага за него и
неустановеното лице. Именно тези негови действия са дали възможност на
неустановения извършител – съучастник на Д., да реализира престъплението по
чл.209, ал.1 от НК, тоест Д. умишлено е улеснявал извършването на
престъплението.
Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.4 от НК, за да е налице помагачество, е необходимо
помагачът умишлено да е улеснил извършването на престъплението по начините,
указани в този текст. Обективно помагачът създавал предпоставки за изпълнение
на престъплението. Касае се до проява, която поради това стои в причинна връзка
с изпълнителното деяние и по-нататък с предизвиканите от последното престъпни
последици. Помагачеството най-често се изразява в действия, какъвто е и
настоящият случай. Конкретното му съдържание може да бъде най-различно, което
зависи от характера на улесняваното престъпление и възприетия от извършителя
начин на осъществяването му.
Съучастникът
на подсъдимия Д. с думи при водените телефонни разговори, успял да формира
невярна представа /възбудил заблуждение/ у пострадалата, която непосредствено
по-късно утвърдил /поддържал заблуждение отново с думи и измислици/ относно
горепосочените обстоятелства за съществуването на основание за предаване на
парична сума, а именно, че дъщеря й е получила лошо счупване на крака и е
необходимо да се заплати голяма сума пари за спешна операция и златни пирони и
златни шини.
У пострадалата
се формирала неправилна, невярна представа относно условията, при които ще се
осъществи имущественото разпореждане с процесните пари. Тази представа я
накарала да вземе решение за разпореждане с предмета на престъплението –
визираната по-горе сума. Мотивирана от поведението на неустановеното лице, което
я е въвело в заблуждение, и от поведението на подсъдимия Д., убедена, че той е
„момчето от здравната каса” и че ще предаде парите на спешната операция на
дъщеря й. В резултат на това разпореждане, поради невярната представа,
формирана у пострадалата, подсъдимият и неустановеното лице са получили имотна
облага на обща стойност 10 000 лева. Вредата е пряко следствие от
имущественото разпореждане, а разпореждането е следствие от неправилната
представа на пострадалите относно условията на разпореждането, като деянието е
окончателно довършено след предаване на процесните пари на подсъдимия Д..
Престъплението
е извършено от подсъдимия Д. виновно, при пряк умисъл и с користна цел – да
набави за себе си и за неустановеното лице имотна облага. Наличието на пряк
умисъл се установява по несъмнен начин от факта, че още при осъществяване на
първото деяние /в село Сладък кладенец на 08.05.2018 година, за което е
образувано друго досъдебно производство/, подсъдимият е осъзнал в какво
участва, но въпреки това е продължил да осъществява престъпната си дейност до
момента, в който е бил задържан от органите на полицията в град Кърджали. От
показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия се установява, че той не
е бил просто изпълнител на чужда воля, а е знаел точно какви действия трябва да
извърши, за да бъде измамата на пострадалата успешна. Вследствие на задружните
действия и усилия на подсъдимия и неговия съучастник, у пострадалата се
формирала и утвърдила неправилна представа преди и по време на предаване на
парите на подсъдимия. От това разпореждане подсъдимият и неговият съучастник са
получили целената имотна облага, като са предвиждали, че пострадалата ще
извърши акт на имуществено разпореждане в тяхна полза.
Подсъдимият е
съзнавал всички елементи от състава на престъплението „измама” – това, че е
помагач, че има общ умисъл и действия от негова страна и от съучастника за
постигане на точно определена престъпна цел. Той е искал, целял е настъпването
на престъпния резултат – причиняване на имотна вреда на пострадалата, както и
получаване на имотна облага, като е съзнавал неизбежността на настъпването на
имотната вреда.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
В тази насока
съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства чистото
съдебно минало, направените самопризнания, изразеното критично отношение към
извършеното, тежкото семейно и материално положение към момента на извършване
на престъплението. По делото се събраха данни, че подсъдимият живее в едно
домакинство и се грижи за своята майка, страдаща от психично заболяване, както
и за малолетното си дете, също страдащо от хронично заболяване. Отегчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства в случая не са налице.
За това
престъпление законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
до шест години. В тази насока съдът намира, че в случая е налице превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства. Съобразявайки се с това, както и с
всички особености на конкретния случай, съдът намира, че на подсъдимия Д.
следва да бъде определено наказание „Лишаване от свобода”, клонящ към
минималния размер, а именно една година и шест месеца. В конкретния случай не
са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК. Ето защо и
предвид реда и начина на приключване на производството по делото, съдът намира,
че следва да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, като намали така
определеното наказание с 1/3, като наложи на подсъдимия окончателно наказание
„Лишаване от свобода” за срок от една година. Съдът намира, че в конкретния
случай за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, не се
налага ефективното изтърпяване на така наложеното наказание, като следва да се
приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и така определеното наказание да бъде
отложено за един по-дълъг изпитателен срок, а именно четири години. Ето защо и
на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание „Лишаване
от свобода” за изпитателен срок от три години.
Направените по
делото съдебни и деловодни разноски съдът присъди в тежест на подсъдимия.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
По делото е
предявен граждански иск от страна на пострадалия Д.И.Д. за претърпени
имуществени вреди от деянието, ведно със законните лихви, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира,
че така предявените граждански искове са основателни, както по основание, така
и по размер. По делото действително се доказа, че в следствие на деянието,
извършено от подсъдимия Д., пострадалата е претърпяла имуществените вреди в
размера, посочен в гражданския иск. Ето защо и съдът намира, че следва да уважи
предявения граждански иск в пълен размер.
Предвид
гореизложеното съдът осъди подсъдимия Д. да заплати на пострадалото лице М.Ф.Т.
сумата от 10 000 лева, представляваща причинени имуществени вреди от деянието, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 830 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение. Съдът осъди подсъдимия да заплати и държавна такса в размер на 400
лева върху така уважения граждански иск.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление – ниското правно съзнание
на подсъдимия и стремежът за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: