№ 2060
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221100503079 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД срещу постановление от
22.02.2022 г., постановено по изп. д. № 20227850400086 по описа на ЧСИ
Л.М., рег. № 785 КЧСИ, в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да
намали и възложи другите такси, начислени по делото, в тежест на
взискателя, както и постановление за определяне на разноски по
изпълнението по сметка **********/22.02.2022 г.
Жалбоподателят твърди, че е платил задължението си по изпълнителното
дело в размер на 528.24 лева на 15.02.2022 г. или в срока за доброволно
изпълнение. Съобразявайки това плащане, съдебният изпълнител е уважил
искането му да намали дължимото на взискателя възнаграждение до минимум
от 200 лева, но не е уважил искането му начислените разноски за такса по т. 9
от ТТРЗЧСИ за запор на банкови сметки от 18 лева и за съобщение за
снемане на наложен запор на банкови сметки – 24 лева, да останат в тежест на
взискателя. Оспорва и начисляването на сумата от 72 лева по сметка
**********/22.02.2022 г., тъй като не е ясно за какви три връчвания е
начислена таксата по т. 5 от ТТРЗЧСИ. Заявява, че ако тази сума е начислена
за изпращане на обжалваното постановление, то се противопоставя на
1
дължимостта й, тъй като поддържа, че начисляването на такса по т. 5 от
ТТРЗЧСИ следва да се тълкува във връзка с чл. 42, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Връчването на постановлението е задължителен елемент от процедурата по
обжалването на действията на съдебния изпълнител, което е възложено на
него, поради което и това действие не попада в хипотезата на т. 5 от
Тарифата. Затова иска от съда да отмени постановлението на съдебния
изпълнител, с което е отказано намаляването на таксите и възлагането на част
от тях на взискателя, както и постановление за определяне на разноски по
изпълнението по сметка **********/22.02.2022 г.
Препис от жалбата е връчен на взискателя по изпълнителното дело
„Ф.с.е.м.“ ЕООД, като в законоустановения срок е подадено възражение, в
което се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Претендира
направените в производството разноски.
Съдебният изпълнител по изп. д. № 20227850400086 е изложил подробни
мотиви по обжалвания акт, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Изложени са доводи за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима.
На 28.01.2022 г. по молба на взискателя „Ф.с.е.м.“ ЕООД, подадена чрез
адвокат, упълномощен от дружеството, е образувано процесното
изпълнително дело срещу „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист
от 05.01.2022 г., издаден от районен съд Варна, вземането по който в размер
на 54.16 лева е цедирано на взискателя с договор за цесия от 05.01.2022 г.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да
бъдат събрани присъдените с изпълнителния лист суми, както и направените
по изпълнителното дело разноски, включително и адвокатско възнаграждение
за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 280 лева, както и
такси за издаване на изпълнителния лист, чрез налагане на запор върху
движими вещи и дружествени дялове на длъжника, както и налагане на
възбрана върху недвижими имоти. С последваща молба от 01.02.2022 г.
взискателят е оттеглил посочените с молбата за образуване на делото способи
за събиране на вземането и е определил като способ на изпълнение
единствено налагане на запор върху бановите сметки на длъжника в
Българска народна банка. На 10.02.2022 г. по делото е съставена сметка, с
която са начислени следните такси – такса за образуване на делото от 24 лева
2
с ДДС /т. 1 от ТТРЗЧСИ/; такса за извършване справка за имуществото на
длъжника от 6 лв с ДДС /т. 3 от ТТРЗЧСИ/; такса за връчване на книжа от 24
лева с ДДС /т. 5 от ТТРЗЧСИ/ и такса за налагане на запор от 18 лв с ДДС /т.
9 от ТТРЗЧСИ/.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която освен
тези такси е включена и сумата от 41.17 лева – пропорционална такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ и сумата от 72 лева за три броя съобщения при прекратяване на
делото – за връчване на съобщения до страните за издадено постановление за
прекратяване на делото и съобщение за вдигане на наложен запор. Изрично е
посочено, че предплатената от взискателя сума от 72 лева е дължима към
15.02.2022 г. Поканата е връчена на длъжника на 03.02.2022 г., като на
същата дата съдебният изпълнител изпраща запорно съобщение до „Банка
ДСК“ ЕАД, с което налага запор върху вземанията на длъжника за сумата от
528.24 лева, изчислена към 15.02.2022 г.
На 18.02.2022 г. длъжникът подава молба, с която представя доказателства,
че е наредил плащане по сметката на ЧСИ на сумата от 528.24 лева в срока за
доброволно изпълнение. С молбата се иска намаляне на определеното като
дължимо адвокатско възнаграждение на взискателя до 200 лева, както и
намаляване на начислените такси по делото. Излагат се доводи, че не се
дължат таксите по т. 9 от ТТРЗЧСИ от 18 лева за налагане на запор и таксата
от 24 лева за съобщение за снемане на наложения запор от банковите сметки,
тъй като този способ не е бил реализиран. В случай, че тези разноски се
редуцират правят и искане за съответно намаляване и на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТЗЧСИ.
С обжалвания в настоящето производство акт съдебният изпълнител
намалява адвокатския хонорар на 200 лева и съответно таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, като оставя без уважение искането за намаляване и възлагане на
другите такси, начислени по делото на взискателя. В изпратения на длъжника
препис от постановлението е вписано, че към него се прилага сметка №
12991/22.02.2022 г. Видно от съдържанието на тази сметка, с нея е начислена
такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 72 лева с ДДС.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на
подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и
3
кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл.
435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”.
Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника. Произнасянето на съдебния
изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е
изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието
по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за
отговорност за разноски.
Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК , разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено
поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в
случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда, което също не е налице, и при новата хипотеза, посочена в
т. 3 – когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни
способи, които не са приложени. В случая по изпълнителното дело няма
данни наложеният по отношение на длъжника запор върху вземанията му по
банкови сметки и касетки в „Банка ДСК“ ЕАД да е приложен, тъй като
длъжникът е представил доказателства, че в срока за доброволно изпълнение
сам е наредил плащането на дължимата от него сума, посочена в поканата за
доброволно изпълнение, по сметката на съдебния изпълнител. Следва да се
отбележи още, че взискателят не е посочил като изпълнителен способ
налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“
ЕАД, съответно не е упълномощавал съдебният изпълнител да избере способа
на изпълнение по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Затова трябва да се приеме, че
длъжникът не дължи такса по т. 9 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ в размер на 18 лева с ДДС за налагане на запор, съответно такса по т. 5
от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева с ДДС за изпращане на съобщение за
вдигане на наложения запор. Длъжникът не дължи и останалите начислени
такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ със сметка № 12991/22.02.2022 г., тъй като не се
установява същите да са начислени за действия, които са извършени от
съдебния изпълнител към момента, в който са определени като дължими. Ето
4
защо единствените дължими от длъжника по изпълнителното дело прости
такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ са следните: по т. 1 от
Тарифата – за образуване на изпълнително дело – 24 лева с ДДС; по т. 3 от
Тарифата - за извършване справка за имуществото на длъжника - 6 лв с ДДС и
по т. 5 от Тарифата – за връчване на поканата за доброволно изпълнение – 24
лева с ДДС.
Определената от съдебния изпълнител като дължима по изпълнителното
дело пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ не е начислена върху сума, в която са включени приетите за дължими
прости такси по Тарифата, съответно при отмяната на акта на съдебния
изпълнител, с който са приети като дължими разноски от длъжника за прости
такси по изпълнителното дело за разликата над 54 лева до пълния приет като
дължим размер от 144 лева, не се дължи допълнително намаление на приетата
като дължима пропоционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /с постановлението
от 22.02.2022 г. съдебният изпълнител е намалил съответно на намаленото
адвокатко възнаграждение и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, но доколкото
предмет на жалбата не е постановлението в тази част съдът не дължи изрично
произнасяне относно размера на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ/.
Предвид изложеното, Съдът намира, че жалбата се явява основателна, като
следва да бъде уважена и да бъде отменено постановлението на съдебния
изпълнител от 22.02.2022 г. в обжалваната част, както и постановление за
определяне на разноски по изпълнението по сметка **********/22.02.2022 г.
Съдът намира, че страните в настоящето производство нямат право на
разноски, независимо от естеството на произнасяне по жалбата, доколкото
настоящият съдебен състав отстъпва от поддържано в предходни актове
становище, че в настоящето производство направените от страните в него
разноски подлежат на възстановяване. В производството по разноските
/каквото характер има настоящето такова по отношение на определените
разноски по изпълнителното дело/, разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира
приложение, тъй като това ще доведе до кумулирането на нови задължения на
страните за разноски, което е недопустимо, съгласно практиката на ВКС
/обективирана в определение № 489/17.10.2017 г. на ВКС, ІV ГО, по ч. гр. д.
№ 3926/2017 г.; определение № 393/17.09.2018 г. на ВКС, ІV ГО, по ч. гр. д.
№ 2845/2018 г. и др./.
Така мотивиран, Съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, постановление от 22.02.2022 г.,
постановено по изп. д. № 20227850400086 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785
КЧСИ, в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да намали и възложи
другите такси, начислени по делото, в тежест на взискателя, както и
постановление за определяне на разноски по изпълнението по сметка
**********/22.02.2022 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите като дължими от длъжника „ОТП Ф.Б.“ ЕАД по
изпълнителното дело № 20227850400086 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785
КЧСИ, прости такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 144
лева на 54 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6