О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 2019г. Административен съд-гр.Варна,XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и втори октомври , през две хиляди и деветнадесета година, в състав: АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело N
2225 по описа за 2019год.
на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано след отмяната на
Решение № 1868/10.10.2018г., постановено по адм.д.№ 643/2017г. , постановено от
Административен съд Варна, в частта на предявения от К.С.Р. иск за присъждане
на обезщетение в размер от 100000лв. за сторени от служители при ГД „Изпълнение
на наказанията“ неимуществени вреди за периода на престой в затвора Варна както
следва 01.01.2014г. до 13.03.2017г.
С Разпореждане № 11129/12.08.2019г.
съдът е указал на ищеца да уточни произхода на неимуществените вреди, като конкретизира в
релевантния период по какъв начин е увреден, както и да посочи размер на иска за този период. В молба
вх.№ 13105/27.08.2019г. той уточнява, че е лишен от възможността да учи, да
повишава квалификацията си, да придобие други професионални умения, да участва
в специализирани курсове по обучение на различни дисциплини и техники за
усъвършенстване на физическото му и духовно развитие. Лишен бил да се движи в
коридора на ЗЗНО през светлата част на денонощието. Цитира предписания по
доклади на КПИ, според които лишените от свобода с доживотен затвор следвало да
бъдат настанени в общи помещения, като им се осигурява възможност за курсове,
обучения и работа. По-нататък в уточняващата молба посочва, че е „ изпаднал в
състояние на обреченост и безнадеждност от несправедливото отношение на държавните
органи“ спрямо него. Нарушен бил сънят му, изпитвал тревожност и безпокойство,
изпаднал в униние.
Ответникът
е представил писмен отговор вх.№ 14027/18.09.2019г., в който излага доводи за
недопустимост на производството. Възраженията му са свързани с образуваното
пред Административен съд гр.Варна
адм.д.№ 909/2018г., по подадена искова молба от същия ищец, в който е отправено
идентично искане, обосновано със сходни доводи.
С
оглед отправеното възражение по допустимостта на производството, съдът приема
следното:
При
извършена служебна справка, съдът установи, че в Административен съд Варна е образувано
адм.д.№909/2018г. по подадена искова
молба от същия ищец, в която на същите основания и за същия период е въведено
идентично искане. Следва да се отбележи, че в отделни части доводите на ищеца,
изложени в исковите молби са напълно еднакви : Четвърти, пети и шести абзац от първата
страница на уточняваща молба в това производство, съвпадат напълно или частично
с трети и четвърти абзац от втората страница на исковата молба , по повод която
е образувано адм.д.№909/2018г. Констатират се и други съвпадения в основания,
по които мотивирано в решението си се е произнесъл съдът в производството по
адм.д.№ 909/2018г.
С
Решение №2135/07.11.2018г., съдът е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София, да заплати на К.С.Р. обезщетение в размер от 1200.00лв.
за претърпени неимуществени вреди за периода 01.06.2009г.-31.05.2017г., ведно със законната лихва от
23.02.2018г. до окончателното плащане на сумата. Съответно искът е отхвърлен в
останалата част до претендирания размер от 7500лв., както и по отношение на
искането за обезщетение за периодите от 27.06.2007г.- 31.05.2009г. и от
19.04.2017г. до 23.02.2018г.
Адм.д.№909/2018г. е изпратено на ВАС на РБ, с
оглед постъпила касационна жалба и към настоящия момент няма произнасяне.
Предвид
гореизложеното, съдът констатира предпоставките, регламентирани в разп. на
чл.126 ал.1 от ГПК. На производство пред Административен съд гр.Варна и
Върховен Административен съд са две дела, образувани между същите страни, на
същите основания и за същото искане- да бъда осъдена ГД “Изпълнение на наказанията“
да заплати на ищеца К.С.Р. обезщетение за период, който съвпада и в двете
искови молби, за претърпени неимуществени вреди, обосновани с идентични мотиви.
Като по-късно заведено, настоящото производство на посоченото правно основание
следва да се прекрати служебно от съда.
Така мотивиран, Съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата
молба, подадена от К.С.Р. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, в
която е релевиран иск за присъждане на обезщетение в размер от 100000лв. за
сторени от служители при ГД „Изпълнение на наказанията“ неимуществени вреди,
изразяващи се в лишаването му от възможността да учи, да повишава квалификацията си,
да придобие други професионални умения, да участва в специализирани курсове по
обучение на различни дисциплини и техники за усъвършенстване на физическото му
и духовно развитие, да се движи в коридора на ЗЗНО през светлата част на
денонощието, вследствие на които
изпаднал в състояние на обреченост и безнадеждност от несправедливото
отношение на държавните органи спрямо него, в резултат на което нарушен бил
сънят му, изпитвал тревожност и безпокойство, изпаднал в униние, за
периода на престой в затвора Варна от 01.01.2014г. до 13.03.2017г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д.№
2225/ 2019г. по описа на Административен съд гр.Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд в седемдневен срок от получаването му.
Съдия: