Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 07.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публично заседание на тридесети юни през
2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Татяна
Щерева и с участието на прокурор Стефанов, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 16570/19 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение от 12.07.2019 г. СРС, 90 с-в, по гр.д.№ 71410/18
г. е осъдил Софийски районен съд да заплати на Д.П.Д. сумата от 300 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, дължими
вследствие на забавено правосъдие и разглеждане и решаване в неразумен срок на
гр.д.№ 46686/17 г. по описа на СРС, изразяващи се в постоянно психическо
напрежение, стрес, притеснения, безпокойство и тревоги вследствие бездействието
на съда и продължителността на производството със законната лихва върху
главницата, считано от 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
като е отхвърлил иска за разликата до 2 500 лв., както и предявения от Р.И.Д.
срещу Софийски районен съд с правно основание чл.2б ЗОДОВ за сумата от
2 500 лв. за обезщетение за обезщетение за претърпени неимуществени вреди
дължими вследствие на забавено правосъдие и разглеждане и решаване в неразумен
срок на гр.д.№ 46686/17 г. по описа на СРС, изразяващи се в постоянно
психическо напрежение, стрес, притеснения, безпокойство и тревоги вследствие
бездействието на съда и продължителността на производството.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищците- Д.П.Д. и Р.И.Д.
в частта, с която е отхвърлен иска на ищеца за сумата над 300 лв. до пълния
предявен размер и в частта, с която е отхвърлен иска на ответницата
изцяло.Въззивниците твърдят, че в посочената част решението на
първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.Излагат
оплаквания, че съдът не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност писмените
доказателства по делото, и че мотивите са противоречиви.Твърдят, че съдът е
приел, че няма спор, че е налице забавено правосъдие, но неправилно е отчел, че
е налице необосновано забавено разглеждане на делото извън разумния срок за
това само за периода от 08.05.2018 г. до 22.04.2019 г., като същевременно в
мотивите е приел, че единствено в периода от 08.01.2018 г., когато е изтекъл
срокът за представяне на отговор на исковата молба и е настъпил първият работен
ден до 22.03.2019 г. докладчикът по делото не е предприел дължимите процесуални
действия за администриране на производството чрез насрочването му в съдебно
заседание.Въззивниците твърдят, че периода на необоснованото забавено
разглеждане на делото е от 08.01.2018 г. до 22.04.2019 г., а не от 08.05.2019
г.Излагат доводи, че изводът на съда е неправилен и е в противоречие с
практиката на ЕСПЧ, съгласно която натовареността на съда не може да бъде
основание за забавяне на делата, а държавата е тази, която следва така да
организира съдебната система, за да се решават делата своевременно.Твърдят, че
забавеното производство не се отличава с голяма фактическа и правна сложност,
дори напротив, и че производството по посоченото дело не е приключило и те
продължават да търпят неимуществени вреди от забавено правосъдие.Оспорват и
извода на съда, че ищците преувеличават значението на спора по гр.д.№ 46686/17
г., като твърдят, че по този начин съдът е омаловажил обществената значимост на
своевременното правосъдие, липсата на което разколебава общественото доверие
към съдебната система.Твърдят, че размерът на присъденото обезщетение на ищеца
е занижен и не съответства на претърпените неимуществени вреди.Неправилно,
необосновано и незаконосъобразно е и решението в частта, с която е отхвърлен
иска на ищцата, без да са изложени мотиви.Поддържат, че от показанията на
разпитания свидетел А.е установено, че и ищцата се е чувствала дискомфортно от
обстоятелството, че срещу семейството й се води дело, и че не е необходимо
твърдените вреди да се доказват в настоящото производство.Молят съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи исковете изцяло.Претендират разноски.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника-Софийски районен съд /СРС/ в
частта, с която е уважен иска, предявен от Д.П.Д. за сумата от 300 лв.Въззивникът
твърди, че в посочената част решението е неправилно и необосновано, и че от
свидетелските показания е установено, че ищецът е притеснен от „продължило
около 10 години системно водене на дела и оспорване на задължения“ с
топлофикационното дружество.Изразява становище, че наличието на тези
обстоятелства не е в пряка връзка със съдебното производство, а с причини, стоящи
извън отговорността на СРС.Излага доводи, че не е установено по категоричен
начин и какви точно неимуществени вреди са претърпени и в какъв размер от тях са
причинени от поведението на съда, като твърди, че част от описаните от ищеца
емоционални и психически реакции са неразделна част от усещанията на лица,
които участват в съдебно производство независимо от неговата продължителност, а
в случая ищецът е участвал в повече от едно производство със същото дружество.Въззивникът
твърди, че за ищеца не са настъпили твърдените вреди, и че присъденият размер
от 300 лв. е завишен и не съответства на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска изцяло, а ако прецени
същия за основателен-да намали размера на присъденото на Д.П.Д.
обезщетение.Претендира разноски.
Въззивникът-ищец- Д.П.Д. оспорва жалбата на ответника, като твърди, че
съдът правилно е приел, че искът е основателен, и че са доказани претърпените
от него вреди.Моли съда да отхвърли жалбата.В съдебно заседание
въззивницата-ищец-Р.И.Д. чрез процесуалния си представител моли съда да
отхвърли жалбата на СРС.
Въззивникът-ответник-Софийски районен съд оспорва жалбата на ищците и моли
съда да я отхвърли, като излага твърдения, че съдът е изложил своите правни
изводи съобразно чл.235, ал.2 ГПК, и че не е установено, че твърдените вреди са
вследствие забавено разглеждане от СРС на гр.д.№ 46686/17 г.
Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба на ищците и за основателност на въззивната жалба на ответника.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ.Ищците- Д.П.Д. и Р.И.Д.
твърдят, че „Т.С.“ ЕАД е образувала срещу тях заповедно производство № 21786/17
г. на СРС, 127 с-в за неплатена топлинна енергия в размер на 2 046,15 лв.,
представляваща главница за периода от м.май 2015 г. до м.април 2016 г. и 111,97
лв.-законна лихва за забава от 15.09.2016
г. до 29.03.2017 г., както и 10,45 лв., представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г.
със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане, направените
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.Твърдят, че са
подали в срок възражение по чл.414 ГПК и „Т.С.“ ЕАД е образувала исково производство
под № 46686/17 г. на СРС, 127 с-в.Твърдят, че са получили преписи от исковата
молба и в срока по чл.131 ГПК и са подали отговор на същата- на 05.12.2017 г. и
от 06.12.2017 г. и че до момента на
подаване на исковата молба делото е на доклад при съдията на състава и
не е насрочено.Твърдят, че бездействието на Софийски районен съд е в
противоречие с правото им на разглеждане на производството в разумен срок и на
справедлив съдебен процес съгласно чл.6 ЕКЗПЧОС.Твърдят, че от ненасрочването
на делото твърдят вреди, свързани с напрежение, стрес, неведение от изхода на
делото и увеличаване на начисляващата се лихва при евентуално уважаване на иска
на „Т.С.“ ЕАД.Излагат доводи, че забавеното правосъдие е равносилно на липса на
справедливост и срива общественото доверие в правосъдието и авторитета на съда,
чиято основна функция е правораздаването.Поддържат становище, че продължителността
на производството се преценява с оглед критериите по чл.2б, ал.2 ЗОДОВ и тези,
установени в практиката на ЕСПЧ, а именно: общата продължителност и предмета на
производството, поведението на страните и техните процесуални представители,
поведението на останалите участници в процеса
и на компетентните органи, както и други факти, имащи значение за
правилното решаване на спора.Разглеждането на делата в разумен срок е принцип
на процеса, уреден в чл.13 ГПК и е право, обект на защита от ЕКЗПЧОС.Твърдят,
че в случая липсва правна и фактическа сложност на производството и липсата на
насрочване на делото многократно надхвърля разумния срок.Молят съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в постоянно психическо напрежение, стрес, притеснения, безпокойства,
тревоги вследствие бездействието на СРС и продължителността на производството,
което им създава усещане за липса на справедливост и неефективност на
правораздаването в размер на 5 000 лв.-по 2 500 лв. на всеки от тях
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
Видно
от представеното копие от гр.д.№ 46686/17 г. на СРС, 127 с-в и ч.гр.д.№
21786/17 г. на СРС, 127 с-в на 06.04.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е подало заявление вх.№
3025156 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.И.Д. и Д.П.Д.
при условията на солидарност за сумата от 2 046,15 лв., представляваща
главница за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, жк „Зона Б-5“, бл.9, вх.Б, ет.9, ап.123, аб.№ 196351;
111,97 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2016 г. до 29.03.2017 г., както и 10,45 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение и 1,15 лв.-лихва за забава върху
нея със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане, разноски
за държавна такса в размер на 43,40 лв. и юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 ГПК.Въз основа на подаденото заявление е образувано
ч.гр.д.№ 21786/17 г.На 23.04.2017 г. СРС, 127 с-в е издал заповед по чл.410 ГПК
за претендираните суми.В срока по чл.414 ГПК ответниците са подали възражение
по чл.414 ГПК и на заявителя е указано да предяви иск за установяване на
вземането си, като съобщението с указанията е получено на 12.06.2017 г.Исковата
молба по чл.415 ГПК е подадена на 11.07.2017 г. и на същата дата е образувано
гр.д.№ 46686/17 г. на СРС, 127 с-в.С разпореждане от 22.07.2017 г. на ищеца са
дадени указания да отстрани нередовността на исковата молба, като довнесе
държавна такса в размер на 188,41 лв.Съобщението с указанията е връчено на
ищеца на 31.07.2017 г.На 07.08.2017 г. ищецът е представил доказателства за
изпълнение на указанията.На 09.08.2017 г. СРС е издал разпореждане за изпращане
на всеки от ответниците на препис от исковата молба за писмен отговор в
1-месечен срок.Съобщенията, изпратени на адреса на ответниците, посочен в
исковата молба, са върнати в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на
16.08., на 22.08. и на 19.09.17 г. и лицето не е открито.На 05.10.2017 г. е
извършена служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ответниците по
делото.На 06.11.2017 г. Д.П.Д. и Р.И.Д. чрез пълномощника си-адв.Б.С. са
получили преписи от исковата молба по реда на чл.47, ал.2 ГПК и са подали
отговори на същата на 05.12.2017 г.С определение от 22.04.2019 г. докладчикът
по делото е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.05.2019 г.
Разпитаният
по делото свидетел С.П.твърди, че Д. непрестанно е споделял с него, че има дела
с „Топлофикация“ и не може да получи решение, непрекъснато има дела и няма
краен резултат, съпругата му също му е казвала това и е била твърде
разтревожена.Свидетелят заявява, че ищците се вълнуват от решението с
посоченото дружество, че нямат краен резултат.Ищецът се е оплаквал и от съдебни
изпълнители, че са му запорирали сметките.Свидетелят знае само за това дело.
По делото е разпитан като
свидетел и С.А., който твърди, че ищецът му е споделил, че има дело с
„Топлофикация“ в продължение на година и половина или две години.Той му се е
оплаквал многократно, че дружеството прави всичко възможно да бави
производството, с което ангажира неговото внимание, нерви и здраве.Когато стане
въпрос за тази тема той вече е силно изнервен.Твърди, че при ищеца не е налице
дълбока и сериозна личностна промяна, но му се е оплакал, че такива проблеми
влияят на здравословното му състояние, това е стресова ситуация и се предава на
съпругата му и на децата.Ищецът е споделил с него, че пие лекарства, които го
успокояват.Твърди, че му действа самото времетраене и изпитва стрес,
дискомфорт, неудобство от мисълта, че има такова дело.Друга причина е
обяснението на Д. към съпругата му затова, че делото продължава, която също
изпитва дискомфорт от това, че срещу семейството се води дело, което не може да
приключи.
Ищецът е разпитан по реда на
чл.176 ГПК и е заявил, че поне от 10 години е в спор с „Топлофикация“, но това
дело му е най-изнервящото, преди известно време пак ги е изненадал съдебен
изпълнител и постоянно е в стрес.Плаща си всички сметки.По последното дело
очаква всеки момент някой да поиска нещо от него и не може да си плаща
кредитите, защото сметките му са запорирани.Когато се прибира вкъщи го посрещат
с думите, че нищо не прави и непрестанно му се задават въпроси кой ще идва,
какво ще описва и кога ще има решение.Преди седмица е имал предупреждение от
съдебен изпълнител, но по друго дело.По това дело е пуснал жалба за бавност и
не е имало ефект.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, & 1 от Конвенцията. Настоящият съдебен състав счита, че при
разглеждането на гр.д.№ 46686/17 г. на СРС, 127 с-в е била допуснато
неприемливо забавяне за периода от датата на изтичане на срока за подаване на
отговор на исковата молба-07.12.2017 г. до датата на постановяване на
определението по чл.140, ал.3 ГПК-22.04.2019 г., т.е. за около година и
половина. Изключителната натовареност на съда не е основание за отхвърляне на
иска, тъй като държавата следва да създаде условия и организация, която да
осигурява разглеждането на делата в разумен срок.В останалите етапи от развитието на производството не е налице забава и
същото се е администрирало ритмично и в разумни срокове.
От събраните гласни доказателства се установи, че и
двамата ищци са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
напрежение, притеснения, безпокойство и тревоги от бездействието на съда и
продължителността на делото.Свидетелят С.П.има впечатления от състоянието и на
двамата ищци и твърди, че е разговарял и с двамата, а свидетелят С.А.установява
емоционалното състояние на ищеца.Съдът кредитира показанията на свидетелите,
тъй като те възпроизвеждат лични впечатления и показанията им не са
противоречиви.Следва да се добави, че е налице съдебна практика на ВКС, която
се споделя от настоящия съдебен състав, че относно неимуществените вреди
съгласно практиката на ЕСПЧ по искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ съществува
презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива
вреди, поради което не е необходимо
ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди,
които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство
е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото
развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за
справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на делото /Р №
272/27.01.2020 г., IV ГО на ВКС по гр.д.№ 924/19 г.,
постановено по чл.290 ГПК/.
Настоящият съдебен състав счита, че размерът на обезщетението за репариране
на претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес,
напрежение, притеснение от изхода на делото, накърнено чувство на справедливост
съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД следва да бъде определен на по 300 лв.
за всеки от тях.При определянето му съдът съобрази примерно изброените критерии
по чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, както и други факти от значение на правилното решаване на
спора-предмета на производството и обстоятелството, че същото не е сред тези,
които се разглеждат по реда на глава XXV от ГПК-Бързо
производство; периода на необоснованата забава /около година и половина/; обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, нито с необходимост от
събиране на значителен обем от доказателства или призоваване на голям брой страни; поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители; възрастта на
ищците; социално-икономическите условия в страната към относимия период, както
и значението на конкретното дело за ищците, които
признават, че са имали и други дела с „Т.С.“
ЕАД.Не се установи в каква степен
преживявания от ищците стрес и напрежение се дължи на конкретното дело и
в каква-на другите дела със същото дружество, още повече че по някои от другите
дела са запорирани сметките им и са налице и изпълнителни производства.В случая ищците не са доказали да са
претърпели неимуществени вреди над обичайните такива, които да са в причинна
връзка с допуснатото забавяне по конкретното дело.Обезщетението за
неимуществени вреди следва да съответства на принципа за справедливост съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и не може да бъде източник на неоснователно
обогатяване.
Поради частично разминаване на крайните изводи
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска с
правно основание чл.2б ЗОДОВ на ищцата за сумата 300 лв., като вместо него се
постанови решение, с което искът да се уважи за посочения размер.В останалата
обжалвана част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът-ответник следва да бъде осъден
да заплати на въззивницата Р.И.Д. сумата от 58
лв.-разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за първата инстанция
и 5 лв. -разноски за държавна такса за настоящата инстанция или общо 63 лв.С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски в полза на
въззивника-ищец не следва да се присъждат.
Съдът счита, че в полза на въззивника-ответник следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение, като определя същото в размер на 100
лв. на основание чл.25, ал.1 НППП, тъй като съгласно разпоредбата на чл.32, т.3 ГПК юридическите лица могат да бъдат представлявани от юрисконсулти или други
лица с юридическо образование.Процесуалното представителство по делото е било
осъществено от служител с юридическо образование, т.е. от лице, което е в
трудово или служебно правоотношение със страната.В случая не е от значение наименованието
на длъжността на служителя, а качеството му на правоспособен юрист, което му
дава възможност да осъществява процесуално представителство, поради което е
приложима нормата на чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 от НППП /в този
смисъл-Опр. № 163/14 г. по т.д.№ 2638/13 г., ВКС, I ТО; Р № 163/20 г. по гр.д.№
924/19 г., ВКС, IV ГО/.С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК и чл.10, ал.4 ЗОДОВ въззивникът-ищец следва
да бъде осъден да заплати на въззивника-ответник сумата от 50 лв.-разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, а въззивницата-ищец-сумата
от 44 лв.При определяне на разноските настоящият съдебен състав съобрази
обстоятелството, че страните не са подали молби по чл.248 ГПК за изменение на
първоинстанционното решение в тази част.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 12.07.2019 г. на СРС, 90 с-в, по гр.д.№
71410/18 г. в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от Р.И.Д. срещу
Софийски районен съд с правно основание чл.2б ЗОДОВ за сумата от 300 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Софийски районен съд с адрес:
гр.София, бул. „******* да заплати на Р.И.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** и
със съдебен адрес:*** /адв.Б.С./ на основание чл.2б ЗОДОВ сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди дължими
вследствие на забавено правосъдие и разглеждане и решаване в неразумен срок на
гр.д.№ 46686/17 г. по описа на СРС, изразяващи се в постоянно психическо
напрежение, стрес, притеснения, безпокойство и тревоги вследствие бездействието
на съда и продължителността на производството със законната лихва върху
главницата, считано от 07.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 63 лв. /шестдесет и три лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК-разноски за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Р.И.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:***
/адв.Б.С./ да заплати на Софийски районен съд с адрес: гр.София, бул. „********
сумата 44 лв. /четиридесет и четири лева/-разноски за въззивната инстанция на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК и чл.10, ал.4 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Д.П.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:***
/адв.Б.С./ да заплати на Софийски районен съд с адрес: гр.София, бул. „********
сумата от 50 лв. /петдесет лева/ на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК и чл.10,
ал.4 ЗОДОВ-разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.