№ 780
*** , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430103141 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д.№ 3141 по описа за
2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
На *** е постъпила молба в ПлРС на осн. чл. 4 от ЗЗДН от ***а, против
***, в която се твърди, че страните са съпрузи и имат две пълнолетни ***.
Молителката твърди, че през годините ответникът често й налагал
психически и физически тормоз. Посочва, че на *** след като ответника
употребил алкохол, започнал ремнот на кабелната телевизия в дома им и се
изнервил, затова тя решила да си замълчи. След като спрял нейния телевизор
и тя го попитала дали ще се оправи, той и нанесъл побой – вдигнал я и я
блъскал в стената, извил едната й ръка, а с другата си ръка я удрял в главата.
Посочва, че я изтикал в коридора на жилището, където тя паднала и за
определен момент няма спомени. Твърди, че след като се съвзела се обадила
на тел. 112, защото всичко я боляло и не можела да помръдне. Впоследствие,
от страх от ответника излязла пред входната врата на апартамента и изчакала
служителите на МВР, които дошли, говорили с ответника и си тръгнали без
1
да й кажат нищо. Обадила се отново на тел. 112, обадила се и на ***та си Й.П.
и П.Й., защото я било страх да остане в жилището с ответника. Твърди, че е
подала жалба в ***, че по повод продължили силни болки в кръста отишла на
преглед, при който бил установен счупен прешлен на гръбначен стълб.
Твърди, че останала в жилището на дъщеря си, т.к. се страхувала от да остане
сама в дома с ответника. Моли съда да издаде заповед за незабавна защита и
да наложи мерки за защита за нея. Представя декларация по чл.9 от ЗЗДН за
извършен акт на домашно насилие и други доказателства.
Ответникът оспорва молбата, заявява, че в същия ден се е опитвал да
сменя декодерите на телевизорите в жилището, но тя ги дърпала от ръцете му
и му забранявала, вървяла след него в стаите на жилището, при което той
затръшнал врата пред лицето й, но не я е докосвал, тя не е падала. Твърди, че
на полицаите, които били извикани не е показвала следи от насилие, че е
подписал документ, че ще се въздържа от насилие. Заявява, че след времето
на твърдяния акт на домашно насилие, са се явили пред *** в *** за да
прехвърли на молителката фирма, и тогава тя не е имало вид на уплашена.
Твърди, че уврежданията на молителката могат да бъдат получени и поради
заболяванията, които тя е има. В ход по същество на делото процесуалният
представител на ответника моли съда да отхвърли молбата, позовава се на
поведението на ***та на двете страни, като нелогични, ако са били налице
сериозните увреждания, твърдяни от молителката.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено
следното: Не се спори по делото, че страните имат сключен граждански брак
на *** това сочи и представеното удостоверение по акт за граждански брак
***. От изисканата справка за съдимост на ответника, се установява, че той е
неосъждан, справката за налагани мерки по реда на ЗЗДН от *** сочи, че до
настоящия момент мерки по този ред не са му налагани. По отношение на
твърдяния акт на домашно насилие, извършен от ответника върху
молителката на *** по делото се събраха както писмени, така и гласни
доказателства, представена е декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, описваща
извършеното домашно насилие по следния начин – нанесен побой, вследствие
на който е получена от молителката *** и други по-леки телесни повреди,
психически тормоз и вербални заплахи и обиди. Декларирано е, че от много
години молителката е жертва на физическо и психическо насилие от *** й.
2
Установява се от приетото съдебномедицинско удостоверение от *** че при
преглед на молителката на посочената дата се е установило, че тя се
придвижва с проходилка и със съдействие на близки, установено е, че по
странично-задната част на седалището има ***, ***, ***, а от медицинските
документи, представени при прегледа се установява ***, при наличие на
придружаващи заболявания, ограничени и болезнени активни и пасивни
движения, предписан режим на легло. Установените травми и кръвонасядане,
може да са получени по време и начин, както е съобщила прегледаната
молителка и както е описано и в молбата по настоящето производство. Това
удостоверение е оспорено от ответника по реда на чл. 193 от ГПК, и във
връзка с откритото производство по оспорване истинността на официалния
свидетелстващ документ, по делото е изготвена съдебно медицинска
експертиза. Заключението й сочи, че диагностицираната на скенер от ***
фрактура на молителката е с характеристика на прясна, с оглед процеса на
зарастване, без да може да се определи на кой ден е причинена, но е възможно
тя да е причинена на *** Отречена е възможността да има връзка между
наличните предшестващи заболявания на молителката – *** /за наличието на
които са събрани писмени доказателства/, и с***, без да има механично
въздействие, травма, в тази област. Категорично е посочено, че установените
в съдебно-медицинското удостоверение външни и вътрешни травматични
увреждания са резултат от механично въздействие в областта, в която са
установени. Възможно е получаването им да е от директен удар с тъп
предмет, от блъскане на тялото в стена или при последващо падане на тялото
върху пода. Посочено е, че експертизата по никакъв начин не може да
изключи възможността счупването да е причинено няколко дененощия по-
късно, в резултат на друга травма. Описаният от молителката механизъм е
напълно възможен и не може да бъде изключен от медицинска гледна точка.
По делото бяха разпитани в качеството на свидетели Й.П. и П.Й., *** на
страните. Св. П. посочи, че е в добри отношения с майка си, а с баща си не
общува. За случая на *** посочи, че майка й се е обадила по телефона и й
казала, че мъжът й я бие, а тя, доколкото била на работа, казала на майка си да
звъни на тел. 112, след това разбрала, че е идвала полиция. По-късно ***
докарал *** при нея, като свидетелката описа, че състоянието й било
„насипно“, дори и след като *** бил сложил обезболяващи инжекции.
Отишли в ***та. Посочи, че когато докарали майка й при нея, тя седяла в
3
колата часове наред, защото не можела да помръдне. Майка й й разказала, че
се скарали с ответника за телевизора, че той я е обиждал, псувал, блъскал,
сграбчил с две ръце, тя паднала, имала ***ьо на единия хълбок, дори загубила
съзнание в един момент. Свидетелката посочи, че такова нещо се е случвало и
преди, две седмици преди инцидента е имало подобен случай, при който с ***
казали на майка си да носи телефона си в себе си, за да ги търси ако пак се
случи. Посочи, че след ***та отишли на лекар по-късно, защото едва качили
*** в нейния дом, тя й слагала системи с обезболяващи. Когато намерили
инвалидна количка, закарали молителката на лекар, не знаели, че нещата са
толкова сериозни. Заяви, че лекуващия лекар им препоръчал операция,
защото не се повлиява от лекарствата, на памперси е, и е неподвижна към
момента. Свидетелката заяви, че знае, че на датата, когато се случило
насилието, *** завел майка й на ***, но й сложил обезболяващи лекарства и
тя се придвижвала с помощни средства. Посочи, че в момента майка й е при
нея, че след ограничителните мерки я завели в жилището, от което ответника
е отстранен, но той нарушил мерките, притеснявал я, и тя се страхувала и
решили да я върнат пак при свидетелката. Посочи, че *** останал сам в
жилището на родителите им. Посочи, че ответникът прехвърлил фирмата на
името на молителката за да не подава жалба в ***та, но тя вече я била подала.
Заяви, че майка й е била много тормозена от баща им, използвана да работи
като роб на село и имала ставни проблеми. Св. Й., *** на страните, заяви, че е
в нормални отношения с родителите си, с баща си имат разминавания заради
отношението му към майка му, и той не одобрява това което ответника прави.
За случая посочи, че майка му му се обадила по обяд, че баща му я бие. Не е
разпитвал, защото това не било прецедент и той разбрал какво се случва.
Познавал баща си, той пиел алкохол през деня и бил агресивен. Като отишъл
тогава, майка му имала страшни болки в кръста, не била в добро състояние –
психическо и физическо. Решили да поемат инициативата, той и поставил
обезболяващо лекарство, взели я със сестра му и отишли в ***та. Отишли и
при ***, баща му искал да й прехвърля фирма, и тя се придвижила с бастун и
с помощта на самия свидетел. След забраната от съда решили да я приберат
вкъщи, но баща им я притеснявал, чукал, хлопал. Други хора се опитвали да
притискат него и сестра му по телефона, имало и заплахи, че ще ги убият.
Посочи, че към днешна дата, *** живее при сестра му, на легло и с памперси,
не е добре психически, плаче. Прехвърлянето на фирмата от баща му на
4
майка му било станало, за да минат по-лесно нещата между тях. Посочи, че
наблюдава такива отношения от детството си, но досега не били вземали
мерки. По делото бяха представени договор за продажба на дружествени
дялове с нотариална заверка на подписите на молителката и на ответника от
същата дата на сочено домашно насилие – *** и съответни приложения, от
които е видно, че ответникът е прехвърлил на молителката всички
дружествени дялове на притежавано от него ***. Не е спорно по делото а и
показанията на свидетелите сочат, че тази сделка е осъществена в
следобедните часове, след времето на твърдяното домашно насилие. По
делото беше разпитан в качеството на свидетел *** от *** *** – П.И.. Той
посочи, че при пристигането на адреса по повод семеен скандал, екипът е
установил молителката *** пред входната врата на апартамента, подпряла се
на нея, казала им че има проблеми в кръста и едва е стигнала до вратата.
Обяснила им, че съпругът й я ударил по някакъв начин, разделили ги и ги
изслушали отделно. Тъй като не видели видими следи по молителката й
разяснили да се освидетелства и да си заведе дело, а ответника предупредили
по реда на чл. 65 от ЗМВР. Пред този свидетел ответникът казал, че ***та му
започнала да му говори на главата и той я бутнал. Не отрекъл, че я е бутнал
по някакъв начин. Отделили молителката и й помогнали да седне в нейната
стая, защото била трудно подвижна, подпирала се на стената, казала им, че
има проблеми с кръста и е на инжекции.
От изисканата информация от *** по жалба ***/*** подадена от
молителката в настоящето производство, се установява, че е разпоредена
проверка, която не е приключила. В нея са дадени обяснения от ответника Й.,
като той отрича посоченото в жалбата. Твърди, че молителката се оплаквала
на всички от него, че проблемът им бил парите, които тя искала и му държала
сметка. Сочи, че тя го е обиждала, но отрича да я е склонявал към
самоубийство. Обвинява молителката за последната разправия, заявява, че тя
му е пречела, мърморела, обиждала, по повод преместване на декодери на два
телевизора, и той й затворил вратата да не влиза и да му досажда, което я е
вбесило. Сочи, че е била през цялото време без бастун, но когато тръгнала да
се оплаква от него на тел. 112 си взела бастуна. Обяснения по преписката са
дали и ***та страните – св. Й. и св. Й.П., които съответстват на дадените от
тях показания в производството. На *** на ответникът е съставен и връчен
протокол за предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР да не осъществява
5
физически и психически тормоз над ***та си, да спазва законосъобразно
поведение и да решава всички спорове по законоустановения ред.
При така установеното, съдът прави следните изводи: От представените
по делото доказателства, безспорно се установява, че молбата, подадена на
***, е в рамките на едномесечен срок след твърдяния акт на домашно насилие
– на *** т.е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Молителката е
лице, което отговаря на изискванията на чл.3, т.1 от ЗЗДН – *** на
извършителя на домашно насилие. Представената декларация от молителката
/л. 5 от делото/, сочи конкретен акт на домашно насилие и сама по себе си
представлява достатъчно доказателство за налагане на мерки за защита.
Съдържанието на декларацията същевременно се подкрепя изцяло от
информацията в приетото съдебно медицинско удостоверение относно
наличието на травматични увреждания на молителката и съответствието за
начина и времето на тяхното получаване, описан както в удостоверението,
така и в молбата и декларацията по делото. Въпреки откритото производство
за оспорване истинността на това СМЕ – на неговото съдържание, съдът
счита, че оспорването на това доказателство не е доказано, доколкото
напълно кредитира заключението на съдебно медицинската експертиза,
изготвена в съдебното производство. Това заключение сочи, че без наличие на
механично въздействие, дори и при наличните заболявания на костите на
молителката, не би могло да се получи установената фрактура. Въпреки че
ответникът се позовава на частта от заключението, в която се сочи, че не
може да се изключи счупването да е причинено няколко денонощия по-късно,
то той не е твърдял такива факти в изложението си пред съда, а категорично
пред св. И. е казал, че е бутнал молителката и не е отрекъл че това е станало в
деня, в който полицаите са били повикани в дома им. Обстоятелствата,
сочени като анамнеза в СМЕ, се подкрепят от събраните гласни
доказателства. Въпреки твърденията на ответника, че показанията на св. Й. и
св.П. са противоречиви и дадени от заинтересовани от изхода на делото лица,
съдът счита, че същите следва да бъдат кредитирани в определени свои части.
Не е налице противоречие по отношение на основните обстоятелства –
позвъняването на молителката към свидетелите по повод нанесени удари от
ответника, възприемането на лошото състояние и оплаквания от болки в
кръста, лошото психично състояние на молителката непосредствено след
6
излизането от жилището й. Всички останали показания на свидетелите са за
техни лични възприятия в различни моменти от деня на домашното насилие,
при които те са били в контакт с молителката, поради което е нормално да
има различия в тях, но и двамата свидетели са категорични, че при
посещението при *** молителката се е придвижвала трудно, с помощно
средство и помощ от св. Й.. Не са налице твърдения от страна на ответника за
оказана от него помощ, която би била логична, ако той не е извършил
насилие, а ***та му е с болки в кръста, напротив – логично е с посочената цел
– предотвратяване на „усложнения“, той да поиска да прехвърли на
пострадалата търговско дружество, на което е едноличен собственик на
капитала. Поради горното, съдът намира, че в частта си относно състоянието
на молителката непосредствено след извършените актове на домашно
насилие, показанията на св. Й. и св.П. следва да бъдат кредитирани, като
непосредствено възприети и безпротиворечиви. Самото поведение на тези
свидетели – воденето на *** в *** и при *** в състоянието в което същата е
била, не са предмет на делото и не могат да бъдат обсъждани и преценявани
по отношение на въпроса – извършен ли е конкретно твърдяния акт на
насилие, още по-малко коментирани от морална страна, каквато е тезата на
ответника. В тази част от показанията липсва пристрастност и
заинтересованост, те кореспондират с показанията на св. П.И., безспорно
незаинтересован от изхода на процеса – че е имало повикване на телефон 112,
на който те са се отзовали, че молителката се подпирала по вратата и стените,
че е изпитвала болки в кръста, че е била необходима помощ от страна на
полицаите да влезе в жилището и да седне в нейната стая.
Поради изложеното, съдът приема, че молбата за защита от домашно
насилие се явява основателна и доказана, доколкото по делото се установи
акт на домашно насилие, извършен от ответника спрямо ищцата на *** –
както психическо, така и физическо. Следва да се отчете, че се касае за
комбинация от действия, а не за еднократен и необмислен акт, извършен
целенасочено и довел до трайни физически увреди у пострадалата –
предписание за месечен престой на легло, трудно придвижване с помощни
средства и чужда помощ, както е установил при прегледа съдебният медик.
Следва да се отбележи, че доколкото страните са семейство и е логично да
знаят здравословното си състояние, а в медицинското удостоверение е
отбелязано, че молителката страда от *** и таза, за които има данни, че е
7
лекувана до момента на счупването на прешлена, поведението и ударите от
страна на ответника са още по-силно укорими при наличието на заболявания
на неговата *** и нейната възраст. Поради горното, на ответника
задължително следва да бъде наложена предвидената в закона мярка за
защита по чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на молителката. Следва да се наложат и другите
поискани в молбата мерки – отстраняване на ответника от съвместно
обитаваното жилище, забрана за приближаване пострадалото лице на по-
малко от 50 м., забрана за приближаване на жилището на молителката по
постоянен и настоящ адрес. Поради естеството на извършените актове –
обиди, емоционален тормоз, заплахи, побой с тежки последици, данните, че
такова поведение спрямо ***та си ответникът е имал в продължение на целия
им съвместен живот, съдът намира, че срокът на тези мерки следва да бъде
към максимално предвидения в закона, а именно – 15 месеца, съобразявайки
и постановените мерки със заповедта за незабавна защита.
На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба в
размер на 800.00 лв., съобразно тежестта на извършените актове на домашно
насилие, обстоятелството, че те обхващат голяма част от видовете, посочени
в чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН - физическо, психическо, емоционално насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права.
Следва да бъде издадена заповед за защита по така посочените мерки,
като в нея да се укаже на ответника, че при неизпълнението , полицейските
органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят
***та за това.
При този изход на делото, и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и чл. 78 ал.
6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в
размер на 25.00лв. по сметка на ПлРС, разноски за изготвена СМЕ, заплатени
първоначално от бюджета на съда – 150лв., както и 5.00лв. – такса в случай на
издаване на изпълнителен лист, както и на молителката – разноски в размер
на 200лв. – заплатен адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
8
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5, ал.1 от Закона
за защита срещу домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, ***, ЕГН
**********, от ***, *** да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо пострадалата Л. Д. Д., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, ***, ЕГН
**********, от съвместно обитаваното с Л. Д. Д., ЕГН **********, жилище в
от ***, *** за срок от ***а, считано от днес – ***
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на ***, ЕГН
**********, да приближава на по-малко от 50 метра Л. Д. Д., ЕГН
**********, жилището в ***, *** и жилището в ***, ***, за срок от ***а,
считано от днес – ***
Да се издаде заповед за постановените мерки за закрила на основание
чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението, на основание чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се връчи
на страните и да се връчи и изпълнява от полицейските органи по
местоживеене на пострадалите лица и на ответника.
В случай на неизпълнение на заповедта, ***, ЕГН **********, от ***,
*** ДА БЪДЕ ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на основание чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН,
за което да бъде уведомена ***та.
9
ОСЪЖДА, на основание чл. 5 ал. 4, чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН и чл. 78 ал. 6 от
ГПК, ***, ЕГН **********, от ***, *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС
глоба в размер на 800.00 лв., държавна такса за производството в размер на
25.00 лв., разноски за СМЕ – 150лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ***, ЕГН **********, от
***, *** ДА ЗАПЛАТИ на Л. Д. Д., ЕГН **********, от ***, *** разноски по
делото в размер на 200.00лв.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10