№ 77
гр. С., 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500090 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 644/ 09.11.2021 постановено по гр.дело № 2021 223010 3098 на
Районен съд гр. С., с което е признато на правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 21, ал.
3 ЗЮЛНЦ и чл. 16 от Устава на Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ за
установено, че Сдружение „Югоизточна-тракийска регионална лозаро-винарска камара“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Старозагорско шосе“ № 1, дължи
на „Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 83, хотел Феста, Мецанин, сумата от 3000 лв.,
съставляваща незаплатено парично задължение по Фактура №**********/29.04.2020 г. За
дължим членски внос за 2020 г. в „Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
12.04.2021 г. до окончателното й плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№1318/2021 г. по описа на СлРС и е осъден ответника да
заплати разноски.
Против решението е подадена въззивна жалба от ответното сдружение, чрез представител по
пълномощие, като се твърди, че решението е незаконосъобразно и немотивирано, като
изводите в него са направени при направило тълкуване на материално-правните норми и
събраните по делото доказателства. Също така решението не вземало под внимание
посочените обстоятелства в направените писмени бележки и не тълкувало фактите в тяхната
1
пълнота и взаимообвързаност. Твърди се, че ЮТРЛВК не дължи членски внос на ищеца
НЛВК, тъй като между двете сдружения не са възникнали права и задължения, с основание
придобиване на членство. По делото е безспорно установено, че всяка от двете организации
е независима по отношение на другата по начина на своето учредяване и функциониране.
Сдруженията нямат обвързаност по между си, отвъд разпоредбите на специалния ЗВСН и
всяка една функционира самостоятелно, съобразно своя устав. Закона за виното и спиртните
напитки не определя задължение за членство. Разпоредбата на чл.8, т.1 посочва кои лица
могат да бъдат членове на НЛВК. Идентична с този текст е и разпоредбата на чл.9 от Устава
на НЛВК където отново се посочват лицата, които могат да бъдат основни членове.
Членството е доброволно и настъпва след изрично писмено волеизявление от лицата и
последващо одобрение на молбата за членство от Общото събрание, а в последствие, след
промяна в устава на НЛВК, от Управителния съвет. Видно от приложените по делото
протоколи от Общи събрание на НЛВК, до 2006 година, Общото събрание приема членовете
на сдружението, като Управителния съвет прави проверка за съответствие с нормите на
ЗВСН и устава и изисква препоръки за лицето и допълнителни документи, удостоверяващи
спазването на ЗВСН - чл. 10, ал.1 от Устава на НЛВК в редакцията приета с протокол от ОС
05.12.2002 година. Сдружение ЮТРЛВК не е подавала писмена молба и не е заявявала
изрично, чрез свой представляващ или упълномощени от него лица, че желае да бъде приета
за член на НЛВК. Управителният съвет на НЛВК и Общото събрание не са разглеждали и
гласували молба за приемане на ЮТРЛВК за член на сдружение НЛВК. ЮТРЛВК не е
заплаща встъпителна вносна в нито един момент. Неправилно първоинстанционния съд се
позовал на разпоредбата на чл. 29, ал.5 от Устава на Сдружение НЛВК. Текстът на
посочената разпоредба от една страна влизал в противоречие с чл.9 от същия устав, а от
друга страна можело да бъде определен като незаконосъобразен тъй като въвеждал
задължения за трета независимо страна.
ЮТРЛВК е самостоятелно юридическо лице, регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ, при
спазване на изискванията на ЗВСН. НЛВК, в изпълнение на своите задължения по ЗВСН,
оказва методологично ръководство и подпомага създаването на пет регионални лозаро-
винарски камари, като очертава техния териториален обхват, определя седалището им и
дава насоки за тяхната регистрация, като самостоятелни юридически лица със специфични
функции в лозарските региони, съгласно ЗВСН. Общото събрание указва уставите в
регионалните камари да не противоречат в устава на НЛВК, като основание за тяхната
регистрация с оглед легитимността по ЗВСН да се посочва решението на ОС на НЛВК и
съответно документите по регистрацията да бъдат предоставени на НЛВК, отново с оглед
контрол на изискванията на ЗСВН. Никъде в цитирания протокол не се определя, че РЛВК
ще бъдат членове на НЛВК след тяхното учредяване, а по времето на тяхното възникване е
видно че РЛВК не могат да се считат за учредители на НЛВК. Очевидна е волята на ОС на
НЛВК РЛВК да бъдат самостоятелни и независими структури в регионите, които да
осъществят координация с НЛВК за спазване на ЗВСН и осъществяване на професионалния
контрол при производството на вино и винено грозде. Видно от приложените протоколи от
ОС на НЛВК и по специално този от 05.12.2002 година НЛВК има особено отношение към
2
РЛВК като партньорски организации, с които трябва да осъществява съвместна дейност по
контрола и спазването на ЗВСН. В цитирания протокол се приема по принцип Регламент за
отношенията НЛВК-РЛВК, който трябва да стане окончателен след верификацията му от УС
на всяка една от РЛВК. Видно, че това не са отношения на членство между организации, а са
специфична форма на координация и субординация наложена от специалния закон по
отношение на двете сдружения ЗВСН. ЮТРЛВК е самостоятелно юридическо лице,
създадено през 2002 година. За да стане сдружението член на друга сродна организация,
съгласно устава на ЮТРВЛК, е необходимо нарочно решение на Общото събрание, което да
допусне членуването на организацията в други структури. Няма данни такова решение да е
вземано и предоставяно на ОС или УС на НЛВК. За първи път от датата на своята
регистрация ОС на ЮТРЛВК взема такова решение на свое събрание проведено на
30.10.2019 година. До тази дата ОС не е вземало такова решение и не е упълномощавало УС
да предприема каквито и да е действия свързани със заявяване на членство в други
организации. След 30.10.2019 ЮТРЛВК не е подавала молба за членство в НЛВК и
решението е било насочено към членуване в други организации.
Приетите промени в устава ОС на сдружение НЛВК от 12.03.2020 година пряко засягат
РЛВК и съвсем не свидетелстват за отношение на членство възникнало между две
равнопоставени организации. С приетите промени в устава си НЛВК не третира РЛВК като
свои член, а се опитва да въведе механизми на контрол и ограничаване на
самостоятелността, отвъд правомощията предвидени в ЗСВН, като се има предвид и
редуцирането на правомощията на НЛВК след приемането на ЗСВН от 2012. В най-добрия
случай може да се приеме, че приложените и приети доказателства, удостоверяват от една
страна, реда по който се определя размера на членския внос в НЛВК и от друга отношенията
на координация и субординация между НЛВК и РЛВК определени по ЗВСН, извън нормата
за членство. Имайки статут на независими организации по смисъла на закона възникването
на членството следа да се осъществя по ред определен в ЗЮЛНЦ, в уставите на сдруженията
и в специалния закон относно тяхната дейност, а именно ЗВСН. Твърди се, че не са
настъпили обстоятелства и не е осъществен фактическия състав, въз основа на който
ЮТРЛВК да се счита за член на НЛВК. В обобщение се иска да се отмени решението.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа нейната неоснователност. Правилно и законосъобразно районният съд приел, че
следва да бъде уважен предявения по делото иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 21, ал. 3 ЗЮЛНЦ и чл. 16 от Устава на Сдружение „НЛВК“ като в тази връзка е обсъдил
отделно и в съвкупност събраните по делото писмени доказателства, като е проявил
процесуална активност за изясняване на спора от фактическа страна. Решението е
постановено при точното приложение на материалния закон, като съдът е събрал и
коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от
фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички
релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на
3
страните, и въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при
анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен
краен извод за основателност на предявения по делото иск, като в мотивите си съдът
убедително е опровергал наведените от ответника доводи и възражения за неговата
неоснователност, по които е дължал произнасяне, съгласно чл. 131 във вр. с чл. 133 от ГПК.
При точно установените факти съдът е извел обосновани правни изводи, като в тази връзка
счита всички наведени оплаквания във въззивната жалба за изцяло неоснователни.
Недопустимо е за първи път във въззивна жалба да се навеждат възражения, каквито не са
релевирани с писмения отговор по делото по чл. 131 от ГПК /озаглавен становище/ и
каквито твърдения страната е имала възможност да наведе пред първата инстанция.
Оспорват се всички наведени за първи път твърдения и възражения от въззивника, като
наведени извън срока по чл. 131 от ГПК от ответника и респективно не са включени в
доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 от ГПК и не са разгледани от
първоинстанционния съд, защото същите се навеждат едва с депозираната въззивна жалба.
Във въззивната жалба не е изложено нито едно, на първо място - конкретно, и на второ -
основателно, или имащо правно значение за спора, оплакване. По своята същност
въззивната жалба съдържа в себе си изложените доводи от ответника по производството в
хода по същество на делото пред първата инстанция. В същата не се съдържа нито едно
конкретно оплакване за допуснато нарушение на конкретна разпоредба на материален или
процесуалния закон от страна на Районен съд- С., при постановяване на обжалваното
решение.
Считат се за изцяло неоснователни оплакванията на въззивника, че не дължи заплащането
на членски внос, с мотива, че ответното сдружение не е заявявало и не е придобивало
качеството на член на НЛВК за периода на своето съществуване. Видно било от всички
приети доказателства в настоящото производство, че че Сдружение "Югоизточна-тракийска
регионална лозаро- винарска камара" не само е било член, но и активно е упражнявало
правата си като такъв. През всичките години на провеждане на общи събрания на
Сдружение „Национална лозаро- винарска камара“ ответното сдружение се е ползвало от
правата си на член на сдружението, негов представител се е разписвал в списъка на
членовете на сдружението, присъствали на общото събрание на ищцовото сдружение и е
участвал в работата на общото събрание, за което по делото са представени писмени
доказателства в проведеното съдебно заседание по производството на 01.11.2021г. По
отношение на процесната 2020г. от приетите и неоспорени доказателства се установява, че
представител на ответното сдружение е бил упълномощен да вземе участие в проведеното
отчетно-изборно общо събрание на 12.03.2020г., разписал се е в списъка на членовете на
сдружението, участвал е в работата на общото събрание, поради което и дължи членски внос
за съответната година. След получаване на поканата за доброволно плащане на процесната
фактура, ведно с екземпляр от същата, ответното сдружение не се е противопоставило по
никакъв начин на фактурирания членски внос, което е още едно доказателство да
основателност на предявения иск. В тази връзка, правилно и законосъобразно PC- С. е
анализирал събрания доказателствен материал, като е приел, че съгласно чл. 19, ал. 2 от
4
Устава ОС се състои от всички основни членове на НЛВК, които имат право на един глас, а
съгласно чл. 29, ал. 5 от Устава Регионалните лозаро- винарски камари са член на УС по
право, като заемат мястото на един член от УС на ротационен принцип, като сред тях е
включена и Югоизточна Тракийска РЛВК- гр. С.. Съгласно чл. 36, ал. 9 от Устава решенията
на УС са задължителни за РЛВК. Видно от протокол № 2 от 29.08.2000 г. ОС на НЛВК е
взело решение да се учредят 5 РЛВК, като сред тях е и РЛВК Югоизточен Тракийски
лозаро- винарски район, като е предвидено да бъдат проведени учредителни събрания на
всяка една от РЛВК. Одобрен е членски внос в размер на 300 лв. месечно за ЮЛ. С оглед на
всички събрани по делото доказателства, правилно съдът е достигнал до категоричния
извод, че ответникът е основен член на НЛВК, също е член на ротационен принцип и на УС
на НЛВК, който е бил учреден в изпълнение на решението на ОС от 29.08.2000 г.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената
жалба.
В с.з. за въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва
подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Спорният въпрос е свързан с твърденията на въззивника, че ЮТРЛВК не дължи
членски внос на ищеца НЛВК, тъй като между двете сдружения не са възникнали права и
задължения, с основание придобиване на членство. Това обаче не може да бъде споделено.
Съгласно чл. 2 от Устава на Националната лозаро-винарска камара /НЛВК/ същата е
сдружение регистрирано по ЗЮЛНЦ съгласно разпоредбите на Закона за виното и
спиртните напитки, осъществява дейност в частна полза, учредява се за неопределен срок.
Съгласно чл. 8б от Устава членовете на сдружението са две категории-основни и
асоциирани, като по см. на чл. 9, т. 1 основните членове могат да бъдат регионалните
лозаро-винарски камари, а в чл. 10 е предвидено лицата, които отговарят на условията на чл.
5
9 и чл. 9а от Устава да подават писмено заявление до председателя на НЛВК, като
компетентния орган, който се произнася по молбите за членство е УС с мотивирано
решение. Същият орган е компетентен да прекрати членството при изчерпателно изброените
основания. В чл. 15 и чл. 16 от Устава са уредени правата и задълженията на членовете на
НЛВК, сред които са правото на всеки член да участва в работата на Общото събрание и
задължението на всеки член да заплаща своевременно членски внос. Съгласно чл. 19, ал. 2
от Устава ОС се състои от всички основни членове на НЛВК, които имат право на един глас.
Съгласно чл. 29, ал. 5 от Устава Регионалните лозаро-винарски камари са член на УС по
право, като заемат мястото на един член от УС на ротационен принцип, като сред тях е
включена и Югоизточна Тракийска РЛВК- гр. С.. Съгласно чл. 36, ал. 9 от Устава решенията
на УС са задължителни за РЛВК. Видно от протокол № 2 от 29.08.2000 г. ОС на НЛВК е
взело решение да се учредят 5 РЛВК, като сред тях е и РЛВК Югоизточен Тракийски
лозаро-винарски район, като е предвидено да бъдат проведени учредителни събрания на
всяка една от РЛВК. Одобрен е членски внос в размер на 300 лв. месечно за ЮЛ.
От протокола на ОС, проведено на 05.12.2002 г. и от приложения списък на
присъстващите лица сред тях, се установява, че под номер 36 е вписана и РЛВК-С., като
изрично е посочено, че последната е член по чл. 9, т. 1-6 от Устава. Видно от протокола на
ОС на 18.11.2003 г. и от приложения списък на присъстващите лица сред тях е и РЛВК-
Югоизточна -тракийска. Видно от протокола на ОС на 26.03.2004 и от приложения списък
на присъстващите лица сред тях е и РЛВК- Югоизточна -тракийска. Видно от протокола на
ОС на 18.11.2003 г. и от приложения списък на присъстващите лица сред тях е и РЛВК-
Югоизточна -тракийска. Видно от протокола на ОС на 30.09.2004 и от приложения списък
на присъстващите лица сред тях е и РЛВК- Югоизточна -тракийска. Видно от протокола на
ОС на 31.05.2005 и от приложения списък на присъстващите лица сред тях е и РЛВК-
Югоизточна -тракийска. Същото се отнася и до ОС проведени на 06.06.2006 г. и на
04.09.2007 г. Видно от представеното пълномощно председателят на „Югоизточна
Тракийска“ РЛВК е упълномощил трето лице да го представлява в качеството му на
председател с право да гласува на събранието на 04.09.2007 г. Видно от представения
протокол от проведеното на 28.06.2019 г. и на 12.03.2020 г. ОС и приложения списъчен
състав ответникът също е изпратил свои представител, който е бил упълномощен от неговия
председател да го представлява на ОС. Тези обстоятелства са установени от районния съд,
поради което са неоснователни твърденията, че изводите в решението са направени при
направило тълкуване на материално-правните норми и събраните по делото доказателства.
Според утвърдената правна теория Устава или дружествения договор на едно юридическо
лице представляват акт на вътрешно самоуправление. По своята правна природа Устава
или дружествения договор на юридическото лице представляват правна сделка от вида на
многостранните правни договори . Това означава , че с подписването на съответния акт,
лицето / физическо или юридическо / придобива членствено правоотношение и става
страна по сключения договор. Като страна по договора лицето придобива правата, които
произтичат от договора, но наред с това следва да изпълнява и всички задължения по него.
6
При гласуването на устава на НЛВК е гласувал и представителя на Югоизточна Тракийска
РЛВК- гр. С.. Следователно Югоизточна Тракийска РЛВК- гр. С. е член на сдружението
НЛВК и е длъжна да изпълнява задълженията , посочени в устава. Едно от тези задължения
е заплащането на определения от ОС членски внос.
Тъй като не са събрани доказателства Югоизточна Тракийска РЛВК- гр. С. да е прекратила
членството си по начин предвиден в чл.11 от устава на НЛВК преди 2020г., то тя дължи
заплащането на членски внос.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 528 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 644/ 09.11.2021 постановено по гр.дело № 2021 223010 3098
на Районен съд гр. С..
ОСЪЖДА Сдружение „Югоизточна-тракийска регионална лозаро-винарска камара“, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Старозагорско шосе“ № 1 да заплати
на „Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 83, хотел Феста, Мецанин, сумата от 528
/петстотин двадесет и осем/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8