РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Първомай, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:София С. Монева
при участието на секретаря П. Г. Монева
като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело №
20225340100099 по описа за 2022 година
Предявени са активно и пасивно субективно кумулативно съединени искове по реда
на чл. 124, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството ЗН).
Ищците П. А. М., ЕГН: **********, с адрес: *******, Т. А. Ф., ЕГН: **********, с
адрес: *******, П. А. М., ЕГН: **********, с адрес: *******, С. М. М., ЕГН: **********, с
адрес: *******, и И. М. И., ЕГН: **********, с адрес: *******, процесуално представлявани
по пълномощие от адв. И. М., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес
за съдебна кореспонденция: *******, молят съда да постанови срещу ответниците Н. Г. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: *******, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.
С. М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: *******, и А. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес: *******, решение, с което
да обяви нищожността на доброволна делба на урегулиран поземлен имот (УПИ) № *** в
кв. ** по действащия регулационен план на кв. „Л.”, общ. Първомай, обл. Пловдив, от *** г.,
целият незастроен, с площ от *** кв. м., предназначен за жилищно строителство, с
приложени дворищна и улична регулации, при граници: улица, УПИ № *****, УПИ № ***,
УПИ № *** и УПИ № ***, извършена с Договор за доброволна делба, сключен с Нотариален
акт за доброволна делба на недвижим имот № ***, том І, рег. № ***, нот. дело № *** г. от
******* г. по описа на Нотариус Л. К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег.
№ *** по регистъра на Нотариалната камара.
Излагат се фактически твърдения, че с Констативен нотариален акт, издаден на
14.02.1974 г. от първомайски районен съдия, А. М. А., починал на ******* г., бил признат за
1
собственик по давност на гореописания имот, ½ идеална част от който завещал в полза на
втората си съпруга П. А. А., починала на ******* г., със Завещание от 1978 г. Макар кръгът
на наследниците му по закон да включвал както ищците като универсални правоприемници
на синовете му от първия му брак със С. Д.. А. – Г. и М., така и децата на втората му съпруга
в лицето на ответницата Н. Г. и А. Г. Х., ЕГН: **********, доброволната делба на
въпросния парцел била извършена с процесния договор само между последните двама,
поради което следвало да се счете за нищожна на основание чл. 75, ал. 2 от Закона за
наследството. Сочи се, че съделителят А. Г. Х. е починал на ******* г. и е наследен от
ответника А. Г. Х..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили, както следва:
Отговор вх. № 1739/28.06.2022 г., с който ответникът А. Г. Х. обяснява, че дядо му А.
Х. не знаел за въпросното завещателно разпореждане и че бил склонен от ответницата
Н. Г. да сключи процесния договор за делба, макар да смятал, че в нея следвало да
участват и другите двама наследници, като получил за уравнение на дела си само
сумата от 1 000, 00 лева, а не записаната в договорния текст 5 464, 90 лева;
Отговор вх. № 1872/08.07.2022 г., с който ответникът Н. Г. Г. чрез процесуалния си
пълномощник оспорва исковата претенция като недопустима поради процесуална
нередовност на исковата молба и липса на правен интерес от предявяването й срещу
ответниците, доколкото имотът вече не бил в техния патримониум, а при условие че
се приеме за редовна и допустима – пледира за отхвърлянето й като неоснователна, по
съображения че към момента на доброволната делба предметът й принадлежал изцяло
към наследството на П. А. А. – втората съпруга на общия наследодател, тъй като бил
придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност по давностно владение,
упражнявано явно, непрекъснато и необезпокоявано през време на брака им, сключен
на *** г. След смъртта на съпруга си П. А., която притежавала ½ идеална част от
вещта в резултат на настъпилото прекратяване на бездяловата съпружеска
съсобственост, получила и неговата ½ идеална част по силата на завещанието му.
В открито съдебно заседание ищците не се явяват и не се представляват, като с
Писмени бележки вх. № 2962/21.10.2022 г., депозирани от довереника им поддържат
исковата молба, а ответниците Н. Г. и А. Х. – съответно чрез пълномощника си и лично –
заявените процесуални позиции.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, намира от фактическа страна следното:
От приобщените доказателствени източници се установява, че с Нотариален акт №
30, том І, дело № 44/1974 г. от 14.02.1974 г. за право на собственост върху недвижим имот,
издаден от първомайски районен съдия по обстоятелствена проверка, А. М. А., ЕГН:
**********, бил признат за собственик по давностно владение на основание дарение на
дворно място от около *** кв. м., находящо се в гр. Първомай, кв. „Л.”, съставляващо парцел
ІІ, пл. № 59 от кв. 28 по плана на гр. Първомай, кв. „Л.”, при съседи: улица, Т. В. Т., С. Д. Г.
2
и В. Б. В., ведно с построените в него: къща, обор, плевня и навес. ½ идеална част от така
описания имот и намиращите се в него сгради същият завещал с нотариално завещание,
оформено с Акт № *** г., съставен от Председателя на Районен съд – Първомай в
присъствието на двама свидетели, на съпругата си П. А. А., ЕГН: **********, бракът му с
която според Удостоверение за граждански брак № *** г., издадено от Градски народен
съвет – Първомай, бил сключен на *** г.
Видно от Удостоверения за наследници изх. № № ******* г., ******* г. и ******* г.,
издадени от Община Първомай, завещателят починал на ******* г. и оставил като свои
законни наследници съпругата си П. А., починала на ******* г., и синовете от първия си
брак със С. Д.. А., родена на ******* г. и починала на ******* г. – Г. А. М.ов, ЕГН:
**********, починал на ******* г., и М. А. М.ов, ЕГН: **********, починал на ******* г.
Г. М.ов е наследен от съпругата си ищцата П. А. М. и сина си А. Г. М.ов, ЕГН: **********,
починал на 13.04.2018 г., универсални правоприемници на когото са дъщерите му – ищците
Т. А. Ф. и П. А. М.. Сред призованите към наследяване на М. М.ов са съпругата му П. Х. М.,
ЕГН: **********, починала на ******* г., и децата му ищците С. М. М. и И. М. И..
На ******* г. децата на покойната П. А. в лицето на ответницата Н. Г. и А. Г. Х.,
ЕГН: **********, наследник на когото след смъртта му на ******* г. по право на
заместване е неговият внук ответникът А. Х., сключили Договор, документиран с
Нотариален акт № ***, том І, рег. № ***, нот. дело № *** г. от ******* г. по описа на
Нотариус Л. К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** по регистъра на
Нотариалната камара за доброволна делба на горецитирания парцел, индивидуализиран в
съответствие с актуалната му регулационна ситуация, отразена в Скица изх. №
395/29.03.2022 г., издадена от Община Първомай, като незастроен УПИ № *** в кв. 28 по
действащия регулационен план на кв. „Л.”, общ. Първомай, обл. Пловдив, от *** г., с площ
от *** кв. м., предназначен за жилищно строителство, с приложени дворищна и улична
регулации и граници: улица, УПИ № *****, УПИ № ***, УПИ № *** и УПИ № ***, като
имотът бил възложен в изключителен дял на съделителката срещу парично уравнение от
5 464, 00 лева в полза на брат й.
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК приема от правна страна следното:
Според чл. 75, ал. 2 от ЗН делба – както доброволна, така и съдебна, извършена без
участието на някого от сънаследниците, е изцяло нищожна. Легитимираните страни по иска
по чл. 75, ал. 2 от ЗН са съответните съсобственици към момента на извършването й,
независимо от евентуално настъпилото впоследствие правоприемство. С оглед казаното
противопоставеното от ответника Н. Г. възражение, че липсвал правен интерес от насочване
на претенцията срещу сключилите процесния делбен договор съделители, след като
понастоящем вещта вече не била в техния патримониум, се преценя за неоснователно (в
този смисъл Решение № 91/17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 651/2012 г. на І г. о., и
Определение № 89/02.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1399/2019 г., II г. о.).
3
Спорът за правоимащите участници в съсобствеността се свежда до въпроса, към чие
наследство е принадлежал делбеният имот.
Бидейки издаден по реда на чл. 483, ал. 1 от ГПК (обн., ДВ, бр. 12 от 08.02.1952 г. и
отм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.), възпроизведен в чл. 587, ал. 1 от
действащия ГПК, и доколкото не се оспорва, представеният Нотариален акт № 30, том І,
дело № 44/1974 г. от 14.02.1974 г. за право на собственост върху недвижим имот, издаден от
първомайски районен съдия по обстоятелствена проверка, се ползва с обвързваща
доказателствена сила спрямо всички и съда относно носителя на правото на собственост и
налага да се приеме, че в полза на А. М. А., ЕГН: **********, е изтекла придобивна давност
върху дворно място от около *** кв. м., находящо се в гр. Първомай, кв. „Л.”, съставляващо
парцел ІІ, пл. № 59 от кв. 28 по плана на гр. Първомай, кв. „Л.”, при съседи: улица, Т. В. Т.,
С. Д. Г. и В. Б. В., ведно с построените в него: къща, обор, плевня и навес.
Нотариално констатираното придобивно основание е давност, чийто фактически
състав, съобразно чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС, включва непрекъснато владение в продължение
на десет или пет години в зависимост от вида му съответно на недобросъвестно или
добросъвестно. Противно на застъпеното от ищците становище, споменатото в нотариалния
акт дарение се свързва с неформалното начало на упражняваната фактическа власт като
елемент от придобивния способ по чл. 79 от ЗС, а не е самостоятелен такъв.
В т. 2 от Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г.,
ОСГК, е прието, че позоваването на придобивна давност чрез иск или възражение при
наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка не е елемент от фактическия състав по чл. 79 от ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани
към момента на изтичане на законовия срок.
Разяснено е в т. 2 от Постановление № 8/80 г. от 17.06.1981 г. на Пленума на ВС,
което е действаща задължителна съдебна практика, че вещните права, придобити по давност
през време на брака, са съпружеска имуществена общност. Релевантно за възникването й е
само изтичането през този период на давностия срок – както ако е с начало след брачното
обвързване, така и когато още преди това единият от съпрузите е започнал сам да владее
имота като свой собствен. Без правно значение е основанието, на което е започнало
владението (в този смисъл Решение № 11/14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2122/2021 г., I г.
о.).
В конкретния случай придобивният момент не е конкретизиран в Нотариален акт №
30, том І, дело № 44/1974 г. от 14.02.1974 г., но може със сигурност да се заключи, че
предхожда датата на изготвянето му – 14.02.1974 г., към която наследодателят е бил в брак с
П. А. А., ЕГН: **********, сключен на *** г. Меродавен за имуществените им отношения
във времевия интервал от бракосъчетанието им до 14.02.1974 г. е бил режимът на чл. 13, ал.
1 от СК (обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм., бр. 41 от 28.05.1985 г.,
в сила от 01.07.1985 г.), който според чл. 103 от същия кодекс е бил приложим и за
имуществата, придобити от съпрузи по заварени към влизането му в сила бракове. Нормата
4
гласи, че недвижимите и движимите вещи и права върху тях, придобити от брачните
партньори, независимо на чие име, през време на брака, принадлежат общо на двамата, с
изключение на тези по наследство или дарение, които ал. 2 на същия текст признава като
еднолично притежание на съпруга наследник или надарен.
Наличните по делото данни – а именно констативният нотариален акт и
обективираната в нотариалното завещание от 26.07.1978 г. воля на наследодателя
вследствие на завещателното му разпореждане с ½ идеална част от имота съпругата му П. А.
да стане негов „пълен собственик и владетел“, води до извод, че давността за придобиването
му е изтекла по времетраене на брачния им съюз с правния ефект по чл. 13, ал. 1 от СК
(отм.) на пораждане помежду им на бездялова съсобственост. При уредбата на чл. 26, ал. 1
от СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 01.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в
сила от 01.10.2009 г.) прекратяването й е настъпило на ******* г. със смъртта на
завещателя, когато преживялата го негова съпруга П. А. се е сдобила с цялата вещ – ½
идеална част по силата на чл. 27 от цитирания кодекс, и ½ идеална част – на оставеното й
нотариално завещание, чието вещноправно действие следва да се зачете, тъй като при
съставянето му императивните норми за формалната му валидност, предвидени в чл. 24, ал.
1 и ал. 2 от ЗН в редакцията му, обн., ДВ, бр. 275 от 22.11.1950 г., в сила от 01.01.1951 г. (в
този смисъл Решение № 92/09.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2019 г., I г. о.), са стриктно
спазени.
Следователно към ******* г. единствено нейните наследници по закон в лицето на
ответницата Н. Г. и А. Г. Х., ЕГН: **********, са били легитимни съсобственици да
извършат процесната делба, която поради това не е нищожна по разума на чл. 75, ал. 2 от
ЗН.
Казаното мотивира съдебния състав да отхвърли исковете и в съответствие с чл. 78,
ал. 3 от ГПК да осъди ищците да възстановят на ответника Н. Г. съдебноделоводните й
разноски в размер на 400, 00 лева за адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 05.07.2022 г., като й заплатят поотделно
сумата от 80, 00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от П. А. М., ЕГН: **********, с адрес: *******, Т.
А. Ф., ЕГН: **********, с адрес: *******, П. А. М., ЕГН: **********, с адрес: *******, С.
М. М., ЕГН: **********, с адрес: *******, и И. М. И., ЕГН: **********, с адрес: *******,
процесуално представлявани по пълномощие от адв. И. М., вписана в регистъра на
Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, срещу Н. Г. Г. ,
ЕГН: **********, с адрес: *******, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.
С. М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: *******, и А. Г. Х. , ЕГН: **********, с адрес: *******, за обявяване
5
нищожността на доброволна делба на урегулиран поземлен имот (УПИ) № *** в кв. 28 по
действащия регулационен план на кв. „Л.”, общ. Първомай, обл. Пловдив, от *** г., целият
незастроен, с площ от *** кв. м., предназначен за жилищно строителство, с приложени
дворищна и улична регулации, при граници: улица, УПИ № *****, УПИ № ***, УПИ № ***
и УПИ № ***, извършена с Договор за доброволна делба, сключен с Нотариален акт за
доброволна делба на недвижим имот № ***, том І, рег. № ***, нот. дело № *** г. от *******
г. по описа на Нотариус Л. К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** по
регистъра на Нотариалната камара.
ОСЪЖДА П. А. М., ЕГН: **********, с адрес: *******, Т. А. Ф., ЕГН: **********, с
адрес: *******, П. А. М., ЕГН: **********, с адрес: *******, С. М. М., ЕГН: **********, с
адрес: *******, и И. М. И., ЕГН: **********, с адрес: *******, процесуално представлявани
по пълномощие от адв. И. М., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес
за съдебна кореспонденция: *******, да заплатят поотделно на Н. Г. Г. , ЕГН: **********, с
адрес: *******, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С. С. М., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******,
сумата от 80, 00 (осемдесет) лева – съдебноделоводни разноски за квалифицирана
процесуална защита от един адвокат.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му.
СМ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: ___________п____________
6