№ 190
гр. Несебър, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20242150100944 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86
от ЗЗД.
Образувано е по искова молба вх. № 7584/13.08.2024 г. на „В.и К.” ЕАД с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. Бургас, квартал „П.”, улица „Г.В.В.” №
***, представлявано от Ц.М., срещу Н. Г. В., БУЛСТАТ ***, гражданин на Руската
Федерация, с адрес на територията на Република България в гр. ***, с която се иска от
съда да осъди ответника да му заплати сумата от 377,35 лева – главница,
представляваща неизплатена главница по фактури, с отчетен период от 02.06.2021 г. до
19.10.2022 г.; сумата от 94,09 лева, представляваща мораторна лихва за забава на
фактурираните вземания за периода от 26.11.2021 г. до датата на подаване на исковата
молба; както и законната лихва върху главницата от 377,35 лева от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
сторените съдени разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № ***, за водоснабден
обект с административен адрес: гр. ***, СОС с ид. № ***. За ответника качеството
„потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на
водоснабдения обект, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения
услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4,
изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за
процесния период, отчитането на водомерите на абоната се осъществявало по
електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от
общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани от оператора
два пъти годишно. Ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на
потребените за обекта услуги, по издадена фактура № **********/25.10.2021 г.,
падежирала на 27.11.2021 г. и за сумата от 100,32 лева; по издадена фактура №
**********/27.09.2022 г., падежирала на 28.10.2022 г. и за сумата от 206,81 лева; както
1
и по издадена фактура № **********/25.10.2022 г., падежирала на 27.11.2022 г. и за
сума в размер на 70,22 лева. Предвид изложеното, за ищеца възникнал интерес от
водене на настоящото съдебно производство. Претендира се и лихва за забава в размер
на 94,09 лева, за периода от падежирането на вземанията за главници до 12.08.2024 г.
Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от страна на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител – адвокат Л. К. от БАК, с който исковете се оспорват като
недопустими, неоснователни и недоказани. Твърди се, че претенциите са изцяло
недоказани, липсват доказателства за ответника да е възникнало качеството на
потребител на ВиК услуги за водоснабден обект. Твърди нарушение на правата на
отвтеника, доколкото не бил поканен по реда на ЗЗД да изплати задълженията си към
ищеца. Обосновава се неяснота на представените от ищеца фактури и начина на
формиране на вземанията. Отрича се консумацията в обекта, който се твърди да е
собствен на отвтеника.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като представя писмени
доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответника поддържа дадения отговор в открито
съдебно заседание, не сочи възражения по доклада на съда, не прави нови искания по
доказателствата. Не оспорва фактическите твърдения на ищеца, относно потребените
за водоснабдения обект услуги в процесния период и изправността на измервателното
устройство. Твърди неоснователност на претенциите поради недоказаност на
обстоятелството, че отчитането е извършено по законоустановения ред. Моли за
отхвърлянето на исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт № 42 от 17.08.2011 г. по описа на
нотариус Мария Бакърджиева, с район на действие – РС Несебър, рег. № 110 при НК,
вписан в СВ - Несебър с дв.вх.рег. № 6966/17.08.2011 г., Акт № 115, № 25 /л. 79 от
делото/, видно от който ответникът В. е придобил собствеността по отношение на
апартамент № 7, представляващ самостоятелен обект с ид. № *** по КККР на гр.
Несебър, с адрес на имота в гр. Несебър, п.к. 8230, к.к. Слънчев бряг, к-с „С.С.*“, вх.
***. Това обстоятелство се установява и от справка № 1043784/05.08.2024 г. по
партидата на имота в Агенция по вписванията /л. 11 от делото/, съгласно която не са
вписани последващи разпореждания с процесния имот. От справка с регистър
БУЛСТАТ по партидата на ответника, последната е разкрита на 03.09.2011 г. във връзка
с придобиване на недвижима собственост, като регистрираният адрес на В. в
Република България съвпада с административния адрес на СОС с ид. № ***.
Същевременно, от представено от ищеца заявление за откриване на партида от
19.08.2011 г. е видно, че именно по инициатива на В. и за процесния обект е бил
монтиран водомер и разкрит аб. № *** при ищеца.
Видно от представени от ищеца фактури №№ **********/25.10.2021 г.,
**********/26.09.2022 г. и **********/25.10.2022 г. /л. 22-24 от делото/, се
потвърждава, че за посочения апартамент е била открита партида с аб. № *** към „В.и
К.” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л. 10
от делото/ е видно, че на монтирания в имота водомер са правени седем отчитания за
2
периода 01.10.2021 г. – 19.10.2022 г., като при всичките водомер 1578/139 е „видян“.
Потребление е отчетено за обекта при пет от отчитанията, като на 01.10.2021 г., като
старото показание е било 161 куб. метра, а новото – 176 куб. м., на 01.04.2022 г. -
старото показание е било 176 куб. метра, а новото – 178 куб. м., на 27.05.2022 г. -
старото показание е било 178 куб. метра, а новото – 191 куб. м., на 25.08.2022 г. -
старото показание е било 191 куб. метра, а новото – 215 куб. м., а на 19.10.2022 г. -
старото показание е било 215 куб. метра, а новото – 225 куб. м. При посочените отчети
на ответника е определено и количество от разпределение, съгласно отчитане на
централния водомер. От фактурите се установява, че посочените количества били
остойностени, като по фактура № **********/25.10.2021 г. били начислени 100,32 лева
за потребена вода и от разпределение, по фактура № **********/26.09.2022 г. били
начислени 206,81 лева за потребена вода и от разпределение, а по фактура №
**********/25.10.2022 г. – 70,22 лева за потребени в собствения на ответника обект
услуги.
Видно от Решение № БП-Ц-17 от 29.07.2022 г. цената за услугата доставяне вода
на потребителите към 2022 г. била без ДДС: 2,140 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,542 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,973 лв. на куб. м. Към
2021 г. тези цени били в следните размери 1,248 лева за доставяне на вода, 0,467 лева -
за отвеждане и 0,586 лева - за пречистване, съгласно Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г.
Видно от фактурите различните цени през различните периоди са съобразени.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период
до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и,
че ответникът е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага изводът, че до собствения на ответника имот и за
процесния период е доставено и фактурирано количество вода. По делото и от
обсъдените доказателства безспорно се установи, че между страните са съществували
облигационни отношения по договор за доставка на услуги от ВиК, предвид което и
съдът приема, че ответникът е потребител на вода за собствения си водоснабден обект.
След анализа на представените с исковата молба частни документи – справки и
фактури и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, съдът намира, че
същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства. Наред с изложеното, следва
да се отбележи, че общите условия, при които се доставят услуги от ищеца са
публично оповестени и обвързват ответника.
В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на ответника
е станало на 01.10.2021 г., 25.11.2021 г., 01.02.2022 г., 01.04.2022г., 27.5.2022 г.,
25.08.2022 г. и 19.10.2022 г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично
оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо
отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по
отчитания, извършени през есента на 2021 г., както и през пролетта и лятото на 2022 г.
С оглед обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект, който се ползва от
чужди граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл.
24, ал. 4 от Общите условия, като подобно отчитане е изцяло в интерес на
потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията на водомера на
практика са отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и
по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда
на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление.
3
Налага се извод, че с процесното отчитане по чл. 24, ал. 4 от ОУ е законосъобразно и
изцяло в интерес на потребителя.
Що се касае до фактурираните количества от разпределение, видно от
представената справка-извлечение за ап. 7, същите са пропорционално определени от
системата на водния оператор в тежест на ответника, съгласно реално отчетения
индивидуален водомер. На съда е служебно известно а и съгласно уредбата на чл. 25
от Общите условия на оператора е видно, че начислената вода „от разпределение“, се
засича при сравняване на данните от централния водомер и подотчетните водомери,
като в случай на установена разлика, същата се разпределя пропорционално на
абонатите, обслужвани от централни водомер, а математическите изчисления по
разпределянето се извършват безпристрастно от сървъра, съгласно свалените
показания от отчета. Процесното количество от разпределение е било определено от
изчислителна машина, на база безпристрастен математически алгоритъм, след
установяване с реален отчет на потреблението в обекта на ответника, на принципа на
пропорционалността, още повече по делото не са се оспорват размера или
основанието на фактурираната сума, нито е налице доказателство за подадено
възражение до оператора по реда на чл. 34 от Общите условия.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и процесните фактури
– в рамките на до един месец от съответния отчет, като по арг. от чл. 33, ал. 2 от
Общите условия, сумите по фактурите са станали изискуеми 30 дни след издаването
им.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на
посочените разпоредби, съдът намира, че отразеното в справката и фактурата следва
да се кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от
служител на ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и
фактурираните количества вода са реално потребени от ответника.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Нанева, при наличен достъп до
водомерите и по данни на потребителя, на действително потребените количества вода
от ответника за собствения му процесен водоснабден обект.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответника са определени и съответните дължими суми за отчетния период, като
размерът на неизплатените задълженията възлиза общо на 377,35 лева, предвид
приетите от водния регулатор цени на услугите за съответните периоди.
Налага се извод за основателност и доказаност по размер на предявения иск по
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предвид което същият следва да бъде уважен изцяло.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
плащане на дължимите суми и начислената лихва касае главниците по фактурите от
датата на падежа до 12.08.2024 г. След извършени от съда математически действия по
умножаване и събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с
интернет адрес https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp установи, че претендираните
мораторни лихви са основателни и по размер, предвид което следва да бъде присъдени
вцялост.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
4
се присъди и законната лихва върху главницата, от датата на подаване на исковата
молба – 13.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лева по
настоящото дело. Съдът приема за доказани по делото посочените разноски, които
включват 100 лева – дължима заплатена държавна такса, 300 лева – внесен депозит за
възнаграждение за особен представител на ответника, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП,
Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че за осъщественото в полза
на ищеца процесуално представителство от юрисконсулт следва да определи
възнаграждение в минималния размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. В., БУЛСТАТ ***, гражданин на Руската Федерация, с адрес на
територията на Република България в гр. ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във. вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. „П.”, ул. „Г.В.В. *, сумата от 377,35 /триста седемдесет и
седем лева и тридесет и пет стотинки/ лева, представляваща незаплатена стойност
по издадени фактури №№ **********/25.10.2021 г., **********/26.09.2022 г. и
**********/25.10.2022 г. за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се
в гр. ***, СОС с ид. № ***, аб.№ ***, с отчетен период 02.06.2021 г. – 19.10.2022 г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 13.08.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н. Г. В., БУЛСТАТ ***, гражданин на Руската Федерация, с адрес на
територията на Република България в гр. ***, на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати
на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „П.”,
ул. „Г.В.В. *, сумата от 94,09 /деветдесет и четири лева и девет стотинки/ лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 26.11.2021 г. до
12.08.2024 г.
ОСЪЖДА Н. Г. В., БУЛСТАТ ***, гражданин на Руската Федерация, с адрес на
територията на Република България в гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
кв. „П.”, ул. „Г.В.В. *, сумата от 500 /петстотин/ лева – съдебно-деловодни разноски в
настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB *** 1006 1553 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
CECBBGSF, или в някой от касовите салони на „В.и К.“ ЕАД – гр. Бургас.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5