Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1575
гр. Пловдив, 08 . 09
. 2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив,VI състав, в
открито съдебно заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
с
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1500/2022
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл.197 ал.2 вр. с
чл.208 ДОПК.
Г.З.П.,***,
представляван от адв.Ат.Д., обжалва Решение № 175 от 04.05.2022г., издадено от Директора
на ТД на НАП - Пловдив, с което е потвърден Отказ за отмяна на наложени
обезпечителни мерки на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, П.Дрянова,
изх.№ С210013-012-0000096/31.08.2021г. /посочен с погрешен номер в жалбата/.
Становища на страните
:
- Оспорващото лице е
заявило, че е подало искане с вх.номер от 24.08.2021г., към което е представило
доказателства за необходимост от вдигане на запора, наложен върху лек автомобил
с рег.№ ****. Постановлението е връчено на Такси 1 ООД на 12.12.2018г. и
отразено в системата на Пътна полиция на 28.12.2018г. и към момента МПС е
предмет на обезпечение по изпълнително дело № *********/2018г., образувано
срещу дружеството за събиране на неплатени публични задължения. Между
жалбоподателя и Такси 1 ООД е сключен предварителен договор на 11.12.2018г. за
покупко-продажба на МПС, обявен за окончателен с Решение № 261260/20.04.2021г.
по гр.д.№ 3785/2020г. на РС -Пловдив, влязло в законна сила. Счита се, че
публичният изпълнител игнорира влязло в сила решение със сила на пресъдено
нещо, което прави отказът материално незаконосъобразен. Твърди се да е
пропуснат факта, че разпореждането е станало преди, а не след налагане на
запора и съдът е приел, че има достоверна дата на документа за прехвърляне на
собственост. В случая публичният
изпълнител фактически и правно възпрепятства органите на Пътна полиция да
осъществят административни процедури по оформяне на документите на МПС при
промяна на собственика, както и трети добросъвестни лица да упражнят правата
си, за които са получили съдебна защита и са безспорни. Поискана е отмяна на
решението с разпореждане за вдигане на запора, ведно с присъждане на
съдебно-деловодните разноски.
- Ответникът Директор
на ТД на НАП гр. Пловдив чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кр.И.
счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Поддържа представеното с преписката писмено
становище по същество, според което решението е законосъобразно и е посочено,
че запорът на лекия автомобил не следва да се заличава, тъй като същият е
наложен като обезпечителна мярка по изпълнително дело на Такси 1 ООД, което
дружество към настоящ момент има подлежащи на принудително събиране публични
задължения. Заявено е, че извършеното от длъжникът разпореждане с лекия
автомобил е непротивопоставимо на публичния взискател, тъй като обезпечителната
мярка е наложена много преди сключване на предварителния договор за
покупко-продажба на лекия автомобил. Твърди, че публичният изпълнител с отказа
да вдигне обезпечителната мярка не отказва да изпълни влязло в сила съдебно
решение и не оспорва, че по силата на съдебното решение Г.П. е придобил
собствеността на запорираната вещ – безспорно жалбоподателят е придобил
автомобила, но върху закупената от него движима вещ вече е била наложена
обезпечителна мярка, което влече определени от закона негативни последици.
Заявено е евентуално възражение за прекомерност на претендирано адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е допустима
за разглеждане – при представяне на преписката е посочено, че към момента няма
върната обр.разписка за връчване на решението, каквато не бе представена и в
хода на делото. Оспорването е в хипотеза на безсрочно осъществяване и от адресат
на неблагоприятен акт, подлежащ на съдебно обжалване.
1. Решение № 175/04.05.2022г.
е издадено от В.Н. – Директор на ТД на НАП – Пловдив, компетентен орган по
смисъла на чл.197 ал.1 ДОПК.
1.1. С Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С180013-022-0102862/11.12.2018г. на
публичен изпълнител И.А. /л.24/, на основание чл.200 вр. с чл.201 ал.3 и чл.195
ал.1-3 ДОПК е наложен запор върху множество МПС, сред които и л. а. марка „Dacia“,
модел Сандеро, рег. № ****, с балансова стойност – 0.00 лв. В ПНОМ е посочено,
че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по
изпълнително дело /ИД/ № *********/2018г. в размер на общо 29 705,84 лв.
В Решение № 261260 /
20.04.2021г. по гр.д.№ 3785/2020г., РС-Пловдив /л.23/, е посочено, че на
11.12.2018г. между Г.П. - купувач и Такси 1 ООД – продавач, бил сключен предварителен
договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Dacia“,
модел Сандеро, рег. № ****, с уговорена цена 3 500лв., която съгл. чл.3 ал.2
била заплатена в момента на сключване на договора и срокът за сключване на
окончателен договор бил определен на 30 дни, считано от дата на подписване на
предварителния договор.
С молба от
24.08.2021г. жалбоподателят поискал от публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив във вр. с изп.дело № *********/2018г. – да вдигне наложения запор върху
описания по-горе лек автомобил, предвид влязлото в сила съдебно решение,
съгласно което автомобила е собственик на Г.П. /л.22/.
Във вр. с искането на
Г.П. от 24.08.2021г. е издаден Отказ изх.№ С210013-012-0000096/31.08.2021г. за
отмяна на обезпечителната мярка, наложена с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С180013-022-0102862/11.12.2018г. /л.20/. Публичният
изпълнител посочил, че приложеното с искането съдебно решение е без посочена
дата на влизане в сила, без подпис на съдия, без печат, поради което не е
прието за годно доказателство. Ведно с това е прието, че предварителния договор
има само облигационно действие, като изпълнението на задължението да се
прехвърли правото на собственост следва да стане в изискуемата от закона форма
за действителност или чрез иск по чл.19 ал.3 ЗЗД. Предварителният договор за
продажба на МПС не прехвърля право на собственост, тъй като няма вещноправно действие.
Публичният изпълнител приел, че с налагането на запор на вещ на длъжника по
изпълнителното дело се забранява да се разпорежда с нея. Запорът, наложен в
изпълнителното производство има за цел да препятства длъжника или трето лице да
извършва действия, с които да осуети или затрудни предприетото изпълнение от взискателя.
Извършените от длъжника разпореждания или придобиването на собствеността от
трето лица на запорираната вещ след налагане на запора са недействителни спрямо
взискателя по изпълнителното производство. Разпоредителните действия на
длъжника или придобиването на собствеността от трето лице са непротивопоставими
на лицето, в чиято полза е наложен запорът. По силата на процесуалния закон
взискателят може да се позове на непротивопоставимостта на наложената
обезпечителна мярка, без да е необходимо да води съдебен процес за обявяване на
недействителност. Поради непротивопоставимостта НАП може да осъществи
принудително изпълнение върху запорираната движима вещ без да е необходимо да
води съдебен процес за обявяване на недействителността на извършените действия
по придобиване на запорираното МПС и за да се вдигне запорът върху вещта следва
жалбоподателят или длъжника по изп.дело да заплатят неплатените публични
задължения по изп.дело.
1.2. Териториалният директор
правилно приел, че жалбата е подадена от трето лице, което няма качеството на
длъжник по изпълнителното дело, но твърди, че притежава правен интерес от
обжалване на отказа, издаден по негово искане. В решението е посочено, че ПНОМ
от 11.12.2018г. е връчено на дружеството-длъжник на 12.12.2018г. и не е
обжалвано, като запорът е отразен в системата на КАТ на 28.12.2018г.
Предварителният договор е сключен на 11.12.2018г., но според Директора на ТД на
НАП – Пловдив, предварителният договор и съдебното решение са след датата на
налагане на обезпечителната мярка с постановлението от 11.12.2018г., тоест –
запорът на лекия автомобил е наложен преди да бъде сключен предварителния
договор. По отношение действието на наложения запор е цитирана нормата на
чл.206 ал.1 ДОПК вр. с чл.451 ал.1, чл.452 ал.1 ГПК. Изтъкнато е, че с
предварителния договор от 11.12.2018г. собствеността не е прехвърлена и
собственик е било Такси 1 ООД, като на същата дата – 11.12.2018г. е наложен
запора, като Г.П. е обявен за собственик от дата на съдебното решение –
20.04.2021г. Счита се, че независимо от промяната на собствеността върху лекия
автомобил, наложеният запор запазва своето действие върху вещта и НАП, в полза
на която е наложена обезпечителната мярка, може да осъществи принудително
изпълнение върху запорираната вещ без да е необходимо да води съдебен процес за
обявяване недействителността на прехвърлителната сделка. По изложените
съображения отказът е потвърден като правилен.
2. При разглеждане на
жалбата против Отказа за отмяна на наложени обезпечителни мерки от 31.08.2021г.
/съобщен и получен от адв.Д. на 14.04.2022г. и обжалван в 7 дн.срок на
21.04.2022г. – чл.197 ал.1 ДОПК/, Директорът на ТД на НАП-Пловдив правилно е
квалифицирал оспорващото лице като „трето лице”. В тази вр. съгласно чл.197
ал.5 ДОПК : „Трети лица могат да обжалват обезпечителната мярка, наложена от
публичния изпълнител, само когато той я е наложил върху вещи, които в деня на
запора или възбраната се намират във владение на тези лица. Жалбата не се
уважава, ако се установи, че вещта е била собственост на длъжника при
налагането на запора или възбраната.”. По
аргумент за противното на изр. 2 на ал. 5 от чл. 197 от ДОПК, когато вещта в
деня на запора или възбраната не е собствена на длъжника, наложените върху
такава вещ обезпечителни мерки са незаконосъобразни. Според текста на
цитираната норма – владението на вещта в деня на запора е предпоставка за
допустимост на жалбата против обезпечителна мярка, респект. за допустимост на
жалбата против отказ за отмяна на наложена обезпечителна мярка, дори отказът да
не е вписан изрично в разпоредбата. Отказът за отмяна на наложена обезпечителна
мярка касае правото на защита на третите лица, поради което подлежи на
обжалване. Изречение първо от чл.197 ал.5 ДОПК изисква доказателства от страна
на третото лице по отношение вещта - същата в деня на запора да е в негово
владение, тъй като по см. на изречение второ от чл.197 ал.5 ДОПК – е дължима
проверка, при която може да се установи, че вещта е била собственост на
длъжника при налагането на запора. В тази хипотеза жалбата на третото лице не
се уважава, което означава, че при установяване вещта да се е намирала във
владение на третото лице в деня на запора, жалбата следва да бъде уважена.
В случая отсъства
твърдение в молбата от 24.08.2021г. на Г.П. – МПС да е било в негово владение
към дата на издаване на ПНОМ от 11.12.2018г. В молбата е посочено, че във вр. с
наложен запор по изп.дело № *********/2018г. на МПС с рег. № ****, П. уведомява
публичния изпълнител за решението по гр.дело и въз основа на влязлото в сила
съдебно решение е поискано да бъде вдигнат наложения запор върху МПС-то. В
приложеното към молбата съдебно решение не е отразена дата на влизането му в
сила, но това обстоятелство не е аргумент за потвърждаване на отказа в
потвърдителното решение на директора на ТД на НАП - Пловдив. Тоест,
териториалният директор е приел, че решението е влязло в сила. Молбата от
24.08.2021г. не съдържа и доказателства за владение върху МПС в деня на
издаване на ПНОМ от 11.12.2018г. В конкретния случай отсъства информация,
необходима за преценка за допустимостта на молбата от 24.08.2021г. По молбата
не са изискани доказателства за владение върху МПС на дата 11.12.2018г., като
твърдения за това не са заявени, вкл. представеното съдебно решение също не
съдържа данни. При непредставяне на доказателства за владение върху МПС на дата
11.12.2018г., публичният изпълнител не би дължал произнасяне по същество спрямо
молбата за вдигане на запора.
Допуснатото нарушение
на административно-производствените правила е неотстранимо – в разглеждания
случай ответникът след като е приел, че жалбата е от трето лице, е следвало да
отмени отказа и да върне преписката
за преценка за допустимост на искането от страна на публичния изпълнител,
поради което решението и отказа са незаконосъобразни. При това положение и като се съобразиха чл. 144 ал.2 вр. с чл. 160
ал.3 ДОПК, следва решението и потвърденият с него отказ за отмяна на
обезпечението на публичния изпълнител да се отменят с изпращане преписката на
публичния изпълнител, който да прецени допустимостта, евентуално
основателността на искането на жалбоподателя да се вдигне наложения с Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С180013-022-0102862/11.12.2018г. -
запор върху л. а. марка „Dacia“, модел Сандеро,
рег. № ****.
Извън посоченото се
отбелязва, че съображенията на публичния изпълнител и на териториалният
директор по отношение последиците от дата на предварителния договор –
11.12.2018г. са правилни. Същият не е имал вещнопрехвърлително действие и в
молбата не е твърдяно, че на дата на сключване на предварителния договор,
продавача предава владението на вещта на купувача. Предварителният договор не е
представен с молбата от 24.08.2021г. и за същия данни се съдържат в съдебното решение,
постановено по иска, основан на чл.19 ал.3 ЗЗД. Съгласно чл.19 ал.3 ЗЗД :
„Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване
на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в
който решението влезе в законна сила.” и действието на съдебното решение е от
влизането му в законна сила. Не е налице неизпълнение на съдебно решение, тъй
като съдебното решение, което уважава като основателно искане с правна
квалификация чл. 19 ал. 3 ЗЗД - замества
окончателния договор и има конститутивен
характер. Предвидено е и особено исково производство в Глава XXXI ГПК – „Производство
за сключване на окончателен договор“, като функцията на съдебното решение е да
замести окончателния договор. Това заместване следва да се разбира като
заместване на волеизявлението на ответника, страна по предварителния договор,
който след влизането в сила на решението е длъжен да търпи породената промяна
/обявяването на предварителния договор за окончателен/ във вече съществуващото
правоотношение по предварителния договор с ищеца. Конститутивното съдебно
решение представлява източник на ново правоотношение между ищеца и ответника,
страни по предварителния договор. В реда на изложеното с основание публичният
изпълнител и териториалният директор се позовават на чл.206 ал.1 ДОПК – „Доколкото
в този кодекс не е предвидено друго, запорът и възбраната, наложени за
обезпечение на вземането, произвеждат действията, предвидени в чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514 от Гражданския процесуален
кодекс.” относно действието на запора във вр. с чл.451 ал.1 и чл.452 ал.1 ГПК :
„От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се
разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна
отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта.; Извършените от длъжника
разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни
спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице -
приобретател, може да се позове на чл. 78 от
Закона за собствеността.”. Няма спор за правото на собственост на
жалбоподателя при влязло в сила съдебно решение, постановено по иск, основан на
чл.19 ал.3 ЗЗД, но фактът не е противопоставим на НАП. Други факти имат
отношение към запора и допустимостта на молбата от 24.08.2021г.
Жалбата се приема за
основателна с присъждане на разноски, като адвокатското възнаграждение в размер
на 300лв. не е прекомерно, съобразно чл.8 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 175 от 04.05.2022г.,
издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив и Отказ за отмяна на наложени
обезпечителни мерки, издаден от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив,
изх.№ С210013-012-0000096/31.08.2021г.
Връща преписката на публичен изпълнител при
ТД на НАП – Пловдив за произнасяне по молба на Г.З.П. с вх.№
С210013-000-0388561/24.08.2021г. - по допустимост и евентуално основателност на
заявеното в молбата искане при спазване на указанията в мотивите на решението.
Осъжда ТД на НАП – Пловдив да заплати на Г.З.П.,***,
ЕГН **********, разноски по делото в размер на общо 310 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: